№ 539
гр. К., 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510101133
по описа за 2021 година
В исковата молба ищецът, чрез пълномощника си адв. З. заявява, че на
*** г., около 18:27 ч. при ПТП, за което бил съставен констативен протокол
за ПТП № *** г. в 19:15 ч. били причинени неимуществени вреди на него и
брат му П. Л. К., който управлявал собствения си автомобил. И двамата
получили телесни увреждания в областта на шията.
На автомобила на П. К. марка „Ш. Б.“ № *** били нанесени
увреждания, за които било изплатено обезщетение в размер на 2 774,22 лева
/две хиляди седемстотин и седемдесет и четири лева/ по щета № *** срещу
представен от водача П. К. констативен протокол в оригинал по преписката за
щетата.
Заявява, че ПТП-то се е случило на пътя от гр. П. към гр. Б., на 9-ти
километър 239.00+. Водачът на автомобил *** № ***, поради неспазване на
дистанция, ударил отзад автомобил марка „Ш. Б.“ № ***, с който пътували и
бил спрял поради колона автомобили. Без всякаква вина и съпричиняване
на вредите от страна на брат му П. К. като водач, автомобилът отскочил
напред и ударил предностоящия автомобил.
Вследствие на удара ищецът получил травми в областта на шията със
засягане на нервни коренчета и му била поставена диагноза: тревожно
депресивен синдром.
Сочи, че шийната травма е характерна за механизма на ПТП с
индиректно травмиране от рязко, камшикообразно движение на главата след
внезапния удар на колата, която е шофирала отзад.
Отделно от изложеното, претендира имуществени вреди в размер на 390
лева – заплатен ЯМР и прегледи при невролог от *** г., като в тази сума не са
включени средствата, които са заплащани за рехабилитация и медикамента и
1
продължават месечно да бъдат заплащани за лечението му в общ размер на
610 лева ежедневна рехабилитация и медикаменти – болкоуспокояващи
Аулин, парацетамол, ампули аналгин, ампули вит. С, магнезий В комплекс на
Або Фарма, комплекс витамини, калкедон за времето от датата на ПТП *** г.
до датата на завеждане на исковата молба.
Заявява, че собственикът на увреждащия автомобил има в ЗД А. АД
сключена и активна застраховка „Гражданска отговорност", серия ВG номер
*** на МПС.
Твърди, че до днес преживява тежко инцидента, изпитва болка и
страдание, вследствие на уврежданията на шията със засягане на нервни
коренчета. Тези болки в шията и главата са периодични, но на моменти много
силни и са се появили непосредствено след инцидента. Често нощем не
можел да спи и дори болкоуспокояващи не помагали за отшумяване на
болката.
Заявява, че е диагностициран с тревожно депресивен синдром.
С оглед гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което: на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, да осъди ответното дружество да му заплати
сумата в размер на 11 000 лв. обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди като пряка и непосредствена последица от ПТП от *** г. както и
законна лихва на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД (от деня на настъпване на
застрахователното събитие) до окончателното заплащане на обезщетението,
от които 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и
1 000 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, 390 лева -
заплатен ЯМР и прегледи при невролог от *** г., и 610 лв. за лекарства за
периода от *** г. до датата на завеждане на исковата молба.
Сочи, че съгласно чл. 493, ал. 2, т. 1 КЗ застраховката покрива
отговорността на водача, дори когато не е изрично или мълчаливо
упълномощен за управление на МПС.
Банкова сметка на ищеца: ***.
В случай че не успее да се яви на първото по делото съдебно заседание
изрично заявява, че не възразява делото да се гледа в негово отсъствие и моли
съда да не прилага санкцията на чл. 238, ал. 2 ГПК. В съдебно заседание
исковата молба се поддържа от адвокат М. З., която моли съда да уважи
предявеният иск като основателен и доказан. Подробни съображения излага в
писмена защита по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗАД
„А.“, чрез адвокат А. Б., с който заявява, че оспорва предявените срещу ЗАД
„А." искове както по основание, така и по размер.
Не оспорва настъпването на процесното пътнотранспортно
произшествие, констатирано с Протокол за ПТП № *** от *** г. по вина на
водача на лек автомобил марка „Б." модел „**" с рег. ***, както и
обстоятелството, че доверителят му е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност" за посочения автомобил марка „Б.".
На първо място, оспорва М. К. да е бил участник и да е пострадал при
процесното пътнотранспортно произшествие.
На следващо място, оспорва наличието на пряка причинно-следствена
2
връзка между твърдените от ищеца увреждания и механизма на настъпване на
пътнотранспортното произшествие.
Сочи, че съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортно произшествие, при ПТП с пострадали
лица се съставя констативен протокол за ПТП. В конкретния случай, ищецът
е представил Протокол за ПТП № *** от *** г., от който е видно, че от
процесното пътнотранспортно произшествие са настъпили единствено
материални щети, които ЗАД „А." е изплатило изцяло на собственика на
увредения автомобил.
Видно от представените по делото медицински документи, същите са
съответно от *** г. и *** г., което е повече от две седмици след настъпване на
пътнотранспортното произшествие. В този смисъл оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между пътнотранспортното произшествие и
твърдените от ищеца неимуществени вреди.
Оспорва твърдението, че увреждането на нервни коренчета в областта
на шията и тревожно депресивен синдром са вследствие на травма, получена
при процесното събитие, доколкото от извършеното Магнитно-резонансно
изследване на шийния отдел на гръбначния стълб е видно, че са налице данни
за дегенеративни изменения на гръбначния стълб. В този смисъл оспорва, че
твърдените с исковата молба увреждания са в причинно-следствена връзка с
произшествието.
Счита, че претендираната с настоящата искова молба сума не
кореспондира с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, с добрите
застрахователни практики, със съдебната практика, както и с икономическия
и социален баланс в страната.
Алтернативно счита, че с поведението си ищецът е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат и за продължителността на търпените от
него болки и страдания, тъй като същият не е спазил дадените му с
Амбулаторен лист № 47 от *** г. предписания.
Оспорва претендираните имуществени вреди да са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП, да се е налагало да бъдат извършени,
както и тяхната стойност.
Оспорва и направеното искане за присъждане на законна лихва с оглед
неоснователността на главния иск.
Сочи, че съгласно изричната разпоредба на чл. 429, ал. 3 от КЗ
застрахователят дължи лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение пред него, а не от
датата на увреждането, както е претендирана от ищеца. В тази връзка и
доколкото ищецът не е ангажирал доказателства в тази посока счита, че
претенцията за законна лихва е неоснователна и недоказана.
Възразява относно приемането на Съдебномедицинска експертна
справка по писмени данни от д-р Ц. Г., която не представлява годно
доказателствено средство, събрано по реда на ГПК.
Изрично оспорва по съдържание представения към исковата молба
Амбулаторен лист 47/*** г.
Моли съда да отхвърли предявените срещу ЗАД „А." искове като
3
неоснователни и недоказани.
В случай, че съдът счете исковете, предявени от М. К. за основателни,
моли да намали претендираното обезщетение, с оглед реално търпените
болки и страдания, съобразно критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД,
като съобрази характера на причинените травматични увреждания. При
установено съпричиняване, моли същото да бъде отчетено и съобразено при
формиране размера на обезщетението. В съдебно заседание адвокат А. Б. в
качеството му на пълномощник на ответното дружество моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, а това се установява и от представените и приети
като писмени доказателства протокол за ПТП ***г., АУАН серия АА бл.№
***/***г., наказателно постановление №***г., че на ***г. около 18.27 часа в
община Б. по път Първи клас № I - 9 Р.Т.Т. като водач на лек автомобил
марка „Б.“, модел „**“ с рег. № *** поради неспазване на дистанция удря
отзад спиращият лек автомобил марка „Ш.“, модел „Б.“, с рег. № ***,
управляван от П. Л. К., който от удара отскача напред и удря отзад лек
автомобил „Н.“, с рег.№***, с което реализира ПТП с 3 автомобила. От ПТП
са нанесени материални щети по трите моторни превозни средства. На
основание чл.53 от ЗАНН на Р.Т.Т. е наложена глоба в размер на 200 лева.
От представения по делото амбулаторен лист №47 от ***г. от при
невролог при преглед на М. Л. К. е записана основна диагноза :увреждания на
шийните коренчета, некласифицирани другаде. Анамнеза : „Оплаквания от
неспокойствие след преживяното ПТП на ***г“. Обективно състояние
„Нормален неврологичен статус. Тревожно
депресивен синдром“. Предписана терапия невролакс.
По делото е представен амбулаторен лист №***/***г. издаден от
Доктор И. С. – психиатър, от който се установява, че след извършения
преглед на М. Л. К. е установено посттравматично стресово разстройство. В
анамнезата е вписано : Преживял на ***г. травма при ПТП като пътник в лек
автомобил. Консултиран от невролог. След инцидента бил непрекъснато
тревожен, напрегнат. Не можел да се вози в кола, защото непрекъснато имал
неприятен спомен от случилото се и се страхувал, че отново ще претърпи
катастрофа. Влошавания с прекомерна раздразнителност Задълбочаване на
предишни нарушения на продължителността и ефективността на съня, които
не са купирали с Диазепам Нарушено битово функциониране и затормозеност
на поведението. Обективно състояние : Напрегнат, тревожен, спонтанно
контактен. Тревожни преживявания свързани с преживян инцидент.
Назначена терапия :Тритико.
Представен е и фиш : Искане на рентгенологино изследване на М. Л...
На обратната страна на това искане е записан резултата от рентгенологичното
изследване, подписан и подпечен от рентгенолог. Рентгенография на шийни
прешлени : Цервикална остеохондроза – стеснени неравни и
остеосклеротично уплътнени дискове с остеофити по задните ръбове на
прешленните тела.
4
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите Е.А.Е., П. Л. К., К. М. М. и А.С.П..
От показанията на свидетеля Е. се установява, че познава М. от около
20 г. Сочи, че когато станала катастрофата през юни 2020г. „ходиха на море и
като се върнаха каза, че са ги ударили отзад". При катастрофата М. си ударил
врата „ и след това стана съвсем друг“. Стоя си само вкъщи, не излизал и
започнал да пие. Преди катастрофата не пиел. Твърди, че след катастрофата
М. се страхувал да влиза в кола. “Влиза ама, със зор“. Видял дамата братя 1-2
дни след като си дошли и те му казали, че са катастрофирали. Не знаел дали
са били в болница. Знаел, че М. е ходил на психиатър в К..
Свидетелят П. К. /бат на ищеца/ заявява, че катастрофата станала на
***г.по пътя от П. за Б.. Били на почивка с брат си и тръгнали да се прибират
за село. На един завой преди Б. се получила „тапа“. „Аз шофирах обаче в
този момент като спирам поглеждам назад и видях с бясна скорост кола да
наближава“. Удара бил отзад и ги разтърсил. Колата, която ги ударила била
„Б.“. Брат му бил на седалката до него. Твърди, че от удара колата им
изхвърчала на 5 метра. Брат му излязъл от колата зашеметен. Уврежданията
били на гърба и шията от силния удар.. Минали и през лекари, но той им
казал да вземат аналгетици. Свидетелят заявява, че той също водел дело в С.
за същия случай срещу „А.“. Органите на МВР дошли 40 минути след
катастрофата.
Свидетелят М. работи в КАТ, сектор „Пътна полиция“ към Областна
дирекция на МВР – Б.. Заявява, че подписа под протокол за ПТП №*** от ***
г. е негов.За катастрофата не си спомнял нищо. След като не бил съставен
протокол за ПТП с пострадали лица значи не е имало нужда от нужда от
спешна помощ. Протокола за ПТП е различен от протокола за ПТП с
пострадали лица. Бегло си спомнял, че е възможно ищеца и брат му да са
присъствали на мястото на ПТП, „но не мога да кажа на 100 %, че са били
там или не са били там“.
Свидетеля А.П. твърди, че „това се случи на ***“. Заявява, че 26 имал
рожден ден, който отпразнували. На гости му били М. и брат му. Следобед
тръгнали да се прибират с колата. След около половин час му се обадили, че
катастрофирали. Когато отишъл на катастрофата полицаите били там и
организирали движението. Твърди, че пред тях имало червена кола, която
била ударена отзад, а след тях имала черно „Б.“. Не били адекватни. М.
говорел малко, стоял отстрани и викал „удариха ни, удариха ни“. След това
колите били изтеглени на бензиностанция на паркинг. Сочи, че и М. и П.
имали оплаквания. Колата шофирал брата на М.. Линейка не е имало на
мястото на катастрофата. Когато ги попитал, те му казали, че ще чакат да си
свършат работата полицаите и застрахователите и тогава ще ходят на лекар е
необходимо. Прибрали се в П. в дома му. Колата оставили в Б.. “На
следващия ден си тръгнаха“.
По делото е назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза,
която е депозирала писмено заключение, което съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвено. В заключението на експертизата са
посочени следните травматични уреждания причинени на ищеца : травма на
шията със засягане на нерви коренчета и тревожно депресивен синдром.
Вещото лице сочи, че причиняването на шийната травма може да се обясни с
5
индиректно травмиране от камшикообразно движение на глава след
иницииран удар. Посочено е, че от представения протокол за ПТП *** и
описания механизъм на ПТП ищецът е получил два последователни удара
които са се отразили най – чувствително на шийния отдел на гръбначния му
стълб. При първия удар автомобила, в който пътува той е блъснат отзад като в
този момент тялото му се премества рязко напред, а шията му се отмята назад
в резултат от инерционни сили. Само след една или две секунди автомобилът
на ищеца блъска рязко предно стоящ лек автомобил. В този момент шията
претърпява обратно, форсирано извиване – напред. Това е механизма на
механизма на „камшичния удар“. Рязкото силово извиване на шията назад и
веднага след това напред води до моментно преразтягане на шийната
паравертебрална мускулатура. Това е свързано с форсирано движение между
всеки 2 шийни съседни прешлена до крайната амплитуда на възможно
движение, което на възрастта на ищеца е болезнено. Тези болки продължават
около 3 седмици и се купират с използване на аналгетици и миорелаксанти.
Вещото лице сочи, че предвид възръстта на ищеца – 72 години и наличността
на дегенеративни изменения установено с рентгенологино изследване на М.
Л. е нормално болковата симптоматика да продължи по – дълго и дори да
изисква физио, балнео и рехабилитационни процедури. В този случай е
възможно болковите оплаквания при ищеца да продължат 2 – 3 месеца.
По делото е назначена и изслушана съдебно – психиатрична експертиза,
чието заключение не е оспорено от страните и съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвено. Посочено, че на ***г. ищецът
претърпял ПТП по пътя от П. към Б.. Ищецът получил камшичен удар и
травма а шията. След инцидента освидетелствания непрекъсната се чувствал
тревожен, напрегнат, раздразнителен. Сънят му се нарушил, сънувал
кошмари. От заключението на експертизата се установява, че при М. Л. К. са
налице данни за посттравматично стресово разстройство То възниква като
проттрахиран отговор към стресово събитие. Типичните симптоми включват
епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно
оживяване на минали сцени, сънища или кошмари, повишена тревожност и
избягване на действия или ситуации напомнящи за травмата. Обикновено
съществува чувство на страх и избягване на сигнали, напомнящи на
пострадалия за преживяната травма. Вещото лице сочи, че на настоящия етап
персистират симптоми на ситуативна тревожност, която е с тенденция към
редукция, припомняне на стресогенното събитие и разстройство на съня.
Посочено е, че към момента на освидетелстването симптомите на
установеното посттравматична разстройство стресово разстройство са с
намален интензитет.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
6
причинените вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. В КЗ е предвидено също, че обезвредата, която по
принцип се дължи от самия застрахован виновен водач, може да бъде търсена
и директно от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/, какъвто е настоящия
случай.
В случая наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП, по силата на което ответникът е поел задължение
да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети
лица, не е спорно обстоятелство по делото. Безспорно е и обстоятелството, че
виновен за настъпването на ПТП е водача на лек автомобил марка „Б.“, модел
„**“ с рег. № ***, който поради неспазване на дистанция удря отзад лек
автомобил марка „Ш.“, модел „Б.“, с рег. № *** , в който пътуват П. Л. К. –
водач и до него седящия на предната седалка, отдясно но водача М. Л. К.. Не
е спорно и, че собственика на увреждащия автомобил за извършеното от него
нарушение по ЗДвП е наказан по административен ред с глоба.
Спорно в настоящото производство е обстоятелството дали ищеца М. Л.
К. е бил участник в настъпилото ПТП на ***г. От събраните по делото гласни
доказателства разпита на свидетелите А.С.П. и П. К. се установява, че на
процесната дата ищеца заедно с брат си пътували в лек автомобил марка „Ш.
Б.“. Действително показанията на свидетеля К. следва да бъдат преценени с
оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, предвид родствената му връзка със
страна по делото. След тази преценка съдът счита, че следва да кредитира
показанията на свидетеля изцяло, тъй като същите са безпротиворечиви,
логични и взаимнодопълващи се и се подкрепят от събрания по делото
доказателствен материал. Показанията на свидетеля К. се подкрепят и се
допълват от показанията на свидетеля А.С.П.. Техните показания в частта им
относно твърдението, че ищеца е пътувал в лекия автомобил на мястото до
водача се подкрепят и от заключението на съдебно - медицинската
експертиза. В заключението е посочено, че причиняването на шийната травма
може да се обясни с индиректно травмиране от камшикообразно движение
на главата след иницииран удар. Уреждането може да се причини по
съобщения механизъм на ПТП, при травма в автомобил, блъснат отзад. По
изложените съображения съдът приема, че М. Л. К. е участник в ПТП
настъпило на ***г., като пътник в лек автомобил марка „Ш.“, марка „Б.“, с
рег № ***. Следва да се отбележи, че механизмът на настъпване на ПТП не е
оспорен. По изложените съображения съдът намира, че възражението на
пълномощника на ответника адвокат А. Б., че ищеца не е участник в
процесното ПТП е неоснователно.
С оглед на така обсъдените доказателства и изложени съображения
съдът намира за безспорно установено по делото, че в резултат на ПТП на
ищеца са причинени телесни увреждания – травма на шията със засягане на
нервни коренчета и посттравматично стресово разстройство. Съдът намира,
че посоченото травматично увреждане е в причинно - следствена връзка с
7
процесното ПТП. В този смисъл е и заключението на съдебно медицинската
експертиза, от което се установява, че причиняването на шийната травма
може да се обясни с посочения в протокол за ПТП механизъм на ПТП, при
травма в автомобил блъснат отзад.Травмата в шията реализира медико
биологичния признак : временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. От заключението на съдебно – психиатричната експертиза, че при М.
Л. К. са налице данни за посттравматично стресово разстройство.
Не се спори също така, че ищецът е подал заявление до ответника
съобразно изискванията на чл. 380 КЗ за изплащане на застрахователно
обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" във връзка с
изплащането на застрахователно обезщетение, по щета №***, полица № ВG /
***. С писмо от ответното дружество до ищеца от ***г., е отказано
изплащане претенцията на ищеца.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за установено по безспорен и
категоричен начин, че са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност на деянието,
вина, причинна връзка и вреди, поради което счита, че така предявения иск за
обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява основателен.
От експертните заключения и свидетелските показания се установява и
наличието на неимуществени вреди, настъпили в правната сфера на ищеца,
както и причинната връзка между деянието и вредоносния резултат.
По отношение размера на обезщетението за неимуществените вреди
следва да се има предвид следното: Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно
константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна категория
или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на
преценяващия. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. В този смисъл следва
да се вземат предвид характера и степента на засягане на здравето и
физическата цялост на пострадалия, броя на травматичните увреждания,
силата, интензитета, продължителността на претърпените болки, страдания и
неудобства и др. Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът
намира, че на ищеца са причинени травматични увреждания : травма на
шията със засягане на нервни коренчета, както посттравматично стресово
разстройство. Получените травматични увреждания са свързани с физическо
страдание и психически дискомфорт. При определяне размера на
обезщетението, съда взе предвид периода на възстановяване от уврежданията.
От заключението на съдебно - медицинската експертиза се установи, че при
възрастта на ищеца към момента на ПТП и наличността на дегенеративни
изменения болковите оплаквания продължат от 2 дори до 3 месеца. По
делото няма доказателства, че възстановителния период е протекъл с
усложнения. Няма и доказателства ищеца да е използвал физио-, балнео- и
рехабилитационни процедури. Засегнато е и психическото здраве на ищеца
след инцидента. От заключението на съдебно психиатричната експертиза,
както и от събраните гласни доказателства се установява, че при ищецът в
резултат на преживяното ПТП са налице данни за посттравматично стресово
разстройство. След инцидента ищецът бил напрегнат тревожен, непрекъснато
си припомнял случилото се. В този смисъл са и показанията на свидетеля Е..
8
От неговите показания се установява, че след инцидента М. Л. станал по –
затворен, не излизал от вкъщи, започнал да пие, изпитвал страх да влиза в
кола. Съдът взе предвид и обстоятелството, че към момента на
освидетелстването от вещото лице симптомите на установеното
постравматично стресово разстройство у ищеца са с намалена интензивност.
Предвид горното съдът счита, че при определяне на обезщетението следва да
вземе предвид горепосочените обстоятелства. С оглед на горното съдът
намира, че следва да определи обезщетение в съответствие със
справедливостта и добрите нрави в обществото, което да бъде в размер на
7 000 лева. Искът за неимуществени вреди в останалата част до
претендирания размер следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По отношение претенцията на ищеца за обезщетение за имуществени
вреди в размер на 390 лева заплатен ядрено – магнитен резонанс и прегледи
при невролог, както и сумата 610 лева за лекарства. По делото е представен
касов бон, на който е посочено името на ищеца за заплатен от ищеца преглед
– консултация с лекар специалист на стойност 50 лева. Ищецът претендира
заплащане на сума в размер на 290 лева за магнитен резононс, за което
представя фискален бон от 23.07.2020г. Във връзка с този разход ответното
дружество чрез пълномощника си адвокат А. Б. е направил възражение, че
процесното изследване не е извършено от ищеца. По делото е представено
писмо от К.К., директор на Медико диагностична лаборатория „С.“- С., в
което е посочено, че лицето М. Л. К. не е бил изследван в лабораторията. По
изложените съображения съдът намира за основателно възражението на
пълномощника на ответника непризнаване на този разход от съда. По делото
е представен и фискален бон също от *** г. за заплатен преглед от лекар
специалист. Посочено е, че сумата е заплатена от П. Л. К., поради кето съдът
счита, че и този разход не следва да бъде признат като свързан с лечението на
ищеца в резултат на претърпяното ПТП. Този извод на съда се подкрепя и от
представената и приета по делото справка от НЗОК за извършени прегледи
на М. Л. К.. По делото са представени две рецепти за предписани
медикаменти Тритико /предписан от психиатър/ и Невробекс /предписан от
невролог/. По делото липсват доказателства /фактури, фискални бонове/ за
тяхното закупуване от ищеца. В този смисъл е и заключението на съдебно –
медицинската експертиза, неоспорено от страните, в което е посочено, че към
делото няма представени фактури и фискални бонове за други разходи за
лекарства за периода ***г.-09.02.2021г. Искът за имуществени вреди се явява
основателен за сумата от 50 лева, като над тази сума до претендирания размер
от 1 000 лена искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира за неоснователно възражението на пълномощника на
ответното дружество за съпричиняване на вредата и за продължителността на
претърпените от ищеца болки и страдания, тъй като същия не е спазил
дадените му с амбулаторен лист №47 от *** г. предписания, за неоснователно
по следните съображения:
Съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице само ако е
налице противоправно деяние на увредения към момента на увреждането му,
което в пряка причинна връзка е допринесло за настъпването на вредите.
Всяко вредоносно поведение следва да бъде доказано. В случаите, когато се
касае за евентуално съпричиняване, неправилно е при доказано вредоносно
9
поведение на единия участник насрещното такова да се презумира. Сам по
себе си факта, че увреденият е пътувал в пътно превозно средство участвало в
ПТП не обоснова извод за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат. /в т.с.решение № 206/12.03.2010 г. по търг. дело № 35/2009 г., ІІ-ро
Т.О. на ВКС; решение № 45/15.04.2009 г. по търг. дело № 525/2008 г., ІІ-ро
Т.О. на ВКС, постановено по реда на чл.290
ГПК/.
Вън от изложеното съдът намира, че следва да отбележи, че от
заключенията на представените по делото експертизи се установява, че към
момента на настъпване на местопроизшествието, пострадалият е бил пътник в
увредения автомобил и е ползвал предпазен колан /показанията на свидетеля
К./. По делото няма ангажирани доказателства, че през периода на
възстановяване М. Л. К. не е спазвал дадените му предписания.
Тъй като се касае за дължима от застрахованото лице лихва, а не за
такава, дължаща се на забавата на самия застраховател по "Гражданска
отговорност" да разгледа претенцията, мораторната лихва следва да бъде
присъдена от *** г.
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кога възлага разноските.
При този изход на делото ищецът има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете му (чл. 78, ал. 1 от ГПК). В случая обаче
пълномощникът му по делото му е оказал безплатна правна помощ по същото
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, видно от представените по делото
договори за правна защита и съдействие, в които това е изрично посочено (л.
4), В този случай, доколкото ответникът следва да бъде осъден да плати
посочените разноски съразмерно с уважената част от исковете.
Пълномощникът на ищеца по делото – адвокат М. З., има право на
възнаграждение, размерът на което съдът определи в минималния размер по
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения или сумата от 551.18 лева и следва да осъди ответника да го
плати на този адвокат съразмерно с уважената част от иска (чл. 38, ал. 2 ЗА и
чл. 2, ал. 2/.
По отношение на претендираните от ответника разноски, съдът
възприема следното:
Направено е възражение от ищеца за намаляване на адвокатското
възнаграждение, платено от ответника, поради прекомерност. Възражението
е направено своевременно. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за
адвокатурата. В чл. 36 от ЗАдв е предвидено, че за размера на минималните
адвокатски възнаграждения Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно т. 3 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
10
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното
адвокатско възнаграждение при интерес от 10 000 лева до 100 000 лева е 830
лева + 3 % за горницата над 10 000 лева. Предявеният иск е с материален
интерес – 11 000 лева т.е минималния размер на адвокатското възнаграждение
е 860 лева. Договореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение е
в размер на 1 032 лева с ДДС. Начисленият към адвокатското възнаграждение
и заплатен от страната ДДС при облагаема по ЗДДС услуга се явява разноски
по смисъла на чл. 78 от ГПК, независимо дали страната получател на услугата
има право на данъчен кредит /Определение № 109 от 18.02.2016г по ч.т.д.
№1983/2015г. на I т.о на ВКС/. Представена е и фактура за допълнително
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС. Основанието по
чл.78, ал.5 от ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на
адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Съдът като
взе предвид обема на извършената от процесуалният представител на
ответника работа и това, че делото е с фактическа и правна сложност, броя на
съдебните заседания счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е
прекомерно, поради което възражението е неоснователно.
Тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и
разноски за производството (чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК), при този изход на
делото, дължимата се за същото държавна такса следва да бъде възложена в
тежест на ответника съразмерно с уважената част от исковете или сумата от
282 лева на което основание следва да се възложи в тежест на ответника и
заплатеното от бюджета на съда възнаграждения за вещите лица съразмерно
с уважената част от исковете или сумата 239 лева (чл. 78, ал. 6 от ГПК).
При този изход на делото ответникът също има право да му се присъдят
сторените по делото разноски за заплатено от него адвокатско
възнаграждение, възнаграждение за свидетел и възнаграждения за вещи
лица съразмерно с отхвърлената част от исковете (чл. 78, ал. 3 от ГПК) в
размер на 623.38 лева.
Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай и двете страни са представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „А.", с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление град С., булевард „***, представлявано от
изпълнителните директори Й.К., О.Ц. ПЕ., А.Б.А. и П.Д.П. да заплати на М.
Л. К., ЕГН **********, с адрес село Г., улица „*** сумата от 7 000 лева на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, представляващо застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания за
11
причинени неимуществени вреди: травма на шията със засягане на нервни
коренчета и посттравматично стресово разстройство, в резултат на
претърпяното от ищеца пътно – транспортно произшествие настъпило на ***
г. на ПП – I-9, в община Б., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от *** г. до окончателното й изплащане, като отхвърля предявения
иск в останалата част над присъдените 7 000 лева до претендираните 10 000
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „А.", с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление град С., булевард „***, представлявано от
изпълнителните директори Й.К., О.Ц. ПЕ., А.Б.А. и П.Д.П. да заплати на М.
Л. К., ЕГН ********** с адрес село Г., улица „*** сумата от 50 лева на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, представляващо застрахователно обезщетение
за имуществени вреди, разходи заплатени за лечение, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от *** г. до окончателното й изплащане, като
отхвърля предявения иск в останалата част – над присъдените 50 лева до
претендираните 1 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „А.", с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление град С., булевард „***, представлявано от
изпълнителните директори Й.К., О.Ц. ПЕ., А.Б.А. и П.Д.П. да заплати на
адвокат М. З., от САК, с адрес град С., улица „***, на основание чл. 38, ал. 2
от ЗА, сумата от 551.18 лева адвокатско възнаграждение, за оказаната
безплатна правна помощ на М. Л. К., ЕГН **********, по гражданско дело
№ 1133/2021 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА М. Л. К., ЕГН ********** с адрес село Г., улица „*** да
заплати на Застрахователно акционерно дружество „А.", с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление град С., булевард „***, представлявано от
изпълнителните директори Й.К., О.Ц. ПЕ., А.Б.А. и П.Д.П. сумата от 623.38
лева, представляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „А.", с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление град С., булевард „***, представлявано от
изпълнителните директори Й.К., О.Ц. ПЕ., А.Б.А. и П.Д.П. да заплати в полза
по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – К., сумата в
размер на 282 лева, представляваща дължима държавна такса, съразмерно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „А.", с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление град С., булевард „***, представлявано от
изпълнителните директори Й.К., О.Ц. ПЕ., А.Б.А. и П.Д.П. да заплати в полза
по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – К., сумата в
размер на 239 лева, представляваща възнаграждения за вещите лица,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
12
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
13