№ 696
гр. Плевен , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430101468 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от СТ. СТ. ЦВ.
ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Плевен срещу Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, представлявана от
гл. комисар Н. *** съединени в условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване осъдителни искове, както следва: иск с правно
основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да му заплати следните суми, след изменение на иска
по реда на чл.214 ГПК: сума в размер на 893,88 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.04.2019 -
01.08.2020 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането, както и
мораторна лихва върху главницата в размер на 94,78 лева за периода от
01.07.2019 г. до 26.02.2021 г.
В обстоятелствената част на исковата молба сочи, през процесния
период от 01.04.2019 г. до 01.08.2020 г. ищецът е работил на длъжност „водач
на специален автомобил той и пожарникар“ в Районна служба Пожарна
безопасност и защита на населението гр.Плевен при Областна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Плевен - Главна дирекция
1
„Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. София МВР. Излага, че
трудовата си дейност осъществявал по утвърдени графици и протоколи, при
режим на труд на нощна смяна от 22.00 до 06.00 часа и с продължителност 12
часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на
чл. 187 ал.3 от ЗМВР. Излага се, че на основание чл.187, ал.1 от ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Излага се, че редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Твърди, че в процесния период е действала Наредба №8121з-776/29,07,2016 г.
/обн. в ДВ, бр.60 от 02,08,2016 г., в сила от 02,08,2016 г./. Сочи, че в нея
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен,
като такъв алгоритъм е бил предвиден в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г.,
но в размер от 0.143, като е отпаднал с Наредба №8121з-592 от 25.05,.015 г.
Излага, че с този коефициент се получават чисто часовете преобразувани от
нощен в дневен труд, което е и идентично с приложение на коефициент 1.143
при спазване на формулата за увеличаване чрез умножение и от полученото
число, изваждане на реалния брой часове нощен труд. Твърди се, че в
съответствие с чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установено за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Излага, че за процесния период – 01.04.2019 г. до
01.08.2020 г., е положил нощен труд в размер на 800,00 часа. Твърди се още,
че в съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време
за съответното работно място. Твърди, че заплащането на допълнителното
възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но че за
преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма,
съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно
2
време. Сочи, че в конкретния случай, за процесния период е положил общо
800,00 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143
и съответно възлиза на 914,40 часа, което от своя страна води до извънреден
труд от 114,40 часа, който следва да му бъде платен допълнително. Излага, че
съобразно заплатата му часовата ставка е в размер на 8,00 лева, следователно
за посочения труд му се дължи процесната сума. Поради изложеното моли
съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В
нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск и да му присъди
разноски по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор, в който сочи, че
искът е допустим, но неоснователен и недоказан. Оспорва се предявения иск,
както по основание, така и по размер. Не отрича факта, че за процесния
период ищецът е в служебно правоотношение с ответника, възникнало на
основание ЗМВР и е заемал длъжността „водач на специален автомобил той и
пожарникар“ в РС „ПБЗН“ Плевен към РД „ПБЗН“ – Плевен към ГД“ПБЗН“ -
МВР. Сочи, че претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като НСОРЗ се
прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във
всички предприятия по смисъла на §1, т.2 от ДР на Кодекса на труда
независимо от формата на собственост и източниците на финансиране, с
изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната
администрация, за които се прилага чл.107а КТ /чл.2, ал.2 от НСОРЗ/. Твърди
се, че ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение е
уредено в специалния ЗМВР. Сочи, че правилото за преизчисляване на
часовете положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по
трудово правоотношение, тъй като в КТ е регламентирана различна нормална
продължителност на дневния и на нощния труд. Излага, че съгласно КТ
нормалната продължителност на работното време през деня е до 8 часа
/чл.136, ал.3 от КТ/, а на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа /чл.140, ал.1, изречение второ от КТ/, докато съгласно
специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица /чл.187, ал.1 от ЗМВР/. Твърди, че съгласно ал.3 на
същата разпоредба, при работа на смени е възможно полагането на труд и
3
през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Излага, че с промени в
ЗМВР в сила от 11.07.2020 г. в ал. 1 на чл.187 е добавено и изречение трето,
което гласи, че нормалната продължителност на работното време през нощта
е 8 часа за всеки 24 часов период, а новата ал.14 на същия член гласи, че при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал.1. Сочи, че
действащата към момента Наредба №8121з—1353 от 18,12,2020 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР в
мл.21, ал.3, както и в чл.22, ал.3 от Наредба №8121з—1174 от 30,10,2020 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време е
регламентирано, че при сумарното изчисление на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1, съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР.
Навежда доводи, че чл.187 ЗМВР е действаща правна норма, чието действие
не може да бъде дерогирано или суспендирано, още по – малко от подзаконов
нормативен акт, какъвто е НСОРЗ. Твърди, че с решение по чл.290 ГПК е
прието, че при работа на смени/дежурства/ работното време на държавните
служители, което своя страна прави недопустимо аналогичното приложение
на законите за държавните служители в гражданските ведомства, вкл. и
конвертиране на часовете труд, положен през нощта в дневни часове. Счита,
че елементите на служебното правоотношение на ищеца във връзка със
заплащането и компенсирането на извънредния труд са уредени в специален
закон -ЗМВР, поради което са неприложими и разпоредбите на КТ. Твърди,
че НСОРЗ не следва да се прилага по отношение на служители на МВР,
поради факта, че по отношение на тях в процесния период е действала друга
наредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на
нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Навежда
доводи, че предвиденото в чл.9, ал.2 от СРОЗ не следва да се прилага по
отношение на служителите в държавната администрация. Твърди, че
доколкото ЗМВР прави ясно разграничение между нощен и извънреден труд,
4
че в процесния период са действали наредби, издадени от министъра на
вътрешните работи, в които изрично съществуват разпоредбата, че за всеки
отработен час през нощта на държавните служители се заплаща нощен труд в
размер на 0.25 лв./1.00лв./от м. 02.2020г./, но полагането на нощен труд,
когато е в рамките на установеното работно време не се явява извънреден
труд. Сочи, че положеният от ищеца нощен труд е правилно отчетен и
заплатен за процесния период. Оспорва и двата предявени иска, оспорва
искането за допускане изготвянето на ССчЕ, като предлага вариант на
изчисления, съобразно нормативната база. Твърди, че тези изчисления не са
признание на иска, а действия, които допринасят до по-бърз процес и
спестява разходи. Претендира разноски, и прави възражение за прекомерност
на направените от ищеца такива.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на
ответника моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани. Твърди, че сочените от ищеца общи норми на трудовото
законодателство е невярно и неприложимо. Претендира присъждане на
разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, поради което и съдът е постановил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че са се намирали в служебни правоотношения
и, че за процесния период ищецът е заемал длъжността длъжност „водач на
специален автомобил той и пожарникар“ в РС „ПБЗН“ гр.Плевен при
Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
гр.Плевен - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
гр. София МВР.
Установява се от изготвената от ответника Таблица №2 с изчисления /в
отговора на ИМ/, приета от ищеца без възражения, че за процесния период
ищецът е положил 745 ч. нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143
дава 851,535 часа, или 106,535 ч. разлика, за която се изчислява брутно
възнаграждение в общ размер на 893,88 лева при средна ставка 8,04 лева за
2019 г. и 8,81 лева за третото тримесечие на 2019 г и 2020 г. Изчислената
лихва за забава върху главницата за периода от първо число на месеца,
5
следващ тримесечието, за което се отнася, до датата на ИМ, е в размер на
94,78 лева.
По иска с правно чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 от ЗМВР
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според
нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи“. През процесния
период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. (Отменена с Решение
№ 6136 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 11077/2016 г. и Решение № 16766 от
10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС - ДВ, бр. 4 от 14 януари 2019
г., в сила от 14.01.2020 г.) и Наредба № 8121з36/07.01.2020г., издадени от
Министъра на вътрешните работи. В предхождащия период са действали
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г.,
също издадени от министъра на вътрешните работи. Сочените актове са
уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Текстовете на чл. 3 във всички посочени наредби са
идентични и сочат, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-
407/11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00ч.
за отчетния период се умножава по 0.143 (чл. 31 ал.2 от Наредбата). Същата е
отменена с приемане на Наредба № 8121з592/25.05.2015г. на министъра на
вътрешните работи, която обаче впоследствие е отменена с Решение № 8585
от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016г. На 02.08.2016г. е
обнародвана Наредба № 8121з776/29.07.2016г., която е отменена с Решение
6
№ 6136 от 23.04.2019 г. по адм. д. № 11077/2016 г. и Решение № 16766 от
10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС - ДВ, бр. 4 от 14 януари 2019
г., в сила от 14.01.2020 г. В наредбите от 2015г., 2016г. и 2020г. липсва
изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал.2 от Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 0.143. Липсата на такава норма, обаче не да следва да се
възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените
от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, в която в чл. 9 ал.2 е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място. По тези съображения
исковата претенция за заплащане на неизплатено възнаграждение за
положения от ищеца нощен 4 труд, при сумирано изчисляване на работното
време, при превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установено за подневно отчитане на работното време в
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен
труд в дневен, се явява доказана по своето основание за периода до
10.07.2020г. Коефициентът 1,143 се получава като нормалната
продължителност на работното време през деня - 8 часа (установена в чл. 136,
ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната продължителност на работното време
през нощта - 7 часа (установена в чл. 140 КТ). В Наредба № 8121з-
407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент - 1,143, но формулиран
по друг математически начин, който води до същия резултат - при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число
да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че
7
в посочената наредба, независимо че е била за предходен период,
законодателят е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите
на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение на лица със служебно
правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на Република България
утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд
и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация. Основният
закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд
без оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което
реализират правото си на труд, поради което следва да бъдат поставени при
еднакви условия всички служители, полагащи труд. В този смисъл е и
Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д. № 1144/2018г. на ІV г.о. ВКС,
изясняващо че лишаването на държавните служители в системата на МВР от
допълнителни възнаграждения за нощен труд и за труд на официалните
празници в течение на един продължителен период от време, би ги поставило
в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители,
така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които
получават такива допълнителни възнаграждения съгласно разпоредбите на
чл. 261 и чл. 264 от КТ, както и че това тълкуване е в съответствие с основния
правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в
чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС. Поради това, включеният в рамките на
дежурството нощен труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно
работно време, на която основа и следва да бъде определен реално
положеният от него труд за исковия период. Съдът намира, че определения
максимален брой часове нощен труд - 8 часа, съгласно обсъдените наредби,
не установява нормална продължителност на нощния труд, а само определя
максималния брой часове нощен труд, допустим за полагане от служителите
по ЗМВР. Изразът, употребен в посочените по-горе подзаконови нормативни
актове „при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч…..“, не сочи задължителност на полагането точно на 8
часови смени, изключвайки 7 часови такива, а правна възможност да се
определи такъв график, при който 5 служителите на МВР да покриват цялото
денонощие, съобразно своята численост в съответното подразделение. С
внесено изменение в разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР с ДВ, бр. 60 от
07.07.2020 г. е установена нормалната продължителност на нощното работно
8
време при подневно отчитане на работното време на 8 часа, като това е
относимо за времето след влизане в сила на въведената законодателна
промяна. В случая част от исковия период – от 11.07.2020г. до 01.08.2020г. се
включва в действието на това изменение, което урежда отношенията по
различен от посочения дотук начин, установява ги категорично и не
предполага посоченото преизчисляване на положениет през нощта часове с
коефициент 1,143. При изяснените от писмените доказателства факти, за
които не е налице и спор между страните, и изведените от съда правни
изводи, съдът приема за основателна исковата претенция за заплащане на
нощен труд за периода 01.04.2019г. – 10.07.2020г., получен при приложение
на чл.9 ал.2 от НСОРЗ, след преобразуване на положените часове нощен труд
в дневен и отчитането му като извънреден. При това искът за главница следва
да се уважи в предявения след допуснатото изменение размер от 893.88лв. за
посочения период от време. Следва да се постанови отхвърляне на
претенцията за периода от 11.07.2020г. до 01.08.2020г.
По иска с правно чл.86, ал.1 ЗЗД:
Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно
или тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В този смисъл
ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е следвало
да заплати дължимото се възнаграждение. Между страните не е налице спор
относно размера на мораторната лихва, а спора е по принцип за дължимостта
на главницата и на акцесорното вземане за лихва. При приетото от съда за
дължимост на главницата и за изпадане на ответника в забава за плащането й,
и при липсата на спор за размера на законната лихва за периодите от падежа
на главното задължение до датата на предявяване на иска, съдът намира, че
разглежданата акцесорна претенция се явява изцяло основателна и доказана и
следва да бъде уважена като такава в размера след нейното изменение –
94.78лв.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1 от
ЗАдв., ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.*** /съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК се дължи възнагжраждение за ЕДИН адвокат/ адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв. съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36,
9
ал.2, който предвижда, че размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата на
Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Процесуалния
представител на ищеца в претендира възнаграждение в минималния в
посочената наредба размер по чл.7, ал.2, т.1, в редакцията й към ДВ
бр.38/31,07,2020 г. В настоящия случай е сключен договор за правна защита и
съдействие без да е уговаряно и заплащано възнаграждение, като
процесуалния представител на ищеца е поел правната защита и съдействие на
ищеца при условията на чл.38, ал.2, вр.ал.1 от ЗАдв. Възнаграждението в този
случай не се определя чрез постигане на съгласие между страните по
договора за правна помощ, а от съда. По делото са предявени уважени в
предявения си размер два иска, всеки от които оценям - с цена на иска 893,88
лева и 94,78 лева. При съобразяване на Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер
съобразно предявените искове е 300,00 лева. Съдът намира, че правната и
фактическа сложност на предявените искове не е висока и не обуславя
значително по-висок от минималния размер на възнаграждението, поради
което следва адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца да бъде определено в размер от 300,00 лева, която сума следва
ответникът да бъде осъден да му заплати.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Плевенския районен съд сумата от 100,00 лева -
държавна такса върху цената на уважените искове.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - МВР, представлявана от гл. комисар Н. ***, с адрес в гр.
София, ул. „Пиротска“ №171А да заплати СТ. СТ. ЦВ. ЕГН ********** с
постоянен адрес гр. Плевен, сума в размер на 893,88 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на
нощен към дневен такъв за периода от 01.04.2019 - 10.07.2020 г., ведно със
10
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото –
26.02.2020 г., до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 94,78
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до
26.02.2021 г., на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86
ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на СТ. СТ. ЦВ. ЕГН ********** с постоянен
адрес гр. Плевен срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - МВР, представлявана от гл. комисар Н. ***, с адрес в гр.
София, ул. „Пиротска“ №171А за заплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд, вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за
периода от 11.07.2020г. до 01.08.2020г., като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 вр.ал.1 от ЗАдв. ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР, гр.София, ул.Пиротска
№171А, да заплати на адв.*** ЕГН *** от ПлАК деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - МВР, представлявана от гл. комисар Н. ***, с адрес в гр.
София, ул. „Пиротска“ №171А, да заплати по сметка на Плевенския районен
съд държавна такса в размер на 100,00 лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок,
считано от датата на съобщаването му страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11