Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 211
гр.
Перник, 11.10.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа
административно дело № 417/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във
вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от КСО.
Постъпила е жалба от Е.Т.Н., ЕГН ********** *** против
решение изх. № 1012-13-91#2/06.08.2020
г., № 651213****/06.08.2021 г. издадено от директора
на Териториално поделение - Перник на Националния осигурителен институт, с
което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-91/08.07.2021 г. срещу разпореждане изх.
№ Ц2113-13-1030#10/03.06.2021
г. на ръководител по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Перник, с което на
основание чл. 69б, ал. 2 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по заявление вх. № Ц2113-13-1030/01.12.2021 г.
Жалбоподателят счита оспореното решение за незаконосъобразно
поради неправилно приложение на закона. Оспорва извода на административния
орган, че трудовият стаж на длъжност „приемчик“, положен през периода
01.10.1983 г. – 01.03.1985 г. в ****АД е трета категория. Твърди, че дейността
е осъществявана в „бояджийски цех“ и поради условията на труд, стажът е от
втора категория съгласно Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране/отм.,
бр. 39 от 7.04.1998 г., в сила от 1.01.2000 г. - бр. 123 от 23.10.1998 г./.
Счита, че при това положение отговаря на условията по чл. 69б от КСО за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Искането към съда е
да отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез пълномощника си –
адв. К. поддържа жалбата. Моли съда да отмени като незаконосъобразен оспорения
административен акт. Заявява претенция за присъждане на направените по делото
разноски, както и на тези, направени в хода на административното производство.
В съдебно заседание ответникът – директор на териториално
поделение - Перник на Националния осигурителен институт, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт С. оспорва жалбата. Излага съображения за
законосъобразност на оспорения административен акт. Навежда аргументи за
недопустимост на свидетелските показания съгласно чл. 104, ал. 10 от КСО. Моли
съда да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав,
като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за
установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е започнало по подадено от Е.Т.Н. ***3-13-1030/01.12.2020 г., с
което е поискала да и бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Декларирал е, че получава пенсия за инвалидност и добавка от починал
съпруг. Към заявлението е приложила трудови книжки с ****,****,****и копие от образец
УП – 3, издаден въз основа на УП-3 изх. № 23/25.03.2010 г. от прекратен
осигурител „****АД. В него е отразен осигурителен стаж, както следва: от
21.09.1983 г. до 01.10.1983 г., 0 години, 0 месеци, 10 дни, като „шивачка“; от
01.10.1983 г. до 01.03.1985 г., 1 година, 5 месеца и 0 дни, като „приемчик“ към
бояджийски цех. Като забележка е посочено, че длъжността „приемчик“ е втора
категория труд съгласно т. 66и от Наредба за пенсии и осигурителен стаж.
С декларация
вх. № Ц2113-13-1030#6/25.03.2021
г. жалбоподателката е заявила, че не разполага и не може да представи документи
от ****АД за трудовия стаж – трудови договори, споразумения и др.
С писмо изх. №
Ц2113-13-1030#5/25.03.2021 г. административният
орган е поискал проверка в представените за съхранение разплащателни ведомости
на осигурителя, от която да се установи има ли данни осигурителният стаж през
периода 01.10.1983 г. до 01.03.1985 г. на длъжност „приемчик“, да е положен в
бояджийски цех.
Постъпил е
отговор от началник отдел „ООА“ при ТП на НОИ – К.с изх. № 5531-09-991#2/13.05.2021 г. с приложено към него
УП-3, с изх. № 5531-09-991#1/13.05.2021
г., в което е отразено, че осигурителният стаж на Е.Н. през периодите 01.11.1983
г. – 31.12.1983 г. и 01.02.1984 г. – 28.03.1985 г. е положен на длъжност „приемчик“,
„Приемчици“. Няма данни за лицето в периодите 01.10.1984 г. – 31.10.1984 г.,
01.01.1984 г. – 31.01.1984 г. и 01.03.1985 г. – 31.03.1985 г.
При това
положение длъжностното лице по пенсионно осигуряване – ръководител на пенсионно
осигуряване при ТП – Перник на НОИ е приело, че не са налице предпоставките на
чл. 69б, ал. 2 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Посочило е, че към датата на подаване на заявлението – 01.12.2020 г. Е.Н.
има навършена възраст 54 г. 11 м и 18 д. Осигурителният и стаж от втора
категория труд е 13 г. 11 м. и 00 дни и от трета категория труд – 19 г. 11 м. и
18 дни. Всичко превърнат осигурителен стаж по реда на чл. 104 от КСО – 37 г. 4
м. и 12 дни. Осигурителният стаж за периодите 01.11.1983 г. – 31.12.1983 г. и
01.02.1984 г. – 28.03.1985 г. на длъжност „приемчик“ е приет за трета
категория, тъй като при извършената проверка не е установено той да е положен в
бояджийски цех. Поради отсъствие на предпоставките по чл. 69б, ал. 2 от КСО
длъжностното лице по пенсионно осигуряване при ТП – Перник на НОИ е отказало да
отпусне на Е.Н. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, за което е издало
разпореждане изх. № Ц2113-13-1030#10/03.06.2021
г. Същото е връчено на адресата му на 09.06.2021 г., който е подал жалба до
директора на ТП на НОИ – гр. Перник с вх. № 1012-13-91/08.07.2021 г. С решение изх.
№ 1012-13-91#2/06.08.2021 г., № 651213****/06.08.2021 г. издадено от директора
на ТП на НОИ – гр. Перник жалбата е отхвърлена като неоснователна.
Решението на
директора на ТП на НОИ – Перник е връчено на Е.Н. на 13.08.2021 г. Тя е подала
жалба срещу него, с вх. № 1012-13-91#4/25.08.2021
г.
В хода на
съдебното оспорване е разпитана свидетелката В.Й.М., която сочи, че през
периода 1983 г. – 1985 г. е работила в „****АД като бояджийка, като в същия
бояджийски цех е работила и жалбоподателката, но на длъжност „преимчик“. От
показанията и се установява, че
жалбоподателката е работила в помещението, в което е извършвано боядисването на
преждите с анилинови бои.
Съдът ползва
показанията на свидетелката В.М.на основание чл. 104, ал. 10, изр. 2 от КСО.
Нормата предвижда изключение от правилото за недопустимост на гласни доказателства
за установяване условията на труд. Предпоставка за това е да са представени
писмени доказателства, издадени от осигурителя по време на полагане на труда. В
настоящия случай по делото е представена трудова книжка № 1367, в която по
време на полагане на труда, работодателят/осигурителят - ДПП **** чрез свое
длъжностно лице е извършило отбелязване за заеманата от жалбоподателката
длъжност, трудовото и възнаграждение и прослуженото време. Това писмено
доказателство е достатъчно съгласно нормата на чл. 104, ал. 10, изр. 2 от КСО
за допускане на свидетелски показания за установяване на условията при които е
извършвана трудовата дейност. Относно този факт, съдът кредитира изложеното от
свидетелката, тъй като няма основание показанията и да се считат заинтересовани
или предубедени. Тя е възприела лично обстоятелствата, за които дала сведения,
тъй като по времето на спорния осигурителен стаж, е работила при същия
осигурител и в едно и също помещение с Е.Н.. С оглед изложеното съдът приема за
установено, че трудовият стаж на последната на длъжност „приемчик“ при ДПП ****
е положен в бояджийски цех.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК,
чиито права, свободи и законни интереси са засегнати от оспорения
административен акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с
чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на основание чл. 118, ал. 1, във вр. с
чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО на съдебен контрол административен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество е основателна. Съображенията за това са следните:
Оспореният административен акт е валиден и допустим. Издаден
е след надлежно сезиране по реда и в срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО за
проверка на подлежащ на обжалване по административен ред акт по чл. 117, ал. 1,
т. 2, б. „а“ от КСО. Постановен е в едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1
от КСО.
Издаден е от компетентния орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – директор на ТП – Перник на НОИ. Обективиран е в посочената в същата
разпоредба писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО,
във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Производството е протекло при спазване на
административно-производствените правила, регламентирани в КСО и Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/. Съгласно чл. 1, ал. 1 от НПОС
жалбоподателката е подала заявление, с приложени към него документи, съгласно
чл. 2 от същата Наредба. С него е сезиран компетентния административен
орган - ръководител по пенсионно
осигуряване при ТП – Перник на НОИ и същият се е произнесъл след като е положил
усилия за изясняване на относимите факти. Издаденото разпореждане е връчено на
заявителя и обжалвано по административен ред. При разглеждането на жалбата не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Постановеният в резултат на административното обжалване
административен акт, предмет на съдебен контрол – решение на директора на ТП –
Перник на НОИ, обаче е материално незаконосъобразен. Административният орган е
приел, че по отношение на жалбоподателката не са налице всички кумулативно
предвидени предпоставки съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО.
Цитираната разпоредба предвижда възможност за придобиване на
право на пенсия за лицата, които са работили 15 години при условията на втора
категория труд, когато са навършили възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и
8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен
стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. От 31 декември 2015 г. възрастта се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за
мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст.
Няма спор, че
към датата на подаване на заявлението – 01.12.2020 г. жалбоподателката е
отговаряла на изискването за възраст, като е имала навършени 54 г. 11 м. и 18
дни.
Спорен между
страните е въпросът за периода, в който същата е работила при втора категория
труд. Административният орган е отказал да признае като такъв времето от
01.10.1983 г. до 31.03.1985 г., през което Е.Н. е работила като „приемчик“ в
ДПП ****, в последствие „****АД, като е приел, че няма доказателства, от които
да се направи извод, че трудът е положен в бояджийски цех. Съдът счита, че този извод е оборен от
събраните в хода на съдебното производство доказателства.
Съгласно чл.
6к от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране/ПКТП//отм., бр. 39
от 7.04.1998 г., в сила от 1.01.2000 г. - бр. 123 от 23.10.1998 г./ втора
категория е трудът, полаган от
текстилни
бояджии и работници от багрилна кухня във фирмите и предприятията на
памукотекстилната, вълнената, копринената, трикотажната промишленост,
технически и нетъкан текстил и производство на шевни конци.
В настоящия
случай втората категория на труда на длъжност „приемчик“ се обосновава с
твърдението, че мястото на полагането му е бил в „багрилна кухня“ по смисъла на
чл. 6к от ПКТП/бояджийски цех/. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите
и осигурителния стаж/НПОС/, осигурителният стаж се установява с данните по чл.
5, ал. 4, т. 1 КСО,
с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец,
които съгласно чл. 40, т. 3 НПОС се издават въз основа
на изплащателни ведомости, други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд.
От
представената от жалбоподателката трудова книжка се установява, че тя е
работила на длъжност „приемчик“ в ДПП ****. В служебно изисканото от
административния орган и представено от ТП на НОИ – К.УП – 13 изх. №
5531-09-991#1/13.05.2021
г., изготвено съгласно чл. 36 от Инструкция № 5/2005 г. за приемане и
съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени
осигурители без правоприемник, по отношение на процесния стаж е отразено, че е
положен на длъжност „приемчик“, отдел „Приемчици“. Въз основа на тези писмени
доказатулства и по аргумент от чл. 104, ал. 10, изр. 2 от КСО е изслушана
свидетелката Мангалска, която по безспорен начин е установила, че
жалбоподателката е извършвала трудовата си дейност в бояджийски цех, при
наличните в същия вредни условия. Следователно налице са предпоставките на чл.
6к от ПКТП за категоризиране на трудовият стаж на Е.Н. на длъжност „приемчик“ в
ДПП ****, в последствие ****АД като втора категория.
Предвид
изложеното съдът счита за неправилен изводът на административния орган в
противния смисъл, възприет и от директора на ТП на НОИ – Перник в оспореното Решение.
Затова последното и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по
осигуряването на основание чл. 172, ал. 2 от АПК следва да се отменят, а
преписката на основание чл. 173, ал. 2 от АПК
да се изпрати на компетентния орган за ново произнасяне при съобразяване
с дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на
закона.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. Съдът счита за неоснователно искането за осъждане на ответника да заплати сумата от 1000 лв., тъй като по делото не са представени доказателства за направени разноски в такъв размер. Представен е договор за правна защита и съдействие със сер. № 23866, сключен на 01.07.2021 г., в който е отразено, че жалбоподателката е заплатила на адвокат К. сумата от 400 лв. за обжалване на отказ на ТП на НОИ – Перник. Други доказателства за направени разноски не са представени. Затова съдът приема, че заплатеното от Е.Н. адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лв. Съдът счита за основателно възражението на ответника за неговата прекомерност. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение за дела по КСО е 350 лв. Настоящият правен спор не разкрива фактическа и правна сложност по – висока от обичайната и е приключил в едно съдебно заседание. Затова заплащането на адвокатско възнаграждение в размер по-висок от минималния се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник Р Е Ш И ОТМЕНЯ
Решение
изх. № 1012-13-91#2/06.08.2021
г., № 651213****/06.08.2021 г. издадено от директора
на Териториално поделение - Перник на Националния осигурителен институт, с
което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-91/08.07.2021 г. срещу разпореждане изх.
№ Ц2113-13-1030#10/03.06.2021
г. на ръководител по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Перник, с което на
основание чл. 69б, ал. 2 от КСО на Е.Т.Н., ЕГН ********** *** е отказано
отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление вх. №
Ц2113-13-1030/01.12.2021 г.
ИЗПРАЩА административната преписка на административния орган
– ръководител по пенсионно осигуряване при Териториално поделение – Перник при
Националния осигурителен институт за ново произнасяне по заявление вх. №
Ц2113-13-1030/01.12.2021 г. при съобразяване на дадените в мотивите
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Териториално поделение - Перник на Националния
осигурителен институт да заплати на Е.Т.Н., ЕГН ********** *** сумата от 350
/триста и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/