Р Е Ш Е Н И Е
№260544
гр. Перник, 12.05.2021 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 06488 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е от В.И.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адв. Константин Петров, срещу „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, иск
с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи
на ответника принудително изпълнение поради погасяване по давност на следните
вземания: сумата 3556,71 лв. –главница, представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода 01.10.2003 г. – 31.08.2006 г., сумата 821,60 лв. -
законна лихва за забава за периода 30.11.2003 г. – 14.03.2007 г., както и
сумата 90,57 лв. – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.
д. № **** по описа за 2007 г. на Районен съд – Перник.
В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания
е издаден изпълнителен лист по гр. д. № **** по описа за 2007 г. на Районен съд
– Перник в полза на „Топлофикация – Перник“ АД срещу ищеца, въз основа на който
по молба от 31.10.2007 г. от взискателя е образувано изп. д. № **** г. по описа
на ЧСИ С.Г.Д. с район на действие Окръжен съд –
Перник. Сочи се, че по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни
действия, поради което процесните вземания са погасени с изтичане на тригодишна
давност, както и че изпълнителното дело следва да се счита за прекратено по
силата на закона поради непоискаване в продължение на 2 г. на изпълнителни
действия от кредитора. По изложените съображения моли за уважаване на
предявения иск и за осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, не е депозирал
отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание ответникът оспорва
предявения иск като неоснователен.
Съдът, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК,
доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че е погасена по давност
главницата, лихвата и разноските, за които в полза на ответното дружество е
издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело.
Дори да се приеме, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, каквито доводи се навеждат в исковата молба, то правната
сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което
ищецът има интерес да установи, с оглед осуетяване възможността за иницииране
на ново изпълнително производство, в който смисъл е Определение №
513/24.11.2016 г.по ч.т.д.№ 1660/2016 г.на ВКС. С оглед изложеното, съдът
приема, че предявеният иск е допустим.
Страните не спорят, че в полза на „Топлофикация-
Перник" АД е издаден изпълнителен лист по реда на чл. 242 ГПК / отм./ по
гр.д. № ****/2007 г. на РС-Перник срещу В.И.Ш. за сумата 3556.71 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003
год. до 31.08.2006 год. включително, сумата 821.60 лв. - законната лихва за
забава на месечните плащания за периода от 30.11.2003 год. до 14.03.2007 год., и
сумата 90.57 лв. - направени разноски по делото.
От справка в деловодната система на РС-Перник се
установява, че определението, въз основа на което е издаден изпълнителният
лист, е влязло в сила на 17.08.2007 г.
С оглед действалата по отменения ГПК /1952 г./ законодателна уредба за
издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание,
определението на съда по чл. 242 ГПК отм. се ползва с изпълнителна сила, но не
и със сила на пресъдено нещо. С определението на съда по чл. 242 ГПК отм. се
разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя основание,
поради което характерът на задължението не се променя. Вземането на кредитора
произтича от несъдебното изпълнително основание. Съществуването на вземането би
могло да се оспорва, както досежно действителността на основанието, така и
относно погасяването му /чл. 250, чл. 252, чл.
254 ГПК - отм./. Правните последици на акта по чл. 242 ГПК отм.
не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес, поради
което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането,
предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение /в т.см. - Решение № 94 от 27.07.2010
г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о. и Решение № 42 от 26.02.2016г. на ВКС
по гр.д. №1812/2015 г. ІV г.о. и Решение №45/30.03.2017 по дело №61273/2016 на
ВКС, ТК, IV г.о./
Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви
и за други периодични плащания. С оглед изложеното, в настоящия случай вземанията
за главница и лихва се погасяват с кратката тригодишна давност, независимо че кредиторът
се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл. 242 вр. чл. 237, б. „к“ ГПК, а вземането
за разноски – с общата петгодишна давност.
Предвид липсата на доказателства за уговорен падеж на вземането за
главница, следва, че изискуемостта му настъпва с изтичане на периода за който
се отнася.
Въпреки дадените с доклада по делото указания, ответникът не е ангажирал
доказателства за настъпвнето на факти, водещи до спиране или прекъсване на
погасителната давност. Съгласно 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение
по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД, поради което не прекъсва давността. Няма
спор, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело при ЧСИ Соня Димитрова, но липсват доказателства за датата на подаване на
молбата за образуването му и дали същата съдържа искане да се приложи определен
изпълнителен способ, за да се приеме, че с подаването й давността е прекъсната
и респективно – спряла съобразно
постановките на ППВС № 3/1980 г. Не са ангажирани и доказателства, че след
приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило смисъл, взискателят е поискал
извършването на изпълнителни действия, прекъсващи погасителната давност за
вземанията.
Следователно предвиденият в закона давностен срок за главното вземане е
изтекъл на 31.08.2009 г., като с погасяването му е погасено и акцесорното
вземане за лихви, а давностният срок за вземането за разноски е изтекъл с
изтичане на петгодишен срок от влизане в сила на определението за присъждането
им /17.08.2007 г./, т.е. на 17.08.2012 г.
По горните съображения, съдът прави извод, че предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да се присъдят направените разноски в размер на 178,76 лв. за държавна
такса и 550,00 лв. за платено в брой адвокатско възнаграждение, съобразно представения
договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че В.И.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република”, принудително
изпълнение поради погасяване по давност
на вземанията за сумата 3556,71
лв. –главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода 01.10.2003 г. – 31.08.2006 г., сумата
821,60 лв. - законна лихва за забава за периода 30.11.2003 г. – 14.03.2007
г., както и сумата 90,57 лв. –
разноски, за които е издаден изпълнителен лист по гр. д. № **** по описа за
2007 г. на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК”
АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино”,
ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на В.И.Ш.,
ЕГН **********, с адрес: ***,76 лв.
/седемстотин двадесет и осем лева и седемдесет и шест стотинки/ – разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Вярно с оригинала:С.Г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: