Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и шести януари две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Таня Димчева, като разгледа докладваното
от съдията т. дело N 8501 по описа за 2016
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с иск с правна квалификация чл. 394 вр. чл. 405, ал. 1 от от Кодекса за З.то /КЗ/.
Ищецът
„М.р.“ АД твърди, че между него и ответника ЗАД „ОЗК З.“
е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ с полица № 0020300201600017 от
28.01.2016 г. за л. а. марка „БМВ”, модел „Х5”, рег. № *******. Твърди, че е
предоставил автомобила за ползване на П. Д.С.с пълномощно от 09.02.2016 г. В
срока на застрахователно покритие – на 16.05.2016 г., около 10 ч. С. установил
липсата на паркирания предната вечер от него на паркинга пред хотел „Рио
Ризорт“, гр. Правец, застрахован при
ответника автомобил. За настъпилото
застрахователно събитие - кражба на застрахования автомобил, С.
незабавно уведомил застрахователя, както и РУ Правец. Във връзка със случая е
образувано досъдебно производство № 55/2016 г. по описа на РУ Правец и
прокурорска преписка срещу неизвестен извършител № 780/2016 г по описа на РП
Ботевград. С постановление от 15.07.2016 г. досъдебното производство е спряно.
Твърди, че по случая е заведена щета № 0020-300-0063/2016 г. при ответника, по
която на застрахователното дружество са предоставени всички необходими
документи за настъпилото застрахователно събитие. С писмо ответникът отказва да изплати
застрахователното обезщетение по образуваната щета, като посочва, че е установено
несъответствие /без да се уточнява какво/ между декларираните от застрахования
обстоятелства в обяснителната записка по щетата и информацията, съдържаща се в
транспордера на контактния ключ, което обосновава извод за опит за заблуда. Ищецът оспорва изложените от ответника в
отговора на исковата молба твърдения, че автомобилът не е имал монтирана
алармена система. Оспорва и твърдението, че процесният инцидент не е настъпил
по времето и начина, описан от застрахованото лице, както и че автомобилът не е
бил съвкупна вещ към датата на събитието. Моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 35 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за кражба на застрахованото МПС, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба. Претендира направените разноски.
Ответникът
ЗАД „ОЗК З.“ оспорва иска, с доводите, че не е налице покрит от
застрахователната полица риск, както и основание за изплащане на обезщетение.
Поддържа, че застрахованото лице е нарушило част от общите условия, с което
значително е увеличило риска от
настъпване на застрахователното събитие. Сочи, че ищецът е дал погрешна
информация относно времето и начина на настъпване на събитието, поради което на
основание чл. 5, ал. 1, т. 11 от ОУ вредите не подлежат на обезщетяване от
застрахователя. Оспорва към датата, на която се твърди да е настъпило събитието
автомобилът да е бил съвкупна вещ, ведно с всички негови принадлежности и да е
бил паркиран на посоченото от ищеца място. Освен това ищецът не е имал
монтирана алармена система на автомобила.
Оспорва размера на предявения иск, като завишен и несъответен на
действителната стойност на автомобила към датата на събитието. Моли съда да
отхвърли иска, евентуално да намали размера претенцията, с оглед приетото по
делото заключение на съдебно-автотехническата експертиза. Претендира
направените разноски, в това число и юрисконсултско възнагараждение. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:
Между
ищеца и ответника е сключена застрахователна полица № 0020300201600017 от 27.01.2016
г. за имуществено З. “каско”, клауза „пълно
каско”, на л. а. марка „БМВ”, модел „Х5”, рег. № *******, за застрахователната
сума 37000 лева, със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 28.01.2016
г. до 24.00 ч. на 27.01.2017 г., при уговорена застрахователна премия по застраховката от 2571.50 лева, платима на
четири вноски, първите три от които по 642.88 лева и последната от 642.86 лева,
с падежи: 27.01.2016 г.; 27.04.2016 г.; 27.07.2016 г. и 27.10.2016 г. Уговорено
е, че застрахованият дължи и данък от 2 % върху застрахователната премия или
общо 51.43 лева, платим на горепосочените падежи на четири вноски, първите три
от които по 12.86 лева и последната от 12.85 лева. От тези вноски /застрахователни
премии и данък/ са платени първите две, съответно на 27.01.2016 г. 655.74 лева и на 27.04.2016 г. 655.74 лева При подписването на полицата застрахованият
декларира, че е запознат с общите условия на застрахователя, които общи условия
са представени по делото.
Съгласно
клауза „Пълно каско” от общите условия на застрахователя, последният
покрива пълна загуба или частична щета
на застрахованото МПС, вкл и риска от кражба, грабеж или умишлен палеж или
взрив. В раздел ІІІ, т. 19 е дадена дефиниции на понятието кражба, като същата
е определена като отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго без
негово съгласие, с намерение противозаконно присвояване – чл. 194, ал. 1 от НК.
Съгласно
чл. 18 от Общите условия на застрахователя по застраховка „Каско”, при
настъпване на застрахователно събитие – кражба, застрахованият следва да
уведоми застрахователя за неговото настъпване на денонощен телефон в срок до
два часа от узнаването и писмено не по-късно от 1 работен ден от узнаването.
При кражба на МПС претенция за обезщетяване може да се предяви след представяне
на служебна бележкса от РПУ за заявяване от страна на застрахования за
настъпилото застрахователно събитие и постановление от органите на
предварителното производство за спиране на наказателното производство,
образувано по повод настъпилия застрахователен лиск. Застрахованият е длъжен да
представи и оригиналите на свидетелството за регистрация на МПС – част І и част
ІІ, документи за собственост и застрахователна полица, както и всички комплекти
ключове в срок от не по-късно от един работен ден от узнаване за събитието.
Съгласно
чл. 5, ал. 1, т. 11 от ОУ, застрахователят не покрива щети, които са причинени
от инсценирано застрахователно събитие със застрахованото МПС или опит за
заблуда или премълчаване от страна на застрахования или негов представител на
действителните обстоятелства, при които е възникнало събитието.
В срока на действие на застрахователния договор, на 15/16.05.2016
г. застрахованото МПС е противозаконно отнето от неизвестен извършител. На 16.05.2016
г. ползвателят на застрахованият автомобил /съгласно пълномощно от 9.09.02.2016
г./ П. Д.С.уведомява писмено застрахователя за настъпилото събитие и предава с
протокол застрахователната полица; талон
за оглед № 0057778 към застрахователната полица; застрахователна полица ГО на
МПС; контролен талон към застраховка ГО; свидетелство за регистрация на МПС
част І и част ІІ; удостоверение за техническа изправност част І и част ІІ; два
броя ключове и копие на пълномощно. При заявяване на събитието, С., в
качеството му на пълномощник на застрахованото лице, дава обяснения, че при
закупуване на автомобила от предходния собственик, в колата е намерен още един
ключ, за който С. приел, че е вторият ключ за колата, тъй като на външен вид
бил същия като оригиналния. Този втори ключ никога не е ползван. След
настъпване на събитието, бившият собственик на колата бил уведомен и му казал,
че това не е ключ, а само кутия от ключ и не знае как е попаднала в колата.
Видно от съдържащия се в застрахователната преписка талон № 0057778/27.01.2016
г. за оглед на застрахованото по процесната преписка МПС, последното е с 1 брой
оригинални ключове, като е отбелязано, че няма дубликати.
На 26.05.2016
г. на П. С. е издадено удостоверение от
РУП-гр. Правец, че същият е заявил на 16.05.2016 г. в РУП-гр. Правец противозаконното
отнемане на плоцесния автомобил. Във връзка с това е образувано досъдебно
производство № 55/2016 г. по описа на РУ-гр. Правец срещу неизвестен извършител
за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК. С постановление на РП-Ботевград от
15.07.2016 г., по пр. пр. № 780/2016 г., на основание чл. 199, 244, ал. 1, т. 2
от НК е спряно досъдебното производство № 55/2016 г. по описа на РУ-Правец.
Ответникът
е изпратил писмо с негов изх. № 15-3085/13.06.2016 г., с което уведомява
застрахованото лице, че във връзка с уведомлението от 16.05.2016 г. е образувана преписка по щета с
№ 0020-300-0063/2016 г. След разглеждане на тази щета е взето решение, че претенцията
за изплащане на застрахователно обезщетение следва да бъде отказана, тъй като в
хода на проверката е установено несъответствие между декларираните
обстоятелства и обяснителната записка по щетата и информацията, съдържаща се в
транспондера на контактния ключ, което води
до заключение, че е налице опит за заблуда. Предвид изложеното
застрахователят приема, че е налице хипотезата на раздел ІІ, чл. 5, ал. , т. 11
от ОУ и застрахователно обезщетение не се дължи.
Изложеното
се установява от приетите и неоспорени от страните писмени доказателства.
От
показанията на свидетеля П. Д.С.се установява, че свидетелят е ползвал
процесния автомобил от месец февруари 2016 г. до 15.05.2016 г., тъй като
собственикът на „М.р.“ АД му е приятел и затова му е предоставил да ползва този
автомобил. За този период свидетелят е управлявал 98 % от случаите автомобила. На
15 май 2016 г. свидетелят тръгнал от гр.
Враца с приятелката си и отишли в хотел „Риу Правец”. Тогава оставил автомобила
на паркинга пред входа на хотела, където
е осветено и има камери. След като оставил автомобила на паркинга,
свидетелят излязал от хотела на
следващата сутрин. Свидетелят и приятелката му вечеряли в хотела, като С. не
помни кога са се прибрали в стаята.
Автомобилът не е ползван след като се настанили в хотела. На следващата сутрин, при напускането на
хотела около 10.00-11.00 ч. установили, че автомобилът липсва и не е там,
където го оставили. Свидетелят се обадил първо на охраната на хотела, след
което звъннал на тел. 112. Охраната му казала, че не е възможно да липсва
колата. След това свидетелят се обадил на тел. 112 и съобщил, че автомобилът му
е изчезнал. След това се обадил и на телефона, който имал на застрахователя и
го уведомил. Към момента на кражбата, автомобилът бил в перфектно състояние и
технически изправен, тъй като С. не е имал някакви проблеми с него. Автомобилът
бил само с един ключ и свидетелят е предоставил на застрахователя този ключ,
плюс още една кутийка, която е от стария ключ, с изтъркани символи по нея.
Когато взел автомобила от застрахования, кутийката била вътре в него и свидетелят
помислил, че и това е ключ. Свидетелят заявава, че не е правил промени по настройките на бордовия
компютър.
От
заключението по съдебно-автотехническата експертиза, което Съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че средната пазарна оценка
на автомобила на свободния пазар към датата на застрахователното събитие е 34610
лева. От информацията, съдържаща се в ключа, разчетена в автосервиза на
официалния вносител „А.Б.”, се
установява, че няма данни за неизправност на алармената система. Автомобилът
има фабрична алармена система, която е свързана с централното заключване и
блокиране на стартиране на двигателя. Автомобилът има и система за комфортен
достъп. При приближаване на ключа, който се намира в джоба на водача до
автомобила и докосване на дръжката с ръка ключалките на вратите на автомобила
се деблокират и могат да се отварят и затварят. Ключът се поставя в
патронника и двигателят може да се
стартира с бутон „Старт”. Информацията в ключа е възобновена за последен път на
08.04.2016 г. в 00.00 ч., като това е последният запис върху ключа. Автомобилът
е с фабрично вградена алармена система с кодов номер 302, като няма конкретни
данни за точните й параметри. Всички алармени системи при заключен автомобил
реагират и се задействат аварийно при отваряне на една от всичките врати и
капаци на автомобила със злом, при проникване на тяло или дори ръка в салона на
автомобила. Алармената система сигнализира чрез звуков сигнал на сирената си и
чрез светлинен сигнал на пътепоказателите – мигачите, а стартирането на
двигателя се блокира и деблокира от имобилайзера, вграден в ключа. Автомобилът
е фабрично произведен с 2 ключа, които следва да се предадат на първоначалния
собственик. От представените на застрахователя ключове само единият с № BMW 6986581-02 e действителен и е на процесния
автомобил и от него е разчетена информацията. Ключът с № BMW 6954810-01 е само пластмасов корпус на ключ от
БМВ. В него няма електронна платка, което е същността на действителен фабричен
ключ. Механичният код на оригиналния ключ и механичния код на механичната част,
намираща се вкарана в пластмасовия корпус /кутийката/, са различни. Това
означава, че тази кутийка не е на процесния автомобил, а е от друг автомобил
или е фалшификат. Това се разбира и от серийния номер, който е различен на
двата ключа. Имобилайзерната система на процесния автомобил не може да се
неутрализира лесно без оригинален ключ или дубликат. Тя може да се неутрализира
много трудно от специалист на високо ниво по осигурителна и охранителна техника
и изисква продължително време. Без наличието на оригинален ключ с имобилайзер не може да се задействат и
приведат в движение двигателя и автомобила. Автомобилът може да се
отключва/заключва, да се стартира/спира двигателят му и да се управлява с
нарочно изготвен дубликат на оригиналния ключ, като кражбите се извършват
най-често с ключове дубликати. Такива автомобили, като процесният, ако крадецът
няма дубликат на оригиналния ключ с копиране на данните от оригиналния ключ,
обикновено се крадат, чрез натоварване на репатрак или колесар и превозване до
сервиз, където системите за сигурност се деактивират.
При настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение съгласно
условията на застрахователния договор – чл. 394
от КЗ. Съгласно
чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
От
представените по делото доказателства се установява наличието на валидно
застрахователно правоотношение въз основа на сключената застрахователна полица №
0020300201600017 от 27.01.2016 г. Разпоредбата на чл. 343, ал. 1 КЗ определя
застрахователния договор като договор, с който застрахователят се задължава
срещу плащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на
застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. Със
същите правни белези се характеризира и договорът за имуществено З. по чл. 399 КЗ, който има за предмет оценими в пари права на застрахования.
Легалната дефиниция на договора сочи ясно, че целта и смисълът на
застрахователния договор се свеждат до осигуряване на застрахователно покритие
срещу рисковете на съответния вид застраховка.
С оглед целта на договора, от момента на влизането му в сила за
застрахователя възниква задължение да носи риска от настъпване на предвидените
застрахователни събития и при евентуалното им осъществяване да заплати на
застрахования обезщетение за претърпените вреди, определено при имуществените
застраховки по правилото на чл. 404 КЗ. Осигуряването на застрахователно
покритие формира съдържанието на дължимата от застрахователя престация, което
означава, че възникването на задължението за носене на риска съвпада с момента
на влизане на застрахователния договор в сила. Щом като е влязъл в сила,
застрахователният договор осигурява застрахователно покритие и обратната
хипотеза не е възможна. В случая сключеният от страните застрахователен договор
е влязъл в сила, с плащането на
договорената първа вноска от застрахователната премия. В този смисъл
следва да се приеме, че е налице валидно застрахователно правоотношение между
страните, в срока на застрахователно покритие на което е настъпило
застрахователно събитие кражба, по което
застрахователят е отказал плащане на застрахователно обезщетение. В нормата на
чл. 408, ал. 1 от КЗ са изброени хипотезите, при налието на които
застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение. От
разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е видно, че правно релевантно за
правото да се откаже плащане на застрахователното обезщетение е единствено
неизпълнението на това задължение на застрахования, което е значително с оглед
интереса на застрахователя, било
е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие. Следователно
заплащането на застрахователното обезщетение може да се откаже само, ако
неизпълнението на уговорените в Общите условия на застраховката задължения на
застрахования при настъпване на застрахователното събитие е способствало за
настъпване на застрахователното събитие или е оказало друго въздействие върху
него, или пък това неизпълнение е довело до невъзможността да бъдат предотвратени
вредите от събитието, т.е. невъзможността откраднатото имущество да бъде
открито. В случая доказателства за
наличие на такава причинна връзка липсват. Ответникът обосновава решението си
да откаже плащане с чл. 5, ал. 1, т. 11 от ОУ. Съгласно постановеното по реда
на чл. 290 от ГПК решение № 49/29.07.2013 г. на ВКС, І ТО, по т.д. № 840/2012
г. /с решението се дава разрешение относно приложението на чл. 211, т. 2 от КЗ /отм./,
но предвид сходната правна уредба в действащия КЗ, дадените с решението отговори
са все още актуални/, правото на застрахователя на откаже плащане на
застрахователно обезщетение е обусловено от установяването на пряка
причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение,
визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса
на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ.
възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. Не може по договорен път
причинната връзка да бъде презюмирана, като същата следва да се докаже в
процеса, на основание чл.154 ГПК, от застрахователя. В случая застрахователят
не доказа, че щетите за ищеца са причинени от инсценирано застрахователно
събитие със застрахованото МПС или опит за заблуда или премълчаване от страна
на застрахования или негов представител на действителните обстоятелства, при
които е възникнало събитието. Наистина се установи, че при уведомяване на
застрахователя за настъпване на процесното събитие, представителят на
застрахованото лице е декларирало, че предава два ключа, като при извършване на
проверка е установено, че ключът е само един, а другият т.нар. ключ с № BMW 6954810-01 всъщност е само пластмасов корпус на ключ от БМВ, в
който корпус няма електронна платка и чийто фабричен номер не отговаря на
процесния автомобил. При
сключването на застрахователната полица, задължение на застрахователя, респ. на
упълномощеното от него лице, е да изиска за оглед застрахованата вещ и да издаде талон за огледа – раздел І, чл. 8,
ал. 5 от ОУ. Съгласно изготвения талон за оглед, застрахованото МПС е с 1
оригинален ключ, като не е посочено къде е вторият ключ и има ли такъв /доколкото от заключението на
вещото лице става ясно, че автомобилът
е фабрично произведен с 2 ключа, които следва да се предадат на първоначалния
собственик/. Не се доказа установеното несъответствие
между
декларираните на 16.05.2016
г., при заявявяане на събитието данни относно броя на ключовете и предаването
на пластмасов корпус на ключ от БМВ с № BMW 6954810-01 като втори ключ, наред с оригиналния
такъв, да е достатъчно за
осъществяване на визираното в чл. 5, ал. 1, т. 11 от ОУ основание за отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение, поради изискването за отказ на още
две предпоставки: неверните данни да са предоставени от застрахования с
намерение да въведе застрахователя в заблуждение, и вредите, за които иска
обезщетение, да са причинени от или вследствие на това неправомерно поведение.
По настоящето дело няма доказателства ищецът да е
действал с умисъл да заблуди застрахователя относно обстоятелствата при
настъпване на застрахователното събитие, нито вредите да са настъпили именно в
резултат на предоставяне на неверни данни за самото застрахователно събитие,
нито се доказа, че липсата на втория оригинален ключ за
МПС /който ключ не е и описан от застрахователя в талона за оглед при сключване
на застраховката/ е в
пряка причинна връзка с кражбата на МПС. В този смисъл е и
постановеното от ВКС решение № 49/29.072013 г. на ВКС, І ТО, по т.д. № 840/2012
г.
Неоснователни
се явяват и направените от ответника възражения, че предоставените от
ищеца данни в уведомлението не съответстват на действителните обстоятелства,
при които е настъпило застрахователното събитие "кражба" и, че автомобилът няма алармена система.
Наличието на последната се установява от заключението на вещото лице.
Обстоятелството, че информацията в ключа
е възобновена за последен път на 08.04.2016 г. в 00.00 ч., като това е
последният запис върху ключа, не обосновава извод, че след този запис
автомобилът не е управляван или че е налице някаква манипулация в данните на
бордовия компютър. В заключението си вещото лице А. описва, че запаметяването
на параметрите от електронния блок за управление на автомобила върху ключа се
осъществява при кумулативното
наличие на конкретно посочени в заключението условия и при коректно
поставяне на ключа в контактното гнездо. Освен това, съгласно разясненията на вещото лице, дадени при
разпита му в о.с.з. на 26.01.2018 г., последното записване върху ключа е
разчетено, съобразно часовника на самия автомобил. Ако часовникът е верен, то
този час е действителен, съответно в бордовия компютър ще се запише информация
към датата и часа, съобразно часовника на автомобила. Часовникът може да се
спре и при смяна на акумулатора, но по делото няма обективни данни, от които да
се направи извод, че такава манипулация е правена. Ето защо, въз основа
единствено на справката за снета и разчетена информация от ключа на автомобила не може да се
направи извод, че ищецът - застрахован е предоставил на застрахователя неверни
данни относно застрахователното събитие и действителния момент на неговото
настъпване /така решение №
207 от 13.01.2017 г. на ВКС, ІІ ТО, по т.д. № 3394/2015 г./.
Правилата
за разпределение на доказателствената тежест задължават Съда да приеме, че
фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща
тежестта на доказване, не са осъществени. Ето защо следва да се приеме, че за
ответника е възникнало задължението по чл. 394 вр. чл. 405, ал. 1 КЗ по
процесния застрахователен договор.
При имущественото З.
застрахователната сума представлява максималния размер на паричното задължение
на застрахователя, максималната граница на неговата отговорност, а не дължимото
от него при всички случаи обезщетение, т.е. застрахователят дължи по принцип
само стойността на действително претърпяната вреда. Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подЗ. и З. по договорена застрахователна стойност / в случая не се установява страните да
са определили договорена застрахователна стойност по чл. 387 от КЗ/ . Съгласно чл. 400, ал.
1 от КЗ, за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. При данните по делото,
основаващи се на приетото заключение на автотехническа експертиза, Съдът
приема, че действителната пазарна стойност на откраднатия лек автомобил възлиза
към датата на настъпване на това застрахователно събитие на 34610 лв.
Предвид изложеното
Съдът намира предявеният иск за основателен и доказан за сумата от 34610 лева,
като следва да бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 35000
лева.
При
този изход на производството, ищецът има право на направените разноски- арг. от
чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ответникът прави искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
намаляване на претендираното от ищеца възнаграждение поради прекомерност.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата. В случая съдът намира, че заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение от 1900 лева е
в съответствие с размера, установен в чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. §2а от ДР на Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /1580 лв. + 319 лв. =1896 лв./ и не се явява
прекомерно с оглед характера и сложността на делото. Предвид изложеното, съдът
намира, че възражението на ответника за прекомерност е неоснователно и дължимите на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение следва да се определят в
размер на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1900
лева. Предвид изложеното, на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна
такса /1400 лв./, адвокатско възнаграждение /1900 лв./ и възнаграждение за вещо
лице /200 лв./, съразмерно на уважената част на иска в размер на 3461 лева.
Ответникът
е поискал присъждане на разноски за депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в представения списък на разноските, като съразмерно отхвърлената
част на иска му се дължат такива в размер на 10.03 лева /600 лева депозит за
вещо лице и 300 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ/.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
З.А.Д."ОЗК – З.” АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „М.р.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 394 вр. чл. 405, ал. 1 от
Кодекса за З.то, сумата от 34610 лева /тридесет и четири хиляди шестстотин и
десет лева/, представляваща застрахователно
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 15.05.2016 г. срещу 16.05.2016
г., по застрахователна полица № 0020300201600017 от 27.01.2016 г., ведно
със законната лихва от 21.11.2016 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за
разликата до пълния предявен размер от 35000 лева.
ОСЪЖДА
З.А.Д."ОЗК – З.” АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***
да заплати на „М.р.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски в размер на 3461
лева /три хиляди четиристотин шестдесет и един лева/.
ОСЪЖДА
„М.р.” АД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на З.А.Д."ОЗК – З.” АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, разноски и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 10.03 лева /десет лева и 3 ст./.
Решението може да бъде обжалвано пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: