О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 90 02.02.2017 год. гр.Добрич
Добричкият
окръжен съд гражданско отделение
На
втори февруари 2017
год.
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Като
разгледа докладваното от съдия Дякова в.ч.гр.д.№ 9/2017 год. за да се произнесе
съобрази следното:
Производството по делото е образувано
по реда на чл.423 ал.1 от ГПК въз основа на подадено от В.Н.К. възражение
срещу заповед №*** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
дата 07.01.2014 год.,издадена по ч.гр.д.№ ***/2014 год. на Добричкия районен
съд.
Посочено е ,че длъжникът узнал за издадена заповед едва на 09.11.2016
год.,когато му била връчена покана за доброволно изпълнение по изп.д.№ *** на ЧСИ рег.№ ***.Всички съобщения по ч.гр.д.№
40/2014 год. на Добричкия районен съд били адресирани до лице с имената В.Н.
Иванов,докато имената му по лична карта били В.Н.К..Съобщенията били връчени по
реда на чл. 47 от ГПК на адрес в гр.Д.,ул.“***“№4,на който бил живял до 2008
год. След този момент живял в много и различни населени места без адресна
регистрация,тъй като често сменял местоработата си като селски пастир.След 2008
год. на посочения адрес останал да живее неговия баща с втората си съпруга ,с
която не бил в добри взаимоотношения.Поддържал връзка с родителя си,който знаел
местонахождението му и винаги го уведомявал за доставени на адреса за него
писма и съобщения.Баща му починал на дата 24.11.2011 год.Данните отразени в
съобщенията,че не живее на адреса били
дадени вероятно от втората съпруга на баща му,която и не го била известила
за съдебните книжа,които били получени
за него.Горното го лишило от възможността да възрази срещу заповедта.Оспорва
вземането по причина,че от него се претендира заплащане на ел.енергия за дома
,обект на притежание на бившата му тъща
в с.Божурово,където не живее от развода си през 1998 год.
От събраните по делото
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
По силата на заповед № 5/07.01.2014 год. по ч.гр.д№ 40/2014 год. на ДРС , В.Н. Иванов,с
ЕГН **********,*** следва да заплати на „***“АД сума ,съставляваща стойността
на потребена и незаплатена
ел.енергия в размер от 1 110.67
лв.,начислена за периода 07.12.2010 год.-27.12.2010 год. за обект в с.Б.,общ.Д.,както и мораторна
лихва за периода от падежа на фактура № ***** до дата 21.11.2013
год.Съобщението за изготвената заповед не е могло да бъде връчено на длъжника
на адреса му,вписан в заявление№195/06.01.2014
год.-с.Б..Кметът на населеното място е посочил,че лицето не пребивава в
селището от 1999 год.,а по извършена справка в НБД е с постоянен адрес *** ,считано от
01.01.2013 год.Съобразно извършената от ДРС
справка от дата 21.03.2014 год. по реда на Наредба № 14/8.11.2009 год.,
длъжникът е разведен с решение от 18.12.1998 год., като постоянния и настоящия
му адрес съвпадат и считано от
07.01.2003 год. са в гр.Д.,ул.“***“ № 4.В справката,извършена за длъжника по ЕГН ********** е посочено,че трите му имена са
В.Н. К..На посочения в
справката адрес са били извършени
връчвания по реда на чл. 47 от ГПК, на съобщения до лицето В.Н. Иванов ,съответно
от дати 05.02.2014 год. и 14.04.2014 год., с отразяване от длъжностното лице по
призоваването,че длъжникът В.Н. Иванов
не живее на този адрес по данни на живущите.На дата 29.04.2014 год.,ДРС е
разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист въз основа на заповед №
5/07.01.2014 год.
По изп.д.№ ИК ***
на ЧСИ рег.№ *** е била изпратена покана изх.№ 33160/13.10.2014 год. за
доброволно изпълнение на длъжника В.Н. К.
на адрес ***.Поканата не е
била връчена,тъй като на адреса живеели други лица от преди 4 години-така отметката на връчителя от дата
10.11.2014 год.От извършената от въззивния съд служебна справка в НБД се
установява,че към тази дата това продължава да е настоящия адрес на длъжника,а постоянния адрес на длъжника е в друго населено
място-с.Н. Б.,считано от дата 24.09.2014 год.
По изп.д.№ ИК ***
на ЧСИ рег.№ *** е била изпратена покана изх.№38995/27.10.2016 год. на длъжника
В.Н. К. на адрес ***.Поканата,ведно с копие от
изпълнителния лист ,издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 40/2014 год. на ДРС са били връчени на длъжника на дата
10.11.2016 год.
Съобразно копие от лична карта № ***,издадена на дата
09.10.2014 год. ,длъжникът е с ЕГН **********,трите му имена са В.Н.К.,а
постоянния му адрес ***.
По реда на чл. 423 ал.1 от ГПК длъжникът разполага с правото да подаде възражение срещу издадена
заповед за изпълнение в едномесечен срок,считано от момента на узнаване на заповедта.
По силата на изпратена по
изпълнителното дело покана изх.№
33160/13.10.2014 год. за доброволно изпълнение,нередовно връчена на
длъжника,същият не е могъл да узнае за
издадената заповед.С оглед извършено отбелязване,липсват удостоверени данни за действителното
доставяне на уведомлението до адресата.Поканата е изпратена на настоящия адрес
на длъжника,където не е бил открит и процедурата по чл. 47 от ГПК-залепване на
уведомление , изискване на справка за
адресната му регистрация не са извършвани,респективно не е била изпратена
покана и по постоянния адрес на длъжника.Законът дава предимство на реалното
уведомяване на лицето,поради което в случай на разминаване на постоянен и настоящ адрес,след като не е
открито на единия,уведомление следва да се извърши и на другия,още повече че
той е предвидения за кореспонденция с органите на държавна власт-чл.93 ал.5 от
ЗГР.За издадената заповед длъжникът е узнал фактически на дата 10.11.2016 год.,когато покана
изх.№38995/27.10.2016 год. ведно с копие от изпълнителния лист,издаден въз
основа на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 40/2014 год. на
ДРС са му били лично връчени.
Горното води до извод,че възражение
вх.№ 20530/05.12.2016 год. е депозирано
в едномесечния срок по чл.423 ал.1 от ГПК.
Налице е предпоставката за приемане на възражението по чл. 423 ал.1
т.1 от ГПК-липса на надлежно връчване. Хипотезата на чл. 423 ал.1 т.1 от ГПК
предполага привидност на иначе редовно
от външна страна връчване,т.е. когато съобщението за връчване е оформено
редовно,но самото то е невярно като съдържание. Съобразно разпоредбата на чл.
37 от ГПК ,адресат е лицето,за което е предназначено съобщението.Във формуляра по чл.2 т.18 от НАРЕДБА № 7 от 22.02.2008 год. за утвърждаване на образците на книжа,
свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс е предвидено адресата
–физическо лице ,да бъде обозначен с трите
си имена. Името
е един от основните и трайни индивидуализиращи белези на всяко физическо лице.В случай,че е налице погрешно изписване на едно или повече от имената,удостоверените
от връчителя данни за отсъствието на длъжника от адреса следва да се считат опровергани,а
процедурата на връчване по реда на
чл. 47 от ГПК за нарушена.Погрешното изписване на имената обуславя
предоставянето от живущите на адреса сведения,че лицето,за което са
предназначени книжата им е непознато и
не живее на адреса,както и предпоставя невъзможността връчването да бъде осъществено при условията
на чл. 46 ал.2 от ГПК,а длъжникът да се информира по реда на чл. 47 ал.2 от ГПК
от залепеното уведомление за възможността да получи,предназначените за него
книжа.
Горното обуславя
основателност на отправеното до
въззивният съд възражение,което на основание чл.423 ал.3 изр.1 от ГПК
следва да бъде прието. Съгласно чл.
423 ал. 3 изр. 2 ГПК, ако възражението бъде прието, изпълнението на
издадената заповед по чл. 410 ГПК се спира. След приемане на възражението спирането на изпълнението
настъпва по силата на закона и съдът следва само да удостовери този факт -
спирането на изпълнението е законна последица от приемането на възражението, за
настъпването на която съдът се произнася служебно с приемане на възражението.
По изложените
съображения,съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА подаденото от В.Н.К.,ЕГН **********,*** възражение
по чл.
423 ал. 1 т. 1 ГПК срещу заповед № ***
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,издадена на 07.01.2014 год. по
ч.гр.д.№ ***/2014 год. на Добричкия районен съд.
СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на заповед № ***/07.01.2014 год. по
ч.гр.д.№ ***/2014 год. на Добричкия районен съд.
ВРЪЩА делото на
Добричкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия
съобразно чл.415 ал.1 от ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.