Решение по дело №1833/2018 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 62/01.02.2019 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на десети януари две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                              Председател: Петър Вунов      

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1833 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 356 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от „Био Лидер 8“ ООД, чрез адв. М. К. Д. от АК - Варна, срещу Б.А.С..

Ищецът твърди, че бил държател на следния недвижим имот - нива с площ 35 дка, представляваща имот № 057040, четвърта категория, с начин на трайно ползване: трайни насаждения, находящ се в местността „Новите места“ в землището на с. П., общ. С., обл. Хасково, ЕКАТТЕ 57618, при граници и съседи: имот № 057039 - нива на Блокстен ООД, имот 000079 - дере на Община С., имот № 000076 - Залесена територия на Държавно лесничейство и имот № 000312 - Полски път на община С., по силата на сключен между него като наемател и Т. Й. Г. като наемодател договор за наем, вписан в Службата по вписвания - Хасково с № от входящ peг. 9808, дата от входящ peг. 27/11/2015, № от дв. вх. peг. 9789, дата 27/11/2015, за срок от десет години, считано от 2015 г. В него той направил множество подобрения и събирал гражданските плодове от него. С извършения незаконен въвод във владение, произлязъл от недействителна публична продан по изпълнително дело № 526/2015 г. по описа на ЧСИ С. П., peг. № ***** в КЧСИ и район на действие - района на ОС Хасково, и последвалото го недействително Постановление от 08.11.2017 г. за възлагането му на ответницата, на 26.01.2018 г. ищецът бил отстранен от имота. Поддържа се, че постановлението за възлагане на имота било незаконосъобразно, нарушаващо материалния закон, при опорочена и затова недействителна публична продан, а и поради невярно съдържание и липса на форма на официалните документи по публичната продан. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което ответницата да бъде осъдена да предаде на ищеца владението върху гореописания имот. Претендират се и направените деловодни разноски.

Ответницата не е подала писмен отговор в едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, а в с.з. на 10.01.2019 г., чрез процесуалния си представител, оспорва иска като недопустим и неоснователен.

Съдът, като като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От договор за наем от 26.11.2015 г. с нотариална заверка на подписите peг. № 5244/27.11.2015 г. на нотариус Х. К. се установява, че Т. Й. Г. е отдал под наем на ищцовото дружество за срок от десет години, считано от 2015 г. земеделска земя, сред която и нива с площ 35,000 дка, представляваща имот № 057040, четвърта категория, находяща се в местността „Новите места“ по плана за земеразделяне на с. П., общ. С., обл. Хасково, при граници и съседи: имот № 057039 - нива на Блокстен ООД, имот 000079 - дере на Община С., имот № 000076 - Залесена територия на Държавно лесничейство и имот № 000312 - Полски път на община С..

От протокол за опис от 07.07.2015 г. по изп. д. № 2015*****0400526 по описа на ЧСИ С. П. с peг. № ***** в КЧСИ и район на действие - района на ОС Хасково, се установява, че на процесния имот е извършен опис и му е направена оценка.

От протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и на купувач от 26.10.2017 г. се установява, че първоначално за купувач на имота е обявен взискателят „ПИБ" АД, а с Постановление от 08.11.2017 г. същият е възложен на ответницата за сумата 23 917 лв.

С протокол от 26.01.2018 г. е извършен въвод във владение на ответницата по отношение на процесния имот, като от съдържанието му е видно, че на него е присъствала и адв. М. К. Д. в качеството й на пълномощник на длъжника. Отбелязано е и че тя е заявила, че владелец на имота било ищцовото дружество и че е подала жалба по чл. 435 ГПК.

По делото са събрани и други писмени доказателства, които съдът счита, че не следва да обсъжда, доколкото същите се явяват неотносими към изхода на настоящия правен спор, тъй като с тях не се установяват факти и обстоятелства от предмета на доказване.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 76 от Закона за собствеността /ЗС/, който е процесуално допустим. Не могат да бъдат споделени доводите на ответницата за нередовност на исковата молба. На първо място трябва да се отбележи, че с уточняващата си молба с вх. рег. № 19074/12.10.2018 г. ищецът е изложил достатъчно ясни и конкретни обстоятелства, на които се основава претенцията му, и които съответстват на петитума, макар и същият да не е съвсем прецизно формулиран. Въпросът дали тези твърдения отговарят на действителното правно положение по спора е относим към основателността на иска, а не към допустимостта му. По принцип непредставянето на писмени доказателства с исковата молба не е нередовност на същата по смисъла на чл. 129 ГПК, а също има отношение към основателността на иска, но не и към допустимостта му, освен ако изрично са посочени като приложения, но фактически не са били приложени към нея, какъвто не е настоящият случай. По отношение на внесената държавна такса следва да се посочи, че тя е свързана с определената правна квалификация на предявената претенция, а това е дейност на съда, извършвана при съобразяване на изложените в исковата молба фактически твърдения. В случая ищецът твърди, че е държател на процесния имот по силата на договор за наем, който му е бил отнет по скрит начин чрез незаконен въвод във владение на ответницата, поради което съдът счита, че предмет на разглеждане в настоящото производство е именно иск по чл. 76 ЗС. Тук е уместно да се отбележи, че съгласно цитираната разпоредба както владелецът, така и държателят, на когото е отнета по скрит начин недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Този срок за предявяване на иска е преклузивен и за спазването му съдът следи служебно. В настоящия случай производството е допустимо и на това основание, тъй като исковата молба е подадена по пощата на 26.07.2018 г., а твърдяното отнемане на владението е извършено на 26.01.2018 г.

Разгледан по същество, искът се явява неоснователен поради следните съображения:

За да бъде уважен така предявеният владелчески иск, е необходимо да бъдат налице кумулативно следните предпоставки: ищецът да е бил държател на процесния недвижим имот и фактическата му власт върху него да е отнета от ответницата по твърдения скрит начин.

По делото няма спор, а и от приетото писмено доказателство - договор за наем от 26.11.2015 г. с нотариална заверка на подписите peг. № 5244/27.11.2015 г. на нотариус Х. К. съдът приема, че към момента на твърдяното отнемане на владението на процесния недвижим имот ищецът е упражнявал фактическа власт върху него на валидно договорно основание, т.е. било е налице държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС.  Не се спори между страните, а и от приетото писмено доказателство - протокол от 26.01.2018 г. за въвод във владение по изпълнително дело № 2015*****0400526 по описа на ЧСИ С. П. се установява, че тя е била прекъсната и на свой ред ответницата е установила такава фактическа власт. По отношение на твърдяното отнемане най-напред следва да се посочи, според съдебната практика и правната теория „скрит начин“ по смисъла на чл. 76 ЗС е налице, когато отнемането на вещта е извършено не само при отсъствие или незнание на владелеца или държателя, а и в хипотези, когато според начина или времето на извършване, нарушението трудно може да стане негово достояние. Ако присъстват лица, чрез които съобразно нормалните отношения, той би бил уведомен незабавно, отнемането не може да е скрито. В този смисъл е и Решение № 490/26.11.2010 г. по гр. д. № 1392/2009 г. на ВКС, ІІ г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. От съдържанието на приетия и неоспорен протокол от 26.01.2018 г. е видно, че на извършения въвод във владение на процесния имот е присъствала и адв. М. К. Д. от АК – Варна – процесуален представител на ищеца в настоящото производство, която е направила и редица възражения в тази връзка, в т.ч. и че той се явява негов владелец. При това положение не може да се направи категоричен извод, че не е узнал за извършения въвод, респ. че отнемането на владението е станало по скрит за него начин. В случая би могло най-много да се приеме, че е налице евентуална вероятност за осъществяването на това обстоятелство, то вероятността дори и в най-голяма степен не е пълно установяване. Необходимо е да бъде изключена всяка друга възможност, каквото не е постигнато в настоящото производство, a противното би означавало да се наруши правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. То поражда и задължението на съда да приеме, че този релевантен факт не се осъществил в обективната действителност. А щом фактът не се е осъществил, не могат да възникнат и неговите правни последици. На следващо място, разпоредбата на чл. 358 ГПК изрично предвижда, че когато владението е отнето по нареждане или със съдействие на съдебен изпълнител, каквато е и настоящата хипотеза, съдът проверява законосъобразността на нареждането, съответно на извършените действия, независимо дали подлежат на обжалване и дали са обжалвани. Ето защо направеното в тази връзка възражение на ответната страна е явно несъстоятелно. В случая процесуалната законосъобразност на извършените изпълнителни действия – проведената публична продан на имота и последвалото го постановление за възлагането му на ответницата са били предмет на в. гр. д. № 814/2017 г. и № 815/2017 г., двете по описа на ОС – Хасково, като по тях е прието, че не страдат от пороци, които да водят до незаконосъобразността им. Настоящият съдебен състав се солидаризира изцяло с изложеното в постановените по тези дела съдебни решения, поради което е ненужно да го приповтаря. Същият извод следва да се направи и за извършения въвод във владение. От друга страна, по делото не се твърди, нито пък се установява материална незаконосъобразност на изпълнителните действия, т.е. несъществуването на изпълняемо право. Ето защо съд намира, че осъщественото отнемане на държането на имота е било извършено законосъобразно, по съответния установен от закона ред.

Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото и че ответницата претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, единствено на същата следва да се присъдят такива, а именно сумата от 700 лв. за платено адвокатско възнаграждение. Възражението на ищеца за неговата прекомерност е неоснователно, тъй като размерът му е по-нисък от минимално предвидения такъв в чл. 7, ал. 5, вр. с ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Био Лидер 8“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. С., общ. С., обл. Хасково, съдебен адресат: адв. М. К. Д. от АК - Варна, с адрес на упражняване на дейността: гр. ******************, срещу Б.А.С., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, eт. **, aп. ** - адв. Т. В., иск с правно основание чл. 76 ЗС за осъждане на Б.А.С. да предаде на „Био Лидер 8“ ООД фактическата власт върху нива с площ 35,000 дка, представляваща имот № 057040, четвърта категория, с начин на трайно ползване: трайни насаждения, находящ се в местността „Новите места“ в землището на с. П., общ. С., обл. Хасково, ЕКАТТЕ 57618, при граници и съседи: имот № 057039 - нива на Блокстен ООД, имот 000079 - дере на Община С., имот № 000076 - Залесена територия на Държавно лесничейство и имот № 000312 - Полски път на община С., отнета му по скрит начин чрез извършен на 26.01.2018 г. въвод във владение по изп. д. № 2015*****0400526 по описа на ЧСИ С. П. с peг. № ***** в КЧСИ и район на действие - района на ОС Хасково.

ОСЪЖДА „Био Лидер 8“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. С., общ. С., обл. Хасково, съдебен адресат: адв. М. К. Д. от АК - Варна, с адрес на упражняване на дейността: гр. ******************, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Б.А.С., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, eт. **, aп. ** - адв. Т. В., сумата от 700,00 лв., представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                  

                                                                                               СЪДИЯ: /п/ не се чете

    /Петър Вунов/

Вярно с оригинала!

Секретар: М.С.