Р Е Ш Е Н И Е
№…………….../27.10.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
При участието на
секретаря Мариана Маркова,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. дело № 2448 по описа
за 2021 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от Снежанка С.Р., ЕГН **********,*** срещу З. „Д.ж.и з.” АД, ЕИК *, със седаище и
адрес на управление ***, представлявано от * и *
осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
от 1254,34лв. /след допуснато изменение на иска чрез неговото увеличаване
с протоколно определение от 15.10.2021г./, представляваща обезщетение за претърпени от
него имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца л.а. „*,
вследствие на ПТП от 02.01.2021 г.,
настъпило на територията на община Варна по главен път 9004 по вина на водача
на лек автомобил марка * с рег. № **,
управляван от Д.С. * и обхванат от действието на валидна
към момента на застрахователното събитие застраховка «Гражданска отговорност»
по застрахователна полица, издадена от З. „Д.ж.и з.” АД,
със срок на валидност от 29.10.2020 г. до 29.10.2021 г., ведно със законната
лихва от исковата молба – 18.02.2021 г. до окончателното й изплащане.
В
открито съдебно заседание искът се поддържа в изменения му размер в последното
открито съдебно заседание и се моли за уважаването му.
Ищецът твърди, че на
20.12.2020г. е предоставил личния си автомобил марка "*
на * Р.. Сочи, че на 02.01.2021 г. около 15.30ч. *
управлявайки автомобила на територията на община *
по главен път 9004, посока гр. *, на около 400 м.
след "*" към БАН, е била блъсната от л.а. "*",
с рег. № *, управляван от Д.С. *,
в момента, в който * Р. е преминала покрай
спрелия л.а. "* с рег. № Т 9948 АТ, и
водача на същия автомобил е предприел маневра наляво за включване в движение,
като не е пропуснал л.а. "*", с рег. № *,
като по този начин е станал причина за настъпване на ПТП. Твърди се, че за
настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол за ПТП. Твърди, че
лекият автомобил на виновния водач е имал сключена застраховка ГО при ответника
към датата на събитието. На 05.01.2021 г. уведомил застрахователя на виновния
водач за настъпилото застрахователно събитие, след което бил извършен оглед на
автомобила, изготвен снимков материал и изготвено опис-заключение за щетите. Установените
вреди се изразявали в увредена предна дясна врата, увредена задна дясна врата,
увреден заден десен калник и увредена лайсна на заден десен калник. Сочи, че
застрахователят заплатил обезщетение за вредите в размер на 218,84лв. Излага,
че след извършено проучване в сервизи, установил че сумата необходима за
възстановяване на автомобила възлизала на 1558,80лв. Получената в общ размер на
218,84лв. обаче не покривала щетите на увредения автомобил, което инвокира
интереса му от предявяване на иска. При тези съображения моли за уважаване на
предявения иск и присъждане на сторените разноски.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника З. „Д.ж.и з.” АД, в който се изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Не оспорва наличието на валидно застрахователно отношение към
датата на събитието, както и настъпилото ПТП. Намира претендирания от ищеца
размер за звишен, като излага подробни съображения в тази насока. Подчертава,
че сочените от ищеца стойности надвишават обичайните пазарни такива. Сочи, че
увреденото МПС е 17-годишно към датата на ПТП и обезщетението за него следва да
се изисли съглано Наредба № 24. В евентуалност, в случай, че искът бъде уважен,
моли за намаляване на претендираната от ищеца сума, тъй като счита същата за
завишена. В този смисъл моли за отхвърляне на предявения иск. Претендират се и
сторените разноски.
В
открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Депозирана е писмена
молба от 06.10.2021 г.
от процесуалния представител на ответната страна, с която изразява становище по
същество на спора за отхвърляне на предявените искове и релевира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца в условията на
евентуалност. Претендира сторените по делото разноски. Оспорва стойностите,
дадени от вещото лице като завишени, евентуално счита, че обезщетението следва
да се изчисли по стойности в Наредба №24.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
След преценка на събраните по делото доказателства, настоящият
състав приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно
между страните, както е прието и с окончателния доклад по делото и отделено за
безспорно в първото по делото заседание, наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застрахователна
полица, издадена от З. „Д.ж.и з.” АД,
със срок на валидност от 29.10.2020 г. до 29.10.2021 г., настъпило на
02.01.2021 г. ПТП на територията на община *
по главен път 9004, посока гр. Белослав, на около 400 м. след "*"
към БАН, между л.а. на ищеца и застрахования при ответника водач, виновен за
настъпване на застрахователното събитие; в т.ч. механизма на настъпване на
щетите и че същите са в резултат на настъпилото застрахователно събитие и че на
19.01.2021 г. е заплатено от ответника обезщетение за установените увреждания
на собствения на ищеца лек автомобил в размер на 218,84лв.
От заключението на
изслушаната по делото САТЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че общата стойност за възстановяване на щетите,
определена по
средни пазарни цени за оригинални части към датата на произшествието, като се
използва цената предлагана в сервизи отговарящи на съвременните изисквания за
качество, а именно да притежават европейски сертификат за качество ISO
9001:2008, както и сервизи не притежаващи европейски сертификат за качества ISO
9001.2008, е в размер на 1473,18лв.,
а съобразно Наредбата възлиза на 394,54лв. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че е
допуснал техническа грешка и не е посочил шести сервиз „*“, в т.ч. и вместо Алианц Ауто, следва да се
чете *, въз основа на който са изчислени стойностите,
като това не променя крайния извод относно цената. Вещото лице уточнява, че не
е включил цени на скъпи сервизи и че е взел най-ниските стойности на скъпите
сервизи, като се наблюдение увеличение в цените, както на материалите, така и
на труда.
Въз основа на
гореизложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск намира
своето правно основание в разпоредбата на чл. 432 от КЗ.
За основателността на предявената претенция ищецът следва да
докаже твърдените от него факти, а именно: наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
застрахователното събитие, както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от
водача на л.а.
"Фолксваген голф", с рег. № Т 9948 АТ /, от което като пряка и непосредствена последица са
настъпили твърдяните имуществени вреди в правната сфера на ищеца в заявените
размери, вид, характер и обем.
В тежест на ответника е да установи погасяването на задължението
или правоизкючващи възражения, в т. ч. възражения срещу размера на претендираното обезщетение.
В настоящото
производство подлежат на установяване всички елементи от фактическия състав
на деликтната отговорност - наличието на вредоносно деяние,
неговата противоправност, причинната връзка между деянието и вредата.
В случая безспорни между
страните са наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застрахователна
полица, издадена от З. „Д.ж.и з.” АД,
със срок на валидност от 29.10.2020 г. до 29.10.2021 г., настъпило на
02.01.2021 г. ПТП на територията на община *
по главен път 9004, посока гр. Белослав, на около 400 м. след "*"
към БАН, между л.а. на ищеца и застрахования при ответника водач, виновен за
настъпване на застрахователното събитие; в т.ч. механизма на настъпване на
щетите и че същите са в резултат на настъпилото застрахователно събитие.
По изложените
съображения от анализа на събраните по делото съдът намира, че застрахованият
при ответника водач е нарушил законовата забрана, поради което презумпцията за
виновно поведение, установена в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е
оборена. Настъпилата вреда по вид и характер, както и причинно-следствената
връзка между вредата и произшествието не се оспорват.
С оглед да
гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия фактически
състав на деликтната отговорност
Отговорността на
застрахователя е функционално свързана с вината на деликвента, поради
което исковете са доказани по основание и за застрахователя възниква задължение
за обезщетяване на причинените вреди.
Спорен момент в процеса
е и размерът на дължимото обезщетение. Съгласно трайната съдебна практика определеното
застрахователно обезщетение чрез вещо лице може да надвишава минималната долна
граница по чл.
4 от Методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН,
когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът
на обезщетението е определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24 от
8.03.2008 г. на КФН. В този случай съдът не е обвързан
при кредитирането на заключението на вещото лице да проверява дали не се
надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г.
За възстановителна стойност се приема стойността на разходите за
материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото
качество и количество като увредената вещ (в този смисъл решение № 6/02.02.2011
г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д.
№ 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; ; решение № 235/27.12.2013 г. по т.
д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по
т. д. № 1069/2010 г., II т. о.).
В случая от изслушаната
в съдебно заседание САТЕ се установява, че средните пазарни цени за увредените
части и за труд възлизат на 1473,18лв. Тъй като
действителната стойност на вредата следва да бъде съизмерима със
средните пазарни цени съдът намира, че дължимото обезщетение в настоящата
хипотеза следва да се изчисли на средната стойност между цената на
средната стойност за труд и материали в сертифицирани сервизи и
такива, които не притежават сертификат, поради което съобразно изчисленията на
вещото лице възлиза на този размер от 1473,18лв. Както се коментира по-горе
меродавна е цената на вещото лице по действителна пазарна цена, когато не са
представени фактури за възстановяване на вещта, като съдът не е обвързан от
определената в методиката по наредбата, поради което възражението на ответника,
че следва да се вземе стойността на вредата само по Наредба №24 е
неоснователно.
Прието е за безспорно между страните, а и от представените по
делото доказателства се установява, че заплатеното застрахователно обезщетение
от ответника възлиза на сумата от 218,84лв. Или, след приспадане на тази сума
обезщетението, което следва да заплати ответника възлиза на сумата от 1254,34лв.
По тези съображения
предявения иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло в предявения
размер, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 18.02.2021 г.
до окончателното плащане.
С оглед изхода на
делото, направеното искане за присъждане на разноски и надлежното
удостоверяване на сторени такива на ищеца се следва сторените разноски
на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в общ размер на 530,17лв., от които за заплатена
държавна такса за предявяване на иска в размер на 50,17 лв., 100лв. заплатен
депозит за САТЕ, и 380лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.И З.“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на *.Р.,
ЕГН **********,***, сумата от 1254,34лв. (хиляда двеста петдесет и четири лева и тридесет и четири
стотинки), представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца л.а. *,
вследствие на ПТП от 02.01.2021 г.,
настъпило на територията на община * по главен път 9004
по вина на водача на лек автомобил марка "*,
управляван от Д.С. * и обхванат от действието на валидна
към момента на застрахователното събитие застраховка «Гражданска отговорност»
по застрахователна полица, издадена от З. „Д.ж.и з.” АД,
със срок на валидност от 29.10.2020 г. до 29.10.2021 г., ведно със законната
лихва от исковата молба – 18.02.2021 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА З. „Д.Ж.И З.“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на * С.Р., ЕГН **********,***, сумата от 530,17лв. (петстотин и тридесет лева и седемнадесет стотинки), представляваща
сторени по делото разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Присъдената сума може да се изплати от ответника в полза на ищеца
по посочената в искова молба банкова сметка: ***.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7,
ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :