ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.С., 22.12.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав, в публичното заседание на петнадесети
декември две хиляди и двадесета година в следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 1977 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 692, ал. 2 и следващите от Търговския закон (ТЗ).
Предмет
на разглеждане е постъпило възражение от Национална агенция за приходите (НАП)
срещу посочения ред за удовлетворяване на приетото вземане на оспорилия
кредитор. Твърди, че вземане в размер на 3421,79 лв. – административна годишна
такса за контрол за периода 01.01.2014 г. –
31.12.2014 г. е възникнало преди датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност. Смята за приложим ред на удовлетворяване по
чл. 722 ал. 1 т. 6 ТЗ, който приема за меродавен и за лихва в размер на 374,05
лв., формирана на основание чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и
други подобни държавни вземания. Иска списъкът да бъде проемен
с приемане на вземането при ред на удовлетворяване по чл. 722 ал. 1 т. 6 ТЗ.
Длъжникът
не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по
възраженията.
Синдик
Р. писмено изразява становище за неоснователност на възражението. Изразява
становище, че вземането е предявено при условията на чл. 688 от ТЗ като поради
липса на влязъл в сила акт синдикът не е бил овластен
да го приеме служебно. Застъпва и теза, че едва с акта за установяване на
публично държавно вземане то е определено по основание и размер и съответно е
станало изискуемо.
Съдът,
като разгледа наведените в процеса доводи и с оглед на събраните при условията
на чл. 692 ал. 2 ГПК доказателства, намира следното:
Кредиторът
НАП е предявил процесното вземане с указание да е възникнало
до датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност като за удостоверяването му прилага Акт за установяване на
публично държавно вземане № 27/27.07.2017 г. на
Комисия за регулиране на съобщенията. От акта се установява, че за отчетения
пренос на радио- и ТВ програми на едро, разпространение (спътниково, кабелно)
и/или наземно радиоразпръскване на радио- и ТВ програми и други форми на
съвместно ползване, включително предоставяне на кули, мачти: тъмно влакно за
214 г. „П.“ АД дължи административна годишна такса за контрол в размер на
3421,79 лв.
При
така установените факти от правна страна съдът намира следното:
По
аргумент от чл. 692 ал. 2 вр. ал. 1 ТЗ участието на съда в процедурата по
приемане на вземанията е обусловено от конкретно повдигнат спор. От тази гледна
точка и предметът на преценка при предявеното възражение е ограничен до
очертаната от страните в производството рамка или в случая – реда на удовлетворяване
на приети публични вземания.
Подлежащото
на удовлетворяване вземане в производство по несъстоятелност се индивидуализира
по основание – обстоятелствата, от които то произтича, и по размер. Законът
задължава всеки кредитор да предяви вземането си срещу длъжник в производство
по несъстоятелност и да го опише по указания начин (чл. 685 ал. 2 ТЗ) като за
вземания, възникнали до датата на откриване на производството по
несъстоятелност е установен преклузивен срок – чл.
688 ал. 1 ТЗ. Изключение от правилото, че кредиторът следва да предяви
вземането си е предвидено за вземания, произтичащи от трудови правоотношения (чл.
687 ал. 1 ТЗ) и за установено с влязъл в сила акт публично вземане (чл. 687 ал.
2 ТЗ). Съдът споделя довода на кредитора, който не се оспорва и от синдика, че
вземането възниква с проявление на обуславящите го обстоятелства. С оглед на
този критерий и нормата на чл. 688 ал. 1 изр. второ ТЗ изключва възможността да
бъде прието вземане, възникнало след датата на откриване на производството по
несъстоятелност. Възниква въпросът дали правилото на чл. 687 ал. 2 ТЗ,
придаващо значение на установяването на публично вземане с влязъл в сила акт дерогира общото правило на чл. 688 ал. 1 изр. второ ТЗ.
Съгласно
чл. 607 ТЗ основна цел на производството по несъстоятелност е справедливо
удовлетворяване на кредиторите. Предвид утвърдения подход за легитимация на
кредиторите в открито производство по несъстоятелност налага се извод, че
принципът е относим към включилите се в
производството кредитори. Нормата на чл. 164 ал. 3 ДОПК ангажира Националната
агенция за приходите да предяви публичните вземания в производството, освен ако
в закон е предвидено друго. Правилото на чл. 687 ал. 2 ТЗ се явява нормативно
утвърдено изключение, поради което установено публично вземане с влязъл в сила
акт освобождава данъчната администрация от принципно вмененото й задължение да
се погрижи за интересите на фиска като предяви
вземането. В този смисъл е и правилото на чл. 164 ал. ал. 4 ДОПК. И двете норми
не регламентират момента на предявяване на вземането. Същевременно чл. 165 ал.
5 ДОПК предписва задължение за предявяване и на установено публично вземане, по
отношение на което актът не е влязъл в сила, придавайки му статут на условно
вземане. Правилото губи смисъл, ако се придаде меродавност на момента на
влизане в сила на установяващия публичното вземане акт, а правилото на чл. 78 ДОПК обезпечава и обективно необходимото време на данъчната администрация, за
да защити обществения интерес, установявайки публичното вземане по основание и
размер.
Нормата
на чл. 688 ал. 1 изр. второ ТЗ не придава значение на естеството на вземането. В
основата на справедливото удовлетворяване на кредиторите стоят еднозначно
утвърдени и предварително обявени правила. При обективно ограничена възможност
за удовлетворяване на кредиторите съществено значение придобива обема на
подлежащите на удовлетворяване вземания, а преклузивния
срок е предписано от законодателя средство за установяването им. След изтичане
на този срок възможно е включване единствено на вземания, произтекли от
проявили се правопораждащи факти след датата на
откриване на производството по несъстоятелност.
След
като специалният закон – ДОПК не установява собствени правила досежно момента на предявяване на публичните вземания, а
изрично вменява в задължение на данъчната администрация да обяви в
производството по несъстоятелност вземанията, чието събиране претендира и
предписва нарочни правила, гарантиращи своевременното им предявяване, НАП е
обвързана от общото правило на чл. 688 ал. 1 изр. второ ТЗ. При тези
съображения налага се извод, че възникнали вземания преди датата на откриване
на производство по несъстоятелност не могат да бъдат предявени макар и да са
установени с влязъл в сила акт в хода на откритото производство.
Очертаното
основание на предявеното вземане сочи на проявили се правопораждащи
факти преди датата на откриване на производството по несъстоятелност. Дължимата
такса към държавно учреждение се свързва с осъществена
дейност през 2014 г., а производството по несъстоятелност е открито на
12.05.2016 г. Тъй като законът не придава меродавност на момента на
установяването му предвид и систематичното място на чл. 687 ал. 2 ТЗ, това
правило е ограничено до установените с влезли в сила актове за установяване на
публичните задължения към момента на съставяне на списъка по чл. 686 ТЗ, който
именно, по изрично предписание включва и служебно установените от синдика
вземания (чл. 686 ал. 1 т. 2 ТЗ). Предявеното в случая вземане е след указания
срок. При очертания обхват на преценка в настоящото производство обаче настоящият
състав приема, че не може да влоши състоянието на потърсилия защита пред съда
кредитор, поради което е ангажиран да го зачете като кредитор в производството
по несъстоятелност с приетите вземания за главница в размер на 3421,79 лв. –
административна годишна такса за контрол за периода 01.01.2014
г. – 31.12.2014 г. и лихва в размер на 374,05 лв. Доколкото не се установява обаче
предявено в преклузивния срок публично вземане, няма
основание да му бъде признат и претендирания ред на
удовлетворяване.
Досежно останалите включени в списъка публични вземания не са
постъпили възражения, което и с оглед нормата на чл. 692 ал. 1 ТЗ следва да
бъдат приети без изследване на предпоставките за предявяването им.
Мотивиран от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на Национална
агенция за приходите срещу реда за удовлетворяване на вземания в
размер на 3421,79 лв. – административна годишна такса за контрол за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. и лихва в размер на 374,05 лв.
ОДОБРЯВА на основание чл. 692, ал. 4 вр. ал. 2 ТЗ, списък на приети
от синдика вземания при условията на чл.
688 ал. 3 ТЗ на кредитора Национална агенция за приходите, обявен в търговския
регистър на 04.11.2020 г.
Определението
не подлежи на обжалване – чл. 692 ал. 6 ТЗ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да
се впише в Книгата по чл.634в от ТЗ при СГС, ТО.
СЪДИЯ: