РЕШЕНИЕ  № 260037

гр. Сливен, 25.01.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенския районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на тринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                   

                                                    Председател : Мария Каранашева

 

при секретаря Добринка Недкова

като разгледа докладваното от съдия Каранашева                      

гр. дело № 967 по описа за 2020 год.

на Сливенски районен съд ,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че с ответника са сключили договор за кредит за текущо потребление на 8.07.2017г. по силата, на който ищеца, в качеството на кредитор е предоставил на ответника, в качеството на кредитополучател кредит за текущо потребление  в размер на 2 398.70лв, със срок за издължаване 7 месеца, посочено е че договора за кредит е с лихва в размер на 33.72 годишно или 0.0937% на ден и неразделна част от договора са общите условия..Сочи се, че на 8.02.2018г. е настъпил падежа на договора за кредит и ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист са издадени срещу ответницата и в хода на изпълнителното производство на ответницата е залепено уведомление при условията на чл.47,ал.5 от ГПК и ищеца предявява положителните установителни искове предмет на разглеждане на настоящото производство.Твърди се, че на 12.12.2019г. по силата на договор за покупко-продажба на вземания ищцовото дружество е прехвърлило на ОТП факторинг България ЕАД вземанията по договора за банков кредит.Сочи се, чеответницата е уведомена за извършената цесия

Поискано е да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество главница в размер на 376.10лв, по договор за банков кредит за текущо потребление, 142.31, представляваща неплатена редовна лихва за периода 20.12.2017г. до 15.11.2018г., 27.70лв мораторна лихва за периода 9.02.2018г. до 15.11.2018г., 120лв заемни такси, 125лв, представляващи направени в заповедното производство разноски, както и законната лихва и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ.

Съдът е  квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ.

Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск, като такъв с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ.

Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на твърденията им за сключен договор за кредит за текущо потребление, усвояването на сумата по договора за кредит от ответника, неизплатените  вноски по договора за кредит от ответника, уведомяването на ответника за извършената цесия задълженията по договора за кредит, е тяхна.

В едномесечния срок за отговор, отговор от назначения особен представител   е постъпил.

В отговора е заявено, че са оспорени предявените искове по основание и размер. Направено е възражение, че не е настъпила предсрочна изискуемост на задължението по договора за банков кредит.Възражението за ненастъпила предсрочна изискуемост касае основателността на предявените положителни установителни искове.Направено е възражение, че длъжника не е надлежно уведомен за извършената цесия.

Оспорени са предявените искове по основание и размер.

В исковата молба ищецът е поискал привличането на трето лице помагач ОТП Факторинг  България ЕАД.Съдът намира ,че искането за привличане на трето лице помагач на страната на ищеца ОТП Факторинг  България ЕАД е основателно и следва да бъде уважено и на основание чл.220 от ГПК бъде допуснато привличане на трето лице помагач на ищеца.

С определение от 26.10 2020г. по гр.д.№967/2020г. на СлРС е допуснато привличане и е конституирано като трето лице помагач на страната на ищцовото дружество ОТП Факторинг  България ЕАД.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, явява се юриск.М., която моли да бъдат уважени предявените искове, сочи че заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е подадено въз основа на изтекъл падеж на договора за банков кредит, а не въз основа на настъпила предсрочна изискуемост. Моли да  бъдат присъдени направените по делото разноски на доверителя й.

В съдебно заседание ответницата, редовно призована не се явява, вместо нея се явява назначения особен представител адв. Д. Д., който моли да бъдат отхвърлени предявените положителни установителни искове, като се сочи че не е настъпило уведомяването за цесията.

В съдебно заседание третото лице-помагач на страната на ищцовото дружество ОТП Факторинг  България ЕАД, чрез юриск.Ангелова моли да бъдат уважени предявените положителни установителни искове.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за стоков кредит от 8.07.2017 г. между Банка ДСК ЕАД и Р.М.С.,*** е предоставена сумата от  2398.70лв  за заплащане на стоки , продавани от Технополис България ЕАД  хладилник/ фризер ЕЛ ДЖИ на стойност 1249лв и готварска печка Горение на стойност 1059лв. Срокът за погасяване на кредита е 7 месеца.Падежната дата за погасяване на месечните вноски е 20-то число на месеца.Падежа на договора за стоков кредит е 8.02.2018г. В договора е предвидено, че за предоставения кредит  е с фиксиран лихвен процент 33.72% годишно или 0.0937 на ден.Годишния процент на разходите по кредита 39.54.ГПР може да бъде променян при предпоставките, предвидени в общите условия. В чл.9 от договора е предвидено, че неразделна част от него са общите условия.В чл.11 е предвидено, че кредополучателя заплаща такси, съгласно Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага за извършвани услуги на клиента /тарифата/.В договора за стоков кредит като постоянен и настоящ адрес на Р.М.С. ***.

От погасителен план и ГПР за сключения договор между Банка ДСК ЕАД и   Р.М.С. се установява, че е уговорена месечна погасителна вноска в размер на 382.25 и лихвен процент в размер на 33.72% годишно.Последната месечна вноска по договора за стоков кредит е следвало да бъде заплатена на 8.02.2018г.

В чл.4 от общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление, подписани от ответницата е предвидено, че кредита се олихвява с фиксиран лихвен процент. В чл.12.1 е предвидено че при допусната забава  в плащанията на месечна вноска от деня, следващ падежната дата, определана  в Договора, частта от вноската,, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.Последиците  на предходното изречение настъпват автоматично, а ако законът го изисква –след уведомяване до клиента.След предявяването на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от главницата се олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД.

От извлечение от банкова сметка *** Р.М.С. за периода от 8.07.2017г. до 9.02.2008г. се установява, че на 8.07.2017г. е усвоен кредит в размер на 2398.70лв и изискуамостта на задълженията по договора за стоков кредит е настъпила на 9.02.2018г., поради настъпването на падежа на договора и са останали дължими главница в размер на 376.10лв, договорна лихва в размер на 142.31лв за периода от 20.12.2017г. до 15.11.2018г. и обезщетение за забава в размер на 27.70лв за периода от 9.02.2018г. до 15.11.2018г., а дължимите заемни такси и разноски са в размер на 120лв

На 19.11.2018 г. е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение от Банка ДСК  ЕАД срещу Р.М.С.-кредитополучател пред СлРС за заплащане на сумите 376.10лв, по договор за банков кредит за текущо потребление, 142.31, представляваща неплатена редовна лихва за периода 20.12.2017г. до 15.11.2018г., 27.70лв мораторна лихва за периода 9.02.2018г. до 15.11.2018г., 120лв заемни такси, 125лв, представляващи направени в заповедното производство разноски, както и законната лихва и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

На 28.11.2018 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 6629/2018г. на СлРС по силата, на която е осъдена да заплати Р.М.С. на Банка ДСК  ЕАД сумите 376.10лв, по договор за банков кредит за текущо потребление, 142.31, представляваща неплатена редовна лихва за периода 20.12.2017г. до 15.11.2018г., 27.70лв мораторна лихва за периода 9.02.2018г. до 15.11.2018г., 120лв заемни такси, 125лв, представляващи направени в заповедното производство разноски, както и законната лихва.

На 12.12.2019 г. на Р.М.С. е връчена поканата за доброволно изпълнение и препис от заповедта за незабавно изпълнение при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК.

В указания едномесечен преклузивен срок заявителя е предявил исковете си предмет на разглеждане на настоящото производство.

На 12.12.2019г. е сключен договор за покупко-продажба на вземане между  Банка ДСК  ЕАД, като продавач и ОТП Факторинг  България ЕАД, като купувач по силата, на който са прехвърлени вземания, описани в приложение №1, съответно по приемо-предавателния протокол.В договора е предвидено, че ОТП Факторинг  България ЕАД  се задължава да уведоми длъжниците за прехвърляния на вземанията по чл.99,ал.3 от ЗЗД, които Банка ДСК  ЕАД го е упълномощила да изпраща.

С пълномощно Банка ДСК  ЕАД е упълномощила ОТП Факторинг  България ЕАД да уведоми всички длъжници по вземанията за кредити, по които банката е цедирала/ прехвърлила/ с договор за покупко-продажба.

В приложение №1 към договора за прехвърляне на вземане под номер 5215 е вписана Р.М.С. с договор за стоков кредит от 8.07.2017г. към Технополис Сливен с падеж на договора 8.02.2018г. 376.10лв, по договор за банков кредит за текущо потребление, 142.31, представляваща неплатена редовна лихва за периода 20.12.2017г. до 15.11.2018г., 27.70лв мораторна лихва за периода 9.02.2018г. до 15.11.2018г., 120лв заемни такси, 125лв, представляващи направени в заповедното производство разноски, както и законната лихва.

На 13.01.2020 на адрес гр.Сливен, ул.Батак № 13 е получено писмо адресирано до Р.М.С. от Гюлшен Османова-свекърва.

От назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се установява, че  на 8.07.2017г. между Банка ДСК ЕАД и Р.М.С. е сключен договор за стоков кредит, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя  стоков кредит в размер на 2398.70лв  за закупуване на стоки от Технополис, а именно хладилни Ел Джи и готварска печка Горение.Посочено е, че сумите по стоковия кредит са усвоени на 8.07.2017г.В експертизата е отразено,, че са заплатени седем погасителни месечно вноски по договора за креди и е останала непогасена осмата вноска по договора, дължима на 8.02.2018г.От заключението на вещото лице се установява, че са останали незаплатени следните суми по договора за стоков кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист 16.11.2018г. 376.10лв,представляваща незаплатена главница по договор за банков кредит за текущо потребление, 142.15, представляваща неплатена редовна договорна лихва за периода 20.12.2017г. до 15.11.2018г., 28.94лв мораторна лихва за периода 9.02.2018г. до 15.11.2018г., 120лв заемни такси, а към 10.03.2020г. дата на подаване на исковата молба в съда са останали незаплатени 376.10лв,представляваща главница  по договор за банков кредит за текущо потребление, 142.15, представляваща неплатена редовна лихва за периода 20.12.2017г. до 15.11.2018г., 28.94лв мораторна лихва за периода 9.02.2018г. до 15.11.2018г., 120лв заемни такси, законната лихва за периода от 16.11.2018г. до 10.03.2020г. в размер на 49.43лв.

Съдът кредитира заключението на назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза, като обективно и безпристрастно и компетентно изпълнена.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 По предявения иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ., а именно да се признае за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 376.10 лв, главница по договор за стоков кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на главницата. Съдът приема, че така предявеният иск е основателен. В настоящото производство се доказа по пътя на прякото, главно и пълно доказване настъпилата изискуемост на дължимите суми по договора за стоков кредит с настъпването на падежа на договора за стоков кредит. В производството се доказа, че ответницата е сключила с ищцовото дружество на 7.08.2017г. договор за стоков кредит и на 7.08.2017г. е усвоена сумата от 2398.70лв.В производството се доказа от заключението на назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза че ответницата е преустановила за периода от 8.02.2018г., когато се плаща последната вноска  исъответно дължи на ищцовото дружество главница в размер на 376.10лв.

 С оглед наличието на валидно сключен договор за банков кредит, неизпълнението на задължението от страна на ответницата за заплащането на суми по договора, настъпването на падежа по договора за стоков кредит, съдът приема, че предявения иск за главница в размер на 376.10лв., следва да бъде уважен, както и акцесорната претенция за законна лихва от датата на подаване на заявлението.

По направеното възражение в отговора , че не е настъпила предсрочната изискуемост на задължението по договора за стоков кредит, съдът приема възражеието за неоснователно.Както в заповедното производство, така и в исковото производство Банка ДСК ЕАД претендира вземанията поради настъпил падеж на договора за стоков кредит, а не поради настъпила предсрочна изискуемост.

По направеното възражение, че длъжника не е уведомен надлежно за извършената цесия, съдът приема възражението за неоснователно.В договора за стоков кредит ответницата Р.М.С. е посочила като постоянен и настоящ адрес ***.Писмото с уведомяването за цесията е връчено на лице живеещо на адреса и това следва да се счита за първото уведомяване за извършено прехвърляне на вземането, а второто уведомяване е с исковата молба.

По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ, а именно да се признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 142.31лв., представляваща договорна лихва по договора за банков кредит, съдът приема, че предявения иск е частично основателен.Безспорно се доказа в производството, че страните са договорили лихвените проценти на договорната лихва и начина на погасяването й в погасителния план.От назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се установява, че дължимата договорна лихва е в размер на, 142.15лв, представляваща неплатена редовна лихва за периода 20.12.2017г. до 15.11.2018г.

 С оглед изложеното предявения положителен установителен иск за договорна лихва ще следва да бъде уважен за сумата от 142.15лв и за тази сума ще следва да бъде уважен предявения иск, като за разликата до пълния претендиран размер ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ., а именно да се признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 27.70лв мораторна лихва за периода 9.02.2018г. до 15.11.2018г., , съдът приема, че предявения иск е основателен. Безспорно се доказа в производството, че страните са договорили лихвените проценти на наказателната лихва.  От заключението на вещото лице се установява, че наказателната лихва възлиза на 28.94лв и за тази сума ще следва да бъде уважен предявения иск, като за разликата до пълния претендиран размер ще следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

По претенцията за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество заемна такса в размер на 120лв, съдът приема претенцията за основателна и доказана.При сключването на договора за кредит за текущо потребление ответницата е подписала  договора в чл.11 от който е посочено, че кредитополучателя заплаща такси, съгласно тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага за извършвани услуги на клиента..

На основание чл.78,ал.1 от ГПК вр.чл.78,ал.8 от ГПК ще следва да бъдат присъдени на ищцовото дружество направените по делото разноски  в размер на 775лв. , съобразно уважената част от исковете.

            Така мотивиран, СлРС

                                                         РЕШИ

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание  чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.1 от ТЗ, че  Р.М.С., ЕГН ********** *** дължи на Банка ДСК ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, ул.Московска №19, ЕИК ********* сумата от 376.10лв, представляваща главница  по договор за стоков кредит от 8.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 16.11.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, както и заемна такса по догорвора за кредит в размер на 120лв.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание  чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1,т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430,ал.2 от ТЗ, че  Р.М.С., ЕГН ********** *** дължи на Банка ДСК ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, ул.Московска №19, ЕИК ********* сумата от 142.15лв представляваща договорна лихва  по договор за потребителски кредит от 8.07.2017 г. за периода 20.12.2017 г. до 15.11.2018 г.,  като отхвърля предявения иск за разликата от уважената част до пълния претендиран размер от 142.31лв, като неоснователен и недоказан.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание  чл. 422 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 415 ал. 1, т.2 от ГПК, във вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.2 от ТЗ, че  Р.М.С., ЕГН ********** *** дължи на Банка ДСК ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, ул.Московска №19, ЕИК *********  сумата от 27.70лв, представляваща наказателна лихва  по договора за потребителски кредит  за периода 9.02.2018 г. до 15.11.2018 г.,

ОСЪЖДА Р.М.С., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Банка ДСК ЕАД, със седалище и адрес на управление град София, ул.Московска №19, ЕИК *********  на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 775 лв., съразмерно с уважената част от исковете. 

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищцовото дружество ОТП Факторинг  България ЕАД.

            Решението подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването  му на страните.

             Препис от решението да се връчи на страните!

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: