Р Е Ш Е Н И Е № 3998
гр. Пловдив, 24.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХII състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Десислава
Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1427 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова
молба, подадена от Гаранционен фонд срещу Г.Н.Ю., с
която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на
1081.55 лева, представляващо изплатено от Гаранционен фонд по щета № ***/04.06.2009
г. обезщетение, от които 467.04 лева, платени от ищеца на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ по силата на Решение от 21.11.2013 г. по гр. д.№
6391/2013 г. по описа на СГС, законна лихва върху главницата в размер на 104.51
лева, считано от 02.12.2011 г. до 07.02.2014 г. и 510 лева – деловодни разноски,
които ищецът е бил осъден да заплати по гр. д.№ 6391/2013 г. по описа на СГС.
Излагат се твърдения,
че на 31.03.2009 г. в гр. Пловдив при движение по бул. „***“, на кръстовището с
ул. „***“ при предприемане на
маневра завой на ляво, лек автомобил
„Мерцедес 180“, с рег. № ***, собственост на В.Г., управляван от
ответника не пропуска движещо се с предимство МПС „Тойота РАВ4“, с рег. № ***,
собственост на „Агростарт Корпорейшън“ ООД е причинило виновно ПТП, в резултат
на което са настъпили щети. Ответникът е управлявал лек автомобил „Мерцедес 180“, с рег. № *** без действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Ищецът бил осъден с влязло в
сила решение от 21.11.2013 г. по гр. д.№ 6391/2013 г. по описа на СГС да
заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ сумата от 467.04 лева, платено от
застрахователя застрахователно обезщетение за описаното ПТП, в полза на
пострадалото лице, както и са присъдени деловодни разноски в размер на 510
лева. С решението била присъдена и законна лихва от датата на подаване на
исковата молба 02.12.2011 г. до окончателното плащане, което било на 07.02.2014
г. – размерът на законната лихва за този период бил 104.51 лева. Посочените
суми били платени от ищеца на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с платежно
нареждане от 07.02.2014 г. в общ размер на 1081.55 лева. Предвид изложеното е
предявен настоящия иск. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответника. Оспорва вида и размера на щетата,
причинена в резултат от ПТП от 31.03.2009 г. Твърди, се, че не е канен от ищеца
за заплащане на претендираната сума. Относно претендираната законна лихва в
размер на 104.51 лева и разноски в размер на 510 лева, счита същите за
неоснователни, доколкото заплащането на тези суми от ищеца, не били пряка и
непосредствена последица от увредителното действие на ответника. Плащането на
тези суми се дължало на противоправно поведение на ищеца, който не изплатил
претендираното обезщетение доброволно, а се наложило воденето на съдебен
процес. Моли се за отхвърляне на иска.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителн
иск по чл.288, ал.1, т.2., пр.3, б. „а“ вр. с ал.12 и
ал.8 ЗК, /отм 2016
г./
За да бъдат уважен така
предявеният иск ищецът следва да установи, че в резултат на
виновно поведение на ответника е причинено ПТП на 31.03.2009 г. в гр. Пловдив,
в резултат на което е увредено МПС „Тойота РАВ4“, с рег. № ***, собственост на
„Агростарт Корпорейшън“ ООД, вредите, стойността на вредите, че с влязло в сила
Решение от 21.11.2013 г. по гр. д.№ 6391/2013 г. по описа на СГС е осъден да
заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“/ сумата в размер на 467.04 лева –
платено обезщетение за описаното ПТП, че реално е заплатило тази сума, както и
че е присъдена и платена законна лихва върху главницата в размер на 104.51 лева
за периода 02.12.2011 г. - 07.02.2014 г., направата на разноски в размер на 510
лева по гр. д.№ 6391/2013 г. по описа на СГС, както и че плащането на тези суми
са пряка и непосредствена последица от виновното поведение на ответника.
С Определение № 5238 от 13.05.2019 г. съдът отдели като безспорно между
страните обстоятелствата, че в резултат на виновно поведение на
ответника е причинено ПТП на 31.03.2009 г. в гр. Пловдив, в резултат на което е
увредено МПС „Тойота РАВ4“, с рег. № ***, собственост на „Агростарт
Корпорейшън“ ООД, както и че към момента на ПТП ответникът не е имал действаща
застраховка „Гражданска отговорност“. Безспорно е, че с Влязло в сила Решение
от 21.11.2013 г. по гр. д.№ 6391/2013 г. по описа на СГС ищецът е осъден да
заплати на ЗК „Български имот“ АД /сега ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“/
сума в размер на 467.04 лева платено обезщетение за ПТП от 31.03.2009 г. по
прекратена застрахователна полица № ***,
ведно със законната лихва върху тази сума от 02.12.2011 г. до окончателното
плащане и разноски в размер на 510 лева.
Следва да се посочи, че в доклада по делото съдът няма
задължение да указва на страните, че сочените от тях доказателства не са
достатъчни за установяване на изложените от тях твърдения.
Със становище от 17.06.2019 г. ищецът е поискал, с оглед
оспорването на ответника на вида и размера на вредите, причинени в резултат на
процесното ПТП, да бъде допусната Съдебно-автотехническа експертиза с конкретно
посочени задачи от ищеца. С протоколно определение от 18.06.2019 г., съдът
допусна това доказателствено искане на ищеца, като назначи вещо лице и определи
депозит за същото в размер на 180 лева, вносим в едноседмичен срок от 18.06.2019
г. В предоставения от съда срок, както и до приключване на съдебното дирене на
24.09.2019 г. не беше представено доказателства от ищеца за плащане на
определения депозит, поради което на основание чл.158, ал.1 ГПК делото продължи без събиране
на допуснатото доказателство.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото ищецът не успя да докаже
какви конкретно вреди са настъпили от процесното ПТП, причинно-следствена
връзка между вредите и ПТП, както и размера на вредите, въпреки указаната доказателствена тежест в тази връзка и предвид направено
изрично оспорване от ответника за вида и размера на причинените вреди.
Следва да се посочи, че представеното по делото влязло в сила решение по
в.гр.д. № 6391/2013 г. на СГС /л.12/, с което Гаранционен фонд е осъден да за
плати на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, платеното от последното
застрахователно обезщетение на увреденото от процесното ПТП лице в размер на
467.04 лева не се ползва със сила на присъдено нещо относно вида на вредите,
причинно-следствената връзка между вредите и процесното ПТП, както и за техния
размер. Тези обстоятелства подлежаха на доказване в настоящото производство,
както изрично беше указно от съда.
С оглед изложените съображения претенцията за сумата в
размер на 467.04 лева – платено обезщетение, следва да бъде отхвърлен като
недоказана.
По отношение на претендираното обезщетение за забава в
размер на 104.51 лева за периода 02.12.2011 г. до 07.02.2014 г., заплатено от
ищеца на застрахователното дружество по силата на цитираното по-горе решение,
съдът споделя възраженията на ответника, като приема, че същото не се явява
пряка и непосредствена последица от поведението на ответника. Същото е платено
от ищеца на застрахователното дружество, като обезщетение за неговата собствена
забава.
По отношение на претендираните от ищеца разходи в размер
на 510 лева, за които същият е осъден да заплати на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ по в.гр.д. №
6391/2013 г. на СГС и които безспорно е заплатил, съдът
споделя отново възраженията на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.288,
ал.12, вр. с ал.8 КЗ Гаранционният фонд може да претендира от деликвента не
само платеното обезщетение на увреденото лице, но и разходите за определяне и
изплащане на обезщетението. В тези разходи не се
включват такива, направени в съдебното и изпълнителното производство, в което Фонда оспорва претендираното спрямо него
обезщетение. Заплащането на тези суми не е пряка и непосредствена последица
от поведение на ответника, а е пряк резултат от
извънпроцесуалното и процесуално поведение на самия ищец, който не е престирал
своевременно и надлежно изпълнение на вменените му задължения за изплащане на
дължимото обезщетение, поради което и
тези разходи не са такива по смисъла на чл.288, ал.8 КЗ /отм./
и
следва да останат в негова тежест.
Предвид всичко изложено предявеният
иск в общ размер на 1081.55 лева, претендиран като платено обезщетение по щета № ***/04.06.2009 г., формиран от посочените по-горе
претенции остана недоказан, поради което и следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноските
С оглед изхода на спора право
на разноски се пораждат за ответника. От същия е направено своевременно искане
в тази насока, но не е представил доказателства за направата на разноски,
поради което и такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Гаранционен
Фонд, с адрес: гр. София,
ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, представлявано заедно от Б.М. и С. С. – ***
срещу Г.Н.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** осъдителен иск за присъждане на
сумата в общ размер на 1081.55 лева, представляващо изплатено от Гаранционен
фонд обезщетение по щета № ***/04.06.2009 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!
ДГ