№ 1492
гр. София , 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20201000502848 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 2974 от 14.05.2020 год., постановено по гр.д.№
14043/2018 год. по описа на СГС, I-17 състав, ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено на
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на М. Х. М. сумата от 30 000
лева, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 29.03.2018 год.,
ведно със законната лихва от 08.09.2018 год. до окончателното изплащане,
като исковата претенция е отхвърлена до пълния размер от 100 000 лева. Със
същото решение са разпределени и разноските между страните.
Решението е обжалвано от ищеца М. Х. М., чрез процесуален
представител в частта с която искът е отхвърлен за разликата от 30 000 лева
до пълния размер от 100 000 лева. Правят се оплакванияе, че в обжалваната
част решението е неправилно, постановено в нарушение на чл. 52 от ЗЗД, като
съдът не е отчел съдебната практика по подобни случаи, както и преживените
от ищцовата страна болки и страдания. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част и уважаване на иска до пълния размер от 100 000 лева.
Претендира адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
1
Решението е обжалвано и от третото лице помагач С. Т. С. в
осъдителната част, като отново се излагат доводи за неправилно приложение
на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният размер досежно неимуществените
вреди е завишен и несъответства на действително претърпените от ищеца
болки и страдания. Правят се оплаквания още, че неправилно съдът е
възприел липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, която имала вина за настъпване на произшествието, движейки
се по пътно платно, без да се съобрази с движението по него. Моли съда да
отмени решението в обжалваната осъдителни част и постанови ново, с което
искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноските по делото.
Въззиваемите страни по жалбите оспорват същите.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.
269 от ГПК, намира решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента
на настъпване на деликта, за репариране на вреди пряко от застрахователя,
причинени при пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на
водач на МПС, застраховано по риска „гражданска отговорност“.
Не са спорни между страните пред настоящата инстанция наличието на
елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 от КЗ - валидна
застраховка по риска „гражданска отговорност“ със застрахователното
дружество, в рамките на действие на която е настъпило застрахователното
събитие, причиняване на вреди на пострадалата, причинната връзка между
противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на прекия
извършител.
С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен
контрол се свежда до размера на обезщетението за причинените на ищеца
неимуществени вреди и наличието или не на принос от страна на пострадалия
за настъпване на вредите и неговото стойностно изражение спрямо този на
прекия причинител на увреждането.
Със събраните пред първата инстанция доказателства е изяснен
механизма на произшествието, настъпило на 29.03.2018 г. между товарен
2
автомобил „Мерцедес“, управляван от С. С. и пешеходеца М. М.. Така от
приетото заключение на автотехническа експертиза се изяснява конкретната
пътна обстановка, при която е настъпил инцидента – автомобилът се е
движил на заден ход по улица без име, намираща се в междублоково
пространство, като в същото време по тази улица и по тази посока се е
движела пешеходката. Автомобила е застигнал пешеходката и я е блъснал в
груб за нея. От удара последвата е паднала на асвалта и е била влачена, като
са били плегазени и някои части на тялото й, докато водача е спрял.
Установява се, че платното за движение е с широчина 4 метра, без тротоари,
без пътна маркировка и знаци. Пешеходеца не е имал видимост към
автомобила, тъй като последния го е застигнал в гръб. Установява се също
така, че водачът е имал възможност да я види преди да се качи и потегли, тъй
като пешеходеца не се е появил от нищото, а се е намирал вече на платното.
Изслушано е пред първоинстанционният съд заключение на съдебно-
медицинска експертиза, която установява, че вследствие на произшествието
ищцата е получила черепно-мозъчна травма; контузия на главата и мозъчно
сътресение, без данни за изпадане в пълно безсъзнание, както и лицево-
челюстна травма, част от която са мекотъканни увреждания и травми на
зъбите. Тези увреждания са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, а последиците са отшумели за 2-3 седмици след
увреждането. Раните по лицето не са оставили белези, водещи до видимо
обезобразяване. Ищцата е получила и счупване на зъбна протеза на горна
челюст и на корони на зъби, затруднило дъвкателната им способност, като
това е причинило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Настъпилата в областта на проведената хирургична интервенция след
травмата деформация на венеца, обуславя невъзможността за задържане на
изготвената тотална зъбна протеза. Възстановяване на функцията на зъбите
могло да се постигне след проведено стоматологично лечение. Установява
още, че особено тежки са се оказали травмите в опорно-двигателния апарат -
счупвания на ІІ-ра, ІV-та и V-та метакарпални дланни кости на дясна ръка и
лезия на мускул на дланта, както и разкъсно-контузна рана на дясна
подбедрица. Затруднени са били движенията на десния горен крайник на
пострадалата за период по-дълъг от 30 дни. По принцип функционалното
възстановяване на счупването на дланните кости, придружено с увреждане на
3
мускулите, настъпвало за 2-3 месеца. В случая обаче тежестта на травмата е
причинила артрозни промени с траен характер. На по-късен етап е било
диагностицирано травматичното увреждане на бедрото, с образуван подкожен
хематом по външната повърхност. Тази травма е причинила бъбречна
недостатъчност вследствие „Кърш синдром“ /травматична токсикоза/.
Състоянието на остра бъбречна недостатъчност при пострадалата е водело до
реална опасност за живота й. При прогресия на това заболяване е
наложителна лекарска намеса, тъй като без нея за пострадалата би настъпил
летален изход. Дава заключение, че всички травматични увреди,
включително и диагностицираните на по-късен етап се намират в причинно-
следствена връзка с претърпяното произшествие.
От показанията на разпитания пред първоинстанционният съд свидетел
Н. Ф., дъщеря на ищцата, чиито показания съдът цени съгласно чл.172 от
ГПК се установява, че майка й преди инцидента имала здравословни
оплаквания, свързани с възрастта й, но се придвижвала самостоятелно и
нямала проблеми с функцията на бъбреците. Свидетелката видяла
пострадалата в болницата, след проведена оперативна интервенция, като
лицето й било в шевове, а ръката и бедрото й - превързани. Горният крайник
имал счупени костици. Фрактури в областта на бедрото липсвали, но въпреки
това пострадалата изпитвала непоносими болки. След седемдневен престой я
изписали, но още на втория ден се почувствала зле. Започнали периодични
посещения за източване на хематома в бедрото, но въпреки това се наложил
прием за премахване на хематома с отстраняване на тъкан. Оперативната
интервенция поставила майка й в невъзможност да се придвижва
самостоятелно, както и да се грижи за поддържане на хигиена и да извършва
обикновени битови дейности, което наложило чужда помощ, оказвана от
свидетелката. Докато преди инцидента ищцата се придвижвала без помощни
средства, раздвижването след травмите налагало ползване на бастун. Въпреки
зарастването на горния крайник кожата останала опъната, а обемът на
движение - ограничен. Особено тежко се оказало състоянието на бъбреците.
Увредата им наложила провеждане на хемодиализа.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на
ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне
4
размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя
винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно
съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се ръководи не от
субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността
на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства,
настоящият състав достига до извода, че първоинстанционният съд не е отчел
в достатъчна степен всички обстоятелства, който са от значение при
определяне обезщетението за причинените неимуществени вреди. Установи
се по делото от медицинската експертиза, че при пострадалата е било налице
счупване на зъбна протеза на горна челюст и на корони на зъби, затруднило
дъвкателната им способност, като това е причинило постоянно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Настъпилата в областта на проведената
хирургична интервенция след травмата деформация на венеца, обуславя
невъзможността за задържане на изготвената тотална зъбна протеза. Следва
да бъде съобразено, че особено тежки са се оказали травмите в опорно-
двигателния апарат - счупвания на ІІ-ра, ІV-та и V-
та метакарпални дланни кости на дясна ръка и лезия на мускул на дланта,
както и разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица, което е довело до
затруднение в движенията на десния горен крайник за период по-дълъг от 30
дни, като тежестта на травмата е причинила артрозни промени с траен
характер. При определяне на обезщетението следва да се отчете и това, че на
по-късен етап е било диагностицирано травматичното увреждане на бедрото,
с образуван подкожен хематом по външната повърхност. Тази травма е
причинила бъбречна недостатъчност, вследствие „Кърш синдром“.
Състоянието на остра бъбречна недостатъчност е водело до реална опасност
за живота й, тъй като при прогресия на това заболяване е наложителна
лекарска намеса, тъй като без нея за пострадалата би настъпил летален изход.
Съдът след като съобрази всички тези обстоятелства,
продължителността на периода през който е търпяла болки и страдания,
възрастта на пострадалата, икономическите условия в страната към датата на
5
настъпване на ПТП - март 2018 г., лимитите на отговорност, както и
съдебната практика за подобни случаи, води до извод, сумата от 60 000 лева
адекватно ще обезщети причинените на ищцата неимуществени вреди.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа
другото оплакване, повдигнато с жалбата на третото лице помагач относно
наличието на принос за настъпване на вредите на посочените основания.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51,
ал.2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно, което
виждане е последователно застъпвано в съдебната практика по приложение на
цитираната норма. По делото се установи, че произшествието е настъпило в
междублоково пространство, без пътна маркировка, без пешеходна пътека,
пътни знаци или тротоари. Положението на тялото на пострадалата ищца
непосредствено преди удара не й е позволявало да възприеме превозното
средство, тъй като е била с гръб към него. За водача на автомобила тя се е
намирала в невидимото чрез огледалата пространство, но той е имал
възможност, а и е бил длъжен да я възприеме преди да потегли. Това е така,
тъй като при движение на заден ход, задължение на водача е да се увери, че
може да осъществи маневрата безопасно за останалите участници в
движението. В случая водача на автомобила е предприел движеие без да има
нужната видимост, както и не е предприел нужните мерки за осигуряване на
маневрата като осигури лице, което да му сигнализира за опасности, според
изискването на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП.
Поради изложеното правилни са изводите на първоинстанционния съд
за липса на противоправно поведение при пешеходеца, което да е в пряка
причинна връзка с настъпването на вредите, даващи основание за приложение
на разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Поради несъвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционният съд досежно размера, обжалваното решение следва
да бъде отменено в частта, с която искът за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 30 000 лева до сумата 50 000
лева и вместо това бъде постановено решение, с което ответника бъде осъден,
6
на правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ да заплати на ищеца допълнително
сумата от 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, вследствие
настъпилото на 29.03.2018 год. пътно-транспортно произшествие.
По отговорността за разноски.
При този изход на делото следва да се редуцират присъдените пред
първата инстанция в тежест на ищцата разноски съразмерно на отхвърлената
част, като решението следва да бъде отменено за сумата от 151 лева,
представляващи разликата между присъдените 528.50 лева до действително
дължимите 377.50 лева. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.1 от
ЗАдв на процесуалния представител на ищцата следва да се присъдят
допълнително 494 лева, представляваща разликата между присъдените
разноски от 1 270 лева и дължимите 1 765 лева, както и ответника да заплати
по сметка на съда, на основание чл.78, ал.6 от ГПК допълнително сумата от
800 лева.
При този изход на спора пред въззивния съд ищецът има право на
разноски, респективно неговия процесуален представител, но токива не са
поискани, поради което съдът не следва да се произнася по тях.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2974 от 14.05.2020 г. по гр.д. № 14043/2018 г. на
Софийски градски съд, ГО, 17 състав в частта, с която е отхвърлен
предявеният от М. Х. М. против ЗК „Лев Инс” АД иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ за обезщетение на неимуществени вреди над присъдения
размер от 30 000 лева до установения за дължим размер от 50 000 лева, както
и в частта за разноските пред първата инстанция, присъдени в тежест на М. Х.
М. в размер от 151 лева, представляващи разликата между присъдените
528.50 лева до действително дължимите 377.50 лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на М. Х. М., на основание чл.
432, ал.1 от КЗ, допълнително сумата от 20 000 лева, над присъдените с
7
първоинстанционното решение 30 000 лева, обезщетение за неимуществени
вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на 29.03.2018 год., ведно
със законната лихва върху тази сума считано от 09.09.2018 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2974 от 14.05.2020 г. по гр.д. №
14043/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, 17 състав в останалата
обжалваема част.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на адв. Я. Д. – САК
допълнително сумата от 494 лева за процесуалното представителство за пред
първоинстанционното производство, а по сметка на САС да заплати сумата от
800 лева, представляващи държавна такса върху уважения размер на иска.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ответната страна – С. Т. С..
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с
касационна жалба в едномесечен срок от страните, считано от 09.12.2020 год.
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8