№ 141
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско
дело № 20221000500192 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 във вр. с чл. 463, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба от 1.11.2021 г. на длъжниците Н. М. С., М. Д. С. и Е. М. С. срещу
решението от 17.09.2021 г. по в. ч. гр. д. № 597/2021 г. на Софийския окръжен съд, с което е
оставена без уважение жалбата на същите срещу разпределението от 13.12.2018 г. по изп. дело №
20137930400073 на частен съдебен изпълнител Н. Д., с рег. № ***, преобразувано под №
20199260400070 на ЧСИ В. Ц., с рег. № ***.
В жалбата се твърди, че неправилно СОС е приел, че процесното разпределение е
законосъобразно. Сочи се, че съдът не е изпълнил задължението си за служебна проверка на
законосъобразността на разпределението, като е отказал да обсъжда възраженията относно
материалната и процесуална законност на принудителното изпълнение и на изпълнителния титул.
Твърди се, че е следвало да се изчака изхода от подадените жалба с вх. № 04396/21.05.2018 г. и с
вх. № 10108/14.12.2018 г., които имали преюдициално значение спрямо настоящия спор. Твърди
се, че неправилно съдът е възложил на жалбоподателите тежестта да докажат, че върху събраната
сума е начислена банкова лихва, която информация следвало да се изиска служебно от ЧСИ или да
се изясни чрез съдебна експертиза. Твърди се, че неправилно в сумите по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД са
включени таксите към ЧСИ, а не са включени в сумите по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД общинските
вземания за такса за битови отпадъци. Отправя се искане за спиране на настоящото производство
до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2021 г. на ВКС – ОСГТК.
Предвид изложеното жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт
и да уважи жалбата срещу разпределението.
Взискателят „Обединена българска банка“ АД и присъединеният взискател Община Самоков –
1
редовно уведомени – не вземат становище по жалбата.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по
жалбата намира за установено следното:
Жалбата е подадена срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество тя е
неоснователна.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение,
поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите му. Болшинството от наведените в
жалбата доводи повтарят същите аргументи, които вече са били изтъкнати пред СОС, на които в
обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това и за пълнота следва да се
добави и следното:
1. Предмет на процесното разпределение от 13.12.2018 г. е събрана сума в размер на 39 375 лв.
от осребряване на недвижим имот, ипотекиран в полза на първоначалния взискател „ОББ“ АД,
възложен с постановление за възлагане от 19.06.2018 г. в полза на купувача М. Б. Б..
2. В жалбата от 17.12.2018 г. до СОС длъжниците са изтъкнали бланкетни оспорвания относно
законността на проведената публична продан при невръчена заповед за изпълнение и при
несъществуващ дълг към взискателя поради висящо производство по оспорване на вземането.
Правилно съдът е приел, че тези възражения не подлежат на разглеждане в производството по чл.
463 ГПК.
Законността на публичната продан подлежи на проверка по реда на чл. 435, ал. 3 ГПК при
обжалване на постановлението за възлагане, което е било сторено от длъжниците с жалба с вх. №
05740/11.07.2018 г. Жалбата обаче е била отхвърлена, а законността на постановлението е
потвърдена с влязло в сила решение от 12.11.2018 г. по гр. д. № 609/2018 г. на СОС.
Съществуването или несъществуването на изпълняването вземане подлежи на проверка
единствено в исково производство. В случай, че в такова исково производство се установи
несъществуването на вземането по изпълнителния лист, то събраните в настоящото изпълнително
производство суми подлежат на възстановяване на длъжниците, вкл. по реда на обратния
изпълнителен лист.
3. Посочената от жалбоподателите жалба с вх. № 04396/21.05.2018 г. е била отхвърлена с
влязло в сила решение от 21.06.2018 г. по гр. д. № 342/2018 г. на СОС. Същата е имала за предмет
насочването на изпълнението върху процесния недвижим имот.
Посочената от жалбоподателите жалба с вх. № 10108/14.12.2018 г. е насочена срещу насрочения
по реда на чл. 498 ГПК за 17.12.2018 г. въвод във владение на имота, възложен с постановлението
от 19.06.2018 г. По настоящото дело няма данни за произнасяне на съд по тази жалба, но същата
няма никакво преюдициално значение спрямо законността на процесното разпределение от
13.12.2018 г. От законността на този въвод не зависи законността на разпределението, което го
предхожда.
4. Неотносим към законосъобразността на обжалваното разпределение е въпросът дали е
трябвало да се включи и допълнителна сума за разпределение, а именно – начислени лихви от
банковата сметка на ЧСИ. Ако такава допълнителна сума съществува, то тя следва да е предмет на
ново разпределение. Настоящото разпределение има за предмет сумата 39 375 лв., но неговата
2
законност зависи единствено от спазване на реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, а не от
наличието и на друга неразпределена сума.
5. Разпределението на процесната сума е извършено в съответствие с чл. 136 ЗЗД. Противно на
възраженията на жалбоподателите дължимите към ЧСИ такси, които не са авансирани от
взискателя, са с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД като разноски по принудителното
изпълнение. Същите са описани по вид в разпределението и са свързани с реализирането на
изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят.
6. Правилно СОС е приел и, че таксата за битови отпадъци не е с привилегия по чл. 136, ал. 1, т.
2 ЗЗД, каквото становище настоящият въззивен състав многократно е изразявал в други свои
постановени съдебни актове – вж. напр. решение от 17.01.2019 г. по ч.гр.д. № 124/2019 г. на САС.
Тази позиция е основана на изричния текст на законовата норма на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД (Изм. -
ДВ, бр. 103 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., доп. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.,
изм. - ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г.), гласящ „ вземанията на държавата за
данъци върху определен имот или за моторно превозно средство – от стойността на този
имот или на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от концесионни
възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори“. Разпоредбата ясно сочи, че от този
ред са само два вида публични вземания – за данъци върху определен имот и за данъци върху
МПС. Доколкото понастоящем същите са местни данъци, то очевидно, че кредиторът по тях не е
държавата /както е посочено/, а съответната община. Всички други публични държавни или
общински вземания, освен тези за глоби, са с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД. В реда по чл.
136, ал. 1, т. 2 ЗЗД не влизат никакви такси – държавни или местни, дори и те да са свързани с
недвижим имот. По тази причина с тази привилегия не се ползва местната такса за битови
отпадъци. При това ТБО се дължи за услуга, несвързана с имота, а с дейността на лицата, които го
стопанисват, като само начинът й на изчисляване все още се свързва с даден имот – чрез данъчната
му оценка. Никога от създаването си разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД не е включвала и такси
– каквито и да било, а винаги тяхната привилегия е била тази по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД. Следва да
се отбележи, че разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД е било изменяна многократно /през 1993 г.,
през 1999 г. и през 2006 г./, но законодателят не е счел за нужно да включва в тази привилегия и
друг вид публични вземания, по-специално – ТБО. Ето защо тази местна такса не се включва в
реда по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД.
7. Неоснователно е искането за спиране на настоящото производство до постановяване на
тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2021 г. на ВКС – ОСГТК. Съгласно т. 1 от ТР №
8/7.05.2014 г. на ВКС – ОСГТК при образувано тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ правен
въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на
основание чл. 292 ГПК, а не и останалите инстанции. Ето защо на това основание не може да бъД.
С.яно и настоящото производство пред САС, което не е касационно.
С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се потвърди, като правилно.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 17.09.2021 г. по в. ч. гр. д. № 597/2021 г. на Софийския
окръжен съд.
3
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4