Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
13 За да се произнесе, съобрази: С Решение № 785/20.11.2009г., постановено по гр. д. № 1045/2009г. Великотърновският Районен съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 55,ал.1 пр. 1 от ЗЗД от И. Г. Т. против М. И.П. за връщане на платена сума по разваления предварителен договор от 26.05.2006г. от 8000 лв., представляваща продажната цена на нива от 23,998 дка, местност „К. с. ” и лозе в местност „Т.”, двата имота находящи се в землището на с. С., като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отхвърлен искът с правно основание чл.79,ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 82 от ЗЗД от И. Г. Т. против М. И. П. за заплащане на сумата от 2400лв., представляваща обезщетение за вреди, пропуснати ползи от неизпълнение на предварителен договор от 26.05.2006г. за продажба на нива от 23,998 дка, местност „К. с. ” и лозе в местност „Т.”, двата имота находящи се в землището на с. .С. и от възможността му да обработва имотите и да получи доход от продажбата на реколтата им за периода от май 2007г. до завеждане на делото, като неоснователен и недоказан. Отхвърлен е и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, от И. Г. Т. против М. И. П. за заплащане на сумата от1000лв. мораторна лихва върху двете главници за времето от месец май 2007г. до завеждане на делото. Против това решение е постъпила въззивна жалба от И. Г. Т. чрез пълномощника му адвокат В. Н. – ВТАК. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че сумата от 15 000лв., която е платена от ищеца – сега въззивник – се отнася само за първия и четвъртия имот, предмет на процесния предварителен договор. Цената била платена за всичките четири имота, предмет на договора, а два от тях - нива от 23,998 дка, местност „К. с. ” и лозе в местност „Т.”, двата имота находящи се в землището на с. С., били продадени от наследодателят на ответницата на трети лица. Първата инстанция приела, че по решението, с което предварителният договор между ищеца и наследодателя на ответницата е обявен за окончателен, липсвал отхвърлителен диспозитив, понеже двата посочени по- горе имота не влизали в предмета на сделката. Порочно било първоинстанционното решение, понеже съдът приел, че въззивникът не е заплатил сумата от 8000лв. за продадените на трети лица имоти . Порочно било решението и по отношение иска за пропуснати ползи. Съдът отхвърлил този иск, понеже в решението по чл. 19,ал. 3 от ЗЗД за обявяване на процесния предварителен договор за окончателен нямало отхвърлителен диспозитив. Такъв нямало как да е налице, понеже по отношение на двата прехвърлени на трети лица имоти ищецът е оттеглил иска си и производството по чл. 19,ал. 3 от ЗЗД е било прекратено по отношение на тези имоти. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на всички предявени искове, включително и този за присъждане на обезщетение за забава. Претендират се разноски. В подаден в законоустановения срок отговор на въззивната жалба въззиваемият – М. П. чрез пълномощника си адв. А.М.- ВТАК – заема становище за неоснователност на същата. Сочи, че ищецът не е доказал плащането на цена от 8000лв. за двата процесни имота по предварителния договор. Установената със заключението на съдебно- техническа експертиза пазарна цена не представлявала в никой случай продажна цена на двата имота. Твърдяната като платена цена от 15 000лв. по предварителния договор изобщо не била платена от въззивника. Понеже решението, с което предварителният договор е бил обявен за окончателен било задължително за съда, а в него било посочено, че договорът се обявява за окончателен само по отношение на два от имотите- предмет на същия, за цена от 15 000лв. платеното на продавача представлявало цена за два от имотите.От там неоснователна била претенцията за връщане на сумата от 8000лв. По втория иск въззиввникът също заема становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи, че ищецът не е доказал наличието на предпоставките за присъждане на исканото обезщетение и правилно искът му е отхвърлен. Развиват се доводи по същество . Претендира се решението да бъде потвърдено. Претендират се разноски. С Решение от 23.03.2010г. по в.гр. д. № 78/2010г. Великотърновският Окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен искът по чл. 55 от ЗЗД и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ВТРС. Решението в останалата му част е потвърдено. Със свое решение от 25.07.2012г. по гр.д. № 915/2010г. ВКС отменя въззивното решение и връща делото за разглеждане от друг състав на ВТОС. В рамките на това производство, Великотърновският Окръжен съд, като прецени редовността и допустимостта на въззивната жалба, като изслуша становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо изцяло, което съдът установи при извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК. По същество решението е частично неправилно и подлежи на отмяна, по следните съображения: С исковата си молба ищецът И. Г. Т. твърди, че с предварителен договор от 26.05.2006г. И. А. Я. наследодател на ответницата М. И. П. е поел задължеÝието да му продаде четири имота, подробно описани, за сумата от 15 000лв., изплатени напълно и в брой при сключването на предварителния договор. Главно условие при договора било ищецът да бъде снабден с нотариален акт за имотите една година след сключването му. Продавачът починал преди да прехвърли собствеността върху имотите. Ищецът предявил иск по чл. 19,ал. 3 от ЗЗД против наследника на продавача- ответницата М. И. П. . Образувано било гр. д. № 284/2008г. по описа на ВТРС. В хода на производството по това дело станало известно, че два от имотите- предмет на договора- са били продадени на трето лице. Това са имотите, посочени като нива от 23,998 дка, местност „К. .с. ” и лозе в местност „Т.”, находящи се в землището на с. Страхилово. Във връзка с това ищецът твърди за него да е налице правен интерес да претендира пазарната цена на двата имота, която е платил при сключване на предварителния договор .В тази връзка се отправя молба до съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати получената от нейния наследодател цена на имотите, както следва : 7500лв. за нива от 23,998 дка, местност „К. с. ” и 500лв. за лозе в местност „Т.”. На следващо място се претендира и обезщетение за пропуснати ползи за това, че не е могъл да експлоатира и обработва и да получи добив от имотите за периода от месец май 2007г. до завеждане на делото . Претендира заплащането на това обезщетение, както следва за нива от 23,998 дка, местност „К. с”-2000лв. и за лозе в местност „Т.”-400лв. Претендира се и мораторна лихва върху общата сума на главниците, считано от май 2007г. до завеждане на делото в размер на 1000лв. Ответникът по делото е възразил в подаден в законоустановевния срок отговор, че исковете са неоснователн. Не била получавана от страна на продавача по предварителния договор претендираната от ищеца цена, както и нямало доказателства за това, че ищецът е претърпял вреди под каквато и да било форма поради невъзможност да експлоатира двата имота. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка. С предварителен договор от 26.05.2006г. ищецът и И. А. Я. се договорили Я. да продаде на ищеца свои земеделски имоти, четири на брой, подробно описани, находящи се в землището на с. С., срещу цена от 15 000лв. за четирите имота, платена в момента на сключване на договора. Изрично страните са уговорили, че самият договор представлява разписка за предаване на сумата. С два нотариални акта – от 17.07.2006г и от 23.11.2006г., приложени по делото, продавачът по предварителния договор е прехвърлил правото на собственост върху два от имотите, предмет на предварителния договор, на трети лица. Касае се за нива от 23,998 дка, местност „К. с.” и лозе в местност „Т.”, находящи се в землището на с. С.. Продавачът по предварителния договор е починал на 29.12.2007г. и негов единствен наследник се явява ответникът по настоящия иск- М. И. П.. По силата на наследяването в нейния патримониум са преминали не само притежаваните от наследодателя права , но и неговите задължения. С искова молба от 01.04.2008г. ищецът е предявил против ответницата иск с правно основание чл. 19,ал.3 от ЗЗД за обявяване на предварителния договор от 26.05.2006г., сключен между него и наследодателя на ответницата за окончателен. Образувано е гр. д. № 284/2008г. по описа на ВТОС. В хода на производството по делото е било установено, че два от имотите, предмет на предварителния договор- нива от 23,998 дка, местност „К. с.” и лозе в местност „Т.”, находящи се в землището на с. С.- са били продадени на трети лица. В тази връзка ищецът по иска с правно основание чл. 19,ал.3 от ЗЗД е оттеглил исковата си претенция по отношение на тези два имота и производството по делото е било прекратено по отношение на тях. С Решение по посоченото по- горе гражданско дело предварителният договор от 26.05.2006г. е бил обявен за окончателен по отношение на нива от 25,894 дка в местност „Е. ”и нива от 15,700 дка в местност „Д.” в землището на с. С. с продажна цена на имота 15 000лв. За изясняване на обстоятелствата по делото е допуснато заключението на съдебно- техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано Съгласно това заключение пазарната цена на нива от 23,998 дка, местност „К. с. ” и лозе в местност „Т.”, находящи се в землището на с. С. към датата на сключване на предварителния договор е в размер общо 5820лв. Пак съгласно същото заключение пазарната стойност на реколтата, която е могла да се придобие от имота, представляващ нива от 23,998 дка, местност „К. с. ” землището на с. С. за периода, посочен в исковата молба / 2007- 2008г. / е както следва : пшеница-3983лв., ечемик 3719лв. и слънчоглед -3750лв. По отношение на имота, представляващ лозе, е посочено, че добивът и самото лозово насаждение нямат стойност, тъй като насажденията са засадени през 1977г., поради което продукцията не следва да се оценява. Изслушано е и заключението на съдебно- икономическа експертиза, което дава стойностите на мораторната лихва върху претендираното от ищеца обезщетение за забава върху претенциите му за връщане на цената по предварителния договор и тази за пропуснати ползи. Заключението е компетентно и обосновано, поради което съдът го възприема изцяло . Съгласно същото размерът на мораторната лихва върху сумата от 5820лв./пазарна цена на двата процесни имота/ е в размер на 2373лв. за периода от 26.05.2006г. до 27.03.2009г. , а размерът на мораторната лихва върху сумите, изчислени като стойност на реколтата от нива от 23,998 дка, местност „К. с.” в землището на с. С. за периода от 26.05.2006г. до 27.03.2009г. е в размер на 1624,26лв. При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 55,ал.1 от ЗЗД , чл. 88 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД , които са частично основателни. По иска с правно основание чл. 55,ал. 1 от ЗЗД: Този иск се явява основателен и доказан до размер от общо 5820лв. Ищецът твърди, че ответницата му дължи връщане на продажната цена на двата имота, предмет на предварителния договор от 26.05.2006г., тъй като след развалянето на договора тя се явява получена без основание. Предварителният договор за продажба на двата имота нива от 23,998 дка, местност „К. с.” и лозе в местност „Т.”, находящи се в землището на с. С. е развален по силата на чл.89 от ЗЗД. Очевидно е, че е било невъзможно задължението за прехвърляне собствеността върху имотите, поето от продавача по договора да бъде изпълнено след като тези имоти са продадени по нотариален ред на трети лица след сключване на предварителния договор. Оттам и с оглед разпоредбата на чл. 89 от ЗЗД договорът като двустранен е развален по право. Според настоящата инстанция безспорно по делото е доказано, че ищецът е платил цената на всички имоти, предмет на предварителния договор. В самия договор изрично е посочено, че сумата от 15 000лв. е платена като обща цена за четирите ниви. След като предварителният договор е развален по право за част от нивите, то и сумата, заплатена като тяхна цена, се явява получена от продавача при отпаднало основание . В този смисъл тя подлежи на връщане. Въпросът, който възниква е каква част от общата цена за четирите недвижими имота е заплатена за нива от 23,998 дка, местност „К. с. ” и лозе в местност „Т.”, находящи се в землището на с. С.. Този въпрос е изяснен със заключението на съдебно- оценъчната експертиза, изслушана по делото. Вещото лице изрично е посочило, че към момента на плащането- датата на сключване на предварителния договор- пазарната стойност на двата имота е общо 5820лв. Възражението на ответника по жалба, че пазарната стойност на имотите не представлявала тяхната продажна цена, е неоснователно. Очевидно е, че страните по предварителния договор са се съобразили с пазарните условия към момента на сключване на същия, тъй като посочената от вещото лице пазарна цена на процесните два имота не надвишава общата платена за четирите имота сума. Решението на ВКС, което въззиваемият цитира в своя отговор на въззивната жалба не касае казус, сходен с настоящия. В настоящия случай е налице платена общо цена за четирите имота предмет на предварителния договор и е установена точната пазарна стойност на двата от тях, за които договорът е развален, към момента на извършеното плащане. Всичко изложено до тук обосновава извода за частична основателност на предявения иск с правно основание чл. 55,ал.1 от ЗЗД. Налице са предпоставките, визирани в хипотезата на посочения законов текст, а именно : обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и отпадане на валидно основание за това имуществено разместване. С други думи, налице е един развален по право договор, по който продавачът е получил конкретна сума пари. След развалянето на договора тази сума се явява получена при отпаднало основание и следва да бъде върната на купувача. Относно размера на дължимото, съдът приема, че следва да бъде върната пазарната цена на двата имота към момента на плащането- 26.05.2006г., а именно : за нива от 23,998 дка, местност „К. с.” в землището на с. С.-5520лв. и за лозе в местност „Т.”, находящи се в землището на с. С.-300лв. Претенцията на ищеца в този смисъл се явява основателна до размера от 5820лв. , а за разликата до претендираните общо 8000лв. следва да се отхвърли. Що се касае до довода, че понеже съдът обявил предварителния договор за окончателен по отношение само на част от имотите, които са негов предмет, при цена от 15 000лв. и оттам тази цена следва да се приеме като платена за тези два имота, този довод противоречи на всякаква правна и житейска логика. Съображенията относно това, че посочената в договора цена касае всичките четири имота, които са негов предмет съдът изложи по- горе. По иска с правно основание чл. 88 от ЗЗД: Първоинстанционният съд е квалифицирал предявената искова претенция като такава по чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл. 82 от ЗЗД, но е обсъдил фактите, релевантни за уважаване на реално предявената претенция по чл. 88 от ЗЗД. Ищецът твърди, че е налице един частично неизпълнен и неизпълним предварителен договор. Сочи, че именно невъзможността да бъде обявен договорът за окончателен, поради прехвърляне на два от имотите, които са негов предмет, на трети лица, е довела до вредите, които са му причинени. Тези последици се твърди да са пряко свързани с развалянето на договора, а не с неизпълнението му, защото в случая при невъзможно изпълнение, договорът се разваля по право. Макар и да не го е посочил директно, както и макар да е посочил като основание на иска си разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, ищецът очевидно твърди наличието на развален договор и настъпили вреди от развалянето му. По същество първоинстанционният съд, приемайки, че предварителният договор е неизпълнен поради невъзможност за изпълнението, е обсъждал именно развалянето като един от юридическите факти, релевантни за присъждането на претендираното от ищеца обезщетение. Ищецът твърди да е пропуснал ползи от обработването на двата имота за периода от май 2007г. – когато е следвало да се сключи окончателния договор, до предявяване на исковата молба в съда. Очевидно е, че през този период той не е могъл да ползва и обработва двата имота, понеже владението върху тях не му е било предадено. Бидейки лишен от възможността да ползва имотите по предназначение в период, в който е следвало те да му бъдат предадени и правото на собственост върху тях да му бъде прехвърлено съгласно предварителния договор, ищецът не е могъл да реализира доходи от тези имоти. Доколкото по предназначение имотите са земеделски, доходите, които ищецът е могъл да реализира от тях, биха могли да са съответно от реколта или отдаването им под аренда. Тъй като той твърди, че е възнамерявал да ги обработва и да реализира приходи от реколта, съдът приема, че вредите, причинени му от развалянето на договора, се изразяват именно в пропускане възможността да произведе и придобие реколта от имотите. Що се касае до наличието на сигурност за това увеличаване на имуществото на ищеца, по делото няма данни имотът нива от 23,998 дка, местност „К. с. ” в землището на с. С. да е бил в състояние, което не позволява ползването му по предназначение. Ответникът също не навежда възражения в тази насока. Заключението на съдебно- техническата експертиза сочи, че от този имот, през периода посочен в исковата молба, би могла да се придобие реколта от три вида земеделски култури- пшеница, ечемик или слънчоглед. Стойността на реколтата от всеки вид култура надвишава по размер претенцията на ищеца от 2000лв. По отношение на този имот съдът намира, че претенцията на ищеца е основателна. Очевидно е, че поради развалянето на процесния предварителен договор по право ищецът е бил лишен от възможността да ползва имота нива от 23,998 дка, местност „К. с. ” в землището на с. С. и да реализира доход от придобитата от нивата реколта. Очевидна е и пряката причинна връзка между развалянето на договора по вина на продавача по същи и причиняването на вредата под формата на пропусната полза. Установен е и размерът на ползите, които е могъл да реализира със сигурност ищецът. Този размер надвишава претендирания от ищеца, поради което искът му за сумата от 2000лв. следва да бъде уважен изцяло. По отношение на имота лозе в местност „Т.”, находящи се в землището на с. С., съдът намира претенцията за пропуснати ползи за неоснователна. Съгласно заключението на вещото лице този имот не може да се ползва като лозе, понеже насажденията в него са на повече от 29 години / колкото е пределната възможна възраст за такъв вид растения/ Ето защо, очевидно от данните по делото е, че ищецът не би могъл да реализира реколта от този имот през процесния период и претенцията му се явява неоснователна. По отношение претенцията с правно основание чл. 86,ал. 1 от ЗЗД съдът намира тази претенция за основателна в пълния й предявен размер. Претендира се сума от 1000лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите, претендирани по двата главни иска. С оглед обстоятелството, че тези искове са частично основателни, основателна е и претенцията за присъждане на обезщетението за забава. Размерът на това обезщетение по отношение периода, посочен в исковата молба до предявяване на иска, е определен от заключението на съдебно- икономическата експертиза и драстично надвишава претендирания от ищеца размер, поради което съдът счита, че претенцията следва да се уважи изцяло. По горните съображения Великотърновският Окръжен съд намира, че следва първоинстанционното решение да бъде отменено частично и да бъдат присъдени сумите от 5820лв. по иска с правно основание чл. 55,ал. 1 от ЗЗД и 2000лв. по иска с правно основание чл. 88 от ЗЗД, както и сумата от 1000лв. представляваща обезщетение за забава върху двете главници , считано от 26.05.2007г. до 27.03.2011г. / датата на подаване на исковата молба в съда/. В останалата си част до пълния заявен размер на исковете решението ,с което те се отхвърлят, е правилно и следва да се потвърди. При този изход на делото решението следва да бъде отменено и в частта му относно разноските . Следва на ищеца да бъдат присъдени разноски по водене на делото пред първата, въззивната и касационната инстанция съобразно уважената част от иска , а именно -997,96лв. На ответника следва д асе присъдят разноски съразмерно отхвърлената част от исковете, за водене на делото пред трите инстанции, като те възлизат на 312лв. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № ..от 20.11.2009г., постановено по гр. д. № ...г. на Великотърновския Районен съд в частта му, с която е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 55,ал.1 пр. 1 от ЗЗД от И. Г. Т. против М. И. П. за връщане на платена сума по разваления предварителен договор от 26.05.2006г. от 8000 лв., представляваща продажната цена на нива от 23,998 дка, местност „К. с. ” и лозе в местност „Т.”, двата имота находящи се в землището на с.С., като неоснователен и недоказан, само за сумата от 5280лв, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА М. И. П., ЕГН * да заплати на И. Г. Т., ЕГН * сумата от 5820лв. / пет хиляди осемстотин и двадесет лева/- платена цена по разваления предварителен договор от 26.05.2006г., сключен между И. Г. Т., ЕГН * И И. А. Я.*/ починал/, представляваща продажната цена за нива от 23,998 дка, местност „К. с. ” и лозе в местност „Т.”, двата имота находящи се в землището на с. С. ОТМЕНЯ Решение № 785/20.11.2009г., постановено по гр. д. № 1045/2009г. на Великотърновския Районен съд в частта му, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 88 от ЗЗД, от И. Г. Т. против М. И. П. за заплащане на сумата от 2400лв., представляваща обезщетение за вреди, пропуснати ползи от неизпълнение на предварителен договор от 26.05.2006г. за продажба на нива от 23,998 дка, местност „К. с. ” и лозе в местност „Т.”, двата имота находящи се в землището на с. С. и от възможността му да обработва имотите и да получи доход от продажбата на реколтата им за периода от май 2007г. до завеждане на делото, като неоснователен и нÕдоказан само за сумата от 2000лв. , вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА М. И. П., ЕГН * да заплати на И. Г. Т., ЕГН * сумата от 2000лв./ две хиляди лева/, представляваща обезщетение за вреди- пропуснати ползи- от развалянето на предварителен договор от 26.05.2006г., сключен между И. Г. Т., ЕГН * И И. А. Я.-*/ починал/ за продажба на нива от 23,998 дка, местност „Кощра соват ” в землището на с. С.. ОТМЕНЯ Решение № 785/20.11.2009г., постановено по гр. д. № 1045/2009г. на Великотърновския Районен съд, в частта му, с която е отхвърлен е искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, от И. Г. Т. против М. И. П. за заплащане на сумата от1000лв. мораторна лихва върху двете главници за времето от месец май 2007г. до завеждане на делото., вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА М. И. П., ЕГН * да заплати на И. Г. Т., ЕГН * сумата от 1000лв. / хиляда лева/, представляваща обезщетение за забава върху присъдените по- горе главници за периода от 26.05.2007г. до 27.03.2009г. . ОТМЕНЯ Решение № 785/20.11.2009г., постановено по гр. д. № 1045/2009г. на Великотърновският Районен съд в частта му относно разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА М. И. П., ЕГН * да заплати на И. Г. Т., ЕГН * сумата о т 997,96лв./ деветстотин деветдесет и седем лева 96 ст./ разноски по водене на делото пред трите инстанции, съразмерно уважената част от исковете. ОСЪЖДА И. Г. Т., ЕГН * да заплати на М. И. П., ЕГН * сумата от 312лв./ триста и дванадесет лева/, представляваща разноски по водене на делото пред трите инстанции съразмерно отхвърлената част от иска. ПОТВЪРЖДАВА Решение № 785/20.11.2009г., постановено по гр. д. № 1045/2009г. на Великотърновския Районен съд в останалата му част. Решението в частта му относно иска по чл. 55,ал.1 от ЗЗД подлежи на жалба в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС. В останалата си част решението не подлежи на обжалване съобразно разпоредбата на чл. 280,ал. 2 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |