Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 07.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 10.05.2018г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя Николова,
като разгледа докладваното от съдията, гр.д. № 8446 по описа на съда за 2017г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание
чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД от ГПК.
Исковата молба по
настоящето производство е подадена от „Т.П.” ЕАД, представлявано от
изпълнителния директор й.в.в., против Х.Й.Х. с ЕГН ********** *** с искане да
се признае за установено, че ответникът дължи сумата от 493.76лв., от които
430.26лв. – главница, представляваща стойност на потребена, но незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.11.2014г. – 30.04.2017г. и 63.50 лв. –
лихва за забава за периода 05.01.2015г. – 02.08.2017г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 6147/2017г. по описа на ПлРС до окончателното
изплащане на сумите. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 6147/2017г. на
РС Плевен, като съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение.
Твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение и РС Плевен
му е указал, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Това поражда неговия
правен интерес от предявяване на настоящия иск. Ищецът твърди, че на основание
чл. 153 от ЗЕ, ответника е ползвател на топлинна енергия, като същата не е
заплатена. Публикувани са общите условия на договора за доставка на
топлоенергия, съгласно изискванията на Закона за енергетиката. Претендират се
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът,
представляван от назначения му особен представител адв. А. от ПлАК, взема
становище, че представените от ищеца доказателства си противоречат и не е ясно
къде живее ответникът и на кого се води имотът. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, след като се съобрази със становищата
на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
и правна страна следното: От приложеното ч.гр.д. № 6147/2017г. по описа на ПлРС
се установява, че ищецът е депозирал на 14.08.2017г. пред ПлРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за
заплащане на сумите от: 873.72 лв. – главница за ползвана и незаплатена
топлинна енергия за периода 01.01.2012 г. до 30.04.2017 г., лихва върху
главницата в размер на 260.11 лв. за периода от 02.03.2012 г. до 02.08.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата
14.08.2017 г. до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни
разноски в размер на 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50.00 лв. Установява
се също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за
изпълнение № 3976/16.8.2017г., възразена в срок от длъжника. С Разпореждане на
съда, получено от заявителя на 09.10.2017г., му е указано да предяви иск за
установяване на вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради
постъпило възражение от длъжника. Искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок – на 30.10.2018г., поради което съдът го приема за допустим.
От приложеното съобщение от Община Плевен, базирано
на декларация за собственост на недвижим имот от 23.03.1998г., подадена от
ответника, се установява, че той е заявил собственост върху жилище на адрес: ***.
При ищеца имотът е регистриран с адрес ***, с аб. № ***и е с титуляр – ответника
Х.Й.Х., съобразно препис-извлечение от сметка на л. 6-7 от приложеното
заповедно производство. Идентичността на имота, с посочени два различни административни
адреса, се установява от удостоверение от Община Плевен, в което е посочено, че
адрес: ***, е погрешно изписване на адрес: ***. Съгласно представеното от ищеца извлечение
от сметката на ответника /л. 42 от делото/, за периода 01.11.2014г. - 30.04.2017г.
е начислена обща сума от 430.26лв. – главница, която по пера е сбор от следните
суми: сума за отопление за периода 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г. в размер на
169.84 лв., сума за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в размер
на 215.06 лв., сума за услуга дялово разпределение в общ размер 45.36 лв. По
делото не е налице оспорване от страна на ответника на счетоводните начисления за
използваната в жилището ТЕ.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: От събраните доказателства
следва извод, че ответникът през процесния период е бил клиент на ищеца за
топлинна енергия, доставена до имот в ***, аб. № 23887, в качеството му на
собственик на имота. Не е било необходимо сключването на договор между страните
и представянето на такова доказателство по делото, т.к. отношенията между ищеца
и физическите лица се уреждат от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Разпоредбата на
чл. 153 ал. 1 от ЗЕ сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Същевременно, ал. 6 на същия член разпорежда, че клиентите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата. По делото не е спорно, че в
сградата има изградена абонатна станция и топлопреносна мрежа и поради това
процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответника - като
физическо лице, собственик на топлоснабден имот - е лице, ползващо ТЕ за битови
нужди в процесното жилище и има качеството на клиент на ТЕ. Ето защо, съдът
приема, че ответникът е "потребител" по силата на приложимата
нормативна уредба на топлонергия за битови нужди. Ирелевантна е липсата на
договор - между страните са налице договорни отношения съгласно чл. 153 от ЗЕ.
Не е необходимо да има изрична молба-декларация за откриване на партида,
предвид посочената нормативна уредба. Общите условия на топлофикационното
дружество се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ, влезли са в сила
и няма данни да са оспорени от ответника. В случая е налице е колективна
услуга, която се ползва от всички собственици в сграда-етажна собственост, като
няма данни да са спазени изискванията за спиране на топлоподаването в сградата
/чл. 153, ал.2 ЗЕ/, няма и твърдения ЕС да е направила постъпки в тази насока.
Поради изложеното, съдът
приема за доказано, че за ответника, в качеството му на собственик на недвижим
имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е възникнало задължението да
заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия, които възлизат на 430.26лв.
– главница, представляваща стойност на потребена, но незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода 01.11.2014г. – 30.04.2017г. Неизпълнението на
задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок, мотивира съда да приеме за
безспорно доказано, че ответника дължи процесните суми и за лихва, които са в
размер на 63.50 лв. – лихва за забава за периода 05.01.2015г. – 02.08.2017г. Поради
изложеното, исковата претенция се явява основателна и доказана, и като такава,
следва да бъде уважена изцяло, а т.к. е налице разлика между предявените искови
суми и тези, претендирани по ч.гр.д. № 6147/2017г. на ПлРС, за разликата, за
която иск не е предявен, Заповед за изпълнение № 3976/16.8.2017г., следва да се
обезсили.
При този изход на делото,
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
разноските и в двете производства в тежест на ответника, но и като съобрази
обстоятелството, че първоначалната претенция е била в един размер, а
впоследствие е искът е предявен за по-малка сума. Дължими от ответника разноски
в исковото производство са разноските от 385.00лв., които включват ДТ,
юрисконсултско възнаграждение в размер на минимума от 100лв., внесеното
възнаграждение за особен представител на ответника и таксата за издаване на
съд. удостоверение. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното
производство. При този изход на делото, в тежест на ответника следва да се
присъдят само част от разноските в заповедно производство, които възлизат на
32.66лв.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ Х.Й.Х. с
ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
с представител й.в.в., следните суми: 430.26лв. – главница, представляваща
стойност на потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
01.11.2014г. – 30.04.2017г. и 63.50 лв. – лихва за забава за периода
05.01.2015г. – 02.08.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.дело № 6147/2017г. по описа на ПлРС – 14.08.2017г. до окончателното
изплащане на сумите.
ОБЕЗСИЛВА
Заповед за изпълнение № 3976/16.8.2017г.. по ч.гр.дело № 6147/2017г. по описа
на ПлРС за сумата над 430.26лв. – главница, представляваща стойност на
потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.11.2014г. –
30.04.2017г., и за сумата над 63.50 лв. – лихва за забава за периода
05.01.2015г. – 02.08.2017г.
ОСЪЖДА, на
осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, Х.Й.Х. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление *** с представител й.в.в., разноски в исковото производство в
размер на 385.00лв.
ОСЪЖДА, Х.Й.Х.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
с представител й.в.в., разноски по ч.гр.д.
№ 6147/2017г. на ПлРС в размер на 32.66лв.
Решението може да се
обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: