№ 794
гр. Плевен, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20234430104234 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***л“ ЕАД против И. Й.
И..Твърди се, че страни по заповедното производство по ч.гр.д.№ 3185/2019 г.
по описа на Районен съд Плевен са „***“ АД (Банката), в качеството й на
кредитодател и И. Й. И., в качеството му на кредитополучател. След
образуване на заповедното производство вземането предмет на същото е
прехвърлено от Банката, в качеството й на цедент на „***л“ ЕАД, в
качеството му на цесионер по силата на договор за цесия от ***г. Ищец по
настоящия иск се явява правоприемника - цесионер, което е допустимо
съобразно разясненията дадени в т.10, б.„б“ от Тълкувателно 18.06.2014 г. по
тълк. д. N° 4/2013 г., ОСГТК на ВКС.Към настоящата искова молба
приложено представя договор за цесия от ***г., извлечение от Приложение1
към договора за цесия, в което са индивидуализирани вземанията спрямо
ответника, потвърждение за извършената цесия и пълномощно от цедента,
съгласно което ищецът е упълномощен с правото да уведоми длъжника за
прехвърлянето на задължението му. Уведомление за цесия е изпратено на
ответника с препоръчана пратка на „Български пощи“ АД. Пощенски
1
служител е посетил адреса на ответника, но не го е открил, нито е открил
лице от домашните или живеещо на адрес, което е съгласно да получи
пратката, поради което е залепил уведомление с указания в коя пощенска
станция и в какъв срок пратката може да бъде получена. В указания срок
адресатът не се е явил в пощенската станция, поради което пратката е върната
в цялост на доверител ми на 02.08.2021г.. Към настоящата искова молба
представям изготвено за целите на процеса уведомление за цесия, като в този
случай най-късният момент, в който ответникът ще узнае за цесията ще бъде
моментът на връчване на исковата молба ведно с приложеното към нея
уведомление.
Обстоятелствата, на които се основава исковата претенция са следните:
На 06.11.2017г. между ответника И. Й. И., в качеството му на
кредитополучател, и „***“ АД (Банката), в качеството й на кредитодател, е
сключен договор за банков кредит № ***. По силата на договора Банката е
предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 639,00 лева за
закупуването на стоки от избран от него търговски обект. На 06.11.2017 г.
банковият кредит е усвоен изцяло от ответника със заверяване на сметката му,
открита в „***“ АД с номер IBAN: ***, със сумата от 639,00 лева.За
предоставения кредит ответникът се е задължил да заплати на кредитодателя
възнаградителна лихва. В раздел IV, т. 8 от договора за банков кредит е
уговорен размера на възнаградителната лихва — фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 15 (петнадесет) %. В раздел I, т. 1, б. „г“ от договора за
банков кредит е посочено, че лихвеният период е всеки месец от срока на
действие на договора, през който се начислява лихвата. Годишният процент
на разходите е 16,31%. В изпълнение на задължението, вменено с чл. 11, ал. 1,
т. 10 ГПК, в раздел I, т. 1, б. „г“ от договора за банков кредит са посочени
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в ЗПК начин.
В раздел VI, т.15 от договора за банков кредит е уговорено, че
плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по
разплащателната сметка на кредитополучателя в Банката, се отнасят в
просрочие, като за времето за забава кредитополучателят дължи обезщетение
за забава върху размера на просрочената сума, което е в размер на законната
лихва.
2
Кредитополучателят се е задължил да върне сума в общ размер на
718,49 лева на 18 анюитетни месечни вноски. Падежът на първата вноска е
06.12.2017г., а на всяка следваща на 6- то число от съответния месец.
Крайният срок на договора е настъпил на 06.05.2019г.
Ответникът не е направил нито едно плащане с цел връщане на
предоставения кредит. Кредитът е в просрочие считано от 06.12.2017г.
Банката не се възползвала от правото да обяви кредита за предсрочно
изискуем преди крайния му срок. Крайният срок за погасяване на кредита е
настъпил на 06.05.2019г., поради което към датата на подаване на заявлението
по чл. 417 ГПК — 20.05.2019 г. вземанията за главница и договорна лихва са
били изискуеми поради настъпил краен срок на договора за банков кредит.
Приложима по отношение на задължението на кредитополучателя за връщане
на предоставената по договора за банков кредит сума е общата 5-годишна
давност по чл.110 ЗЗД, като давностният срок започва да тече от уговорения
краен срок за погасяване на кредита — 06.05.2019г./арг. от Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС;
Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по т.д. № 5/2019 г., ОСГТК на
ВКС; Решение № 50173 от 13.10.2022г. по гр.д.№ 4674/2021г. Г. К., III Г.О. на
ВКС/.
Предвид изложеното, по договор за банков кредит № *** от 06.11.2017г.
е формиран непогасен остатък в общ размер на 834,50 лева представляващ
сбор от следните суми:
639,00 лева - непогасена главница, представляваща сбор от 18 месечни
вноски за периода от 06.12.2017г. до 06.05.2019г.;
79,49 лева - непогасена договорна възнаградителна лихва,
представляваща сбор от 18 месечни вноски за периода от 06.12.2017г. до
06.05.2019г.;
116,01 лева - наказателна лихва, начислена за периода от 06.12.2017г.
до 20.05.2019г.
Банката е подала заявление по реда на чл.417, ал.1, т.2 ГПК и е
образувано ч.гр.д. №3185/2019 г. по описа на Районен съд Плевен за
гореописаните вземания. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което заповедният съд е указал на заявителя
3
за предяви иск за установяване дължимостта на вземането си.
Предвид изложеното, е налице правен интерес от иницииране на
настоящото производство. С настоящата искова молба претендира обективно
съединени искове за вземанията, обективирани в заповедта за изпълнение №
1731/21.05.2019г., издадена по ч.гр.д.№ 3185/2019 г. по описа на Районен съд
Плевен, а именно:
639,00 лева — непогасена главница, представляваща сбор от 18 месечни
вноски за периода от 06.12.2017г. до 06.05.2019г.;
79,49 лева - непогасена договорна възнаградителна лихва, представляваща
сбор от 18 месечни вноски за периода от 06.12.2017г. до 06.05.2019г.;
116,01 лева — наказателна лихва по т. 15 от договора за банков кредит,
начислена за периода от 06.12.2017г. до 20.05.2019г.
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда (20.05.2019г.) до окончателното изплащане на
вземането.Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен
отговор.Направено е възражение за недействителност на целия договор и в
частност на отделни клаузи.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от
ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 1731/21.05.2019г. по ч. гр.д.№
3185/2019г. по описа на ПлРС, за следните суми: 639,00 лева -
непогасена главница, представляваща сбор от 18 месечни вноски за периода
от 06.12.2017г. до 06.05.2019г.;
79,49 лева - непогасена договорна възнаградителна лихва,
представляваща сбор от 18 месечни вноски за периода от 06.12.2017г. до
06.05.2019г.;
116,01 лева - наказателна лихва, начислена за периода от 06.12.2017г.
до 20.05.2019г.
Банката е подала заявление по реда на чл.417, ал.1, т.2 ГПК и е
образувано ч.гр.д. №3185/2019 г. по описа на Районен съд Плевен за
4
гореописаните вземания. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което заповедният съд е указал на заявителя
за предяви иск за установяване дължимостта на вземането си.
Безспорно по делото е че между ответника и „ПИБ“ е сключен договор
потребителски кредит № ***/06.11.2017г. за сумата 639лв. с краен срок за
погасяване 06.05.2019г., фиксиран лихвен процент 155.В договора е
инкорпориран и подробен погасителен план.Посочени са и вноските 18
бр.,както и какво се включва в тях.
По делото се установява също,че въз основа на договора за продажба и
прехвърляне на вземането в полза на ”***” ЕАД гр. *** на ***г., след
образуваное на заповедното производство.
Спорен по делото е въпросът: налице ли е прехвърляне на валидно
задължение от цедента на цесионера,налице ли е уведомяване за цесията,
изправна страна ли е кредиторът и какви са дължимите суми.
На първо място, съдът приема, че е не оспорено успешно валидността
на договора, който съдържа всички реквизити, пълно описание н вноските
,какво се включва, ГПР не надвишава определения законово праг, и е
подписан договора от ответника- видно от приложения договор. Договорът е
сключен в писмена форма, на хартиен носител по ясен и разбираем начин като
всичките му елементи са представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора като са
спазени всички реквизити цитирани в чл. 11 от ЗПК.
Съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие
спрямо длъжника от деня, когато предишния кредитор му съобщи за
станалото прехвърляне.Съдът се позовава на приложените по делото
доказателства и на задължителната съдебна практика на ВКС, постановена по
реда на чл.290 от ГПК-Решение№123/24.06.2009г. по т.д.№12/2009г.Съгласно
същата, уведомлението за цесията в рамките на исковото производство по
предявяване иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано.
Съдът намира, че няма пречка уведомяването за станалата цесия, да бъде
извършено с връчването на съдебните книжа, на особения представител на
длъжника, в рамките на предявеният установителен иск, предявен след
указания на съда по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК - след уведомяване на
длъжника чрез залепяне на уведомление. Съобразно нормата на чл.99, ал.3 от
5
ЗЗД, целта на уведомяването на длъжника за цесията, е той да бъде защитен
при изпълнение на неговото задължение – да изпълни задължението си точно,
като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането.
Съдът приема, че връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител, назначен от съда при
спазване на установената в ГПК процедура и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици, в т.ч. и за цесията. По
същите съображения няма пречка уведомление за предсрочна изискуемост да
бъде връчено на особения представител на ответника /в т. см. решение №
198/18.01.2019г. по т.д.№ 193/2018г. постановено по чл.290 от ГПК/, в случая
дори е налице изтичане срока на договора. Най - новата практика е, че дори
връчването на особен представител на цесията, представлява надлежно
уведомяване на длъжника: Р на ВКС№198/18.01.2019г., по т.д.№193/2018г.,
ТК, I т.о./. Длъжникът може да възрази за липса на уведомяване за
извършената цесия, само ако едновременно с това, твърди, че е изпълнил на
стария кредитор, преди момента на уведомяването.И не на последно място е
и разпоредбата на чл.45 от ГПК, съгласно която връчването на представител,
се приема за лично връчване.
Направено е възражение за погасителна давност. Изискуемостта на
задължението е настъпила на 06.05.2019г., на която дата е бил окончателният
падеж на задължението. Заповедното производство, водено като частно
гражданско дело №3185/2019г. по описа на Районен съд Плевен е образувано
след окончателното падежиране на задължението. Съгласно задължителната
съдебна практика, че еналице едно задължение, както и неделимо плащане и
договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора
в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по
договора.При това положение е приложим петгодишния давностен срок,
който тече от датата на последната падежна вноска или съгласно чл.114 ЗЗД
давността тече от момента, в който вземането стане изискуемо, т. е. тъй като
се касае за единно задължение, то давността започва да тече от настъпването
на изискуемостта на цялото вземане и както бе посочено не е изтекла.
Възнаградителната лихва , не е типичната законна лихва или уговорена лихва
за забавено плащане /наказателна, неустойка/ и се включва в анюитетната
вноска, поради което се погасява също с общата петгодишна давност и за нея
не се прилага чл.111 от ЗЗД/Р№90/31.03.2014г. на ВКС по гр.д.№6629/2013г.
6
IV г.о. ГК/.
По отношение на договорната лихва, която е уговорена т.8 от раздел
четвърти и представлява възнаграждението на банката за предоставената
услуга и наказателната лихва в 15 от раздел шести, която санкционира
длъжника при забава погасяването на вноските, съдът приема, че се дължат,
тъй като е установено, че е не е заплащана дори и една вноска.
Следва да се отбележи, че възнаградителната лихва се различава от
обезщетителната по своите функции, размер и приложение. Така, докато
мораторната лихва по чл. 86 ЗЗД служи като заместител на неизпълненото от
длъжника и в този смисъл възниква като вземане при едно „ненормално”
развитие на правоотношението, то възнаградителната лихва, служи за
„възнаграждение”, тоест за насрещна престация срещу получените средства и
се дължи при обичайно развитие на правоотношението, за което е уговорена.
Възнаградителните лихви се дължат като следствие от разсроченото
изпълнение на задължението за връщане на заетата главница.
Същевременно, договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ на
кредитодателя за това, че е предоставил определена сума в заем. За да защити
потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване на финансови
институции, предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок
лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е компонента, която се
включва при формирането на ГПР и съответно е определил максимален размер на
последния. В тази връзка, преценката за противоречие със закона следва да се
прави на плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи,
не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР.
От договора и от заключението на ВЛ се не установява, в случая,
определеният в договора размер на ГПР да надвишава пет пъти размера на
законната лихва. Налага се извод, че клаузите за договорна лихва и ГПР са
действителни, поради което ответникът дължи и заплащане на възнаградителна
лихва.
Наказателната лихва е за забавата на ответника при заплащане на вноските, а
в случая е установено, че същият не е заплатил дори и на една, поради и което се
дължи същата лихва. Възнаградителната лихва, не е типичната законна лихва
или уговорена лихва за забавено плащане/наказателна, неустойка/ и се
включва в анюитетната вноска, поради и което се дължи лихва за забава
7
върху нея.
Претендираните суми се доказват, като размер от заключението на ВЛ.
Заключението е прието от съда, като обективно, компетентно, и неоспорено
от страните.
С оглед изложеното следва да се уважат претенциите изцяло.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за предоставените услуги и с поведението си е станал
причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които
следва да заплати на ищеца, съобразно уважените претенции.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите
лица се присъжда адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт,
като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ
бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и
относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с
осъдителен диспозитив. След съответно изчисление, съобразно частта от
вземането, която е била основателна към датата на подаване на заявлението и
за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че
дължимият размер на направените в заповедното производство разноски, е
сумата от 75лв., съобразно предявените претенции.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер
от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да
бъде определено в минимален размер от 100лв.Следва да се осъди ответника
да заплати направени разноски в настоящето производство общо 1015лв.
Следва с изхода на процеса , следва ответника да заплати 50лв. за
възнаграждение на ВЛ, по сметка на ПлРС.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
8
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на
ответника И. Й. И., ЕГН**********, ЧЕ ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***,п.к.1407, ***, сумата:
639,00 лева — непогасена главница, представляваща сбор от 18 месечни
вноски за периода от 06.12.2017г. до 06.05.2019г.;
79,49 лева - непогасена договорна възнаградителна лихва, представляваща
сбор от 18 месечни вноски за периода от 06.12.2017г. до 06.05.2019г.;
116,01 лева — наказателна лихва по т. 15 от договора за банков кредит,
начислена за периода от 06.12.2017г. до 20.05.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда (20.05.2019г.) до окончателното изплащане на вземането,
за които суми и има издадена заповед по чл.417 от ГПК№ 1731/21.05.2019г.
по ч. гр.д.№ 3185/2019г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК И. Й. И., ЕГН**********, ДА
ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.***, п.к.1407, ***, сумата общо 1015лв., представляваща деловодни
разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА И. Й. И., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***,п.к.1407, ***, сумата
общо 75лв. - разноски по ч.гр.д.№3185/2019г. по описа на ПлРС, съобразно
предявените претенции.
ОСЪЖДА И. Й. И., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС
сумата 50лв. за възнаграждение за ВЛ.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9