Решение по дело №2295/2021 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 100
Дата: 18 февруари 2022 г. (в сила от 10 март 2022 г.)
Съдия: Светлана Кънчева Чолакова
Дело: 20213330102295
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Разград, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20213330102295 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.124 вр с чл.439 от ГПК.
Депозирана е молба от Р. Г. К., М. ДР. К. и АТ. В. АТ., с която е предявен иск против
ЕОС МАТРИКС ЕООД, за приемане на установено по отношение на ответника, че сумите
описани в изпълнителен лист №2436/15.07.2010г. издаден по ч.гр.д.№1382/2010г. на РС
Разград са погасени по давност и не подлежат на принудително изпълнение. Както и не
дължат таксите и разноски по и.д.№20197610400762. В молбата се сочи, че по издаден
изпълнителен лист №2436 от 15.07.2010г. по ч.гр.д.№1382/2010г. са осъдени да заплатят в
полза на ПроКредит Банк/България/ АД сумите: 9033,40лв. главница законната лихва върху
сумата, 615,69лв. просрочена лихва, сумата 143,65лв. наказателна лихва върху просрочена
главница и 195,85лв. разноски по делото. Въз основа на него, било образувано изп.д.
№20197610400762 по описа на ЧСИ Г. Солаков. Последното изпълнително действие
взискателят поискал и предприето такова по делото на 21.08.2013г. Поради това съдебният
изпълнител на 28.09.2019г. е прекратил производството на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК,
поради настъпила перемпция. В последствие вземането е цедирано на настоящия ответник,
към датата на подаване на исковата молба новият кредитор е взискател по изп. дело
0201976610400762, като производството е образувано на 14.08.2019г. Твърдят, че вземането
по изпълнителния лист е погасено по давност, т.к. последното изп. действие е от
21.08.2013г., като погасителната давност е изтекла на 21.08.2018г. До прекратяване на
цитираното, дело други изпълнителни действия годни да прекъснат давността нито са
поискани,нито са предприети. Едва с молбата на второто дело №762/19г. е предприето
действие, което е прекъснало давността, като искането е отправено до съдебния изпълнител
на 14.08.2019г.
Ответникът не депозира отговор в законния срок. В първото по делото заседание
1
депозира становище, като намира претенцията за неоснователна
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следната
фактическа обстановка: Срещу ищците е издаден изпълнителен лист 2436 от 15.07.2010г. в
полза на ПроКредит Банк/България/ АД по ч.гр.д.№1382/2010г. по описа на РРС, за сумите
9033,40лв. главница законната лихва върху сумата, 615,69лв. просрочена лихва, сумата
143,65лв. наказателна лихва върху просрочена главница и 195,85лв. разноски, издаден въз
основа на заповед за изпълнение по чл.41 ГПК. Изп. дело №20197610400762/10г. на ЧСИ
Г.Солаков е образувано на 14.08.2010 г., въз основа на изпълнителен лист №2436 от
15.07.2010г. по ч.гр.д. №1382/2010г. на РС Разград срещу длъжниците-ищци - да заплатят
солидарно на ПроКредит Банк/България/ АД сумата 9033,40лв., главница по договор за
банков кредит №121-510726 от 31.10.2008г., ведно със законната лихва считано от
09.07.2010г., до окончателното и изплащане, сумата 615,69лв. просрочена лихва за периода
19.02.2010г. до 07.07.2010г., сумата 143,65лв. наказателна лихва от 31.05.2010г. до
07.07.2010г., както 195,85лв. разноски по делото. В молбата до ЧСИ взискателят е поискал
да бъдат предприети необходимите изпълнителни действия за принудително изпълнение, с
възложени всички действия по чл.18 ЗЧСИ. На 16.08.2010г. е изпратена покана за
доброволно изпълнение на длъжниците, връчена им на 18.08.2010г. Извършени действия по
събиране на информация за имуществото. На 08.12.2010г. изпратено уведомление за
наложен запор на МПС собственост на Р. Г. К., съответно насрочен опис на движими вещи в
дома на първи втори и трети ищец, като са им изпратени призовки на 05.06.2011г., за
насрочен опис на 22.06.2011г. С постановление на ЧСИ от 04.08.2011г. е наложена възбрана
върху недвижим имот собственост на първи и втори ищци. Насрочен на 02.12.2011г. опис на
автомобили собственост на първи ищец, за което му е изпратена призовка за принудително
изпълнение от 02.12.2011г. С молба от 30.11.2011г. взискателят по делото е поискал по
изпълнителното дело да бъде наложен запор на дружествените дялове на Р. Г. К., както и на
възнаграждението му получавано в качеството на общински съветник. Със запорно
съобщение от 21.12.2011г. наложен запор върху дружествен дял от капитала на търговски
дружества на Р.К. и М.К.. Със запорно съобщение от 08.12.2011г. наложен запор върху
трудовото възнаграждение на Р.К.. С писмо от 09.02.2012г. Община Разград уведомила
ЧСИ, че Р.К. не работи в Община Разград. На 24.04.2012г. депозирана молба от взискателя
по изп. дело за справки от ОСЗГ. Извършени на 17.11.2012г. справки по изпълнителното
дело за трудови договори на длъжниците. С молба от взискателя от 11.06.2013г. по изп. дело
е поискано да бъде наложен запор върху идеална част от притежаван в наследство имот от
М.К.. С постановление от 21.08.2013г. е наложена възбрана върху идеална част от
наследствен имот на длъжника М.К.. С молба от 20.03.2015г. ответникът по делото е
поискал да бъде конституиран по делото като взискател, предвид сключения между него и
Прокредит Банк/България/ АД договор за цесия. С постановление от 09.08.2019г. е
прекратено изп. дело №349 поради перемпция на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК- непоискани
от взискателя изпълнителни действия в продължение на две години. Депозирана на
14.08.2019г. молба от ответника за образуване на изпълнително производство срещу ищците
по процесния изпълнителен лист №2436 от 15.07.2010г. издаден по ч.гр.д.№ 1382/2010г. на
2
РС Разград - изп.д. №762. С молба от 09.09.2019г. до ЧСИ ответникът посочил актуалния
размер на задължението към 28.09.2019г.-14548,86лв., от които главница в размер на
5993,77лв., лихви в размер на 6780,27лв., разноски-1719,92лв. и такси в размер на 54,9лв.
Съобщение с актуалния размер на задължението изпратено от ЧСИ на длъжниците на
17.09.2019г. Изпратени са съобщения и до ТД на НАП, ОСЗ Разград, за проучване на
задълженията, съответно имущественото състояние на длъжника. На 27.11.2019г. с молба
ответникът е поискал по изп. дело за налагане на запор на банкови сметки на първи ищец в
ОББ АД, съответно изпратено запорно съобщение на 28.11.2019г. С молба от 19.08.2021г. от
ответника по изп. дело е поискан налагане на запор върху имущество на първи ищец, запор
върху банкови сметки на втори и трети ищец, съответно изпратени запорни съобщение на
31.08.2021г., а на 26.08.2021г. и уведомление до ОД на МВР Разград за наложен запор на лек
автомобил на първи ищец.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Искът е допустим, поради наличието на интерес от воденето му, тъй като ищецът се
позовава на факт, а именно изтекъл давностен срок, последващ издаването на
изпълнителния титул, което може да бъде предявено от длъжника към взискателя
единствено по съдебен ред. Давностният срок започва да тече от влизане в сила на
решението, когато вземането е установено със съдебно решение. В случая е въз основа на
несъдебно изпълнително основание и давността започва да тече от влизане в сила на
заповедта за изпълнение. Същата е била връчена на длъжниците на 18.08.2010г., като е
влязла в сила след изтичане на 14-дневния срок за възражение т.е. на 01.09.2010г. За да се
приеме, че е изтекъл срокът по чл.117 ал.1 от ЗЗД за погасяване вземането срещу кредитор в
изпълнителното производство, следва да се изхожда от задължителното тълкуване дадено с
ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС. Според решението давност върху вземането тече и в
изпълнителния процес/в обратен смисъл Постановление №3 от 18.11.1980г./ изпълнителното
дело се образува с молба от кредитора до съдебния изпълнител, като подаването на тази
молба не прекъсва давността. За разлика от исковия процес, където давността за вземането
се прекъсва еднократно в началото на процеса, при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемане на кое да е действие за принудително изпълнение -
насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н., до настъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, прочуването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др. В изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно/за разлика от исковия/ с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
3
изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира,
тъй като кредиторът може да избере дали да действа, или да не действа, като е посочено, че
ППВС №3/80г. следва да се счита за изгубило сила. Съгласно разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8
от ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява, като същото
настъпва по силата на закона т.нар. „перемпция“. Без правно значение е дали съдебния
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като нова
погасителна давност започва да тече от предприемане на последното по време валидно
изпълнително действие - т.10 от ТР №2/15г. на ОСГТК ВКС. Прекратяване на
изпълнителното производство по право, води до отпадане на валидността на всички
процесуални действия по прекратеното изп. производство. Т.е., когато е налице
прекратяване в хипотезата на „перемпция“, тогава няма да има каквито и да е било валидни
изпълнителни действия по смисъла на т.10 от посоченото ТР и погасителната давност няма
да е била прекъсвана по време на неговата висящност на основание чл.116 б.“в“ от ЗЗД, в
т.см. и практика на ВКС- Р-е №42/26.02.2016г. гр.д. №1812/15г. IV г.о. ВКС, Р-е
№371/29.10.2015г. гр.д.№1385/12г. IV г.о. на ВКС. В настоящия случай след образуване на
изп.дело №349 на 14.08.2010г. двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е изтекъл след
наложената възбрана с постановление от 21.08.2013г., която се явява последното
изпълнително действие, като на 21.08.2015г., срокът е изтекъл тъй като не е било поискано и
съответно извършено действие по принудително изпълнение. С молбата от 20.03.2015г.
ответникът по делото е поискал да бъде конституиран по делото като взискател, но не е
поискал извършването на каквито и да било действия по принудително изпълнение.
Образуваното ново изпълнително дело №762 е на 14.08.2019г., но не прекъсва давността,
т.к. не представлява предприемане на действия по принудително изпълнение, според
ТР№2/2013г. Поисканите действия по принудително изпълнение по изп.дело №762 - на
27.11.2019г. за налагане на запор на банкови сметки на първи ищец в ОББ АД, на
19.08.2021г. налагане на запор върху имущество на първи ищец, запор върху банкови
сметки на втори и трети ищец са неотносими, т.к. това изпълнително дело е образувано след
постановяване на ТР №2/2013г. с образуването му давността не се прекъсва. Съдът счита, че
гореизложените изводи не се променят дори да се приеме, че разрешенията, дадени в т. 10 от
ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. действат след постановяването му, а до тази дата действа ППВС
№ 3/18.11.1980г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва
погасителната давност, като след това, докато изпълнителният процес е висящ, давност не
тече. В случая изпълнителния процес е прекратен по силата на закона, а не с формалният акт
на съдебния изпълнител т.е. на 21.08.2015г., когато вече действат разясненията в ТР №2 по
т.д. №2/2013г., постановено на 26.06.2015г. А образуването на изпълнително дело 762 е на
14.08.2019г. Последното валидно изпълнително действие е била наложената възбрана на
4
21.08.2013г., от който момент тече петгодишният давностен срок и е изтекъл на
21.08.2018г., тъй като по отношение на процесното вземане произтичащо от кредит
давността е пет годишна съгласно чл.110 от ЗЗД. Същата започва да тече от влизане в сила
на заповедта за изпълнение и е била прекъсвана с посоченото изпълнително действие, както
бе посочено по-горе. Позоваването на изтекла в полза на длъжника погасителна давност
препятства възможността на взискателя да търси принудително удовлетворяване на иначе
съществуващото за него материално право. По изложените съображения претенцията
съдържаща се в процесния изпълнителен лист, че вземането е погасено по давност е
основателна.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца направените от него разноски, включващи заплатена държавна такса в
размер на 2250лв.
По гореизложените съображения, съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК *********
седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ж-к Маринова долина ул. Рачо
Петков-Казанджията №4-6, че Р. Г. К., ЕГН**********, адрес гр.***** М. ДР. К.,
ЕГН**********, адрес гр.***** и АТ. В. АТ., ЕГН**********, адрес гр.***** не дължат
сумите описани в изпълнителен лист №2436/15.07.2010г. издаден по ч.гр.д.№1382/2010г. по
описа на РС Разград, поради погасяване на вземането за тях по давност.
ОСЪЖДА ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК ********* седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Витоша, ж-к Маринова долина ул. Рачо Петков-Казанджията №4-6, да заплати
на Р. Г. К., ЕГН**********, адрес гр.***** М. ДР. К., ЕГН**********, адрес гр.***** и АТ.
В. АТ., ЕГН**********, адрес гр.***** сумата от 2250лв./две хиляди двеста и петдесет лева/
за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5