№ 6474
гр. С., 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110148998 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 264950/19.08.2024г. на СРС,
депозирана във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 06.02.2024г. по ч.гр.д. № 4407/2024г. на СРС и поправена с Разпореждане №
121891/28.08.2024г. по същото дело.
Ищецът „Топлофикация С.“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу А. В. К. искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на „Топлофикация
С.“ ЕАД във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к.
„********“, бл. 159, вх. А, ет. 5, ап. 505, аб. № ********, както следва:
1451,77 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (24.01.2024г.) до окончателното
им изплащане;
262,71 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-19.12.2023г.;
26,81 лева за главница за дялово разпределение за периода м.02.2021г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (24.01.2024г.) до окончателното им изплащане;
6,50 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.04.2021г.-19.12.2023г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответницата съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези
общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
1
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия
срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насрочените по делото
публични съдебни заседания ищецът се представлява от юрк. Елена Дудова / юрк. Дарина
Кирчева. Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата А. В. К. чрез адв. В. – АК-С., е подала
Отговор на исковата молба, вх. № 324698/14.10.2024г. на СРС, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Не се оспорва, че ответницата е потребителка на топлинна
енергия за посочения имот, доставката и количествата на топлинната енергия, както и
счетоводните записвания на ищеца в тази връзка. Прави възражение за погасяване на
задълженията по давност. Обосновава, че ответницата не е поставена в забава, съответно не
дължи лихви за забава. Сочи, че не дължи и сума за дялово разпределение, тъй като то не се
извършва от ищеца, а сумата е произволно начислена и се различава от тази, уговорена от
топлоснабдителното предприятие с фирмата за дялово разпределение. Ищецът не бил канил
ответницата да заплати процесните задължения. В насрочените по делото публични съдебни
заседания ответницата не се явява, като или се представлява от адв. Тодоров, или не изпраща
представител, като се депозира писмено становище. Предявените искове се оспорват.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД е депозирало Молба, вх. №
34899/31.01.2025г. на СРС, в която процесуалният му представител юрк. К.Г. заявява
становище за основателност и доказаност на предявените искове. За насрочените по делото
публични съдебни заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Страните не спорят относно количествата доставена топлинна енергия, размера на
начислените суми, както и за това, че между страните е налице облигационно отношение за
доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.
При това положение единствените спорни положения по делото са дали вземанията
са погасени по давност, съответно поставена ли е ответницата в забава и дължи ли лихви за
забава.
2
Погасени по давност (тригодишна по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, ТР 3/2011-2012-ОСГТК) са
вземанията за главница за топлинна енергия, отнасящи се за периода м.05.2020г.-м.11.2020г.,
които съдът, на основание чл. 162 ГПК и с оглед представените от третото лице – помагач
индивидуални справки за отопление и топла вода, определя да възлизат на 430,69 лева. При
това положение остава дължима главница за топлинна енергия от 1021,08 лева. За тази
сума предявеният иск за главница за топлинна енергия е основателен и следва да се
уважи, а за горницата следва да се отхвърли като неоснователен.
Задължението за заплащане на суми за дялово разпределение следва от чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от ОУ. Задълженията за дялово разпределение не са погасени по
давност, доколкото към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не е бил изтекъл тригодишният давностен срок и за най-старото задължение.
Задължението за главница за топлинна енергия следва да се заплати в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася. Задълженията за дялово разпределение се
заплащат по определен от топлоснабдителното предприятие и извършващите услугата лица
ред, обявен по подходящ начин на клиентите /чл. 36, ал. 2 от ОУ/. Какъв е този ред не е
доказано. При това положение съдът приема по аналогия с чл. 33, ал. 1 от ОУ, че падежът на
заплащането и на задълженията за дялово разпределение е 45 дни след изтичането на
периода, за който се отнасят. Липсва необходимост от изрична покана или връчване на друг
документ. Забавата на длъжника-абонат настъпва с изтичането на срока за изплащане на
начислените суми /арг. чл. 33, ал. 5 ОУ/.
Вземайки предвид сумите по делото и на основание чл. 162 ГПК, съдът приема,
отчитайки погасените по давност суми, че дължимата лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия възлиза на 184,77 лева, за която сума същият иск е основателен, а за
горницата подлежи на отхвърляне. Дължимата лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение не е погасена по давност, като искът за нея следва да бъде уважен в
предявения си размер от 6,50 лева.
Следва да се изтъкне, че не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на
ответницата в качеството ú на потребителка (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски принципно
право имат и двете страни. Ищецът своевременно е заявил претенция за присъждане на
разноски, като е представен и списък по чл. 80 ГПК. Ответницата не е доказала сторени
разноски. Съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по
заповедното производство в размер на 60,24 лева, в която сума е включена пропорционална
съобразно изхода от спора част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база пълно
такова от 50,00 лева.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
първоинстанционното исково производство в размер на 193,63 лева, в която сума е
включена пропорционална съобразно изхода от спора част от юрисконсултско
възнаграждение, изчислена на база пълно такова от 100,00 лева.
Доколкото ответницата в рамките на първоинстанционното исково производство е
представлявана безплатно на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв от адв. В., то в полза на същия,
доколкото е налице частично отхвърляне на исковете, следва да се присъди възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Дължимото за настоящото производство възнаграждение, определено с
оглед естеството на спора и неговата фактическа, правна и процесуална сложност и
съответстващия им интензитет на професионална активност, е 475,00 лева. От него
съобразно изхода на спора в полза на адв. Тодоров следва да се присъдят 138,23 лева.
3
По искането за разсрочване:
С Молба, вх. № 83738/10.03.2025г. на СРС, ответницата чрез адв. Тодоров е поискала,
ако бъдат уважени претенциите на ищеца, изпълнението на задълженията да бъде
разсрочено на основание чл. 241 ГПК с оглед имотното ú състояние. По делото не са
ангажирани никакви доказателства за влошено имуществено-финансово състояние на
ответницата. Фактът, че тя е настанена в общинско жилище, сам по себе си не може да
обоснове наличие на основание за разсрочване на вземанията по реда на чл. 241 ГПК. В
случай, че тя желае да изплаща разсрочено установените като дължими суми, би могла да го
направи и по споразумение с топлоснабдителното предприятие, както и по реда на чл. 454
ГПК в рамките на евентуално образувано срещу нея изпълнително производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. В. К., ЕГН **********, от град С., дължи
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град С., във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град С., ж.к. „********“, бл. 159, вх.
А, ет. 5, ап. 505, аб. № ********, както следва:
1021,08 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.12.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (24.01.2024г.) до окончателното
им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 1021,08 лева до
пълния му предявен размер от 1451,77 лева и за периода м.05.2020г.-м.11.2020г.;
184,77 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-19.12.2023г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над 184,77 лева до пълния му предявен размер от 262,71 лева;
26,81 лева за главница за дялово разпределение за периода м.02.2021г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (24.01.2024г.) до окончателното им изплащане;
6,50 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 15.04.2021г.-19.12.2023г.
ОСЪЖДА А. В. К., ЕГН **********, от град С., да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град С., на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 60,24 лева, представляваща разноски в заповедното
производство (ч.гр.д. № 4407/2024г. на СРС), както и сумата от 193,63 лева за разноски в
първоинстанционното исково производство (гр.д.№ 48998/2024г. на СРС).
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в град С.,
да заплати на адв. В.В.Т. – АК-С., л. № ***********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв,
сумата от 138,23 лева, представляваща възнаграждение за предоставена на ответницата А.
В. К. на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв безплатна правна помощ в първоинстанционното
исково производство /гр.д. 48998/2024г. на СРС/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата по чл. 241 ГПК за
разсрочване изплащането на установените като дължими суми.
Решението е постановени при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД в
качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца „Топлофикация С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
4
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5