Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Момчилград, 17.12.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Момчилградският
районен съд в публично заседание, проведено на 14.12.2020
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СУНАЙ ОСМАН,
при участието на секретаря АНИТА
ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 408/ 2019г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявена молба с правно основание чл.14-17 от Закона
за лицата и семействата и се движи по реда на чл.549-551 ГПК .
Постъпила е молба от В.Д.Т., чрез адв.П.П.П. *** с
правно основание чл.14 от ЗЛС и чл.549 и сл. от ГПК. В молбата молителят е
посочил, че с Г. Д.Т., роден на ***г., са
били братя. Последният е бил в неизвестност от около 60 години и е бил считан
от близките и познатите си за починал.
Молителят заявява, че през есента на 1960г. Г. Т.
е отбивал военната си служба, като редник в поделение 4560. На 19.09.1960г. в съучастие с друг редник от
същото поделение, той бил преминал в чужда държава /Гърция/ без да спази
установения за това ред. От този момент насам никой от близките и роднините на Г.
Т. не го бил виждал, нито бил получавал каквито и да е известия за него. Твърди
се, че за това свое деяние Г. Т. е бил осъден на наказание „смърт чрез
разстрелване“ и „лишаване от правата по чл. 28 от НК“ /отм./ с присъда № 277 от
15.12.1960г. на Пловдивския военен съд, за извършено престъпление по чл.341 във
вр. с чл.18 ал.11 от НК /отм./ и във вр. с чл. 35 от НК /отм./, и на 10 години
„лишаване от свобода4, заедно с „лишаване от правата“ по чл. 28 от НК /отм./ за
срок от 13 години, като определеното при условията на съвкупност, съгл. чл. 39,
ал. 1 от НК /отм./, наказание е „смърт чрез разследване“ и „лишаване от правата
по чл. 28 от НК“ - завинаги.
Въпреки невъзможността за изпълнение на присъдата
в цялост към настоящия момент, Г. Т. не бил амнистиран. Не разполагали с данни
и за извършено помилване. Молителят
заявява, че не разполагали с данни дали
присъдата е била изпълнена към момента, когато законът е допускал това. От този
момент насам Г. Т. не се е свързвал с никого от роднините си и е бил приеман от
тях за починал. Молителят посочва, че единственият предполагаем наследник на Г. Д.Т., след установяване или
обявяване на неговата смърт, би бил молителят В.Д.Т., поради липса на наследници от I и II ред- деца и техни
низходящи или родители и възходящи.
Молителят моли съда да ОБЯВИ на основание чл. 14
от ЗЛС във връзка с чл. 550, ал. 3 от ГТТК смъртта на Г. Д.Т., роден на ***г.,
към дата 19.09.1965 г.- 5 години след момента, от когато е и последното
известие за него, алтернативно към дата 15.12.1965 г.- 5 години, считано от
датата на постановената присъда срещу него, и да РАЗПОРЕДИ издаването на акт за
смърт на Г. Д.Т., роден на ***г. с дата на смъртта 19.09.1965 г., алтернативно
15.12.1965 г.
В съдебно заседание молителят не се явява и се
представлява от адв.П. ***, който поддържа молбата, по изложените в нея
съображения.
Съдът в изпълнение на своите задължения, визирани
в нормата на чл. 549 и сл. от ГПК е
направил определени искания.
-
В отговор на това от ГПУ
Момчилград е постъпило писмо с което уведомяват, че нямат данни за лицата, които
са служили в това поделение.
- От Община Момчилград също е постъпило писмо с
което уведомяват, че след извършена справка в регистрите на община Момчилград
няма данни за лицето Г. Т..
- С определението си в з.з. съдът е задължил Община
Момчилград на осн. чл. 533-535 вр. чл.551 от ГПК да залепи уведомление на таблото на общината.
Видно от
писмото с изх.№1100-1119 от 14.12.2020г. от Кмета на Община Момчилград- били
извършени необходимите действия, а именно получената молба е била залепена на
таблото за Съобщения на Община Момчилград на
10.11.2020г.
Съдът
като съобрази изложеното в молбата, изразеното становище на страните в
проведеното открито с.з, събраните по делото писмени доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Активната
легитимация на молителя се установява от приложените по делото удостоверения за
наследници, от които е видно, че изчезналото лице Г. Д.Т., роден на ***г., е БРАТ на молителя В.Д.Т.. Съгласно представеното удостоверение
за наследници № 1746/01.08.2019г. на Столична Община- район Сердика, молителят
е брат на изчезналото лице- като за последното няма данни да има съпруга или
деца. От това удостоверение е видно, че родители на изчезналото лице саД.В.Т., роден на ***г. /починал на 16.04.1978г./ и
Е.П.Т.с ЕГН- **********, починала на 26.01.1981г.. Същият
няма други братя или сестри, освен молителят, както и няма живи родители.
От копие на писмо-отговор
от Началник на кабинета на министъра на отбраната на Р.България е видно, че
след извършена проверка в Централен военен архив на документите на Пловдивски
военен съд се установило, че Г. Д.Т. е отбивал военната си служба, като редник в поделение 4560- Момчилград. На 19.09.1960г. в съучастие с друг редник от
същото поделение, той бил преминал в чужда държава /Гърция/ и за това свое деяние Г. Т. е бил осъден на
наказание „смърт чрез разстрелване“ и „лишаване от правата по чл. 28 от НК“
/отм./ с присъда № 277 от 15.12.1960г. на Пловдивския военен съд, за извършено
престъпление по чл.341 във вр. с чл.18 ал.11 от НК /отм./ и във вр. с чл. 35 от НК /отм./, и на 10 години „лишаване от свобода4, заедно с „лишаване от правата“
по чл. 28 от НК /отм./ за срок от 13 години, като определеното при условията на
съвкупност, съгл. чл. 39, ал. 1 от НК /отм./, наказание е „смърт чрез
разследване“ и „лишаване от правата по чл. 28 от НК“ - завинаги.
От
МРРБ на 03.08.2020г., по повод искане на молителя в настоящото производство, е
постъпил отговор,че в НБДН няма данни за Г. Д.Т.. Постъпил и отговор от МВР-
Дирекция „Български документи за самоличност“, че те не са първичен администратор на лични данни за
гражданската регистрация на бълг.граждани, които били регламентирани в ЗГР, и
посочили, че такъв е националната система ЕСГРАОН- писмото е от 20.08.2020г. От
Министерство на отбраната е постъпил отговор
от 12.08.2020г., че не разполагат с данни за населеното място, в което
се намирал последният регистриран адрес/респ. жителството на Г. Д.Т..
Като доказателства са приети следните писма-
отговори; 1/ отговор от ГПУ Момчилград, с
което уведомяват, че нямат данни за лицата, които са служили в цитираното поделение;
2/ Община Момчилград с писмо уведомяват, че след извършена справка в регистрите
на община Момчилград няма данни за лицето Г. Т.; 3/отговор от РУ- Момчилград
към ОДМВР- Кърджали- в архивите на полицейското управление не били открити
данни за посоченото лице, както и че посоченото поделение № 4650 не отговаряло
на поделенията на МО и ГУ в Момчилград- те били с други номера, и това се
установил с разговор с бивши служители на тези поделения /не посочват имена или
пък официални документи, касаещи периода на 60- те години/, а другите въпроси-
препращат към служба ГРАО към общинска администрация и ГПУ- Момчилград.
С определението си в з.з. съдът е задължил Община
Момчилград на осн. чл. 533-535 вр. чл.551 от ГПК да залепи уведомление на таблото на общината, като видно от писмо с изх.№1100-1119 от
14.12.2020г. от Кмета на Община Момчилград- били извършени необходимите
действия, а именно получената молба е била залепена на таблото за Съобщения на
Община Момчилград на 10.11.2020г.-, като до началото на заседанието допълнителна информация по това не е
постъпило.
Заинтересованото лице- наследникът, негов брат и молител
в настоящото производство, заявява в предявената молба, че няма информация за брат
си оттогава насам- от посоченото, и искат да се обяви неговата смърт.
Съобразявайки
изложеното по-горе, съдът намира, че в конкретният случай са налице
предпоставките на чл.14 от ЗЛС. От доказателствената
съвкупност по делото не се установява наличието на данни и вести за лицето след
посочения от молителят като последен момент, в който за лицето има известие, че
е било живо е датата 19.09.1960г.- когато с още един войник от поделението, в
което е служил в гр.Момчилград /тогава поделение № 4560/, е преминал нелегално
границата с Гърция- сиреч напуснал пределите на страните. За това негово деяние
същият задочно е бил осъден на смърт, и няма данни в Министерството на отбрана,
присъдата да е изпълнена.
Видно от твърденията на заинтересованото лице и писмените
доказателства по делото, потвърждава се така установената липса на известие за
лицето от този момент /от 19.09.1960 година. В тази насока са и писмените
доказателства по делото- писмото-отговор от Началника на кабинета на Министъра
на отбраната, което се базира на данни от Централният военен архив, и от което
е видно, че лицето е преминало нелегално държавната граница, за което е бил
осъден на смърт от Пловдивският военен съд на 15.12.1960г. Именно от 19.09.1960г. лицето се води
безследно изчезнало, като в тази насока са предприети и съответни действия- същото
е осъдено задочно, а това значи, че не е било намерено. Съдът приема, че с
оглед изложеното и средностатистическата възраст, са налице основанията да се
предполага, че това лице вероятно и е починало. Тъй като същото лице
е безвестно изчезнало, като е напуснало пределите на страната, за последното
няма и издаден акт за смърт.
С оглед на горното, съдът намира, че са налице законовите предпоставки да
се обяви смъртта на посоченото лице, а именно– изтекъл срок, по-дълъг от визираният в чл.14 ЗЛС петгодишен срок. По делото се събраха писмени доказателства,
които са категорични, че от 1960 година досега за отсъстващото лице няма
никакви сведения.
Установено
е, че последният адрес на отсъстващото лице е бил в гр.Момчилград- същият е бил
военнослужещ в поделение, ситуирано в гр.Момчилград, и именно като такъв той е
осъден за нелегалното преминаване на държавната граница от военен съд. По
делото, в съответствие с изискването на чл.549 ал.2 от ГПК са събрани данни и
за предполагаемите наследници на изчезналото лице. Съдът намира, че събраният
по делото доказателствен материал, изцяло кореспондира с изложеното в молбата
от страна на молителя.
Предвид на това, че по делото не се събраха безспорни доказателства за
точният ден и час /година и месец/ на смъртта на лицето Г. Д.Т. и в
съответствие с чл.16 ЗЛС, съдът намира, че за дата на смъртта следва
да се приеме датата 19.09.1960г., а мястото- гр.Момчилград, към който момент се
отнася последното сведение за това лице /като военнослужещ/. Тъй като липсват
данни за часа на смъртта, съдът не е длъжен да определи същият. / в тази насока
е Решение №400 от 02.11.2011г. на ВКС по гр.д.№ 1646/2010 г., ІV г.о./.
В съответствие с разпоредбата на чл. 551 ГПК, въз основа на настоящия
съдебен акт, следва да бъде съставен акт за смърт по последното местожителство
на лицето- последното му местоживеене /което поделение № 4560 в гр.Момчилград
през 1960г./, поради което препис от влязлото в сила решение следва да се
изпрати на Община– Момчилград.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 549 и сл. ГПК, във връзка
с чл. 14 и чл. 16 ЗЛС, съдът намира че подадената молба е основателна и
доказана , поради което следва да бъде уважена.
Мотивиран от горните съображения,съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
на основание чл.14 от Закона за лицата и
семейството смъртта на лицето Г. Д.Т., роден на ***г. с родители-Д.В.Т., роден на ***г.
/починал на 16.04.1978г./ и Е.П.Т.с ЕГН- ********** /починала на 26.01.1981г./,
с последно известно местоживеене- гр.Момчилград,
поделение № 4560.
ОПРЕДЕЛЯ, на
основание чл.16 ал.2 от ЗЛС, като ден на смъртта на Г. Д.Т., роден на ***г., с
горните данни, датата 19.09.1960г., към която дата се
отнася последното известие за него.
ДА
СЕ СЪСТАВИ акт за смърт на Г. Д.Т., роден на ***г., като за
дата на смъртта се впише - 19.09.1960г. и място на смъртта– гр.Момчилград.
На основание чл.551 ГПК препис от решението, след влизането му
в сила, да се изпрати на Община- Момчилград, за съставяне на акт за
смърт и вписването му в съответните регистри по гражданско състояние.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: