РЕШЕНИЕ
№ 1243
град Пловдив, 27.06.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ - XXVIII състав, в
публично заседание на шестнадесети
май през две хиляди и двадесет и трета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при участието на секретаря Р.А., като разгледа административно дело № 19/2023
година по описа на съда, докладвано от председателя, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.145 и сл. АПК,К вр. чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на И.Г.И., ЕГН**********,*** против Решение №2153-15-349/12.12.2022г.
на Директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е оставена без уважение подадената
жалба срещу Разпореждане №********** /протокол №N01406
от 26.10.2022г./ на Ръководител ПО при ТП НОИ-Пловдив за определяне на лична
пенсия за ОСВ по реда на чл.68а КСО.
Жалбоподателят оспорва като незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон постановеното от административния орган решение за определяне на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, в частта
относно определеният му индивидуален коефициент. Твърди, че пенсията е неправилно определена, като не са
съобразени получавани от него доходи в периода 22.02.1984г до 22.03.1990г. при
осигурителя „Авиотехника“ ЕООД. Счита, че
следва да бъдат изчислени различията, довели до определяне на индивидуалния коефициент. Иска съда да отмени оспорения административен акт.
Редовно
призован, в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител адв.Б.,
който поддържа жалбата и ангажира писмени доказателства. По същество на спора
счита, че безспорно е установено, че са налице основанията, посочени в жалбата
и моли атакувания административен акт да бъде отменен.Претендира разноски.
Ответникът - Директорът на ТП на НОИ -Пловдив, чрез
процесуалния си представител юристконсулт П. оспорва жалбата
като неоснователна и ангажира доказателства по административното преписка. По
същество на спора счита, че издаденото решение е правилно и законосъобразно и
следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди становищата на страните и съобрази
приобщените писмени доказателства, намира
за установено следното от фактическа страна:
На
жалбоподателят с разпореждане №********** /протокол №N062/11.04.2013г./
на ръководител ПО при ТП на НОИ-Пловдив е отпусната лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, многократно преизчислявана. Със Заявление вх.№ 2113-15-400/15.02.2021г. той е поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68а от КСО. С разпореждане №**********
/протокол №2140-15-408/08.09.2021г./ на ръководител ПО при ТП на НОИ-Пловдив е
постановен отказ да му бъде отпусната ЛПОСВ поради липса на придобит
осигурителен стаж за 2021година, преобразуван трета категория в размер на 39 г..
С нова заявление вх.№ 2113-15-4935/15.11.2021г. И. отново е поскал отпускането
на ЛПОСВ, като е посочил, че желае размерът да бъде изчислен съобразно чл.70
ал.4-5 КСО за времето преди 1997 г., като се
вземе осигурителния му доход за избран от него период от 23.02.1993г. до
30.06.1994г.. С Разпореждане №********** /протокол
N01406 от 26.10.2022 г./ на
Ръководителя по "ПО" в ТП на НОИ, считано от 14.11.2021 г. на И.И. на основание 68а
ал.1 и 2 КСО, вр. § 22ц, ал.1 от ПЗР на КСО и
във връзка с договор между България и Украйна за социално осигуряване му е
отпусната пожизнена ЛПОСВ, при навършена възраст 64г 4 м., осигурителен стаж
първа категория от 5г 11м 11дни, 2 категория от 0г3м12 и трета категория труд
от 28г 07м 18дни, действителен осигурителен стаж преобразуван на осн. чл.104 КСО към трета категория в общ размер 38г 10м 24д.. Признат е осигурителен стаж,
положен в чужбина в размер на 05г 05м 32 дни. На основание чл.70 ал.4-7 КСО е
изчислен индивидуален коефициент 1.317 при осигурителен доход за периода
23.02.1993г. до 30.06.1996година в размер на
348093.00 лева и за периода 01.01.1997г. до 30.11.2020година общ осигурителен
доход в размер на 152229.59 лева. На основание чл.70 ал.9 КСО е изчислен
индивидуален коефициент 1.3197, който е определен при осигурителен доход за
периода 01.01.2020г. до 30.11.2020г. в размер на 148094.50 лева. Така на
основание § 22ц, ал.1 от ПЗР
на КСО за по- благоприятен е приет индивидуалния
коефициент, изчислен по реда на чл.70 ал.9 КСО, който е приложен и е определен размер на личната пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68а КСО, като месечната сума за изплащане е 709.39 лева, а с
преизчисления в размер на 927.91 лева.
Недоволен от така издаденото разпореждане, жалбоподателя го е оспорил по административен ред, като е
приложил доказателства. С Решение № 2153-15-349/12.12.2022г. Директора на ТП на НОИ – Пловдив оставил
без уважение жалбата и потвърдил разпореждане Разпореждане №**********
/протокол N01406 от 26.10.2022 г./ на
Ръководителя по "ПО" в ТП на НОИ -Пловдив. В
мотивите си приел, че при изчисления на индивидуалния коефициент са спазени
разпоредбите на чл.70 ал.4 -7, ал.10 т.1 и ал.11 КСО, като законосъобразно е
определен на 1.317и законосъобразно при приложението на §22ц ПЗР КСО е приложен
по- благоприятният за заявителя в размер на 1.3197.
Решението
е получено от И. на 19.12.2022г. и същият го е обжалвал, като е инициирал
настоящото съдебно производство. По него към доказателствения материал са приобщени по искане на
жалбоподателят писмени доказателства, касаещи представени 157 бр. фишове за
заплати, получени от И. в периода от м.06.2006г. до м.11.2020г.. Проведена е и съдебно-
счетоводна експертиза, свързана с изчисляване на индивидуалния коефициент при
съобразяване с представените писмени доказателства. От приетото и неоспорено от
страните заключение се установява, че на заявителя е определен от органите по
осигуряване индивидуален коефициент само на основата на данните, подадени от
осигурителите в Регистъра на осигурените лица. За изчисляване на индивидуалния
коефициент се ползва осигурителен доход, определен между съотношението от
средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 01.01.2000г. до
30.11.2020г. и средномесечния осигурителен доход за страната за
същият период в размер на 112218.00 лева. При определяне на средномесечния
осигурителен доход на И. по представените 157 бр фишове за заплати за
посоченият период, е взета предвид констатирана разлика за м.март 2012г в размер
на 66.45 лева, където в регистъра на осигурените лица е подаден по –висок
осигурителен доход от действително изплатения по фиш за заплата. Така
индивидуалният кофециент е изчислен на 1.3191 и при определен доход за
изчисляване на ЛПОСВ в размер на 1521.61 лв е определена сума за получаване в
размер на 709.71 лева. От тези методологически обосновки е направен извода, че
при изчисляване на отпуснатата ЛПОСВ по представените фишове за заплати, на
жалбоподателят ще следва да се определи по – нисък индивидуален коефициент от
определеният от органите по пенсиониране и по- нисък размер на сумата за
изплащане с 0.32 лева.
Горната
фактическа обстановка съдът изясни по приобщените в производството писмени
доказателства: заключение на проведена съдебно – счетоводна експертиза, което
съдът кредитира като обосновано, логично, методологически правилно изготвено,
неоспорено от страните и съответно на останалите доказателства. Установява се и
от административната преписка по издаване на оспорения административен акт и приобщените
документи- 157 бр фишове за заплати.
При така изяснената фактическа обстановка, като прецени становищата на страните и обсъди
събраните писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:
С жалбата се атакува индивидуален административен акт, за който изрично е предвидено обжалване пред
съд. Решението, което е предмет на съдебен контрол, е постановено в
производство пред по-горестоящия административен орган по задължително
административно обжалване на разпорежданията съгласно чл. 117, ал.1, т.2,
б."а" КСО. Решението на Директора на ТП на НОИ е обжалвано в законоустановения срок и при наличието
на правен интерес, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна поради следните за това съображения:
При служебно
извършената проверка за законосъобразност на обжалваното Решение №2153-15-349/12.12.2022г. на Директора на ТП на
НОИ-Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №********** /протокол №N01406 от 26.10.2022г./ на Ръководител ПО при ТП
НОИ-Пловдив за определяне на лична пенсия за ОСВ на основание чл.68а ал.1 и ал.2 КСО, настоящият съдебен състав
констатира, че същото е произнесено от компетентен орган, в законоустановената
форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото
издаване и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Обжалваният
административен акт съдържа изложение на фактическите основания, анализ на
събраните в хода на производството доказателства и формираните въз основа на
тях правни изводи относно възраженията на жалбоподателя. В този смисъл
разпореждането, послужило за издаване на оспореното решение е издадено от
компетентен орган и в предвидената от закона форма. Не са налице съществени
процесуални нарушения при издаването му, които да обосновават нищожност.
По отношение на
съответствието на обжалваният акт с материалната законосъобразност, съдът прие
следното:
Спорът между
страните е само по отношение на определеният на заявителя индивидуален
коефициент и средномесечният осигурителният доход, въз основа на който той е
изчислен. Отпуснатата на жалбоподателят лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст е на основание индивидуален коефициент, определен по реда на §22ц ал.1,
вр. чл.70 ал.9 КСО като по – благоприятен за него. Разпоредбата на § 22ц ал.1 КСО (ДВ, бр. 35 от 2019 г., Изм. – ДВ, бр. 103 от 2020
г., в сила от 1.01.2021 г.) сочи, че до 1 януари 2022 г. едновременно с
подаването на заявление за отпускане на пенсия, свързана с трудова дейност, с
начална дата след 31 декември 2018 г., лицето има право да избере размерът на
пенсията му да бъде определен с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 4
– 7,
ал. 10, т. 1
и ал. 11
КСО, ако това е по-благоприятно за него. В тези случаи към заявлението
задължително се прилагат документи за брутното трудово възнаграждение или
доход, върху които са внесени осигурителни вноски за три последователни години
от последните 15 години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари
1997 г., и за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени
осигурителни вноски за осигурителния стаж след тази дата до 31 декември 1999 г.
включително. Когато за времето след 31 декември 1996 г. или за част от него не
са представени документи за брутно трудово възнаграждение или доход, върху които
са внесени осигурителни вноски, се ползват данните по чл. 5, ал. 4,
т. 1 КСО. В съответствие с данните по административната преписка,
органът по пенсиониране е ползвал данните от регистъра на осигурените лица, въз
основа на които е определил съдържанието на процесното пенсионно право
съобразно доказателствата и в съответствие с установения в чл. 70 ал.9
вр. ал.8 от КСО алгоритъм за изчисляване на пенсията, който се явява
по-благоприятено за съответното лице. Безспорно се установява, че
индивидуалният коефициент за определяне на размера пенсията на жалбоподателят,
базиран върху средномесечните
осигурителен доход за периода
след 01.01.2000г до 30.11.2020г., в съотношение със средномесечният
осигурителен доход за страната за същият период, е най- благоприятното за
заявителя съотношение и дава възможно най- високият за него коефициент. От доказателствата
по делото, касаещи заключение на приетата ССчЕ се изясни, че в предвид
техническата грешка за получавания размер на възнагражденията от И. по
представените от него фишове за заплата, индивидуалният коефициент дори следва
да бъде коригиран в по- нисък размер, което от своя страна ще доведе и до
намаляване на размера на отпусната му пенсия с 0.32 лева. Ето защо ползваните
данни от Регистъра на осигурените лица, при липса на корекция на допуснатата
техническа грешка, се е формирал и по- висок и законосъобразен индивидуален
коефициент, който е послужил за определяне на пенсията за осигурителен стаж и
възраст. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че доходът от втория базисен период 01.01.2000 г. – 31.12.2020 г. е погрешен, изчислен при по по-малък
възможен коефициент. Според
заключението на вещото лице по задача от експертизата размерът на пенсията,
който следва да получава Иванова, съгласно алгоритъма на чл. 70,
ал. 1 от КСО, е правилно изчислен от пенсионния орган, при което
крайната сума, която е определена за получаване от И. Иванова, е в размер на
709.39лева. Жалбоподателят не посочва конкретна незаконосъобразност на
процесните административни актове, а излага само твърдения за неправилното
определяне на пенсията, поради което с оглед приобщените по делото
доказателства, настоящият състав намира, че не са налице основания за отмяната
им. Първоначалната грешка, която пенсионният орган е допуснал при изчислението
на дохода, е довело до изплащане на пенсия в незначително по-голям размер. Вън
от горното, трябва да се отбележи и, че наличието на технически грешки при
изписването на цифри в решението само по себе си не може да обуслови неговата
неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3
от АПК. Ето защо Съдът намира, че
административният орган правилно е изчислил размера на отпусната на жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
По изложените съображения, оспореното
решение е издадено при спазване на административнопроизводствените правила, в
съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, поради което
се жалбата
като неоснователна, която следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на делото и своевременно
направени претенции от страните за разноски, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на
минималния размер юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, предвиден в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ .
Така мотивиран и на основание чл. 172 и чл. 143 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата И.Г.И., ЕГН**********,*** против Решение №2153-15-349/12.12.2022г.
на Директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане №**********
/протокол №N01406 от 26.10.2022г./ на Ръководител ПО при ТП
НОИ-Пловдив за определяне на лична пенсия за ОСВ по реда на чл.68а КСО.
ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН**********,*** да заплати на Териториално поделение на НОИ-
град Пловдив
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00(сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда
на АПК пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМ.
СЪДИЯ: