Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 22 06.04.2010г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, Четвърти граждански състав,
на
четвърти март 2010 година
в
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
Секретар М.Т.
като
разгледа докладваното от съдията – докладчик ЗЛАТЕВ
Гражданско
дело № 1106 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази следното :
Производството е на основание чл. 200 от КТ във вр. с чл.131 от ГПК /2008г./.
Постъпила е Искова молба от Я.К.М., К.Д.Т. и А.Д.М. ***, в качеството им
на ******* на починалия Д. А. М., бивш жител *** срещу “********”- ООД, гр. К.
за присъждане на обезщетение за претърпени в резултат на трудова злополука
неимуществени вреди, законна лихва върху размера на обезщетенията от датата на
настъпване на смъртта на ******* им Д. А. М., както и мораторна лихва върху
изплатената на всеки един от ищците част от обезщетение от **** лева, за
времето от датата на увреждането **.**.**** г. до датата на изплащане на тази
част-**.**. г.
Твърдят, че общият им ********* е починал в следствие на трудова
злополука, станала на **.**.****г. по време на изпълнение на трудовите му
задължения. Я.К.М., е ****** на починалия Д. А. М., а К.Д.Т. и А.Д.М. са негови
*****. Твърдят, че и тримата са претърпели значителни душевни болки и
страдания, които са им причинили неимуществени вреди и оценяват последните в размер на ** *** лева за
Я.К.М., ** *** лева за К.Д.Т., ** ** лева за А.Д.М., като приспадат от
посочените имуществени претенции сумата в размер на * *** лева за всеки
един от тях поотделно, която сума представлява изплатено от **************застрахователно
обезщетение. Същите молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника
“*******”- ООД, гр. К. да им заплати претендираните суми, ведно със законните
лихви върху тях от датата на увреждането - **.**.****г. до окончателното
изплащане на сумите, мораторните лихви върху изплатеното на всеки един от
ищците застрахователно обезщетение в размер на **** лева за времето от датата
на увреждането **.**.****г. до датата на изплащане на тази част -**.**.**** г.,
и направените по делото разноски.
Ответникът “******”- ООД гр. К.,
обл. С. подава писмен Отговор в срока по
чл. 131 от ГПК /2008г./, в който изразява становището, че искът е допустим и частично основателен.
Преди всичко ответната страна счита, че исковете са предявени в завишени
размери. Ищците претендират общо за сумата от *** *** лева, а не за *** ***
лева, тъй като им е изплатено
застрахователно обезщетение по * *** лева на всеки един от тях. Исковата
претенция е частично основателна доколкото отговорността по чл. 200 от КТ е
БЕЗВИНОВНА, поради което ********* носи имуществена отговорност. В Отговора
ответната страна изразява становище, че в случая отговорността следва на основание на разпоредбата на чл.201, ал.2
от КТ да бъде намалена, тъй като пострадалия по време на изпълнение на
трудовата си функция е допуснал груба небрежност. Пострадалият ******* през ****г.
при предходно ********* е получил *********** в следствие на което е претърпял ************.
Ето защо защитата поддържа становището, че в причинно - следствена връзка с ********
на М. е предходна **************, чиято функция не е била напълно възстановена.
А пострадалия на свой риск е продължил да работи като **********, което е груба
небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ и тази груба небрежност е част от
механизма на трудовата злополука. Според ответната страна ******** е допуснал
груба небрежност, изразяваща се в това, че последният е съзнавал настъпването на
вредоносните последици - уреждане на здравето си, но се е надявал да ги предотврати.
Освен това ************* излага в становището си, че липсата на предпазна
каска и нейното не ползване от М. преди и по време на злополуката, не се намира
в причинно-следствена връзка с настъпилия смъртен резултат.
След като се запозна с направените в
Исковата молба претенции, със становищата на всяка една от страните по делото,
със събраните по делото писмени и гласни доказателства и с приложимите по
казуса материално - правни и процесуални норми, ОС - Ст. Загора счита за
изяснено и доказано следното :
ОТНОСНО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКА:
Безспорно е по делото и се установява от представеното и прието като
доказателство Удостоверение за наследници № ***/**.**.****г. на кметство с. К.,
общ. К., че ищците Я.К.М., К.Д.Т. и А.Д.М., са ********* на Д. А. М., бивш
жител ***, починал на **.**.****г., като са съответно негови ******** и *******.
Искът е предявен от тях срещу работодателя, което обуславя правният интерес. Не
са налице абсолютните процесуални пречки по смисъла на чл.129, ал.2-6 и чл.130
от ГПК/2008г./. С оглед цената на иска, същият е родово и местно подсъден на
Окръжен съд - гр. Стара Загора като първа инстанция. Поради което исковата
претенция следва да се разгледа и реши по същество в настоящото съдебно
производство и с настоящото първоинстанционно съдебно решение.
ОТНОСНО МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКА:
Не се спори по делото, че към датата на
увреждането – **.**.****г., пострадалият Д. А. М. е бил в трудово
правоотношение с “***********”- ООД – гр. К., като е заемал длъжността “***********”
видно от приложения и приет като доказателство Трудов договор № ** от **.**.****г.
Безспорно установено е и обстоятелството, че на **.**.****г., покойният Д.
А. М. е изпълнявал задача за деня, като е ****************** на една от южните
тераси на третия етаж на *****************
на ответника, ********** на “**********”
в гр. П., общ. К., обл.С.
По необясними причини тухлите на парапета на терасата, на която е работил
починалия Д. А. М. са се отлепили и паднали на терасата на първия етаж на
сградата, а същият е изгубил равновесие и е паднал върху падналите преди него тухли. В резултат на това
получава ************************, в резултат
на което почива независимо от оказаната медицинска помощ, съгласно Препис -извлечение
от Акт за смърт № **** от **.**.****г. на Община- С.
Тази злополука е приета за трудова с Разпореждане № *** от **.**.****г. на
РУ “Социално осигуряване” на НОИ- С. на основание чл. 60, ал. 1 от КСО.
По случая е образувано досъдебно
производство № ****/****г. по описа на РУ на МВР- гр. К. и Прокурорска преписка
№ ****/****г. по описа на ОП – гр. С. срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, за това, че поради незнание или немарливо
изпълнение на занятие или друга правно регламентира дейност, представляваща източник
на повишена опасност, е причинила смъртта на Д. А. М.. Въпреки проведеното разследване по делото не са събрани категорични данни, от
който да се направи безсъмнен извод за
извършено престъпление по смисъла на разпоредбата на чл.123, ал.1 от НК с
пострадал Д. М.,*** прекратява образуваното досъдебно производство. Досъдебното
производство е прекратено с
постановление № ****/**** г. на ОП – С. Последното не е обжалвано от ищците, наследници на
пострадалия в законния 7- дневен срок.
За изясняване на делото от фактическа и
правна страна, съдът събра писмени доказателства - трудов договор № **/**.**.****г.,
препис -извлечение от акт за смърт № ****/**.**.****г., удостоверение за наследници
№ ***/**.**.****г., разпореждане № ***/**.**.****г., на РУСО – гр. С., с което
се приема, че станалата с Д. А. М.
злополука на **.**.****г. е “трудова” по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО,
извлечения на банковите сметки на тримата ищци, по които е преведено паричното
обезщетение в размер на ****лв./********/ за всеки един от тях от
застрахователя „****.“ЕАД, протокол за резултатите от извършено разследване на злополуката станала
на **.**.****г. с Д. А. М., извършена от ТД на НОИ - гр. С., СИЕ на труп- № ***/****г.
По време на съдебното дирене бяха
разпитани осем свидетели, които установиха обстоятелства относно предмета на
настоящия спор.
Съдът
постави на ищците Я.К.М. и К.Д.М. въпроси по реда на чл.176 от ГПК/2008г./. За
изясняване на обстоятелствата по делото, относно които се изискват
специализирани знания, с които съдът не разполага, се назначи СМЕ и СИЕ. По
настоящото дело се приложи и прокурорска преписка № ****/****г. на ОП -гр. С.
Съгласно
разпоредбата на чл. 200 от КТ, за
вреди от трудова злополука, довела до смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено, независимо дали негов орган или друг негов
работник или служител има вина за настъпването им.
В
случая, са налице всички предпоставки на този фактически състав. Налице е
трудова злополука, установена по съответния административен и съдебен ред, от
злополуката е последвала смъртта на ******* при *********. При това положение, работодателят има задължение
да заплати обезщетение. Отговорността по смисъла на разпоредбата на чл.200
от КТ е безвиновна отговорност. Задължението на работодателя за обезвреда
възниква независимо от това дали той самия, негов орган или друг негов работник
или служител е виновен за увреждането. Когато работника или служителят е
починал, работодателя отговаря пред неговите наследници.
Ето защо „************“ ООД дължи
обезщетение на ищцовата страна. В следствие на претърпяната трудова злополуката
*********** на ищците почива. Поради което последните претърпяват неимуществени
вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания заради настъпилата смърт.
Внезапната загуба на техния ****** и ****** се отразява тежко на всеки един от
тях. Преждевременната му смърт лишава ищците от силната опора на техния любим
човек, от неговата всеотдайност към тях, от мъдрите му съвети, от непрестанните
грижи, който М. е полагал за семейството си. Докато пострадалият е бил жив са съществували отношения на взаимна обич,
разбирателство и подкрепа между членовете на неговото домакинство. Предвид
горното съдът разбира и знае, че душевните болки, страдания и неудобства, които
са претърпели и ще продължават да търпят и изживяват до края на живота си Я., К.
и А. от загубата на техния ****** и ******** Д. М. не могат да бъдат възмездени
с паричен еквивалент. Напротив - съдът счита, че тази загуба е неизмерима и
неоценима в пари. Законодателят не е определил критерии, въз основа на които
съдът да присъди дължимото обезщетение. Последното следва да се присъди от съда
по справедливост- аргумент по чл.52 от ЗЗД.
Ето защо при определяне размерът на обезщетението относно претърпени вреди
от неимуществен характер, изразяващи се в болки и душевни страдания, като
критерии за сумата, представляваща и размерът на дължимото паричното
възмездяване, съдът се съобрази в настоящото решение и със съдебната практика
на ОС- Ст.Загора по аналогични казуси, с практиката на АС- Пловдив и ВКС- София
по подобни спорове, относно размерът на присъдените неимуществени вреди при
трудова злополука със смъртен резултат.
Видно от приетия като писмено
доказателство трудов договор № **/**.**.****г.
пострадалият Д. М. е бил в трудово правоотношение с ответното дружество „******“
ООД- гр.К. от **.**.****г. до деня на
настъпване на увреждането- **.**.****г. Същият е изпълнявал длъжността „**********“.
От събраните по делото доказателства се установи, че М. през ****г. е имал ***********
в следствие на което е получил ***************. На **.**.****г. същия е
претърпял *************** за отстраняване на ***************. Около ****** след
това пострадалия М. е започнал отново да
изпълнява трудовите си задължения. Поради краткото време - от деня на *************
за премахване на ************* до деня на завръщане към изпълнение на трудовата
функция на пострадалия е необходимо да се изследва въпросът дали М. се е
възстановил след проведената *************** или бил нестабилен, не е могъл
добре да ************* и по този начин е проявил груба небрежност, като същия е
предвиждал настъпването на вредоносните последици - увреждане на здравето си,
но се е надявал да ги предотврати и въпреки това пострадалият
на свой риск е продължил да работи като *********. Изясняването на тази
проблема е от особено важно значение за делото, тъй като ще се даде отговор на
въпроса дали има съпричиняване на настъпилия смъртоносен резултат, каквато е и тезата на ответното
дружество. А последното обстоятелство ще повлияе и върху определяне размера на
претендираното обезщетение от ищцовата страна.
За изясняване на делото от фактическа
страна и досежно възражението на ответникът, че пострадалият ********* е
проявил груба небрежност поради което и е налице съпричиняване на вредоносния
резултат - настъпилата смърт на М. съдът назначи СМЕ, събра гласни
доказателства, като разпита осем свидетели, постави въпроси по реда на чл.176
от ГПК/2008г./ на ищците Я.К.М. и К.Д.Т.
относно факта колко време след ************* пострадалия М. е започнал отново
работа като ********** и ***************. Същите заявиха пред съда, че *********************** на М. се е
осъществило около ****** преди техният наследодател да започне отново работа,
като той е ****************.
При обсъждане
и анализиране на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът констатира
противоречия, които с оглед изясняване на обективната истина следва да бъдат
отстранени и преодолени. Касае се за отговорите на ищците Я.К.М. и К.Д.Т. и
разпитаните свидетели относно проблемата с ********* пострадалият М. е ********.
Същите по време на съдебното следствие заявиха пред съда, че ******* М. е претърпял
*************** и следователно последният е чувствал явно и видимо неразположение
с ************** и именно с *******е ********. От назначената по делото тройна
комплексна СМЕ е видно, че вещите лица дават експертно заключение по писмени
данни относно поставените им въпроси, касаещо ***************** на М., а не от *********
така както твърдят разпитаните лица.
Ето защо предвид всичко горепосочено
съдът счита, се с оглед пълното, обективно и всестранно изясняване на делото от
фактическа и правна страна следва да се отстрани по категоричен и безсъмнен
начин посоченото противоречие, за да може в крайна сметка да се установи дали
пострадалият ******** е имал здравословни проблеми с ******, изразяващи се в ********,
с ************* и оттук да се заключи има ли съпричиняване на смъртния резултат
при настъпилата трудова злополука.
В допълнителните Уточнения, дадени от
експертите досежно констатираното противоречие, същите заявиха пред съда, че
поддържат Експертизата, така както е подадена по-рано с изложеното в нея
съдържание и посоченото заключение. Вещите лица са категорични, че във всички
предишни експертизи относно здравословното състояние на М. е посочено „**************.”
Следователно става дума за ************* и че именно на ***************
пострадалият М. е претърпял ************. Последното заключение е аргументирано
от констатираното в болничен лист на стр.** от делото, в който е посочено *************.
Също така в друга експертиза по делото е записано в анамнезата, че М. бил ******
по повод на **********.
По
време на съдебното следствие съдът разпита осем свидетели. От гласните
доказателства, дадени от последните се установи, че М. около ********* след ***************
се е върнал на работа, че същият видимо е ******* с **********, имал е
изменения на ********** и при натоварване и преумора е бил нестабилен и
неустойчив. Показанията на всичките свидетели относно здравословното състояние
на пострадалия ******* и по-конкретно, че същият е изпивал явно неразположение
с ********, изразяващо се в *********, че същия е имал ************** са
непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, относими са към предмета на
делото, поради което съдът ги акредитира с доверие.
В т.2 от Заключението на тройната комплексна СМЕ, вещите лица посочват, че действително
пострадалия М. е *******, макар и това ******* да не е било значително. Същевременно
с това вещите лица в т.2 от Заключението
посочват, че СМЕ не може да се ангажира категорично със становището дали
********** е могло да доведе до нарушаване ************** при работа на височина и дали е било или не
причина за т.н. „*********“ и дали последното обстоятелство се намира в причинно-следствена
връзка с настъпилата злополука. Същите заявиха, че се касае повече за житейски
въпрос, отколкото за медицински. Следователно вещите лица не изключиха по
безсъмнен и категоричен начин, че *********, където се е намирал М. преди злополуката не се дължи на
факта, че същият е *********, вследствие на което той е бил ************* в **************.
Същевременно разпитаните свидетели
установиха, че към момента на трудовата злополука не е имало нито вятър, нито
някаква друга причина от природен характер, вследствие на която да се е
осъществило *********, респективно ********* на пострадалия. Видно от Протокол № **/**.//.****г.
на НОИ - гр. С. и показанията на свидетелите пострадалият непосредствено преди
злополуката *********т М. е **********, ****** е, ******* се е на тухлената зидария
и ********. Последното се подкрепя и от
намерената на мястото на злополуката **********. Изпълняваната от пострадалия
трудова функция - **********- е свързана с работа на ******* и риск от ***********.
И пострадалият въпреки невъзстановената напълно функция на ******** и *********,
изразяваща се в **********, на свой риск е продължил да работи като **********,
и то при положение както се установява от стр. 1 от СМЕ абзац *********, че след
****************** е бил определен и назначен щадящ режим, какъвто по режим на
работа по естеството си по времето на инцидента не е бил налице.
От друга страна е видно, че от приложения по делото и приет като писмено
доказателство протокол за резултатите от извършеното разследване на злополуката
на ТД на НОИ- гр. С. № **/**.**.****г. при
извършения от компетентните органи оглед на площадката, където е станала
злополуката не е била открита задължителната на обекта предпазна каска на
пострадалия. Следователно въз основа на тези данни съдът заключи, че
пострадалия ******** е изпълнявал трудовите си задължения в явно противоречие с
установените изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
строителния обект. Въпреки раздадените от работодателя предпазни средства при
упражняване на трудовата дейност, М. не е положил грижа да използва личната си
предпазна каска по време на изпълнението на трудовите си задължения.
Ето
защо предвид горепосоченото съдът заключи, че М. е извършил нарушение на
законоустановените задължения на работника при изпълнение на възложената му
работа. Същият е допуснал нарушение на задължението му установено в
императивната разпоредба на чл.126, т.6 от КТ – да спазва правилата за
здравословни и безопасни условия на труд. Ето защо съдът счита, че липсата на
предпазна каска е лично нарушение на
пострадалия, което се квалифицира като груба небрежност по смисъла на разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ. И дори
неизползването на предпазната каска от М. да не се намира в причинно-следствена
връзка с настъпилия смъртоносен резултат, така както са констатирали и вещите
лица в т.1 от Заключението на приетата тройна комплексна СМЕ, то този факт
според съда има значение и отношение към добросъвестното изпълнение на
трудовите задължения на пострадалия, показателен е досежно грижата, която същия
полагал по време на изпълнение трудовата
си дейност и по никакъв начин не може да остане пренебрегнат от съда при
цялостната преценка на събраните по делото факти и доказателства. Това
обстоятелство не е ирелевантно към предмета на настоящия спор, защото същото
има отношение за допринасянето на
вредоносния резултат от страна на пострадалия М., изразяващо се в допускането
на груба небрежност от последния, тъй като той не е положил грижата, изискуема
от законодателя при изпълнението на трудовите задължения, а именно, че
работникът трябва да изпълнява трудовите си задължения точно и добросъвестно.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено, че пострадалият ********* М. при
изпълнение на трудовата си функция е нарушил императивната разпоредба на чл.187,
т.5 от КТ. Същият по време на престиране на работната си сила не е спазил
правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Видно от протокол №
**/**.**.****г. за разследване на трудовата злополука от ТД на НОИ- С.,
пострадалият М. не е носил предпазна каска по време на изпълнение на трудовата
си функция и непосредствено преди настъпването на злополуката. От тук следва,
че законните ******* на починалия ********** не могат да се позовават на
неизпълнението от страна на работодателя на определени негови задължения в тази
област.
Ето защо предвид всичко гореизложено
съдът счита, че пострадалият ********** е допринесъл за трудовата злополука
като е допуснал груба небрежност, изразяваща се в неспазването от страна на
пострадалия на основни правила при
изпълнение на трудовите му задължения, а именно правилата по безопасност и
здравословност на труда, довели до увреждането, които той с бил длъжен да
изпълнява, но не спазил. От друга страна обаче видно от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, както и от Заключението на тройната комплексна
СМЕ, пострадалият ******* през ****г. при предходно *********** е получил ************
и *********** преди трудовата злополука е претърпял ****************. В
резултат на това и към деня на злополуката пострадалият е бил ******** в ***********
си и не е могъл добре да *************. Видно от
заключението на СМЕ и разясненията дадени в съдебно заседание, функцията на **********
не е била на **% възстановена. От приетия като доказателство по делото протокол
№**/**.**.****г. за разследване на трудовата
злополука от ТД на НОИ и показанията на разпитаните свидетели става ясно, че
пострадалият ********* непосредствено преди злополуката е ************, ********
е, ****************. Безсъмнено изпълняваната от пострадалия трудова функция- *********
е свързана с работа на ******** и риск от **********, особено при вдигане на
тежък предмет, какъвто е и *******************. А пострадалият въпреки невъзстановената
напълно функция на ************ на свой риск е продължил да работи като **********
и то при положение, че след ***************** на същият е бил назначен щадящ
режим.
Всичко гореизложено дава основание на съда да
приеме, че е налице груба небрежност,
проявена от пострадалия по смисъла на разпоредбата на чл.201, ал.2 от специалния
закон-КТ във връзка с общия закон чл.51, ал.2 от ЗЗД, и тази груба небрежност е
част от механизма на трудовата злополука. Защото пострадалият *********** е
съзнавал настъпването на вредоносните последици- увреждане на здравето си, но
се е надявал да ги предотврати, т.е. ******** не е положил грижа, която и
най-небрежният би положил в подобна ситуация.
Ето защо и предвид горепосоченото съдът
счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат по смисълът на
разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ във вр. с чл.51, ал.2 от ЗЗД, поради което
следва имуществената отговорност на работодателя бъде намалена, а от тук и предявените
исковите претенции на ищцовата страна да не бъдат уважени изцяло в
претендирания размер, а частично.
От друга страна при определяне на размерът на дължимите парични обезщетения за
претърпените и търпени в момента морални вреди от ищцовата страна, освен всичко
горепосочено, съдът отчита и икономическата конюнктура в страната, нарастващата
оценка на загубения човешки живот и на мъката по него, добрите отношения в
семейството, силната емоционална и духовна привързаност с починалия, неговата
възраст, възрастта на преживелия съпруг и степента на работоспособност на
децата му.
Относно ищцата Я.К.М., *********** на
починалия *********, която е загубила ************ в живота и с когото е
споделила ********години ********, починалият е бил и нейна нравствена опора,
съществували са отношения на взаимна обич и разбирателство между тях, съдът
счита, че размерът на дължимото обезщетение за претърпените и търпени в момента
духовни болки и страдания, следва да бъде оценено за сумата от ** *** лева /*************
лева/.
Съдът счита, че размерът на дължимото
обезщетение за сумата от ** *** лева е справедливо, тъй като Я.М. е в
работоспособна възраст, не страда от заболявания, които да се явяват пречка за
упражняването на трудова дейност и следователно сама може да се издържа и
работи. Освен това целта на присъденото обезщетение не е последната да се
обогати неоснователно, а да се компенсират по справедливост изживените от нея и
преживени сега морални болки страдания по загубата на починалия си ********.
Относно ищцата К.Д.Т., ********* на
починалия *******, която е загубила верен, всеотдаен и безкористен ******* съдът
счита, че размерът на дължимото обезщетение за претърпените и търпени в момента
морални болки и страдания от загубата на нейния ********* следва да бъде
оценено за сумата от ** *** лева /****** лева/.
Съдът счита, че размерът на дължимото
обезщетение за сумата от ** *** лева е справедливо, тъй като К.Т. е в работоспособна
възраст, не страда от заболявания, които да се явяват пречка за упражняването
на трудова дейност и следователно сама може да се издържа и работи. Освен това
същата е ********, живее самостоятелно и в отделно домакинство от това, което
съставлява нейната ***** и ***** на починалия наследодател. Също така целта на
присъденото обезщетение не е последната да се обогати неоснователно, а да се
компенсират по справедливост изживените от нея и преживени сега морални болки
страдания по загубата на починалия си *******.
Относно ищецът А.Д.М., ***** на
починалия ***********, който е загубил своя безкористен и всеотдаен ****** и ***********
съдът счита, че размерът на дължимото обезщетение за претърпените и търпени в
момента морални болки и страдания от загубата на неговия ******** следва да
бъде оценено за сумата от ** *** лева /********** лева/.
Съдът счита, че размерът на така
присъденото обезщетение за сумата от ** *** лева е справедливо, тъй като А.М. е
в работоспособна възраст, не са констатирани здравословни проблеми, които да се
явяват пречка същия да упражнява трудова дейност и да реализира доходи и
следователно сам може да се издържа и работи. Освен това последният е ******, и
макар да обитават едно домакинство със *********
на починалия *********, неговата ******, то същият съставлява отделно семейство
от това на първата ищца по делото. Също така не на последно място размерът на
присъденото обезщетение няма за цел да обогати неоснователно ******* А.М., а да
се компенсират по възможно най-справедливият начин претъпените и изживявани
морални страдания и духовни болни.
В останалите части предявените от ищците
искове над уважените размери от ** ***лв. за ***** и съответно по * ***
лв. за всеки от *********, до претендираните от тях
съответно ** *** лв. за ********* и по ** *** лв. за всяко едно от ********,
се явяват в тази им част неоснователни и недоказани, поради което следва да се
отхвърлят за тези размери, ведно с всички законни последици от това.
Относно искането на ищцовата страна ******
да изплати и мораторната лихва върху
сумата от **** лева, получена
от всеки един от ищците и представляваща обезщетение по застраховката злополука
„Г.“ АД“
за времето от датата на увреждането **.**.****г. до датата на плащането **.**.****г.,
съдът счита, че същото следва да бъде оставено изцяло без уважение, ведно със
законните последици от това. Видно от приетите по делото писмени доказателства-
извлечение от банковата сметка на Я.К.М., К.Д.Т. и А.Д.М., в графа „дата“ е
посочената **.**.****г., а в графа „основание“ - плащането на посочената сума в
размер на **** лева е осъществено директно от едно трето лице- ********** на ********
на пострадалото застраховано лице - ищците по делото. При тези обстоятелства за
ответната страна не е възникнало задължение за парично задължение директно към
ищците и следователно не е налице задължение за плащане на мораторна лихва
върху посочените суми и за посочения период. Това е така, защото паричното
задължение за престиране на процесната сума е реализирано директно от ***********, видно от
извлеченията на банковите сметки на тримата ищци по делото. Следователно
изплатена сума по никакъв начин не преминава през патримониума на **************.
Задължението за плащане на претендираната лихва възниква единствено и само за **********.
Но тъй като последната не е привлечена нито като ответник, нито като квази
страна – трето лице помагач в настоящия съдебен процес, то това съдебно решение
няма осъдително действие спрямо единствения ответник по отношение на тази
искова претенция, нито установително действие в отношенията на третото лице и
насрещната страна и оттук мотивите на съдебното решение нямат обвързваща сила
за застрахователя по аргумент от чл.223, ал.2 от ГПК/2008г./. Ето защо предвид
горното съдът счита, че следва да остави без уважение искането на ищцовата
страна за плащане на мораторна лихва за полученото от тях застрахователно обезщетение, претендирана от
ответника по делото „**********“ ООД , като изцяло неоснователно и недоказано.
Ето защо водим от гореизложените мотиви и на
основание чл.200 във вр. с чл.201, ал.2
от КТ във вр. с чл.235 от ГПК /2008г./ и във вр. с чл.51, ал.2 и чл.82- 86 от ЗЗД, първоинстанционният Окръжен съд- Стара Загора
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА “***********”- ООД, с
ЕИК **************, седалище и адрес на управление: гр. К., обл. С., ул.“П.”
№ * да заплати на Я.К.М., -
ЕГН ********** *** сумата от ** *** лв./
********* лева/, ведно със законната лихва от датата на увреждането- **.**.****г.
до окончателното й изплащане, като го отхвърля в останалата част над уважените ** ***
лв. до претендираните ** ***лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА “***********”- ООД, с
ЕИК ************, седалище и адрес на управление: гр. К., обл. С., ул.“П.”
№ * да заплати на К.Д.Т., -
ЕГН ********** *** сумата от ** *** лв./*********
лева/, ведно със законната лихва от датата на увреждането- **.**.****г. до
окончателното й изплащане, като го отхвърля в останалата част над уважените ** ***
лв. до претендираните ** ***лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА “**********”- ООД,
с ЕИК ************, седалище и адрес на управление: гр. К., обл. С.,
ул.“П.” № * да заплати на А.Д.М. -
ЕГН ********** *** сумата от ** *** лв./********** лева/, ведно
със законната лихва от датата на увреждането- **.**.****г. до окончателното й
изплащане, като го отхвърля в останалата част над уважените ** *** лв. до
претендираните ** ***лв. като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявените искове от Я.К.М., - ЕГН ********** ***, К.Д.Т., -
ЕГН ********** *** и А.Д.М. - ЕГН ********** *** против ответника “**********”-
ООД, с ЕИК ************, седалище и адрес на управление: гр. К.,
обл. С., ул.“П.” № * за заплащане на мораторната лихва върху паричното
обезщетение от * *** лв., заплатено им от третото неучастващо по делото
лице- *******- гр.С., като неоснователни и недоказани.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 2-
седмичен срок от връчването му на всяка от страните с въззивна жалба чрез
Окръжен съд- гр. Стара Загора пред Апелативен съд- гр. Пловдив.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :