Р Е Ш Е Н И Е
гр.
С., 20.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-9
състав,
в публично
заседание на осми март
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН
КОМИТОВА
при
секретаря Д.Ш., като изслуша докладваното от Председателя т.д. № 4707
по описа за 2016 г., И ЗА ДА СЕ
ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.625 И СЛ. ОТ ТЗ.
Образувано е по молба на длъжника „Ч.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя П.Д.Ч., чрез адв. Й.П.Н., със
съдебен адрес:***, за откриване производство по несъстоятелност. Молителят твърди,
че „Ч.” ЕООД („Дружеството“) е създадено през 2007 г., като основната му дейност е
предоставяне на транспортни услуги. За осъществяването на дейността си
Дружеството постепенно придобива необходимите активи - съответните транспортни
средства и недвижим имот във връзка с обслужването им. За финасиране на
дейността си ползва и заемни средства обезпечени със залог и ипотека върху
дружествени активи. В резултат на
неблагоприятните промени в цялостната икономическа обстановка, но и в частност
на пазара на транспортните услуги, настъпили през последните години, е налице
категорична тенденция за прогресивно и необратимо влощаване на икономическите
показатели на дружеството. Активите постепенно се амортизират, като разходите
по подръжката им се увеличавали. Същевременно възможността за ефективната им и пълноценна екслоатация намалява,
респективно и реализираните от дружеството обороти. Предвид влошените
икономически показатели на Дружеството, съчетани с вече отпуснати, но
необслужвани надлежно кредити, на практика се елиминира и възможност за
допълнително финансиране на дейността на дружеството. Така постепенно
Дружеството е останало без активи, годни за предоставяне
на транспортни услуги, респективно за реализиране на приходи. Единственият друг
актив на Дружеството (недвижим имот) пък е описан и изложен на публична продан,
в рамките на образуваното срещу Дружеството изпълнително дело. В подкрепа на гореизложената релевантна
фактическа обстановка прилага и съотвените писмени доказателства (счетоводни
документи). На основание изложените по-горе
обстоятелства и приложените писмени доказателства, моли съда на основание чл.
625 и сл. от ТЗ да открие производство по несътоятелност на „Ч.“ ЕООД, ЕИК: ********.
С молба от 23.08.2016 г., подадена във
връзка с Разпореждане от 16.06.2016 г., с което е оставена без движение молбата, длъжникът уточнява, че търговските сделки, от които произтича неплатежоспособността
и свръхзадължеността на дружеството са следните договори за кредит, сключени с
“Ю.Б.” АД, ЕИК: ********: договор за банков кредит, продукт “Бизнес револвираща
линия - плюс” № BL11336/14.03.2008; договор
за банков кредит Бизнес оборудване № BL 9796/28.03.2008 и договор за кредит от 29.04.2010. Относно доказването на
търговската сделка, т. к. дружеството не е в състояние да осигури копие от договорите
за кредит, представя други
(официални) документи, като доказателство - Покана за доброволно изпълнение от
кредитора с приложени към нея съответните изпълнителни листа и заповеди за
изпълнение. Последното плащане към “Ю.Б.” АД е извършено през юни 2012 г. Счита,
че от изложените в рамките на настоящото производство обстоятелства и
представените документи е видно, че дружеството е едновременно
свръхзадължено, т.к. имуществото му не е достатъчно да покрие
паричните му задължения, и неплатежоспособно,
т. к. е не е в състояние да изпълни свои изискуеми задължения по търговски
сделки и публични такива. Публичните задължения на дружеството са за осигурителни
вноски. В дружеството не са извършвани ревизии и съответно няма издадени
Ревизионни актове. Към момента единственото имущество на дружеството е
притежаваният недвижим имот в гр. С., обект на публична продан по изп. д. №
20138410410168/2013 г., образувано при ЧСИ Н. М.. Тъй като дружеството не е в
състояние да осигури копие от нотариалния акт, представя като доказателство
последно връчена покана за публична продан по горепосоченото изп. дело, в която
се съдържа и подробно описание на имота. Дружеството не разполага с движими
вещи, с леки автомобили и влогове в банки. Вземанията от клиенти не са
обезпечени. Последното плащане дружеството е направило през януари 2014 г. към
„Лукойл България” ЕООД. Последната фактура за реализация от трнаспортна дейност
е издадена на 04.12.2013 г., а от 05.03.2014 г. в дружеството няма нает
персонал.
С молба от 03.10.2016 г., подадена във
връзка с Разпореждане от 31.08.2016 г., с което отново е оставена без
движение молбата, длъжникът уточнява, че неизпълнението произтича от неплащане на дължимите суми по договори за
кредит, сключени от дружеството-молител с “Ю.Б.” АД. Последното плащане към
банката е през юни 2012. Единственото обезпечено задължение е към кредитора - “Ю.Б.”
АД. Обезпечението е с ипотека на недвижим имот, собственост на
дружеството-молител.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на молителя, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В подкрепа на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност, молителят представя следните
доказателства: Списък
на активите, пасивите и кредиторите на „Ч.” ЕООД; Справка със салда по персонални сметки доставчици, за периода 31.12.2006 г.
– 30.04.2016 г. на „Ч.” ЕООД; Счетоводен баланс на „Ч.” ЕООД към 30.04.2016 г.; Съобщение с изх. №
081761/28.04.2016 г. по изп. дело № 20138410410168 по описа на ЧСИ Н. М., с рег. № 841, с район на действие СГС, адресирано до „Ч.” ЕООД, във връзка с насрочена публична продан на недвижим
имот, собственост на длъжника; Покана за
доброволно изпълнение с изх. № 091946/23.04.2015 г. по изп. дело № 20138410410168 по описа на ЧСИ Н. М., с рег. № 841,
с район на действие СГС, адресирана до „Ч.” ЕООД; Списък с
адреси на кредитори; Списък на публичните вземания по години на „Ч.” ЕООД; Съобщение с изх. № 247864/28.11.2016 г. по
изп. дело № 20138410410168 по описа на ЧСИ Н. М., с рег. № 841, с район на действие СГС, адресирано до „Ч.” ЕООД, във връзка с насрочена публична продан на недвижим
имот, собственост на длъжника.
По
делото, в изпълнение на дадените от съда указания, длъжникът е представил ГФО (във всичките им части) за 2013 г., 2014 г. и за 2015 г.
С
Изпълнителен лист, издаден на
10.10.2013 г. от СРС, 38 състав, въз основа на Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК от 10.10.2013 г., издадена по гр. дело № 37987/2013
г. по описа на СРС, I ГО, 38 състав, „Ч.“
ЕООД, ЕИК ******** и П.Д.Ч., ЕГН
**********, са осъдени да заплатят солидарно на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ******* сумите, както следва: 80 668.10 евро -
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2013г.
до окончателното изплащане на задължението, 10 356.24 евро - договорна лихва за
периода от 21.07.2013 г. до 11.09.201Зг., 589.76 евро - такси; 6 273.81 лева -
присъдени разноски.
С Изпълнителен
лист, издаден на 21.10.2013 г. от СРС, 54 състав, въз
основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 21.10.2013 г., издадена по гр.
дело № 41837/2013 г. по описа на СРС, II ГО, 54 състав, „Ч.“ ЕООД, ЕИК ******** и П.Д.Ч., ЕГН **********, са осъдени да
заплатят солидарно на „Ю.Б.“ АД, ЕИК
******* сумите, както следва: 45 687.21 евро - главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 04.10.2013г. до окончателното изплащане на
задължението, 8 981.38 евро - договорна лихва за периода от 21.07,2012г. до 03.10.201Зг.,
30.69 евро - такси; 3 962.88 лева - присъдени разноски.
С Изпълнителен
лист, издаден на 08.01.2014 г. от СРС, 73 състав, въз
основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 04.12.2013 г., издадена по гр.
дело № 34550/2013 г. по описа на СРС, II ГО, 73 състав, „Ч.“ ЕООД, ЕИК ******** и П.Д.Ч., ЕГН **********, са осъдени да
заплатят солидарно на „Ю.Б.“ АД, ЕИК
******* сумите, както следва: 63 450.86 лева - главница, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15.08.2013г. до окончателното изплащане на
задължението, 10 874.21 лева - договорна лихва за периода от 21.06.2012г. до 14.08.201Зг.,
462.25 лева - банкови такси; 2 933.20 л ева - присъдени разноски.
По делото е представено Уведомление до НАП по реда на чл. 78 от ДОПК, относно предстоящо
откриване на процедура по завеждане на иск за откриване на производство по
несъстоятелност срещу „Ч.” ЕООД.
Представена е Справка за публичните задължения на
длъжника, от която е видно какви са по вид и размер констатираните изискуеми
публични държавни вземания към 10.05.2016 г.
С Декларация по чл.534 ГПК Пейо
Чолаков,
в качеството му на управител на „Ч.“ ЕООД, декларира, че извън конкретно изброените активи в описите, представени
пред СГС, VI-9 състав, дружеството не разполага с други движими или недвижими
вещи,
вземания, влогове, материални запаси или каквито и да е активи, които да
послужат за удовлетворяване на кредиторите.
По делото е
приета съдебно – счетоводна
експертиза,
чието заключение като неоспоренo, обективно и компетентно даденo, се възприема
изцяло от съда. Вещото лице, след запознаване и анализ
на приложените към делото документи и доказателствен материал, както и с получените от счетоводството на „Ч.” ЕООД оборотни ведомости за отчетните
периоди 2013 г. - 2015 г. вкл., Оборотна ведомост за периода от 01.01.2016 г.
до 30.05.2016 г., Оборотната ведомост на сметка 4011 „Доставчици от страната”
за периода от 01.01.2016 г. до 31.05.2015 г., Оборотната ведомост на сметка
4111 „Клиенти от страната” за периода от 01.01.2016 г. до 31.05.2015 г.,
Счетоводен баланс към 31.05.2016 г., е дало следното заключение: Показателите за
ликвидност са количествени характеристики на способността на предприятието да
изплаща текущите си задължения с наличните
краткотрайни активи. Съгласно Балансите на фирма „Ч.” ЕООД към 31.12.2012 г., към 31.12.2013 г., към 31.12.2014 г., към 31.12.2015
г. и към 31.05.2016 г., изчислените
показателите за ликвидност и автономност, са както следва: коефициент на обща ликвидност – 0,88, 5,07, 3,12, 7,12, 1,42; коефициент на бърза ликвидност – 0,88,
5,07, 3,12, 7,12, 1,26; коефициент на незабавна ликвидност – 0,33,
1,27, 1,12, 1,37, 0,10; коефициент на
абсолютна ликвидност – 0,33, 1,27, 1,12, 1,37, 0,10; коефициент на финансова автономност – -0,54, -0,53, -0,59, -0,59, -0,63;
коефициент на задлъжнялост – -1,83, -1,88, -1,69, -1,73, -1,59. От теоретична гледна точка като референтни се приемат следните стойности на
показателите за ликвидност: Коефициент на обща ликвидност — от 1 до 3; Коефициент
на бърза ликвидност — от 0,6 до 0,7; Коефициент на незабавна ликвидност — от
0,3 до 0,4; Коефициент на абсолютна ликвидност — по-голям от 0,2. През периода
от 2012 г. до 2015 г. включително, както и към 31.05.2016 г., стойностите на
показателите за ликвидност са в допустими граници, а някои коефициенти дори
превишават горните граници на референтните си стойности. Изключение правят само
коефициентът на обща ликвидност към 31.12.2012 г., чиято стойност е 0,88 при
минимално допустима такава 1,00 и коефициентите на незабавна и абсолютна
ликвидност към 31.05.2016 г., чиито стойности са съответно три пъти (два пъти)
по-ниски от минимално допустимите стойности. Показателите
за финансова автономност характеризират степента на финансова независимост на
предприятието от кредиторите. Тези показатели са коефициент на финансова автономност
и реципрочния му коефициент на задлъжнялост. Коефициентът на финансова
автономност показва сумата на собствения капитал, която се пада на единица (1
лев) пасиви. С оглед на специфичния характер на приходите за бъдещи периоди и
финансиранията, при изчисляването на стойността на показателя тяхната сума се
изключва от сумата на задълженията. Стойността на коефициента на задлъжнялост
показва сумата на задълженията, падащи се на единица (1 лев) собствен капитал. Собственият
капитал на предприятието би следвало да бъде минимум 1/3 от всички негови
задължения, за да осигури нормално разплащане за дълъг период от време. За общ
норматив на коефициента на финансова автономност се приема стойност не по-ниска
от 0,33, съответно за коефициента на задлъжнялост — не по-висока от 3,00. През
целия изследван период от 2012 г. до 2015 г., както и към 31.05.2016 г. „Ч.” ЕООД
е било декапитализирано, т.е. не е
притежавало собствен капитал, осъществявало е дейността си за сметка на
привлечен капитал и е било изцяло зависимо от кредиторите си. Така изчислените
стойности на показателите за финансова автономност не могат да бъдат използвани
за сравнителен анализ на финансовото състояние, т.к. не отразяват реалната
степен на задлъжнялост, която в случая е изключително висока. Към края на 2015
г. единственият дълготраен материален актив на „Ч.” ЕООД е поземлен имот на
стойност 58 119,18 лв., находящ се в гр. С., ж.к. „******”. Върху имота са
вписани договорна ипотека за обезпечаване на вземания на „Ю.Б.” АД и възбрана
на ЧСИ Н. М. по изпълнително дело № 20138410410168/2013 г. По делото е
насрочена публична продан на имота, която съгласно представеното по делото от
пълномощника на молителя съобщение (л. 135 на делото) се е провела от 19.12.2016
г. до 19.01.2017 г., а на 20.01.2017 г. е следвало да бъде съставен протокол по
реда на чл. 492, ал. 1 от ГПK. Освен
посочения по-горе поземлен имот, в група II „ДМА” от раздел Б „Нетекущи
(дълготрайни) активи” на актива на счетоводния баланс към 31.05.2016 г. са
посочени предоставени аванси и дълготрайни активи в процес на изграждане с
балансова стойност 12 хил. лв. През изследвания период „Ч.” ЕООД не е
притежавало дългосрочни финансови активи. Според данните от счетоводния баланс
към 31.05.2016 г., краткосрочните вземания на „Ч.“ ЕООД са в размер 123 хил.
лв., в т.ч. вземания от клиенти от страната — 71 хил. лева и други вземания —
52 хил. лв., в т.ч. над 1 година — 49 хил. лв. Оборотната ведомост на сметка
4111 „Клиенти от страната” за периода от 01.01.2016 г. до 31.05.2016 г. е с
едни и същи начални и крайни дебитни и кредитни салда - съответно 87 345,28 лв. и 15 845,43 лв.,
формиращи общ размер на вземанията 71 499,85 лв. В хода на проверката не са
установени данни за извършени разпоредителни действия с други ДМА, различни от
транспортни средства. По данни от счетоводните
баланси на „Ч.” ЕООД, финансовите резултати на дружеството през периода 2012 г.
- 2015 г., както и за периода от 01.01.2016 г. до
30.04.2016 г., са следните: за 2012 г. - печалба в
размер 58 хил. лв.; за 2013 г. — печалба в
размер 41 хил. лв.; за 2014 г. — загуба в
размер 22 хил. лв.; за 2015 г. — печалба в
размер 5 хил. лв.; за периода 01.01.2016 г. - 31.05.2016 г. — загуба
в размер 36 хил. лв. Анализирайки посочените по-горе
финансови резултати за изследваните отчетни периоди, следва да бъде
отбелязано, че отрицателните стойности на собствения капитал към края на същите
тези периоди са следствие на натрупана загуба от минали години, която към
31.12.2012 г. е била в размер на 328 хил. лв. Реализираните през 2012 г., 2013
г. и 2015 г. печалби са в значително по-малък размер и не са довели
до компенсиране на тези загуби и до формиране на собствен капитал. Изчислените
по-долу стойности на показателите за ликвидност по алтернативен вариант, при
който задължения към „Ю.Б.” АД по договори за кредит са отразени в счетоводните
баланси като изискуеми, дават основание да се твърди, че след 31.12.2013 г.
молителят не е бил в състояние да покрива краткосрочните си задължения.
Същевременно стойностите на показателите за финансова автономност
за същите периоди сочат много висока степен на задлъжнялост, а невъзможността да бъде покрита натрупаната
загуба отпреди 2012 г. е показателна за наличие на финансови затруднения с
траен характер. Към
31.05.2016 г. краткосрочните задължения на „Ч.” ЕООД са в размер 106 хил. лв.,
в т.ч. към доставчици - 88 хил. лева и осигурителни задължения - 18 хил. лв.
Оборотната ведомост на сметка 4011 „Доставчици от страната” за периода от
01.01.2016 г. до 31.05.2016
г.
е с едни и същи начални и крайни кредитни и дебитни салда — съответно 174
708,99 лв.
и 87 038,85 лв., формиращи общ размер на задълженията - 87 670,14 лв. По другите счетоводни сметки, по които са отразени
задължения на „Ч.” ЕООД, са налице следните крайни кредитни салда към 31.05.2016
г.: по
сметка 152/1 „Дългоср. заеми - Пощенска банка” — 484 584,86 лв.; по
сметка 159 „Други заеми и дългове” — 3 405,60 лв.; по сметка 421
„Персонал” — 180,00 лв.; по сметка 461 „Разчети с
НОИ” — 13 752,28 лв.
От
представените по делото изпълнителни листове е видно, че задължения по
договорите за кредит с „Ю.Б.” АД за главници, договорни лихви, такси и
разноски, в общ размер 374 хил. лв., са били изискуеми към 31.12.2013 г. В
счетоводните баланси на „Ч.” ЕООД към посочената дата, както и към края на
следващите отчетни периоди, задълженията към финансови предприятия са посочени
като дългосрочни. Отразяването на същите
като текущи би довело до съществени изменения в стойностите на показателите за
ликвидност, поради което вещото
лице е представило
алтернативен вариант на изчисления на тези показатели към 31.12.2013 г., към
31.12.2014 г., към 31.12.2015 г. и към 31.05.2016 г.: коефициент
на обща ликвидност – 0,19, 0,13, 0,29, 0,31; коефициент на бърза
ликвидност –
0,19, 0,13, 0,29, 0,28; коефициент на незабавна ликвидност – 0,05,
0,046, 0,056, 0,023; коефициент на абсолютна
ликвидност –
0,05, 0,046, 0,056, 0,023. В случай, че при изчисляване на стойностите на
показателите за ликвидност бъде взето предвид обстоятелството, че към 31.12.2013 г. и след
тази дата задълженията на „Ч.” ЕООД по договорите за кредит с „Ю.Б.” АД са
изискуеми, всички коефициенти за ликвидност към тази дата, както и към края на
следващите годишни отчетни периоди, са значително по-ниски от референтните стойности,
което означава, че дружеството не е било в състояние да погасява краткосрочните
си задължения с притежаваните краткотрайни активи. Към края на
всички отчетни периоди 2012 г. - 2015 г., а така също и към
31.05.2016 г., балансовата стойност на имуществото на „Ч.” ЕООД е била по-малка
от общия размер на паричните задължения на дружеството. По смисъла на чл. 742,
ал.
1 от ТЗ „Ч.” ЕООД е било свръхзадължено още към 31.12.2012 г.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
С
оглед на така изложената фактическа обстановка, съдът намира молбата за
откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Ч.“
ЕООД за ОСНОВАТЕЛНА.
За да бъде открито производство по несъстоятелност,
следва да са налице всички предпоставки от сложния фактически състав, визирани
в разпоредбите на чл. 608, чл. 625 ал.1 и чл. 631 от ТЗ, а именно: 1. Компетентният съд следва да бъде
сезиран с писмена молба от лицата, изрично посочени в разпоредбата на чл. 613
от ТЗ; 2. Длъжникът да бъде търговец
по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да се
констатира неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, визирани в
разпоредбата на чл. 608 от ТЗ или свръхзадълженост на длъжника по смисъла на
чл.742 от ТЗ; 4. Затрудненията на
длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост
да е обективно и трайно – арг. от чл.
631 от ТЗ.
Съгласно
разпоредбата на чл.625 ТЗ, писмена молба за откриване на производството по
несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът, или
кредитор на длъжника по търговска сделка, НАП за публичноправни задължения към
държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника. В
конкретния случай, настоящата съдебна инстанция е била сезирана с молба от
длъжника, с оглед невъзможността за изпълнение на парични задължения по търговски
сделки и публични задължения.
Установено
е и качеството на търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ на лицето, за
което се цели да се докаже, че е неплатежоспособно/свръхзадължено – „Ч.“ ЕООД,
е вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК ********,
и управител и представляващ П.Д.Ч..
За
разлика от неплатежоспособността, свръхзадължеността е основание за откриване
на производство по несъстоятелност само за определена категория търговци,
изрично визирани в чл.607а,
ал.2 от ТЗ - търговски дружества, които осъществяват търговска дейност във
формата на ООД, АД и КДА. В случая, съдът е сезиран с молба за откриване на
производство по несъстоятелност на „Ч.“ ЕООД,
което дружество, предвид правноорганизационната си форма, е сред кръга на
визираните в чл.607а,
ал.2 от ТЗ търговци.
Според
легалната дефиниция на чл.742 от ТЗ, едно търговско дружество е свръхзадължено,
когато неговото имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения. В
съдебната практика няма спор, че под "имущество" по смисъла на чл.742
от ТЗ следва да се разбира съвкупността от имуществени активи на дружеството, в
т. ч. дълготрайни и краткотрайни, притежавани към началния момент на свръхзадължеността. В производството по чл.625 и
сл. от ТЗ преценката за наличие или липса на свръхзадълженост се
извършва чрез съпоставяне на общия размер на съществуващите към твърдяната
начална дата на свръхзадълженост парични задължения на търговеца, които може и
да не са изискуеми, но по безспорен начин трябва
да е установено възникването им, със стойността на имуществото му към същия момент.
Релевантна за разглежданата преценка е реалната
стойност - т.нар. справедлива пазарна цена, на всички краткотрайни и
дълготрайни активи, а не тяхната балансова стойност, тъй като тя показва какви
парични средства биха се получили при осребряване на имуществото на търговеца и
до каква степен тези средства са достатъчни за погасяване на неговите парични
задължения спрямо кредиторите. Свръхзадължеността може да е налице едновременно
с неплатежоспособността, при която длъжникът не е в състояние с наличните си
краткотрайни активи да покрива текущите си
и изискуеми парични задължения, но може да съществува и независимо от неплатежоспособността.
Доказването на свръхзадълженост като основание за откриване на производство по несъстоятелност е изцяло в тежест на
страната, сезирала съда с искане по чл.625 от ТЗ.
В настоящия случай, безспорно се установява от събраните
писмени доказателства – многобройната счетоводна документация, и най -
вече от експертното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, че към края на всички отчетни
периоди 2012 г. - 2015 г., а така също и към 31.05.2016 г., балансовата
стойност на имуществото на „Ч.“ ЕООД е била по-малка от общия
размер на паричните задължения на дружеството. В този случай сравнително по-реална оценка за степента на
задлъжнялост дават стойностите на показателите за финансова автономност,
изчислени като отношения между размерите на собствения капитал и задълженията
на дружеството. Показателите за финансова автономност характеризират
степента на финансова независимост на предприятието от кредиторите. Тези
показатели са коефициент на финансова автономност и реципрочния му коефициент
на задлъжнялост. Коефициентът на финансова автономност показва сумата на собствения
капитал, която се пада на единица (1 лев) пасиви. С оглед на специфичния
характер на приходите за бъдещи периоди и финансиранията, при изчисляването на
стойността на показателя тяхната сума се изключва от сумата на задълженията. Стойността
на коефициента на задлъжнялост показва сумата на задълженията, падащи се на
единица (1 лев) собствен капитал. Собственият капитал на предприятието би
следвало да бъде минимум 1 / 3 от всички негови задължения, за да осигури
нормално разплащане за дълъг период от време. За общ норматив на коефициента на
финансова автономност се приема стойност не по-ниска от 0,33, съответно за
коефициента на задлъжнялост - не по- висока от 3,00. Изходните данни от
счетоводните баланси и резултатите от изчисленията на показателите за финансова
автономност на „Ч.“ ЕООД за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и за 05.2016
г., са както следва: коефициент на
финансова автономност – -0,54, -0,53, -0,59, -0,59, -0,63;
коефициент на задлъжнялост – -1,83, -1,88, -1,69, -1,73, -1,59. От данните е видно, че коефициентът на финансова автономност и
коефициентът на задлъжнялост на „Ч.“ ЕООД са извън границите на референтните си стойности. През целия изследван период от 2012 г. до 2015 г., както и към 31.05.2016
г. „Ч.“ ЕООД е било декапитализирано.
Показателите за финасова автономност, схванати
като съотношение между собствения капитал към пасивите показват пълна
зависимост на длъжника по отношение на кредиторите му, тъй като му липсва
собствен капитал за покриване на задълженията.
Собственият капитал на
фирмата би следвало да бъде минимум 1/3 от всички задължения на фирмата, за да
се осигурява нормално разплащане за дълъг период от време.
С оглед изложеното, съдът намира, че са налице
всички предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност по смисъла
на чл.608 ал.1 и 3 от ТЗ, като приема,
че имущество на длъжника не е достатъчно да покрие
паричните му задължения, поради което следва да бъде открито производство по несъстоятелност по
отношение на „Ч.“ ЕООД на основание свърхзадълженост – основание релевирано от
длъжника с молбата.
Предвид
горното, на основание чл.629б, ал.1 във вр. с чл.632 ТЗ, на длъжника и неговите
кредитори, в съдебно заседание от 01.02.2017
г., е била дадена възможност, с предупреждаване за последиците от невнасяне на
съответните суми, да предплатят разноските по несъстоятелността, определени на 10 000 лв.
Това не е сторено нито от длъжника
– инвокирал производството по несъстоятелност, нито от негов кредитор. Поради
това настоящата инстанция намира, че следва да се постанови решение по реда на
чл.632, ал.1 ТЗ – т.е. едновременно да се обяви длъжникът в свърхзадълженост
и несъстоятелност, като се спре производството по настоящото дело до
предплащане на началните разноски по чл.629б
ТЗ.
Като
начална дата на свръхзадължеността съдът намира, че следва да се приеме 31.12.2012 г., към която дата коефициентът
на финансова автономност и коефициентът на задлъжнялост на „Ч.“
ЕООД са извън границите на референтните си стойности.
Следва
да бъде изпратено съобщение до Софийска районна прокуратура за наличие на данни
за евентуално извършване на престъпление от общ характер по чл.227б, ал.2 НК и
чл.227д, ал.1 във вр. с ал.3 НК, след евентуалното влизане в сила на настоящото
решение, тъй като началната дата на неплатежоспособността е 31.12.2012 г., като считано от нея в 30-дневен срок представляващият
орган не е поискал откриване на производство по несъстоятелност. За целта
следва да се изготви официално заверен препис от част от книжата по делото,
който да се изпрати на СРП за образуване на производство от общ характер, ако
прокуратурата - компетентният за това орган за борба с престъпността, счете
това за нужно.
Водим
от горното и на основание чл.608 от ТЗ вр. чл.630 ал.1 от ТЗ и чл.632 ал.1 от ТЗ, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА
СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на длъжника „Ч.” ЕООД, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя П.Д.Ч.,
на основание чл.630 ал.1 т.1 от ТЗ вр.
чл.632 ал.1 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА НА СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на
„Ч.” ЕООД, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя П.Д.Ч. – 31.12.2012 г.,
на основание чл. 630, ал.1, т.1 от ТЗ
вр. чл.632 ал.1 от ТЗ.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на
„Ч.” ЕООД, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя П.Д.Ч.,
на основание чл.630 ал.1 т.2 от ТЗ вр.
чл.632 ал.1 от ТЗ.
ПОСТАНОВЯВА
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ПРЕДПРИЯТИЕТО
на „Ч.” ЕООД, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя П.Д.Ч.,
на основание чл.632 ал.1 от ТЗ.
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Ч.” ЕООД, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя П.Д.Ч.,
на основание чл.632 ал.1 от ТЗ.
СПИРА производството
по несъстоятелност по т.д. №4707/2016
г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-9 състав, на основание чл.632 ал.1 от ТЗ.
УКАЗВА
на основание чл.632 ал.2 от ТЗ на КРЕДИТОРИТЕ
и на ДЛЪЖНИКА - „Ч.” ЕООД, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя П.Д.Ч., че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението за откриване на производство
по несъстоятелност, ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако
се депозира по сметка на СГС необходимата сума за предплащане на началните
разноски по чл. 629б от ТЗ в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.
УКАЗВА
на основание чл.632 ал.4 от ТЗ на „Ч.” ЕООД, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от управителя П.Д.Ч., че ако в 1-годишния срок от вписването на решението за откриване на
производство по несъстоятелност не бъде поискано възобновяване на
производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще
постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от вписването в Търговския регистър на основание чл.633 ал.1
вр. чл.613а ал.1 от ТЗ и от трети лица, които имат вземане, произтичащо от
влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ
публичноправно задължение съгласно чл.613а ал.2 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на НЕЗАБАВНО вписване в
Търговския регистър и в книгата по чл.634в от ТЗ, за което да се предприемат
необходимите мерки от деловодителя, съгласно чл. 622 вр. чл.633 ал.1 от ТЗ,
както и на незабавно изпълнение на основание чл. 634 от ТЗ.
ДА СЕ ИЗГОТВИ ПИСМО
ДО СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА, придружено
от официално заверен препис от настоящото решение, след
влизането му в сила, посочващо кога е
настъпила неплатежоспособността, с отбелязване кога решението е влязло в сила,
препис молбата за откриване на производство по несъстоятелност, за евентуално
образуване на производство от общ характер против управителя П.Д.Ч., тъй като след началната
дата на свръхзадължеността – 31.12.2012 год., в 30 –дневен срок, не е
поискал откриване на производство по несъстоятелност, ако се счете, че са налице достатъчно данни за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: