Решение по дело №28526/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2462
Дата: 13 февруари 2024 г.
Съдия: Станимир Николов Йорданов Кюлеров
Дело: 20231110128526
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2462
гр. София, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:............
при участието на секретаря ...........
като разгледа докладваното от ............ Гражданско дело № 20231110128526
по описа за 2023 година
Искът е с правно основание чл. 411 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищеца ................, със седалище и адрес на управление ....................,
представляван от ........... – главен изпълнителен директор и .......... –
изпълнителен директор, твърди в исковата си молба, че за него е налице
правен интерес да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати посочените в същата суми вследствие случило се
ПТП, на 13.05.2021 г. в гр. .............“, с посока на движение от .............. с
участието на МПС, застраховани при ищеца и ответника. В съдебно заседание
искът се поддържа, претендират се направените по делото разноски.
Ответника ................, със седалище и адрес на управление ..............,
представляван от ............... - изпълнителни директори, в срока по чл. 131
от ГПК е подал писмен отговор до съда, в който оспорва предявените искове,
и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли, претендират се
направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
1. Отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства: С протоколно определение от 08.12.2023 г. съдът е отделил
като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства по делото
следните факти от обективната действителност, представляващи част от
фактическия състав на регресния иск по чл. 411 от КЗ следва да се считат за
доказани:
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка "Каско"
относно лек автомобил марка/модел ......... с ищцовото дружество.
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" относно лек автомобил марка/модел ................
с ответното дружество.
изплащане от страна на ищеца на сумата в размер на 1 272, 26 лева на
автосервиза, осъществил ремонта на увредения автомобил.
начисляване на обичайни разноски в размер на 15 лева.
изпращане на регресна покана за сумата в размер на 1 287, 26 лева, както
и нейното получаване от страна на ответното дружество и изплащане на
суматае в размер на 700, 28 лева от страна на ответника на ищеца.
2. По отношение на механизма на ПТП, причинно-следствената
връзка и стойността на щетите: По отношение на тези въпроси съдът
напълно кредитира отговорите, които са дадени от приетата като
даказателство по делото САТЕ, както и приобщените по делото писмени
доказателства, в това число двустранен констативен протокол за ПТП от
13.05.2021 г., съставен от участвалите в ПТП водачи. Въз основа на така
изброените доказателства съдът възприема следния механизъм на ПТП – на
13.05.2021 г. в гр. .............“, с посока на движение от .............. по време на
движение водача на лек автомобил марка/модел ................ предприема
маневра престрояване в съседна /лява/ пътна лента, при което удря
движещият се там лек автомобил марка/модел ........., и причинява ПТП с
имуществени вреди. Вещото лице дава заключение, че причината за ПТП е
неправилна преценка по време и разстояние при извършване на маневра
престрояване в съседна пътна лента на водача на лек автомобил марка/модел
................, а имуществените увреждания, нанесени на лек автомобил
марка/модел ......... се намират в пряка причинно-следствена връзка с
описаното в двустранния констативен протокол за ПТП от 13.05.2021 г, приет
2
като доказателство по делото и възлизат на сумата в размер на 1 272, 26 лева,
или с включени ликвидационни разноски в обичания размер от 15 лева – 1
287, 26 лева.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
С плащането на обезщетението по чл. 410 от КЗ застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. В случаите като процесния, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Съгласно чл.45
ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму,
като вината се презумира до доказване на противното.
Ищецът доказа фактите, на които основава претенцията си – безспорни
са договорът за застраховка с ощетеният собственик на МПС, по силата на
който се е задължил срещу застрахователна премия да носи риска от
повреждане на автомобила му от ПТП; застрахователният договор между
причинителя на ведите и ответника, по силата на който последният носи
риска от ангажиране на гражданската му отговорност; действителния размер
на причинените вреди; обезщетяването на застрахования при ищеца водач на
МПС чрез извършване на ремонт в сервиз на стойност обявената сума, както
и осъществяването на процесното ПТП и неговия механизъм. От допуснатата
и приета САТЕ, която дава изчерпателни отговори на въпросите, поставени в
нея се установяват механизма на настъпване на произшествието, и наличието
на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и щетите по
пострадалото МПС. Стойността на щетата възлиза на 1 272, 26 лева, която
сума е необходима за възстановяване на автомобила, както и сумата в размер
на 15 лева, представляваща обичайния размер на ликвидационните разноски.
След получаване на регресна покана за сумата в размер на 1 287, 26 лева,
3
ответника е заплатил сумата в размер на 700, 28 лева на ищеца. Иска е заведен
като частичен за сумата в размер на 150 лева, като с протоколно определение
от 08.12.2023 г. съдът е допуснал изменение на размера на иска по реда на чл.
214, ал. 1 от ГПК, като същия следва да се счита предявен за сумата в размер
на 586, 98 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД при гражданския
деликт вината се предполага, поради което съдът счита, че искът се доказа по
основание и размер. Съгласно разпоредбите на КЗ застрахователят по
задължителна застраховка „гражданска отговорност” отговаря за вредите,
причинени на чуждо имущество като обезщетението не може да надхвърля
застрахователната сума по договора. С оглед всичко казано дотук иска следва
да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 26.05.2023 г., до окончателното изплащане на
вземането.
С оглед изхода на делото ищеца има право на разноски на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК. С оглед ниската фактическа и правна сложност на делото
юрисконсултското възнаграждение по делото следва да бъде определено на
осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25, ал. 1 от НЗПП към минималния размер от
100 лева, от което следва, че общия размер на разносикте възлиза на 750 лева,
както следва – 50 лева държавна такса, 600 лева депозит за САТЕ и и 100
лева юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ................, със седалище и адрес на управление ..............,
представляван от ............... - изпълнителни директори, да заплати на
................, със седалище и адрес на управление ...................., представляван
от ........... – главен изпълнителен директор и .......... – изпълнителен
директор, сумата в размер на 586, 98 лева /петстотин осемдесет и шест
лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща невъзстановено от
ответника застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди
на осн. чл. 411 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 26.05.2023 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата в размер на 750 /седемстотин и
4
петдесет/ лева, представляваща направените по делото разноски, както
следва – 50 лева държавна такса, 600 лева депозит за САТЕ, и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК, и чл. 25, ал. 1 от НЗПП.

Банкова сметка на ищеца:
IBAN:.............
BIC: ...............
.....................

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5