МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 65
от 16.07.2019г. по НЧХД № 444/2019г. по описа на КРС
Срещу подсъдимия И.Б.Р. *** с частна тъжба
е повдигнато обвинение за това, че на 17.03.2019г. в с.Царевец, общ.Кърджали причинил на Р.Е.Х. ***
лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по лицето, шията и
гърдите, довели до болка и страдание без разстройство на здравето.
В настоящото
наказателно производство съдът прие за съвместно разглеждане и предявения от пострадалата против подсъдимия граждански иск за сумата от 3 000
лв., представляваща причинени от престъплението неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от деня на увреждането до окончателното й изплащане.
Частният тъжител се явява лично и с повереник, който
поддържа внесената тъжба. Твърди, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установило извършеното от подсъдимия деяние. На 17.03.2019г. в
с.Царевец той нанесъл на тъжителката множество удари, с които й причинил
описаните в съдебномедицинското удостоверение увреждания. Моли съдът да
постанови присъда, с която да признае подсъдимия за виновен в извършване на
престъплението лека телесна повреда и да го осъди на предвиденото в закона
наказание. Настоява да бъде уважен в пълен размер от 3 000 лв. и
предявения срещу подсъдимия граждански иск. Претендира и за направените по
делото съдебни и деловодни разноски.
Защитникът на подсъдимия настоява за оправдателна
присъда. Сочи, че по делото имало две групи доказателствата - едните
произхождали от твърденията на тъжителката, а другите произхождали от твърдения
на подсъдимия. Безспорно било, че на 17.03.2019г. подсъдимият се намирал на
пейката пред градината си, за да нагледа имота. Тогава той бил удрян и се
защитили, след което се оттегли в кошарата на своите внуци, където двама от
свидетелите му помогнали да се прибере в дома си. Защитникът моли съда да не
дава вяра на твърденията на тъжителката, която посетила лекар едва на 25 март и
било спорно доколко описаните от съдебния лекар наранявания имали връзка със
случилото се на 17 март. Имало доказателства, че след инцидента подсъдимият бил
в тежко здравословно състояние, с окървавени ръце и лице. Той страдал от
сърдечно заболяване и било обективно невъзможно да нанесе такива тежки
увреждания, каквито се претендирали от частното обвинение. Не било доказано
подсъдимият да е нанасял удари на пострадалата, от които тя да е получила
уврежданията. Затова защитата моли И.Р. да бъде признат за невиновен, поради
недоказаност на обвинението. Алтернативно, предлага съдът да го освободи от
отговорност, предвид незабавната реторсия от страна на пострадалата.
Подсъдимият И.Б.Р. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Дава
обяснения за събитията от инкриминираната дата, като сочи че бил ударен от
тъжителката по главата, по лицето. Той бутнал Р.Х. и тя паднала в камънаците, хванал я
и с ръце за врата, но не й бил нанесъл удар, защото нямал сила. Моли да
бъде оправдан, тъй като не бил виновен.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото
прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият И.Б.Р. е роден на ***г***, общ.Кърджали, български
гражданин, с основно образование, женен, неосъждан, пенсионер, с ЕГН **********.
Тъжителката Р.Х. ***, но притежавала къща с дворно място
и в с.Царевец, общ.Кърджали, което често посещавала. В съседство живеел
подсъдимият И.Р., чието семейство отглеждало животни - овце и кози. На
17.03.2019г. тъжителката отишла до имота си в с.Царевец, за да засее картофи в
градината. След обяд, около 16.00 часа, тя видяла, че две от животните на
подсъдимия били влезли в градината й и ги изгонила. Малко по-късно Р.Х. си
тръгнала, при което срещнала съседа й И.Р., който седял на една пейка в селото.
Те се скарали по повод животните на подсъдимия, които били влезли в имота на
тъжителката. Словесният конфликт ескалирал до физическа разправа и двамата
съседи започнали да се бият. Подсъдимият взел камък и с него нанесъл удари на Р.Х.
в областта на лицето, хванал я за шията и започнал да я души. Тогава
тъжителката също посегнала и нанесла удари с камък на И.Р. по лицето и ръцете. След
като побоя бил преустановен, Р.Х. успяла да стигне до къщата на св.С. М. в
с.Царевец, където потърсила помощ. Св.М. видяла, че лицето на пострадалата било
подуто и по него имало кръв, изплашила се и извикала съседа си св.Р. Р.. Той
излязъл и също видял състоянието на Р.Х., при което веднага се обадил на ЕЕН
112 и съобщил за инцидента. На място били изпратени екип на Бърза помощ и
полицейски служители - свидетелите С.О. и Й.М.. Тъжителката съобщила на полицаите,
че е имало скандал между нея и подсъдимия И.Р. и била бита от него. След това
пострадалата била транспортирана до СПО при МБАЛ „Ат.Дафовски“ АД гр.Кърджали
за оказване на медицинска помощ. Свидетелите С.О. и Й.М. още същия ден
установили подсъдимия в дома му с.Царевец. Той имал наранявания по ръцете и
лицето и обяснил, че също е бил бит от Р.Х., заради проблем с някаква ограда и
животни. Подсъдимият бил прегледан в СПО при МБАЛ „Ат.Дафовски“ АД гр.Кърджали
и отведен в РУ-Кърджали.
На 17.03.2019г. тъжителката Р.Х. постъпила на лечение в
Хирургично отделение на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ гр.Кърджали. Тя била
лекувана там в периода от 17.03.2019г. до 22.03.2019г. с поставена окончателна
диагноза Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна тръвма.
На 25.03.2019г. Р.Е.Х. била прегледана и от
съдебен лекар, видно от Съдебномедицинско удостоверение № 41/2019г. В същото са
описани констатираните при прегледа наранявания, а именно: По лигавицата на
очната ябълка, във външната половина от видимата й част, било установено
ясночервено кръвонасядане. В областта на долния клепач на лявото око, лявата
скула и лявата буза, било установено синкаво-мораво-жълтеникаво кръвонасядане с
размери 14/9 см. Такова кръвонасядане на площ 9/7 см. било установено в
областта на външния ъгъл на дясната очна цепка, дясната скула и десния долен
клепач. В дясната половина на брадичката, по предната и долната й повърхност,
било установено синкаво-жълтеникаво кръвонасядане с размери 7/6 см. По предната
и двете странични повърхности на шията и в горната половина на гърдите било
установено синкаво-мораво-жълтеникаво кръвонасядане. Видно от заключението
в съдебно медицинското удостоверение, описаните и констатирани увреждания - кръвонасядания по
лицето, шията и гърдите, са получени при
действието на твърд тъп предмет
и по време и начин е възможно да са възникнали така, както съобщавала
освидетелстваната /на 17.03.2019г., около 16.00-17.00 часа, била бита с юмруци
и камъни от познато й лице/. Тези увреждания са причинили болка и страдание.
На 18.03.2019г. подсъдимият И.Б.Р. също бил прегледан от съдебен
лекар, видно от Съдебномедицинско удостоверение № 38/2019г. В същото са описани
констатираните при прегледа наранявания, а именно: В областта на дясната буза
било установено синкаво-мораво-червено кръвонасядане с размери 7/11см. По
задната повърхност на дясната ръка, в областта между основите на пръстите и
гривнената става, било установено синкаво-мораво кръвонасядане с размери 8/9
см. Такива кръвонасядания с размери 7/6 см. и 4/5 см. били установени по
задната повърхност на лявата ръка, непосредствено под гривнената става и по
задната повърхност на дясната предмишница, в долната й трета. Видно от заключението
в съдебномедицинското удостоверение, описаните и констатирани увреждания - кръвонасядания по
лицето и горните крайници, са получени при
действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно да са
възникнали така, както съобщавал освидетелстваният /на 17.03.2019г., около
16.00 часа, бил ударен с камък от негова съседка/. Тези увреждания са причинили
болка и страдание.
На
03.04.2019г. срещу подсъдимия бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение по чл.3, т.7 от НПООР на Община Кърджали по повод
извършено от него деяние на 17.03.2019г. в с.Царевец, общ.Кърджали, а именно за
това, че е отправил обидни думи и е ударил в лицето с камък Р.Е.Х.. Въз основа
на този акт било издадено и Наказателно постановление № 81/09.05.2019г., с
което на И.Р. е наложено административно наказание „глоба“ за извършеното
нарушение. Наказателното постановление не било връчено на подсъдимия и не е
влязло в сила към приключване на настоящото наказателно производство.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за безспорно установена след анализ на гласните доказателства
- показания на свидетелите С.Х., С. М., Р. Р.,
С.О., Й.М., П.П., Г.В., М. И. и А. Б., както и отчасти от обяснения на
подсъдимия. Свидетелите С. М. и Р. Р. установяват фактите настъпили
веднага след инкриминирания инцидент между подсъдимия и тъжителката. Те
непосредствено са възприели състоянието на Р.Х., която търсела помощ, защото
била в тежко състояние, с подуто и окървавено лице. Именно това наложило св.Р. незабавно
да се обади на ЕЕН 112 и да съобщи за възникнал инцидент. Полицейските
служители С.О. и Й.М. свидетелстват за обстановката, която са
заварили на инкриминираната дата в с.Царевец. Те твърдят, че са били изпратени
там от ОДЧ при РУ-Кърджали по повод подаден сигнал за възникнал скандал между
мъж и жена. Свидетелите О. и М. също са видели причинените на тъжителката наранявания, които
описват в показанията си. От разговора, който провели с Р.Х., разбрали,
че е била бита именно от И.Р.. Двамата
полицейски служители веднага отишли до дома на подсъдимия в с.Царевец, където
го установили. Той имал наранявания по лицето и по ръцете и признал, че е имал
конфликт с тъжителката, но се оплакал, че също е бил бит от нея. С.Х. е съпруг
на Р.Х. и свидетелства за
здравословното й състояние след инкриминирания инцидент, както и за лечението,
което е претърпяла. Свидетелите М. И. и А. Б. са съответно внук и снаха на
подсъдимия и посочват, че на 17.03.2019г. той се прибрал в дома им в с.Царевец,
като цялото му лице било в кръв. От подсъдимия разбрали, че е бил ударен от
тъжителката, с която имали кавга заради животни, които влезли в двора й. М. И.
и А. Б. потвърждават, че в дома им идвали полицейски служители, които
разпитвали И.Р. за случая. След това
подсъдимият бил закаран и прегледан в Бърза помощ, а впоследствие ходил и в
полицията. Свидетелите П.П. и Г.В. заявяват, че на 17.03.2019г. отишли до
с.Царевец, където се намирала кошарата с животни на внука на подсъдимия, тъй
като искали да купят агне от него. Те не открили човека, който търсели, но в
един момент при тях дошъл подсъдимия, който имал кръв по лицето и ръцете.
Свидетелите П. и В. не разбрали какво се било
случило с И.Р., но предвид състоянието, в което се намирал, му
помогнали да се прибере като го закарали до дома му. Обсъдените
показания на свидетелите С.Х., С. М., Р. Р.,
С.О., Й.М., П.П., Г.В., М. И. и А. Б. съдът възприема като достоверни. Съпоставени и
с писмените доказателства по делото, те спомагат за изясняване на фактическата
обстановка и деятелността на подсъдимия и тъжителката. Настоящата инстанция кредитира отчасти и обясненията на подсъдимия,
който макар и да
не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, описва
подробно кога, къде и при какви обстоятелства е имал конфликт с
тъжителката. Сочи също, че
бутнал Р.Х. и тя паднала в камънаците, хванал я и с ръце за врата, но не й бил
нанесъл удар. Само тя го била ударила по главата с камък. Видът на телесните увреждания, причинени на 17.03.2019г.
на тъжителката се установява от издаденото Съдебно медицинско удостоверение № 41/2019г.,
в което същите са описани като кръвонасядания
по лицето, шията и гърдите. Тези увреждания
са довели до болка и страдание. Видът на телесните
увреждания, причинени на 17.03.2019г. на подсъдимия се установява от издаденото
Съдебномедицинско удостоверение № 38/2019г., в което същите са описани като кръвонасядания по
лицето и горните крайници. Тези увреждания
са довели до болка и страдание. Изложените фактически положения
се установяват и от другите приети по делото писмени доказателства - Епикриза, издадена от
Хирургично отделение на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД гр.Кърджали за пациента Р.Е.Х.;*** от 05.04.2019г. за отказ да се образува досъдебно
производство; Преписка № 613/2019г. по описа на РП-Кърджали; Лист за преглед на
пациент в КДБ/СО от 17.03.2019г. и 2 бр. допълнителен лист към него; Резултат
от образно изследване от 17.03.2019г.; Акт за установяване на административно нарушение
№ 64 от 03.04.2019г.; Наказателно постановление № 81 от 09.05.2019г.; Писмо на
ст.юрисконсулт в Община Кърджали от 15.07.2019г., ведно с известие за доставяне
на наказателно постановление; 3 бр. Епикризи, издадени от УМБАЛ „Свети Г.“
ЕАД Пловдив за пациента И.Б.Р.. Ето защо съдът стигна до извода, че на 17.03.2019г.
в с.Царевец подсъдимият и тъжителката взаимно са си нанесли удари, причинявайки си взаимно едни и същи телесни увреждания - болка и
страдание без разстройство на здравето.
От установената по делото фактическа обстановка съдът
приема по правната квалификация следното:
На подсъдимия е повдигнато обвинение за престъпление причиняване на лека телесна повреда. Обект на престъплението са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността. Леката телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК, изразяваща се в болка и страдание, е засягане
на организма в най-малка степен. В теорията и практиката болката се определя
като краткотрайно преживяване на неприятно усещане, произтичащо от физическо
въздействие, а страданието - като продължаваща болка. От субективна страна
престъплението може да бъде извършено само умишлено. И.Б.Р. от обективна и субективна страна
е осъществил престъпният състав на чл.130, ал.2 от НК, тъй като
на 17.03.2019г.
в с.Царевец, общ.Кърджали причинил на Р.Е.Х. ***, лека телесна повреда,
изразяваща се в кръвонасядания по лицето, шията и гърдите, довели до болка и
страдание без разстройство на здравето. Престъплението е осъществено при пряк умисъл, подсъдимият
е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е обществено опасните
последици и е искал тяхното настъпване. Той е съзнавал, че нанасяйки удари на
пострадалата и хващайки я за врата, ще й причини телесни увреждания и е искал
именно такъв вредоносен резултат. В настоящата хипотеза са налице основания за
прилагане на института на реторсията по чл.130, ал.3 от НК, който гласи, че в случаите на алинеи 1
и 2
на чл.130 от НК, ако пострадалия е отвърнал веднага на дееца със също
такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от наказание. Безспорно по делото се установи, че подсъдимия и тъжителката са си нанасяли удари,
като в тази насока са и писмените и гласните доказателства. Подсъдимият И.Р.
е причинил на тъжителката лека телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядания по лицето, шията и гърдите, довели до
болка и страдание без разстройство на здравето, но веднага тъжителката Р.Х.
е
отвърнала със
също такава телесна повреда, а именно причинила е на дееца кръвонасядания
по лицето и горните крайници, довели
до болка и страдание без разстройство на здравето. Взаимно причинените телесни
повреди са от един и същи вид - чл.130, ал.2 от НК, изразяващи се в болка и страдание без
разстройство на здравето. Ето
защо съдът прие, че следва да бъде приложена реторсията, тъй като страните в
конфликта са
изравнили позициите си, на причинителя на леката телесна повреда веднага е
отвърнато от пострадалия със същата лека телесна повреда. Двете страни са се
поставили в еднакво положение пред наказателния закон, довело до изключение от
правилото, че за всяко престъпление, извършено от наказателноотговорно лице, се
налага съответното
наказание. Справедливият
подход в случая е
именно прилагането на
института на реторсията, при който законодателят е съобразил по-ниската степен на обществена
опасност на деянието, частичното възмездяване на моралните вреди, чрез причиненото
взаимно телесно увреждане, както и обстоятелството, че и двете страни са се
поставили в еднакво положение пред наказателния закон. Без значение е коя от
тези страни първа е осъществила престъпното посегателство против личността и
коя първа сезира съда /в
този смисъл Решение № 255 от 17.06.1992г. по н.д. № 144/1992г., I н.о. на ВС/. Предвид
изложеното, настоящата инстанция призна подсъдимият за виновен в това, че на 17.03.2019г. в
с.Царевец, общ.Кърджали е причинил
на Р.Е.Х. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по лицето,
шията и гърдите, довели до болка и страдание без разстройство на здравето -
престъпление по чл.130, ал.2 от НК, но тъй като пострадалата Р.Е.Х. е отвърнала
веднага на дееца И.Б.Р. със също такава телесна повреда - кръвонасядания по
лицето и горните крайници, довели до болка и страдание без разстройство на
здравето, освободи и двамата от наказание на основание чл.130, ал.3 от НК.
По
гражданският иск:
Съдът намира за основателен предявеният
от тъжителката против подсъдимия граждански иск за причинени
неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.2
от НК. Установената по безспорен
начин фактическа обстановка, отразена по-горе сочи, че са налице всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, а
именно противоправно поведение, настъпила вреда и причинна връзка между тях. Независимо, че подсъдимия и тъжителя следва да бъдат
освободени от налагане на наказание, настоящата инстанция следва да се произнесе относно
причинените неимуществени вреди на пострадалата, които са резултат от поведението на дееца. Освобождаването от
наказание не освобождава деликвента от гражданска отговорност за вреди от
непозволено увреждане. Пострадалата
е претърпяла неимуществени вреди, за които обезщетението се определя според
критерия за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. В тази връзка следва да се
отчете вида и характера на престъплението, засягащо неприкосновеността
на личността, чрез причиняване на увреждания имащи характер на лека телесна
повреда без разстройство на здравето, както и обстоятелството, че Р.Х. също е отговорила на подсъдимия,
нанасяйки му също
такава лека телесна повреда. С оглед на това, съдът намира, че обезщетение
в размер на 900 лв. се явява справедливо
за преживените от тъжителката болки и страдания. Затова подсъдимият И.Р. бе осъден да
заплати на Р.Х. сумата от 900 лв., представляваща
обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, ведно със законната
лихва считано от 17.03.2019г. до
окончателното й изплащане. Гражданският иск за неимуществени вреди до пълния
предявен размер от 3 000 лв. бе отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид
изхода на делото, съдът осъди подсъдимият да заплати по сметка на
Районен съд-Кърджали сумата от 50 лв., представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Настоящата инстанция
не следва да присъжда разноски на страните, с оглед приложената разпоредба на
чл.130, ал.3 от НК. Еднопосочна е съдебната практика, че при прилагане на реторсията разноски не се
присъждат, а
остават за сметка на страните така, както са направени.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: