Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Средец, 21.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- СРЕДЕЦ, наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря Костадинка Лапова, като разгледа докладваното от съдия Т. Митев НАХД № 308 по описа на СрРС за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на П.Х.З.
с ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, срещу Наказателно постановление № Б-3-ЮИР-13/11.10.2017 г., издадено от и.д. Началник на регионална
дирекция за национален строителен контрол, с което за нарушение на чл. 143, ал.
1, т. 2 ЗУТ, на основание чл.232, ал. 1, т. 2, предл. второ ЗУТ на жалбоподателя
е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Посочва се, че при съставянето на АУАН
вече не е съществувало разрешението за строеж, респ. одобрение на прокта, за
което се твърди да е извършено в нарушение на законовите изисквания, тъй като
самият жалбоподател го е отменил сам преди това. Също така се поддържа, че становището
на РД „ПБЗН” Бургас от 20.04.2016 г. било положително по отношение на правилата
за пожарна безопасност.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се представлява от пълномощник - адв. Д.Ч.-БАК, който подържа
жалбата, като доразвива изложените в нея доводи.
Административно - наказващият орган – РДНСК- Бургас, се представлява от А. Костова- главен експерт- юрист в РДНСК, Югоизточен район. Същата поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като липсвало положително становище относно пожарната безопасност на проекта, а също така заповедта, с която жалбоподателят сам е отменил разрешението си за строеж, не произвеждала правно действие.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Съдът след като прецени доказателствата по
делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол
намира за установено следното:
На 23.03.2017 г., П.Х.З.,
с ЕГН **********, заемащ длъжността „главен архитект” на Община Средец одобрил
инвестиционни проекти за строеж: „912001 Разширение на газовия пазар”. Подобект
„Измервателна линия на АГРС Дебелт за клиент „Алтест” ЕООД”, находящ се в
поземлен имот с идентификатор 20273.28.277 по кадастралната карта на с. Дебелт,
общ. Средец и издал Разрешение за строеж №9/23.03.2017 г. В разрешението е
посочено, че е одобрен технически инвестиционен проект по части: технологична,
АТП и ПБ ( пожарна безопасност), като е представено становище за съответствие
на инвестиционния проект с правилата и нормите за пожарна безопасност от РД
„ПБЗН” Бургас. В становището с № ПТ-131 от 20.04.2016 г. е посочено, че
проектната част „Пожарна безопасност” не е подписана и подпечатана от проектант
със съответната за частта проектантска правоспособност и не е разгледана от
органите за пожарна безопасност.
На 05.04.2017 г. П.З.
издал Заповед №3/05.04.2017
г., с която на основание чл. 56, ал. 2 вр. чл. 30, ал. 2 АПК отменил Разрешение
за строеж №9/23.03.2017
г, поради това, че се е установило, че в становището на РД „ПБЗН” Бургас било
посочено, че част „Пожарна безопасност” на проекта не е разгледана.
Отново на 05.04.2017
г. бил съставен констативен протокол от служители на РОНСК Бургас към РДНСК Югоизточен
район след извършена проверка по реда на чл. 156 ЗУТ, в който било посочено ,че
инвестиционният проект е бил одобрен без положително становище от РД „ПБЗН”
Бургас.
Постъпило и становище
№ПТ-110/11.04.2017
г., в което било посочено, че част „Пожарна безопасност” на проекта съответства
на изискванията за пожарна безопасност, като П.З. издал Разрешение за строеж №13/04.05.2017
г.
Бил съставен акт за
установяване на административно нарушение №Б-3/27.04.2017 г. за това, че не била
спазена разпоредбата на чл. 143, ал. 1, т. 2 ЗУТ- липса на положително
становище по част „Пожарна безопасност” при одобряване на инвестиционния проект
на 23.03.2017 г., а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Според настоящата
инстанция, именно това е релевантната фактическа обстановка, тъй като
твърдяното нарушение по същество касае издаване на документ при липса на друг
документ, който предпоставя издаването. Поради това преценката дали е налице
нарушение може да бъде направена единствено на база изследване на наличните по
делото писмени доказателства и по-точно при преценка на документите, въз основа
на които е одобрен инвестиционния проект. Т.е., преценката касае единствено
съдържанието на документите към момента на одобряването на проекта от страна на
жалбоподателя.
Изложената
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Следва да се отбележи, че по
същество липсва спор относно установените факти, доколкото административното
наказание е било наложено единствено въз основа на документи, както вече бе
посочено. Самият жалбоподател също заявява, че на 23.03.2017 г. е одобрил
инвестиционния технически проект и е издал разрешение за строеж. Спорът между
страните се концентрира единствено върху правното значение на съдържанието на
документите и оценката, която актосъставителят и административнонаказващият
орган са дали на това съдържание.
Съдът въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
На първо място,
съдът счита, че са спазени всички законови изисквания, касателно процедурата
при издаването на обжалваното наказателно постановление, т.е. следва да бъде преценено
дали извършеното от жалбоподателя съставлява административно нарушение.
Настоящият състав
намира първия довод на жалбоподателя, че издаденото разрешение за строеж не е
съществувало към момента на съставянето на АУАН, тъй като самият той го е
отменил, за неоснователен.
Производството по
издаване на административен акт е динамичен фактически състав, като действията
на всички участници в него са насочени към неговият краен резултат- издаването
на акта ( в случая одбряването на инвестиционния проект). С издаването на
съответния акт, респ. с отказа да издаде такъв, административният орган се
произнася по същество, т.е. по предмета на производството, въведен с подадената
до него молба. Възможно е производството да не приключи с издаването на акт, а
с неговото прекратяване, което еднозначно се определя в правната теория като
нетипично приключване на съответната процедура (независимо дали се касае за
административен, граждански или наказателен процес), защото липсва произнасяне
по същество, тъй като е направена преценка, че липсват законови предпоставки за
решение по постъпилото искане. Такава възможност е предвидена в чл. 56, ал. 2
вр. чл. 30 АПК, на която се е позовал жалбоподателят в своята Заповед
№3/05.04.2017 г. В практиката е спорен въпросът дали може вместо отказ за
издаване на искания акт, производството да бъде прекратено на това основание,
предвид, че и в двата случая се стига до неуважаване на искането з аиздаване на
акт. АПК предвижда също и възможност след като е бил издаден административният
акт, същият да бъде отменен или оттеглен от органа, който го е издал- т.нар.
отзив по чл. 91 АПК. С упражняване на последното правомощие се прекратяват
последиците на издадения акт, като няма значение дали органът е посочил, че
отменя акта, или че го оттегля, поради което доводите на АНО в тази насока са
неоснователни.
С оглед така направените общи бележки, съдът намира,
че издадената от жалбоподателя Заповед №3/05.04.2017 г., с която е отменил Разрешение
за строеж № 9/23.03.2017 г., не е произвела правно действие. Не може да се
приеме посоченото от гл. архитект основание по чл. 56 АПК за отмяна на
заповедта. Както бе посочено, такова правомощие може да бъде упражнено, когато
се прецени, че органът не може да се произнася по същество, поради нередовност
на искането (според настоящият състав това правомощие не може да се упражни
вместо отказ). Това следва и от систематическото тълкуване на разпоредбата на
чл. 56 АПК, която е непосредствено преди разпоредбата, определяща сроковете за
произнасяне на административния орган по искането. Дори и да се приеме, че
правомощието по чл. 56 АПК може да бъде упражнено вместо постановяване на
изиричен отказ, то отново заповедта на жалбоподателя не е произвела ефект, тъй
като актът, който той е целял да отмени, е бил положителен, а не е съдържал
отказ. Според съда, не се касае и за надлежно упражнено право на отзив по чл.
91 АПК. Като всяко правомощие (и като всяко право изобщо), и това възниква за
административния орган при определени предпоставки. Предпоставките са посочени
в чл. 91, ал. 1 АПК- да е подадена жалба и да не е изтекъл 7-дневен срок от
подаването й. Съдебната практика е безспорна, че административният орган може
да упражни това правомощие единствено след като е постъпила жалба срещу
издадения кат, какъвто не е настоящият случай. Поради това издадената от него
заповед за отмяна на разрешението за строеж от 23.03.2017 г. не произвежда
каквото и да е правно действие, тъй като не е издадена при наличие на
законовите предпоставки за това.
Съдът намира за неоснователен и
довода на жалбоподателя, че е било налице положително становище на РД „ПБЗН” Бургас, въс основа на което е
одобрил инвестиционния проект и е издал разрешението за строеж. Очевидно в становището от 20.04.2016 г.
липсва произнасяне по част „Пожарна безопасност“ от инвестиционния проект,
поради причина, че тази част е била подписана и подпечатана от лице без
съответната правоспособност. В случая е без значение дали лицето е имало такава
правоспособност и как това се отразява на инвестиционния проект. Съществено е,
че липсва произнасяне по тази част от проекта, което според съда означава, че
не е спазено изискването на чл. 143, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Наредба № 4 от 21 май 2001 г. за обхвата и
съдържанието на инвестиционните проекти посочва отделните части, които може да
има един инвстиционен проект и съдържанието на всяка част. Действително, някои
части, освен част „Пожарна безопасност”, също са свързани с пожарната
безопасност на строежа, но безспорно нормативното предвиждане на отделна част
„Пожарна безопасност“ означава, че именно там се посочват и основните параметри
на строежа, касателно тази безопасност. Допълнителен аргумент за това е и
съществуването на отделен подзаконов нормативен акт, към който препраща чл. 3,
ал. 1, т. 5 , а именно Наредба № Iз-1971 от 2009 г. за строително-технически
правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. След като представения проект
изобщо не е разгледан в тази му част, очевидно няма как да се отговори
дали същият отговаря на нормативните изисквания. Поради това, за да се приеме,
че е налице положително становище на РД „ПБЗН” Бургас, е необходимо то да се
отнася и конкретно за част „Пожарна безопасност“ на разглеждания проект, а не
както е в конкретния случай, за останалите части- „технологична”, „автоматизация
на технологичните процеси” и „план за безопасност и здраве”.
Следва да се отбележи и
противоречието в защитата на жалбоподателя, който от една страна твърди, че е
налице положително становище, а от друга, че сам е отменил издаденото
разрешение. Противоречието се извлича от обстоятелството, че като фактическо
основание за отмяна на разрешението е посочено липсата на произнасяне по част „Пожарна
безопасност”.
От изложеното следва, че
инвестиционния проект (който представлява строителни книжа съгласно пар. 5, т.
36 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ) е бил одобрен без наличие на
изискуемите документи съгласно чл. 143, ал. 1, т. 2 ЗУТ, т.е. в нарушение на
закона, като това деяние осъществява състава на административното нарушение по
чл. 232, ал. 1, т. 2, предл. второ ЗУТ.
Наложеното на жалбоподателя
наказание е минимално предвиденото по закон, поради което предвид липсата на
възможност за неговото увеличаване, както и за определянето му в по-нисък
размер, съдът не намира необходимост да излага мотиви относно неговата справедливост.
Само за пълнота следва да се посочи, че предвид всички обстоятелства по делото,
същото съответства на характера на извършеното.
Предвид изложеното, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Районен съд- Средец
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Б-3-ЮИР-13/11.10.2017 г., издадено от и.д. Началник на
регионална дирекция за национален строителен контрол Югоизточен район, с което
на основание чл. 232, ал. 1, т. 2, предл. второ ЗУТ на П.Х.З. с ЕГН: **********, е наложено наказание глоба в размер на
1000 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: