Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 231 07.06.2021 година гр. Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на тринадесети май през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Пенка Маринова
и
с участието на прокурор Румен
Арабаджиков
като
разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова
КАН дело № 185 по описа за 2021г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Териториална дирекция на НАП - Пловдив, подадена чрез
процесуалния й представител, срещу Решение № 260058 от 15.02.2020г., постановено по АНД № 1334/ 2020г.
по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление № F572508/ 06.11.2020г.,
издадено от и.д Директор на
офис/Дирекция за обслужване - Стара Загора в ТД на НАП – Пловдив.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в
нарушение и при неправилно приложение на закона - касационно основание
по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ
от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд
извод, че допуснатото от санкционираното лице нарушение представлява „маловажен
случай”, като основание за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН и съотв. за
освобождаване от административнонаказателна отговорност. Твърди, че възприетите
от съда като смекчаващи обстоятелства, не могат да обуславят по-ниска степен на
обществена опасност на извършеното нарушение за квалифицирането му като
маловажен случай, като тези обстоятелства единствено са релевантни за определяне размера на
следващата се за извършеното нарушение административна санкция и които са взети
предвид от
наказващия орган при наложена санкция в законово регламентирания минимален
размер. Поддържа, че неправилно съдът е приел и че нарушението е несъставомерно
поради липса на субективен елемент, като твърденията на санкционираното лице, че
друг съдружник в ДЗЗД „Л. 97“ е бил отговорен за воденето на счетоводната
отчетност и подаването на изискуемите справки-декларации и отчетни регистри по
ЗДДС, не са подкрепени с надлежни доказателства. С подробно изложени
съображения по наведеното касационно основание е направено искане обжалваното
съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление №
F572508/ 06.11.2020г. на и.д Директор на
офис/Дирекция за обслужване - Стара Загора в ТД на НАП – Пловдив.
Ответникът по касационната жалба – Т.Х.М.,
в представените по делото писмен отговор и писмено становище, оспорва жалбата
като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в
съответствие и при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е
постановил отмяна на наказателното постановление и на наложената с него
административна санкция, за което излага подробни съображения.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като
правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на Т.Х.М. ***, против Наказателно
постановление /НП/ № F572508/
06.11.2020г., издадено от и.д Директор
на офис/Дирекция за обслужване - Стара Загора в ТД на НАП – Пловдив, с което, въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение № F572508/
30.09.2020г., на Т.М. е наложена административна санкция – глоба в размер на
500 лева, на основание чл.179, ал.1, предл. последно от ЗДДС, за нарушение на чл.
125, ал.5 от ЗДДС. Административно наказателното обвинение от фактическа страна
се основава на това, че Т.М., в качеството си на управител на ДЗЗД „Л. 97“ –
регистрирано по ЗДДС лице, не е подал в законово установения срок отчетни
регистри по чл.124 от ЗДДС /дневник за покупките и дневник за продажбите/ за
данъчен период 01.07.2020г. – 31.07.2020г. Отчетните регистри е следвало да
бъдат подадени заедно със справката-декларация за посочения период в срок до 14
число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася т.е до
14.08.2020г. Нарушението е установено на 17.08.2020г. при проверка в данъчното
досие на ДЗЗД „Л. 97“, като отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за този
данъчен период са подадени заедно със справката-декларация с вх. № 24002334200/
25.09.2020г.
Казанлъшкият районен съд е отменил
обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата материална
незаконосъобразност. Въз основа на събраните доказателства и установената по
делото фактическа обстановка въззивният съд е приел, че макар деянието формално
да осъществява състава на нарушението по чл.179, ал.1, предл. последно от ЗДДС
във вр. с чл. 125, ал.5 от ЗДДС, в случая са налице обстоятелства, обуславящи
определянето на административното нарушение като такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид
и съотв. че са налице предпоставките за квалифицирането му като маловажен
случай по см. на чл. 28 от ЗАНН във вр. с чл.93, т.9 от НК. В мотивите към
решението са изложени и съображения, че вмененото на санкционираното лице е
несъставомерно от субективна страна, доколкото от представени по делото писмени
доказателства се установявало, че друг съдружник в ДЗЗД „Л. 97“ е бил отговорен
за воденето на счетоводната отчетност и подаването на изискуемите
справки-декларации и отчетни регистри по ЗДДС. С оглед на което съдът е
направил извод че наказателното постановление е издадено при неправилно
приложение на закона и е постановил неговата отмяна.
Решението на Казанлъшкия районен съд е постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона.
Изцяло се споделя извода на
въззивния съд, че в случая за допуснатото административно нарушение, при
квалифицираното му като „маловажен случай,” е следвало да намери приложение
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Приемайки, че ДЗЗД „Л. 97“ не е развивало
дейност повече от 10 години; че закъснението да подаде отчетните регистри по
чл.124 от ЗДДС е по-малко от два месеца; че от нарушението не са произтекли
вредни последици за фиска; че няма данни и ангажирани доказателства за влезли в
сила наказателни постановления за санкционирането на лицето за такъв вид или
други нарушения на данъчното законодателство, съдът е направил обоснован извод,
че установените по делото факти сочат съществуването на смекчаващи
обстоятелства, определящи деянието като такова с по-ниска степен на обществена
опасност и обуславящи квалифицирането на допуснатото административно нарушение
като „маловажен случай”. Действително за съставомерността на деянието по повдигнатото
административнонаказателно обвинение е без значение, че ДЗЗД не е осъществявало
дейност и че десет години са подавани нулеви СД по ЗДДС – задължението за
подаване на справката-декларация и отчетните регистри по ЗДДС съществува и
когато регистрираното лице не е извършило или получило облагаеми доставки и
придобивания за съответния данъчен период. Вярно е и че вмененото на
санкционираното лице нарушение е формално по своя характер, но това не
съставлява пречка преценката за маловажност да се извършва при отчитане наличието
или липсата на вредоносни последици, макар и несъставомерни такива. Степента на
обществена опасност на конкретното формално нарушение следва да бъде преценена
на база на конкретните обективни обстоятелства и субективно поведение
/отношение/ на нарушителя т.е с оглед цялостната характеристика на деянието и
дееца и обстоятелствата, относими към извършеното нарушение. Ето защо
посочените по-горе обстоятелства са релевантни при преценката за интензитета на
обществената опасност на нарушението спрямо типичните нарушения от този вид и в
случая тези обстоятелства представляват смекчаващи обстоятелства, обуславящи
определянето на деянието с оглед на конкретните обективни и субективни условия
като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид.
Във връзка с
направеното от касационния жалбоподател възражение за системно неизпълнение на
задължението за подаване на справки-декларации отчетни регистри в срок от
страна на представляващия ДЗЗД „Л. 97“, за което са издадени предупреждения по
чл.28 от ЗАНН и наказателни постановления, следва да се отбележи следното: В хода
на административнонаказателното е установено, че за период от десет години от
ДЗЗД „Л. 97“ са подавани нулеви СД по ЗДДС, като единствено за три
последователни данъчни периода – м. юни, м. юли и м. август 2020г., не са
изпълнени задълженията за подаване в срок на СД и отчетни регистри - и за трите
данъчни периода тези документи са подадени на една и съща дата, след като на
16.09.2020г. представляващият ДЗЗД „Л. 97“ Т.М. е получил поканите за съставяне
на АУАН с указване на причините, поради които ще му бъде вменена отговорност. Образувани
са административнонаказателни производства за всичките шест нарушения, като наказващият
орган е приложил чл.28 буква „а“ от ЗАНН за двете нарушения от 15.09.2020г.,
тъй като те са отстранени със закъснение от 10 календарни дни, независимо, че
следват по време осъществените съответно на 15.07.2020 и на 15.08.2020г.
нарушения. Налага се извода, че предупреждението за последните две по време
деяния не постига ефекта, който цели чл.28 буква „а“ от ЗАНН, доколкото са
наложени административни наказания за предхождащите по време и същи по вид
административни нарушения, който подход обективира избирателно и неправилно
приложение на материалния закон при налагане на административното наказание - без
да се вземат предвид обстоятелствата по извършване на нарушението, които са
извън обективните и субективни елементи на състава и могат да се квалифицират
като смекчаващи или отегчаващи отговорността. Отделно от това след като е
преценил, че целта на ЗАНН ще се постигне само с предупреждение, административнонаказващият
орган е следвало да приложи чл.28 от ЗАНН за всички едновременно отстранени
административни нарушения, още повече че към датата на ангажиране на
отговорността – 06.11.2020г., е налице прекратяване на регистрацията на ДЗЗД „Л.
97“ по ЗДДС, което означава, че предупреждението само за последните по време
нарушения е отправено при съзнаване на факта, че дружеството вече няма
задълженията по чл.124 и чл.125 от ЗДДС. Пропускането на три последователни
данъчни срока за подаване на СД и данъчни регистри е извършено при едни и същи
обстоятелства и поради една и съща причина, а именно убеждението на управителя,
че друг съдружник, който води счетоводството на ДЗЗД, изпълнява и задълженията за
подаване на СД и отчетните регистри по ЗДДС, като веднага след узнаване за
неизпълнението на тези задължения, представляващият ДЗЗД е предприел
необходимите действия. Вярно е че това субективно убеждение не обуславя
несъставомерност на деянието от субективна страна, но е обстоятелство,
релевантно за преценката за наличието на маловажен случай при прилагането на
критериите по чл.93, т.9 от НК.
С
оглед на гореизложеното не може да се приеме, че конкретното нарушение рефлектира
върху охраняваните със санкционната норма на чл.179, ал.1, предл. последно от ЗДДС във вр. с чл. 125, ал.5 от ЗДДС обществени отношения по начин,
непозволяващ приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценката дали са налице
основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на закона да се извършва при
разграничаване маловажните случаи на административни нарушения от нарушенията,
обхванати в чл. 6 от ЗАНН, като значимостта респ. малозначителността на
неблагоприятните последици от извършеното нарушение не може да се презюмира, а
следва да се преценява във всеки конкретен случай. А в случая с оглед установената
по делото фактическа обстановка и при съблюдаване на критериите по чл. 93, т.9
от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, следва да се приеме, че степента на обществена
опасност на извършеното нарушение е по-ниска в сравнение със степента на
обществената опасност, която законодателят е възприел при регламентирането на
административнонаказателния състав по чл.179, ал.1, предл. последно от ЗДДС. Ето
защо обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона въззивният
съд е приел, че в случая освобождаването
от административно наказателна отговорност по чл.28 от ЗАНН не е в противоречие
с целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. В съответствие с разрешението, дадено
с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/ 2005г. на ВКС, правилно
Казанлъшкият районен съд е постановил отмяна на НП № F572508/ 06.11.2020г., поради неприлагане
от административнонаказващия орган на нормата на чл.28 от ЗАНН при наличието на
предпоставките за това.
Предвид изложените съображения съдът намира
че не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното
решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно
приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 260058 от 15.02.2020г., постановено по
АНД № 1334/ 2020г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено
Наказателно постановление № F572508/
06.11.2020г., издадено от и.д Директор
на офис/Дирекция за обслужване - Стара Загора в ТД на НАП – Пловдив.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.