Номер 306106.10.2020 г.Град Благоевград
Окръжен съд – БлагоевградПърви въззивен наказателен състав
На 06.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Александър Трионджиев
като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно частно
наказателно дело № 20201200600608 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 72 ал. 1 от НПК вр. с чл. 389 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод депозиран частен протест от Районна
прокуратура Благоевград срещу Определение № 6785/26.08.2020г. по ЧНД №
1270/2020г. по описа на БлРС. Самото определение оставя без уважение, като
неоснователно искането на прокурор при Районна прокуратура - гр.
Благоевград за допускане на обезпечение на "отнемането на вещи в полза на
държавата по ДП № 1899 ЗМ-331/2020г. по описа на РУ на 01 РУ-
Благоевград" чрез налагане на запор върху лек автомобил марка „Ауди А3“,
рег. № *, с рама № WAUZZZ8LZYA041466 собственост на В.Р.Х. с ЕГН * от
гр. Благоевград.
В протеста се сочат съображения за неправилност и необоснованост на
определението, по аргументи свързани с основанията в чл. 53 ал. 1 б.“а“ от
НК, според който независимо от наказателната отговорност се отнемали в
полза на държавата вещите, които принадлежат на виновния и са послужили
за извършване на умишлено престъпление, каквото било обвинението по
делото- престъпление по чл. 343б ал.3 от НК. Именно за соченото отнемане в
полза на държавата, се иска и налагане на обезпечителна мярка „запор“
върху МПС.
Въззивният съд, като взе предвид доказателствата по делото и
съображенията в протеста приема, че първоинстанционният съд правилно е
изяснил фактологията, според която ДП № 1899 ЗМ-331/2020г. по описа на
1
РУ на 01 РУ-Благоевград било образувано на 18.08.2020г., по реда на чл. 356,
ал. 3 НПК, със съставяне на акта от първото действие по разследването-
разпит на свидетел, за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. С
постановление от 24.08.2020г. към наказателна отговорност за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК бил привлечен В.Р.Х., ЕГН *, роден на
*г. в гр. Благоевград, за това, че на 18.08.2020г., около 11.40ч., в с. Р., по ул.
„Т.м.“ с посока на движение към ул. „И.“ срещу дом номер 30, е управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел “Ауди А3” с рег.
№ *, след употреба на наркотично вещество - коноп /марихуана/, установено
по надлежния ред с техническо средство Дрегер „Drug Test 5000“, с фабр. №
ARJM-0036, проба № 334/18.08.2020г., съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози (обн. ДВ бр. 61 от 28.07.2017г., в
сила от 29.09.2017г., изм. и доп. бр. 81 от 2.10.2018г.).
В Искането е посочено, че са проведени разпити на свидетели,
възприели релевантни обстоятелства от предмета на доказване, изискани и
приложени са относими материали. С протокол за доброволно предаване от
18.08.2020г. Христов е предал моторното превозно средство, което е
управлявал, а именно лек автомобил марка и модел “ “Ауди А3” с рег. № *, с
рама номер WAUZZZ8LZYA041466
С оглед установеното до момента и след като е приел, че посочения
автомобил се явява средство за извършване на престъплението прокурорът е
направил искане по реда на чл.72 от НПК за допускане на обезпечение на
отнемане в полза на държавата чрез налагане на запор върху моторно
превозно средство -лек автомобил марка и модел“ “Ауди А3” с рег. № *, с
рама номер WAUZZZ8LZYA041466, собственост на обвиняемия. Искането е
мотивирано с разпоредбата на чл.53 от НК, както и Указания за подобряване
на организацията на работа на прокуратурата на Р България по прилагане на
разпоредбите на чл. 53 НК и чл. 72 НПК по досъдебни производства за
престъпления по транспорта, утвърдени със Заповед на Главния прокурор на
Р България РД -02-06/11.05.2020г.
Обсъждайки ги, правилно първостепенният съд е приел, че посочената
доказателствена съвкупност водела до несъмнения извод за наличие на
2
обосновано предположение, че обвиняемият Христов е извършил
престъплението, за което му било повдигнато обвинение, както и че не се
съдържат доказателства, които да разколебават обвинението, следователно
същото е вероятно, от гледна точка на терминологията в ГПК. Като взима
предвид доминиращото значение на специалните правила в наказателното
производство възприема, че сочената предпоставка е единствено съпоставима
с изискванията за обосноваността на предположението, че е извършено
престъплението. В подкрепа на възприетата аналогия е обстоятелството, че
терминът е възприет в чл. 56 от НПК, който е в същия раздел 2 на глава 7, в
който е и разпоредбата на чл. 72 от НПК. Именно съобразявайки
доказателствата по делото съдът приема, че към настоящия момент е налице
обоснованост на предположението, че т.е. налице е достатъчна степен на
вероятност за реализиране на наказателната отговорност на обвиняемия
Христов в хода на процесното наказателно производство за престъплението, в
което е обвинен.
Според процедурата в ГПК, съобразена с особеностите на
наказателното производство, следва да се прецени доколко конкретния
престъпен състав предвижда основания за налагане на обезпечение, като
предвижда глоба, конфискация и отнемане. В конкретния случай
престъплението, за което се води наказателното производство е това по чл.
343б ал.3 от НК, като за него се предвижда наказание „лишаване от свобода“
от 1 до 3 години и "глоба" от 500.00 до 1 500.00 лева. В състава няма нито
кумулативно, нито алтернативно предвиждане на наказание „конфискация“,
както и не се предвижда отнемане на вещи в полза на държавата. Липсата на
тези изначални предпоставки обуславя липсата на основание за налагане на
обезпечение, както правилно е приел и районния съд.
По отношение на възраженията в протеста, въззивният съд изтъква, че
МПС е предмет, а не средство на престъплението по чл. 343б ал.3 от НК
означава, че то не може да бъде отнето на основание чл. 53 ал.1 б.“а“ от НК,
тъй като не е предвидено в Особената част на НК отнемане на предмета на
престъплението по чл. 343б ал.3 от НК. В раздела за престъпления по
транспорта не съществува разпоредба, която да предвижда отнемане на
предмета на престъплението така, че да може да бъде приложена чл. 53 ал.1
б.“ а“от НК.
3
Съдът приема, че обезпечителната нужда не е съразмерна на исканото
обезпечение, тъй като предвидената глоба, чието обезпечение се иска е до
1500лв., а липсват доказателства за стойността на веща чиито запор се иска.
Подобно е и разбирането на настоящата инстанция, той като от гледна точка
на наказателното правораздаване и трайната практика на ЕСПЧ относно
мерките, които не са наказания и засягат имуществената сфера на отделния
индивид, тези мерки следва да отговарят на изискването за
пропорционалност, което означава да са съразмерни с характера и степента
на обществена опасност на извършеното престъпление. Явно е, че в
конкретния случай такава съразмерност липсва, както на съпоставка деяние и
поради липсата на съставомерни вреди, така и поради липсата на
доказателства за съответствие с предвидената глоба. Поради изложените
съображения въззивният съд е напълно солидарен с доводите на районния
съд, поради което и на основание чл. 72 от НПК вр. С чл. 390 и сл. ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6785/26.08.2020г. по ЧНД № 1270/2020г.
по описа на БлРС.
Определението на съда е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4