Определение по дело №1145/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 10/15.02.2012г., постановено по гр.дело № 1486/2011 година, Кърджалийският районен съд осъдил Л. И. М. от Г., К.В. бл.99, вх.В, .8, ап.48, с ЕГН *, да заплати на Х - Б. Ш. С. от Г., У.С. Г. №8, с ЕГН *, сумата в размер на 19 100 лв., представляваща дължима сума по неизпълена отчетна сделка, съгласно неформален договор за поръчка и извършена в изпълнение на него покупко-продажба с Нотариален акт за продажба на недвижим имот №103, том 1, рег.№2790, дело №101/2009г. на нотариус Д.Г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.08.2011г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 2 264лв., от които 764лв., представляващи внесена държавна такса и 1 500лв. адвокатско възнаграждение.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от Л. И. М. от гр. Кърджали чрез представител по пълномощие, с която първоинстанционното решение се обжалва като необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие на събраните по делото доказателствÓ. Решението на съда било порочно и неправилно поради нарушение на материалния закон, довело до необосновани изводи на съда за фактите и оттам до неправилно приложение на закона. Доказателствата, на които съдът се позовал били анализирани поотделно, самостоятелно, без да са преценени в съвкупност. Действително се установило по делото, че на 30.03.2009г. с Нот. акт № 103, т. I, рег. № 2790, дело № 101/09г. на Нотариус Д.Г., рег. № 251 на НК, с район на действие КРС, жалбодателят като пълномощник на изброените лица продал, процесните недвижими имоти на К.А.М.д. Спорното в случая било дали след извършената продажба жалбодателят заплатил на ищеца неговата част от продажната цена на имотите. При един обстоен анализ на всички доказателства безспорно се установявало, че пълномощникът-продавач не само заплатил на ищеца негова част от сумата, а нещо повече - заплатил му всички пари по сделките. В случая първоинстанционният съд избирателно кредитирал показанията на свидетелите по делото, като изцяло възприел показанията на ищцовите свидетели без да отчете направените възражения за пряката им заинтересованост. В тази връзка неправилно били кредитирани показанията на св. С., която била пряко заинтересована от делото, тъй като настоящото дело се водело по нейна инициатива, видно от адвокатските пълномощни, а и друго дело в същия съд, както и била образувана полицейска проверка въз основа на нейна жалба. От показанията на св. С. не можел да се направи никакъв извод относно съществените факти и обстоятелствата по делото. Неправилно и в противоречие на закона първоинстанционният съд се позовал на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК и изобщо не обсъдил показанията на св. М. и св. М.. Анализът им щял да доведе до други правни изводи, въз основа на които искът щял да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. По изложените съображения въззивникът моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение, като постанови ново решение, с което да отхвърли иска, както и да му бъдат присъдени направени и в двете инстанции разноски. В съдебно заседание жалбодателят чрез представителя си по пълномощие поддържа въззивната жалба по изложените в същата и представената писмена защита съображения.

Ответникът по въззивната жалба Х.Б. Ш. С. чрез представителя си по пълномощие в съдебно заседание оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Предявен за разглеждане в първоинстанционния съд е иск от Х.Б. Ш. С., с който на основание чл. 284, ал.2 ГПК иска да бъде осъден Л. И. М. да му заплати сумата в размер на 19 100 лв. като отчет по извършена сделка с имот с нот. акт № 103, т. I, рег. № 2790, дело № 101/09г. на Нотариус Д.Г., рег. № 251 на НК, с район на действие КРС, заедно със законната лихва, считано от поканата – 04.08.2011г. до окончателното й изплащане.

Не се спори по делото, че на 30.03.2009г. Л. И. М., действащ в качеството си на пълномощник на Ф. М. Ш., В. М.А. и Х.Б. Ш. С. /ищец по иска и въззиваем/, продал на К. А. М. поземлен имот с идентификатор №********** по кадастралната карта на Г. с площ 867 кв.м, със стар идентификатор: пл.сн. №****, кв.100, парцел VI, при граници: имот с *********, имот с №********, имот №*********, имот с №********* и имот с №********, и поземлен имот идентификатор №********* по кадастралната карта на Г. с площ 876 кв.м., със стар идентификатор: пл.сн. №****, кв.100, парцел V, при граници: имот с ********, имот с №*********, имот №*********, имот с №******** и имот с №********, за сумата от 57 300лв., като сделката била изповядана с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 103, том 1, рег.№****, дело № 101/2009г. на нотариус Д.Г., рег. № 251, с район на действие района на Кърджалийския районен съд.

Спорът по делото се свежда до обстоятелството изпълнил ли е ответникът отчетната сделка по договора за поръчка между страните да предаде на ищеца сумата в размер на 19 100лв., представляваща 1/3 от посочената в нотариалния акт продажна цена от 57 000 лв., за която сума е вписано в документа, че е получена изцяло от купувача /въззивника М./. Така, установява се по делото, че въз основа на представеното по делото нотариално заверено пълномощно от 03.06.2008г. между страните е възникнало мандатно правоотношение, по силата на което ищецът възложил на ответника да продаде посочените в пълномощното наследствени недвижими имоти в гр. Кърджали, възстановими по реда на ЗСПЗЗ, съответно след възстановяването им по посочения ред, последният ги е продал. Така изразената воля на страните - ответникът да извърши за сметка на ищците възложени му от тях правни действия по продажба на недвижими имоти, сочи на договор за поръчка /мандатен договор/, регламентиран в чл. 280 - чл. 292 ЗЗД. В случая към мандатните отношения е прибавено и пълномощие - довереникът е действал от името на доверителите и като техен пълномощник, съобразно т. 10 от пълномощното /чл. 292, ал. 1 ЗЗД/. Съгласно чл. 281 ЗЗД довереникът дължи изпълнение на поръчката с грижата на добър стопанин и е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката - чл. 282, ал. 2 ЗЗД. В тази връзка, безспорно се установява по делото, че ответникът не е дал сметка и не е предал получената от продажбата на имотите съответна сума на доверителя си. Следва да се посочи, че твърдението на ответника, че предал на ищеца не само неговата част, но цялата сума, получена от сделките, е недоказано. За доказването му ответникът е поискал събиране на гласни доказателства с разпита на свидетелите К.М. и М. М., чиито показания правилно не са били обсъдени от първоинстанционния съд поради наличие на забраната по чл. 164, ал.1, т.4 ГПК да се установява с този вид доказателствени средства погасяване на установени с писмен акт парични задължения. Дори и да бъдат обсъдени тези свидетелски показания, то от същите не се установява, че ответникът М. е предал на ищеца сумата в размер на 19 100 лв. /или друга сума/. Така например, св. М. сочи, че през м. април или май се срещнал с ищеца и ответника, които броили пари, докато в предходен момент от разпита си сочи, че парите за имотите дал само на ответника и към него имал претенции. Същевременно, видно от нот.акт за продажба на недвижим имот, сделката е изповядана на 30.03.2009г. и сумата е платена изцяло на продавача /отв. М./. Цената на имотите според нот. акт е платена в левове, като св. М. сочи, че е дал на ответника валута в евро. Свидетелските показания на съпругата на ответника М. също не установяват обстоятелството, че съпругът й предал сумата от продажбата на имотите на ответника. Показанията й установяват само обстоятелството, че при срещата между св. М., съпруга й и ищеца в дома й, видяла на масата разпръснати пари в евро, и че ги броили, но не може да каже нито какви са тези пари, нито на кого са; като не знаела включително и това, че съпругът й бил продал наследствени имоти.Т.е. от свидетелските показания не може да бъде направен какъвто и да е извод за връзка между това събитие и основният подлежащ на доказване факт, като самият купувач-св. М. не твърди в показанията си, че ищецът и ответникът са броили именно парите, които платил на ответника за имотите, нито твърди, че е станал свидетел на някакво фактическо предаване на тези пари от ответника на ищеца. Така, ответникът, в чиято тежест е било да докаже, че е изпълнил задължението си по отчетната сделка, като е предал съответната дължима сума от продажната цена на съсобствените недвижими имоти на ищеца, не е успял да проведе такова успешно доказване. Твърдението, че бил предал на ищеца цялата сума, получена от продажбите от 60 000 лв. включително противоречи на правилата на формалната логика- няма обяснение и мотив, при условие, че е безспорно, че имотите са наследствени, че има и други наследници със свои самостоятелни права, че няма уговорка между наследниците цялата сума от продажбата да се предаде на ищеца и пр. Напротив, от показанията на св. С. и С. се установяват обстоятелствата, че ответникът е продал имотите без да уведоми ищеца за това, че последният много по-късно е научил за продажбата и то случайно и след като той започнал да се интересува, което е в подкрепа на извода, че ответникът не е отчел извършеното от него. В тази връзка, изцяло правилни и обосновани са както фактическите, така и правните изводи на първоинстанционния съд, а именно, че ответникът Л. И. М. не е дал отчет за изповяданата с нотариален акт за пр¯дажба на недвижим имот №103, том 1, рег.№2790, дело №101/2009г. на нотариус Д.Г. сделка, респ. липсват доказателства, че същият е предал на Х.Б. Ш. С. приспадащата му се част от продажната цена, въз основа на които е направил и извода, че предявеният иск е основателен и доказан по размер. В този смисъл въззивният съд възприема изцяло изводите на първоинстанционния съд, като на основание чл. 272 ГПК препраща и към мотивите на този съд.

С оглед на изложеното, въззивната жалба е неоснователна. Следва обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено.

При този изход на делото на въззиваемата страна следва да се присъдят направените във въззиввната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

Мотивиран от горното, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10/15.02.2012, постановено по гр.дело № 1486/2011 година по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА Л. И. М. от Г., К.В. бл.99, вх.В, .8, ап.48, с ЕГН * да заплати на Х. Б. Ш. С. от Г., У.С. Г. №8, с ЕГН * направените във въззиввната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на основанията на чл. 280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.