№ 1087
гр. София, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110115392 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 357,
ал. 1, вр. чл. 128 КТ, чл. 262 КТ, чл. 177 КТ, чл. 162, ал. 3 КТ във връзка с ал. 1 КТ, чл. 261
КТ и чл. 86 ЗЗД от Ц. Б. Ч., ЕГН **********, адрес с. Владо Тричков, общ. Своге, ул. “2-ра”
№ 12, срещу “СтЕ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
“Подполковник Калитин” № 30, представлявано от инж. Евгений Ганчев – изпълнителен
директор и Кирил Георгиев – председател на Съвета на директорите, да бъде осъден да
заплати на ищеца сумите, както следва:
1. сумата от 3517 лв., представляваща допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит, ведно с дължимата мораторна лихва в размер на 412 лв.,
считано от 01.12.2022 г. до 18.03.2024 г.;
2. сумата от 715 лв., представляваща увеличение за извънреден труд, включително
нощен труд в неработни дни и по време на официални празници, ведно с дължимата
мораторна лихва в размер на 152 лв., считано от 01.12.2022 г. до 18.03.2024 г.;
3. сумата от 752 лв., представляваща възнаграждение за платен годишен отпуск,
ведно с дължимата мораторна лихва в размер на 186 лв., считано от 01.12.2022 г. до
18.03.2024 г.;
4. сумата от 418 лв., представляваща обезщетение за отпуск при временна
неработоспособност, ведно с дължимата мораторна лихва в размер на 105 лв., считано от
01.12.2022 г. до 18.03.2024 г.;
5. сумата от 595 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен
нощен труд, ведно с дължимата мораторна лихва в размер на 147 лв., считано от 01.12.2022
г. до 18.03.2024 г.
Претендира законната лихва върху всяка от горните суми от датата на предявяване на
исковата молба – 18.03.2024 г., до окончателното изплащане на задълженията, както и
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Ищцата поддържа искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза (СИЕ),
1
която да даде заключение: какъв е съвкупният размер на дължимите допълнителни
възнаграждения и обезщетения, претендирани по всеки един от исковете за периода от
01.12.2022 г. до 18.03.2024 г., съответно каква част от него не е заплатен от работодателя към
момента на подаване на исковата молба; каква е стойността на дължимите мораторни лихви
върху неизплатената част от дължимите допълнителни възнаграждения и обезщетения. В
исковата молба се твърди, че ищцата е дългогодишен служител на ответното търговско
дружество, като заема длъжността “ватман”, считано от 10.04.2007 г., съобразно Трудов
договор № 18 от 10.04.2007 г. Ищцата твърди, че ответникът е изплащал значително по-
малки по размер допълнителни трудови възнаграждения и обезщетения от дължимите в
нарушение на действащата нормативна уредба и без да се съобразява със задължителните
предписания на органите на Инспекцията по труда.
В едномесечния срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът “СтЕ” ЕАД е депозирал
такъв чрез своя процесуален представител Жанета Павлова Болна, с който оспорва
предявените искове. Твърди, че ищцата не се е присъединила към действащия в дружеството
колективен трудов договор (КТД), в сила от 04.12.2022 г. до 03.12.2024 г., поради което не се
ползва от установените по-високи размери на допълнителни възнаграждения и обезщетения.
За процесния период ищцата е била присъединена към предишния КТД само до 03.12.2022 г.
Ответникът излага аргументи, че допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит се дължи на ищцата в процент върху основната работна заплата,
определен с индивидуалния трудов договор. Твърди, че след предписанията на Инспекцията
по труда е започнал да начислява на ищцата допълнителното възнаграждение в размер на
34%, въпреки неприсъединяването към КТД. Посочва, че за положения извънреден труд на
ищцата е заплатено увеличение за всички месеци, през които е положила извънреден труд.
Разяснява, че възнаграждения за начислен платен годишен отпуск са заплащани на ищцата за
всички месеци от исковия период, през които е ползван платен годишен отпуск. Твърди, че
са начислявани и доплащания в изпълнение на предписания на Инспекцията по труда.
Ответникът оспорва и претенцията на ищцата за обезщетения за отпуск поради временна
неработоспособност, тъй като са заплатени в дължимия размер. Твърди, че допълнително
трудово възнаграждение за положен нощен труд е заплащано на ищцата за всички месеци от
исковия период, през които е полагала нощен труд. Моли за отхвърляне на исковата
претенция и разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение. Не възразява да се
назначи СИЕ, като поставя допълнителен въпрос към вещото лице: дали изплатените на
ищцата допълнителни възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит, за
извънреден труд, за платен годишен отпуск, за отпуск поради временна неработоспособност
и за положен нощен труд за периода от 01.12.2022 г. до 22.01.2024 г. са в съответствие с
установените норми в КТ, с оглед липсата на присъединяване към КТД (действащ за периода
04.12.2022 г. - 03.12.2024 г.) и след проверка в счетоводството на “СтЕ” ЕАД. Представя
ведомости за начислени и изплатени трудови възнаграждения през процесния период.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
доказателства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не оспорват обстоятелството, че ищцата е подала заявление за
присъединяване от 05.03.2021 г. към КТД с период на действие от 04.12.2020 г. до 03.12.2022
г., а за КТД с период на действие от 04.12.2022 г. до 03.12.2024 г. ищцата не е заявила
присъединяване. Също така не оспорват придобития трудов стаж от ищцата, който според
Допълнително споразумение № 784/02.11.2022 г. към Трудов договор № 18/10.04.2007 г. се
равнява на 34 год. 00 мес. 25 дни към 01.11.2022 г. Страните не оспорват и отчетените от
ответното дружество дни и часове, през които ищцата е полагала извънреден труд, нощен
труд и е използвала платен годишен отпуск и отпуск поради временна неработоспособност,
за които ответникът представя копие от ведомости. Поради това съдът ги приема за
установени.
Ищцата е служител в ответното дружество по силата на Трудов договор № 18 от
10.04.2007 г. Между страните са сключени още Допълнително споразумение №
215/04.01.2010 г., Допълнително споразумение № 834/30.07.2014 г. и Допълнително
2
споразумение № 784/02.11.2022 г. Ищцата е присъединена към КТД, действащ за периода от
04.12.2020 г. до 03.12.2022 г., по реда на чл. 57, ал. 2 КТ, с едностранно волеизявление от
05.03.2021 г. Организацията на работната заплата е регламентирана във Вътрешни правила за
организация на работната заплата от април 2022 г., утвърдени от ответното дружество в
изпълнение на чл. 22 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ). По делото е направена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която установява
размера на неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения по всеки от исковете за
всеки месец от процесния период, както и мораторната лихва върху всяка една главница,
изчислена до момента на подаване на исковата молба (18.03.2024 г.). Съдът кредитира
заключението на вещото лице, тъй като е пълно, ясно, обосновано и изцяло съобразено с
писмените доказателства по делото – Трудов договор № 18 от 10.04.2007 г. и Допълнителни
споразумения към него; заповеди и ведомости за работни заплати; фишове за начислени
трудови възнаграждения за процесния период; Вътрешни правила за организация на
работната заплата на СтЕ ЕАД от април, 2022 г.; Документи от ГИТ – Дирекция “Инспекция
по труда” София, както и извършените счетоводни справки за начислен извънреден труд за
процесния период. Допълнителното заключение преизчислява неизплатените суми, като
взема предвид представените от ответника Заповед № 03-183-25.10.2024 г. и платежно
нареждане за доплащания в полза на ищцата според предписание на ГИТ – Дирекция
“Инспекция по труда” София, извършени след датата на подаване на исковата молба.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Неправилно ответникът не е приложил Вътрешните правила за организация на
работната заплата (ВПОРЗ) спрямо ищцата, позовавайки се на пар. 5 от Допълнителните
и заключителни разпоредби на акта. Разпоредбата, която указва различно положение за
адресатите на КТД, гласи: “размерите на допълнителните възнаграждения, определени в чл.
22А, ал. 1; чл. 23; чл. 24; чл. 25, ал. 1; чл. 26; чл. 27 и чл. 30 се ползват от работници и
служители членове на синдикалните организации – страни по КТД и присъединилите се към
КТД”. Цитираното правило по никакъв начин не индивидуализира КТД, за да се определят и
адресатите, спрямо които е ограничено действието на посочените разпоредби. Ако
действително е налице препращане към разпоредбите на действащия КТД, то следва
изрично да се посочи кой е той, какъв е неговият период на действие, или поне да има
съвпадане на сроковете на действие на КТД и ВПОРЗ. Нито едно от тези условия не е
изпълнено. Съгласно чл. 54, ал. 2 КТ срокът на действие на КТД не може да бъде по-дълъг от
две години, а приемането на ВПОРЗ и тяхното изменение не е обвързано с такъв срок, нито
е предвидена задължителна актуализация през определен период от време. В конкретния
случай вътрешните правила са приети през април 2022 г., а новият КТД влиза в сила на 4
декември 2022 г.
Съдът прави извода, че разпоредбата от ВПОРЗ създава неравноправно положение
между работниците и служителите в зависимост от членството им в синдикалната
организация, което е в нарушение на чл. 14, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация.
Това съответства и на твърденията на ищцата, направени в исковата молба, че в качеството
си на председател на синдикалната секция на НС “Защита” е подложена на натиск да се
присъедини към синдикатите, с които договаря ответникът работодател. Вътрешните
правила за работната заплата са израз на делегираната нормотворческа компетентност на
работодателя и съгласно чл. 22, ал. 2 НСОРЗ те не могат да противоречат на нормативни
актове от по-висока степен.
Съдът намира, че ограничението в пар. 5 от ДЗР на ВПОРЗ е нищожно поради
противоречие с императивната норма в чл. 14, ал. 3 ЗЗДискр, тъй като въвежда различни
критерии за определяне на трудовите възнаграждения в зависимост от личното
положение на работниците и служителите. Поради тази причина то не произвежда
действие и в полза на ищцата следва да се приложат по-високите размери на допълнителни
възнаграждения и обезщетения, установени с нормите на ВПОРЗ, които са съобразени от
вещото лице при изготвяне на експертизата.
3
За нищожонсотта съдът следи служебно, когаято това е видно от външна страна и е
налице противоречие на закона, както е в настоящия случай като в този случай съдът просто
не зачита нищожното нормативното или договорно правило, което се посочва изрично в
мотивите на съдебния акт. В този Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ОСГТК
на ВКС.
В допълнение само следва да се посочи, че съгласно чл. 57, ал. 2 КТ работниците и
служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, могат да се
присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено
заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила
договора. Това правило се прилага за всеки отделен КТД. Присъединяването към последващ
КТД не става автоматично, на основание извършеното присъединяване към предходния
договор, а отново може да бъде само доброволно, като е необходимо изрично волеизявление
на работника или служителя.
Съгласно трайна е практиката на ВКС - Решение № 86 от 14.05.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 2821/2020 г., III г. о., релевантно за делото е и обстоятелството дали работодателят
е изпълнил задължението си за информиране по чл. 58 КТ.
Това е така, защото при недобросъвестно (умишлено) неизпълнение на задължението
по чл. 58 КТ от работодателя, присъединяването по чл. 57, ал. 2 КТ може да се счита за
извършено на основание чл. 25 ЗЗД. Правото на обезщетение, уредено в КТД, е по
принцип поставено под условие- работникът или служителят, който не е член на
синдикалната организация, подписала КТД, да е извършил присъединяване по чл. 57, ал. 2
КТ. На основание чл. 25 ЗЗД, когато работодателят умишлено не е изпълнил задължението
си по чл. 58 КТ- да информира работниците и служителите за сключения нов КТД, то
условието, в случая присъединяването, следва да се счита за сбъднато, защото
работодателят има интерес от неосъществяване на условието.
В случая работодателя, в чиято тежеест е да докаже изпълнение на това задължение
за информиране на всички работгници за новия КТД, което прозтича пряко и яасно от закона
чл. 58 КТ, не е представил никакви доказателства за изпълнение на същото задължение.
Нещо повече работодателят не дори не твърди да е изпълнено това задължение. По тази
причина съдът приема, че работодателя не е изпълнил задлъженито по чл. 58 КТ.
Ето защо ищцата може да се ползва от установените в КТД, действащ от 04.12.2022 г.
до 03.12.2024 г., по-високи размери на допълнителни възнаграждения и обезщетения.
По иска по чл. 128, т. 2 КТ
С оглед твърденията на страните, съдът намира, че фактите, които обуславят
възникване на вземането на ищеца, са: 1) съществуване на трудово правоотношение с
ответника; 2) полагането на труд за твърдения период; 3) продължителността на времето,
през което ищцата е работила в предприятието на ответника и 4) придобития трудов стаж.
Тези факти са безспорно установени в хода на делото.
Спорен е въпросът за размера на допълнителното трудово възнаграждение. Съдът
намира, че ответникът неправилно е изчислил възнаграждението за месеците от декември
2022 г. до април 2023 г. по минималния размер от 0,6% според Постановление № 147 на МС
от 29.06.2007 г. за определяне на минималния размер на допълнителното трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Спрямо ищцата се прилага
по-високият размер, уреден в чл. 22А, ал. 1 ВПОРЗ – 1% за всяка година трудов стаж. Видно
от експертизата, където са показани помесечно сумите за допълнителни възнаграждения за
придобит трудов стаж и професионален опит за процесния период, дължими според иска на
ищеца, платени според ведомостите за работни заплати и преизчислени разлики за
доплащане, на ищцата се дължи разлика за доплащане на обща стойност 886,53 лв. за
процесния период. Направеното плащане от ответника след подаване на исковата молба на
30.10.2024 г. за сумата от 38,73 лв. е отразено в допълнителното заключение на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК. Ответникът продължава да дължи остатъка от 847,80 лв. Затова искът
следва да бъде уважен в размер от 847,80 лв. ведно със законната лихва върху главницата от
4
датата на подаване на исковата молба (18.03.2024 г.) до окончателното заплащане на
присъдената сума, и отхвърлен за остатъка от 2669,20 лв.
Съдът прави извода, че установяването на допълнително възнаграждение за придобит
трудов стаж и професионален опит в по-висок размер от начисления от ответника
работодател води до увеличение и на основата за изчисляване на възнагражденията и
обезщетенията по останалите обективно съединени искове. Това съответства на
изчисленията, направени от вещото лице в депозираното заключение.
По иска по чл. 262 КТ
В хода на делото безспорно са установени: 1) наличие на трудово правоотношение
между ищцата и ответника; 2) полагане на извънреден труд от ищцата през процесния
период и 3) продължителността на положения извънреден труд.
Спорът е относно размера на дължимото допълнително възнаграждение. От
заключението на вещото лице се установява, че ищцата полага труд на сумирано отчитане на
работното време. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 5 ВПОРЗ положеният извънреден труд се заплаща
с увеличение 70 на 100 – за работа на сумирано изчисляване на работното време на водачите
на трамваи. Неправилно ответникът е начислявал увеличение в минималния размер от 50%
според чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ. За процесния период неизплатената част от дължимото
възнаграждение е в размер на 528,04 лв. След направеното доплащане на 30.10.2024 г. в
размер на 2,04 лв., остатъкът е изчислен в размер на 526,00 лв.
С оглед твърденията на ищцата за полагане на извънреден труд по време на
официални празници и установеното чрез счетоводните справки на ССчЕ, съдът намира, че
на основание чл. 264 КТ ответникът дължи на ищцата и увеличение за извънреден труд,
положен на един официален празник през м. април 2023 г. За определяне на дължимото
увеличение следва да се приложи чл. 26 ВПОРЗ, който предвижда увеличение със 110%, а не
100%, както е начислено и изплатено от ответника. Остатъкът, дължим от ответника, е в
размер на 12,94 лв.
Поради изложеното искът следва да бъде уважен в размер от 538,94 лв. (526,00 +
12,94) ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
(18.03.2024 г.) до окончателното заплащане на присъдената сума, и отхвърлен за остатъка от
176,06 лв.
По иска по чл. 177 КТ
Безспорно установени са: 1) трудово правоотношение с ответника; 2) ползването на
платен годишен отпуск за процесния период и 3) размерът на брутното трудово
възнаграждение, получено за последен пълен отработен месец, предхождащ ползването на
отпуска, през който служителят е отработил най-малко десет работни дни.
Спорът е относно размера на възнаграждението. Изчисленията на вещото лице са
съобразени с предвидената във ВПОРЗ часова ставка от 70%, като при формиране на
брутното трудово възнаграждение за база е включено допълнителното трудово
възнаграждение за трудов стаж в размер на 1% за всяка прослужена година. Заключението е,
че дължимият остатък е в размер на 233,92 лв., а след доплащането на 30.10.2024 г. – 208,86
лв. Поради тази причина искът следва да бъде уважен в размер от 208,86 лв. ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (18.03.2024 г.) до
окончателното заплащане на присъдената сума, и отхвърлен за остатъка от 543,14 лв.
По иска по чл. 162, ал. 3 във вр. с ал. 1 КТ
Безспорно установени са: 1) полагане на труд по трудово правоотношение с
ответника за процесния период и 2) ползван отпуск поради временна неработоспособност
през процесния период.
Спорът отново е за размера на дължимото обезщетение за отпуск поради временна
неработоспособност. Експертизата установява, че ответникът не е коригирал и изплатил
разликата за обезщетението само за м. декември 2022 г., като дължимият остатък е в размер
на 19,77 лв. Затова искът следва да бъде уважен в размер от 19,77 лв. ведно със законната
5
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба (18.03.2024 г.) до
окончателното заплащане на присъдената сума, и отхвърлен за остатъка от 398,23 лв.
По иска по чл. 261 КТ
Съдът намира за безспорно установени: 1) трудово правоотношение между ищцата и
ответника и 2) полагането на нощен труд през процесния период и 3) продължителността на
положения нощен труд.
Страните спорят върху размера на допълнителното възнаграждение. Поради това
искът следва да бъде уважен в размер от 146,54 лв. ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба (18.03.2024 г.) до окончателното
заплащане на присъдената сума, и отхвърлен за остатъка от 448,46 лв.
По исковете с правна квалификация чл. 86
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг, изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава. Тези факти са безспорно установени в хода на делото.
Експертизата представя подробно изчисление на мораторната лихва върху всяко едно
просрочено задължение за допълнително възнаграждение и обезщетение, с оглед
предвиденото в т. X(1) от Трудов договор № 18 от 10.04.2007 г. и в чл. 38, ал. 2 ВПОРЗ
задължение на работодателя да изплаща трудовото възнаграждение до 30-то число на
следващия месец. Основателна е претенцията за мораторна лихва в размер на 117,62 лв.
върху неизплатената част от допълнителното възнаграждение за трудов стаж, като искът
следва да бъде отхвърлен за остатъка от 294,38 лв. Основателна е претенцията за мораторна
лихва в размер на 41,82 лв. върху неизплатената част от увеличението за положен
извънреден труд и 2,58 лв. върху неизплатеното увеличение за положен труд на официален
празник, или общо 44,40 лв., като искът следва да бъде отхвърлен за остатъка от 107,60 лв.
Основателна е претенцията за мораторна лихва в размер на 7,21 лв. върху неизплатената
част от възнаграждението за платен годишен отпуск, като искът следва да бъде отхвърлен за
остатъка от 178,79 лв. Основателна е претенцията за мораторна лихва в размер на 5,61 лв.
върху неизплатената част от обезщетение за отпуск поради временна неработоспособност
(2,87 лв. върху главницата, дължима към момента на подаване на исковата молба и 2,74 лв.
за платени в по-късни месеци обезщетения преди подаване на исковата молба), като искът
следва да бъде отхвърлен за остатъка от 99,39 лв. Основателна е претенцията за мораторна
лихва в размер на 13,12 лв. върху неизплатената част от допълнителното възнаграждение за
положен нощен труд, като искът следва да бъде отхвърлен за остатъка от 133,88 лв.
По повод разноските, ищецът претендира разноски за адвокатско възнаграждение на
обща стойност 1750 лв. Ответникът е направил разноски в размер на 150 лв. депозит за
ССчЕ и претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100
лв. На ищеца следва да се присъди сумата от 504 лв., а на ответника сумата от 178 лв.,
съразмерно на уважената, съответно отхвърлената част от предявените искове. При
изчисляването на дължимите разноски не се взема предвид в полза на ответника частичното
плащане, отразено в допълнителната експертиза, тъй като е извършено след подаване на
исковата молба.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “СтЕ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
6
ул. “Подполковник Калитин” № 30 да заплати на Ц. Б. Ч., ЕГН **********, адрес с. Владо
Тричков, общ. Своге, ул. “2-ра” № 12 сумата от 847,80 лв. на основание чл. 128, т. 2 КТ,
ведно със законна лихва върху главницата от 18.03.2024 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 117,62 лв., лихва за забава за периода 01.12.2023 г. до 18.03.2024 г. на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
847,80 лв. до пълния предявен размер от 3517 лв. и иска за мораторна лихва върху
задължението за разликата над уважения размер от 117,62 лв. до пълния предявен размер от
412 лв.
ОСЪЖДА “СтЕ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. “Подполковник Калитин” № 30 да заплати на Ц. Б. Ч., ЕГН **********, адрес с. Владо
Тричков, общ. Своге, ул. “2-ра” № 12 сумата от 538,94 лв. на основание чл. 262 КТ, ведно
със законна лихва върху главницата от 18.03.2024 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 44,40 лв. лихва за забава за периода 01.12.2022 г. до 18.03.2024 г. на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 538,94 лв. до
пълния предявен размер от 715 лв. и иска за мораторна лихва върху задължението за
разликата над уважения размер от 44,40 лв. до пълния предявен размер от 152 лв.
ОСЪЖДА “СтЕ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. “Подполковник Калитин” № 30 да заплати на Ц. Б. Ч., ЕГН **********, адрес с. Владо
Тричков, общ. Своге, ул. “2-ра” № 12 сумата от 208,86 лв. на основание чл. 177 КТ, ведно
със законна лихва върху главницата от 18.03.2024 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 7,21 лв. лихва за забава за периода 01.12.2022 г. до 18.03.2024 г. на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 208,86 лв. до
пълния предявен размер от 752 лв. и иска за мораторна лихва върху задължението за
разликата над уважения размер от 7,21 лв. до пълния предявен размер от 186 лв.
ОСЪЖДА “СтЕ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. “Подполковник Калитин” № 30 да заплати на Ц. Б. Ч., ЕГН **********, адрес с. Владо
Тричков, общ. Своге, ул. “2-ра” № 12 сумата от 19,77 лв. на основание чл. 162, ал. 3 във вр. с
ал. 1 КТ, ведно със законна лихва върху главницата от 18.03.2024 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 5,61 лв. лихва за забава за периода 01.12.2023 г. до 18.03.2024
г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
19,77 лв. до пълния предявен размер от 418 лв. и иска за мораторна лихва върху
задължението за разликата над уважения размер от 5,61 лв. до пълния предявен размер от
105 лв.
ОСЪЖДА “СтЕ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. “Подполковник Калитин” № 30 да заплати на Ц. Б. Ч., ЕГН **********, адрес с. Владо
Тричков, общ. Своге, ул. “2-ра” № 12 сумата от 146,54 лв. на основание чл. 261 КТ, ведно
със законна лихва върху главницата от 18.03.2024 г. до окончателното изплащане, както и
сумата от 13,12 лв. лихва за забава за периода 01.12.2023 г. до 18.03.2024 г. на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 146,54 лв. до
пълния предявен размер от 595 лв. и иска за мораторна лихва върху задължението за
разликата над уважения размер от 13,12 лв. до пълния предявен размер от 147 лв.
ОСЪЖДА “СтЕ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. “Подполковник Калитин” № 30 да заплати на Ц. Б. Ч., ЕГН **********, адрес с. Владо
Тричков, общ. Своге, ул. “2-ра” № 12 сумата от 504 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Ц. Б. Ч., ЕГН **********, адрес с. Владо Тричков, общ. Своге, ул. “2-ра”
№ 12 да заплати на “СтЕ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. “Подполковник Калитин” № 30 сумата от 178 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
разноски пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА “СтЕ” ЕАД, с ЕИК *** да заплати на Софийския райнон съд сумата от
150 лв., разноски по делото на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
7
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8