№ 2759
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА Г. НЕДЯЛКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20251110202261 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 АПК вр. чл. 74 ЗМВР.
Образувано е по жалба на Б. А. К., ЕГН **********, чрез адв. М. – САК,
против Заповед за задържане на лице с рег. № 228зз-98 от 31.01.2025 г.,
издадена от М., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР по отношение на
Б. А. К. е наложена принудителна административна мярка „Задържане за срок
до 24 часа“.
В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон,
процесуалните правила и в противоречие с целта на закона. Сочи се, че
полицейските органи, дори при липсата на юридическо образование, имат
задължение да разпознават кое действие или бездействие, ако е извършено,
сочи на извършено престъпление от общ характер, като в настоящия случай се
счита, че количеството на наркотичното вещество е такова, което съгласно чл.
9, ал. 2 от НК не е престъпление, а ако е престъпление по чл.354а от НК, то
количеството, видът и цената на марихуаната сочат за съставомерност по ал. 5
– маловажност, респективно задържането не е било законосъобразно. На
следващо място се поддържа, че с Б. А. К. не са извършвани ПСД, не му е
повдигнато обвинение, не му е предявено постановление за привличането в
1
качеството на обвиняем, не е отправяно искане до съда по чл. 64, ал. 1 от НПК
за задържането му под стража, следователно и задържането по ЗМВР се явява
своеобразно наказание или репресия, налагана по усмотрение на
административния орган. Отделно от това се акцентира, че формата и
съдържанието на заповедта за задържане не са известни, защото препис от
заповедта не е връчван на Б. А. К..
По изложените съображения се претендира отмяната на атакуваната
заповед за задържане.
В съдебно заседание жалбоподателят Б. А. К., редовно призован, не се
явява, представлява се от адв. М. – с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният
представител моли заповедта да бъде отменена по доводите, релевирани в
жалбата. Претендират се сторените в производството разноски, за което се
представя списък.
Ответникът по жалбата – М., редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
Софийска районна прокуратура – редовно призовани, не изпращат
представител и не изразяват становище по основателността на жалбата.
След преценка възраженията и становищата на страните, събраните по
делото доказателства и действащата и приложима нормативна уредба, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за задържане на лице рег. № 228зз-98 от 31.01.2025 г.,
издадена от М., по отношение на Б. А. К. била приложена принудителна
административна мярка „задържане за срок до 24 часа“. Като правно
основание за издаване на заповедта била посочена разпоредбата на чл. 72, ал.
1, т. 1 ЗМВР, а като фактическо – чл. 354а от НК – държи наркотични
вещества.
Жалбоподателят Б. А. К. бил задържан в 23:30 часа на 31.01.2025 г. След
задържането му на лицето бил извършен личен обиск по реда на чл. 80 ЗМВР,
при който у него били установени следите вещи: един брой мобилен телефон
черен на цвят със спукан протектор с IMEI 356609238719460, сумата от 20
(двадесет) лева, един брой портфейл кафяв на цвят, съдържащ 1 брой дебитна
карта с № 5169766233451162; връзка с два броя ключа за входна врата и два
2
броя чипове за входна врата. Б. А. К. бил задържан в помещение на 04 РУ –
СДВР и бил освободен в 15:00 часа на 01.02.2025 г.
Към административната преписка са приложени протокол за личен обиск
на Б. А. К. от 31.01.2025 г., Декларация за правата на задържаното лице,
разписка за върнати вещи.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства,
които прецени като еднопосочни и кореспондиращи помежду си. Въз основа
на последните се изясняват обстоятелствата по издаване на атакуваната
заповед за задържане и осъществените спрямо Б. А. К. действия за времето на
задържането.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна,
адресат на акта, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на
оспорване, респективно като такава следва да бъде разгледана по същество.
По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал.
1, т. 1, вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна
мярка и като всяка ПАМ налага неблагоприятни последици на адресата с цел
постигане на правно определен резултат. В зависимост от конкретния случай,
мярката по чл. 72 от ЗМВР би могла да има превантивен или
преустановителен характер.
Оспорената заповед представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК.
При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен
орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и
процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.
Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които
съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден
при оперативна самостоятелност – да провери дали административният орган
е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за
законосъобразност на административния акт.
3
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът в настоящото производство не е
обвързан само от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност
всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е
издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата
на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за неговата отмяна.
Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за
законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от
оспорващия, но и на всички основания по чл. 146 АПК, съдът намери, че
жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на
предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР – от полицейски орган по
ЗМВР – полицай към 04 РУ – СДВР, каквато длъжност заема издалият
заповедта М.Г.П., съгласно приложено по делото удостоверение. Заповедта е
издадена в условията на оперативна самостоятелност, с каквато полицейските
органи разполагат съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР.
Спазена е предвидената от закона писмена форма, така както предвижда
нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР – издадена е писмена заповед за задържане,
спазени са и разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и 6 от ЗМВР. Задържаният е
попълнил декларация, че е запознат с правата си, както и за намерението си да
упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е", заповедта
е подписана от него и от полицейския орган, препис от заповедта е била
връчена на задържания срещу подпис, противно на наведените в жалбата
доводи.
Настоящият състав счита, че е спазено изискването за форма на акта, като
Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в чл. 74, ал. 2 от
ЗМВР, а именно – посочено е името, длъжността и местоработата на
полицейския орган, издал Заповедта; отбелязани са данни,
индивидуализиращи задържаното лице /трите имена, ЕГН и адрес на Б. А. К./;
вписани са датата и часът на задържането; разяснени са правата на
4
задържаното лице да обжалва пред съда законността на задържането, правото
на адвокатска защита, правото да бъде уведомено лице, посочено от
задържания, правото да бъде информиран за основанията за задържането на
разбираем за него език /правото на преводач, в случай, че не разбира
български език/, както и че при задържането на лицето не могат да му бъдат
ограничавани други права, освен правото на свободно придвижване. Това
означава, че в случая спрямо задържаното лице са изпълнени изискванията на
чл. 74, ал. 2, т. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, б. "а", "б", "г" и "е" от ЗМВР. Задържаният
Б. А. К. е български гражданин, поради което нормата на чл. 74, ал. 2, т. 6, б.
"д" от ЗМВР в случая е неприложима. От декларацията на лист 11 – 12 от
делото следва, че на Б. А. К. освен правото на адвокатска защита, са му били
разяснени и правото на медицинска помощ, и правото да бъде уведомен член
от семейството му или друго заинтересовано лице, т. е. и правата по чл. 74, ал.
2, т. 6, б. "в" и "г" от ЗМВР. Поради изложеното настоящият съдебен състав
намира, че правата на задържаното лице не просто са били разяснени на Б. А.
К., а и реално са му били подсигурени.
На следващо място, съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските
органи могат да задържат лица, за които има данни, че са извършили
престъпление. В случая, събраните по делото доказателства установяват по
безспорен начин, че към момента на задържането на жалбоподателя са били
налице данни за извършено от него престъпление, изразяващо се в това, че
държи наркотични вещества, което полицейският орган е възприел като
престъпление по чл. 354а от НК.
С оглед доводите в жалбата е необходимо да бъде отбелязано, че дали това
деяние впоследствие ще бъде квалифицирано като престъпление и именно
като какво, е от компетентността на други органи, поради което настоящият
състав приема, че действително към момента на задържането на
жалбоподателя са били налице данни за извършено престъпление.
С оглед изложеното, налице е съответствие между посоченото фактическо
и правно основание за издаването на заповедта.
Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР
представлява принудителна административна мярка, която има за цел чрез
задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Освен
5
това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния
извършител на престъпление. Възможността на органите на МВР да приложат
принудителната административна мярка е дейност, свързана с разкриването
на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането й
не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен
начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.
Наложената от полицейския орган принудителна административна мярка е
административно действие по диспозицията на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР,
обуславяща единствено формиране на предположение относно участието на
лицето в конкретно престъпление. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е извършител на
престъпление, което дава право на административния орган при условията на
оперативна самостоятелност да наложи мярката, респективно и всички
изложени в противоположния аспект доводи не могат да бъдат споделени.
На следващо място, понятието "данни" по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР не съвпада с "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 НПК, нито
изисква доказателства за извършено престъпление. В случая, събраните по
делото доказателства установяват по безспорен начин, че към момента на
задържането на жалбоподателя са били налице данни за извършено от него
престъпление, изразяващо се в държане на наркотични вещества, което
полицейският орган е възприел като престъпление по чл. 354а от НК. За
прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо и
да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на
лицето, извършило престъпление по смисъла на НК, нито количество,
процентно съдържание на наркотичното вещество или неговата цена. Дори по
образувано разследване впоследствие лицето да не бъде привлечено в
съответното процесуално качество на обвиняем, или производството да бъде
прекратено, или лицето да бъде оправдано, би било ирелевантно за взетата по
реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР принудителна административна мярка.
С оглед извършеното по-горе разграничение между съдържанието на
понятието "данни" по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и понятието
"достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 НПК, неоснователни се явяват
доводите на оспорващия за материална незаконосъобразност на оспорената
заповед. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не предполага доказаност от
субективна и обективна страна на извършено престъпление /това ще бъде
6
установено едва след евентуално произнасяне на осъдителна присъда/, а
единствено наличие на данни за извършено престъпление и съпричастност на
лицето към него. Поради това са неоснователни релевираните възражения за
нарушение на материалния закон.
В чл. 72, ал. 2, т. 2 от ЗМВР е посочен съществен реквизит на Заповедта за
задържане – "фактическите и правните основания за задържането". В
оспорената Заповед е посочено, че тя се издава на основание чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР. Едно лице може да бъде задържано според чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР, когато за него има данни, че е извършило престъпление. Фактическото
основание за издаване на Заповедта, вписано в самата нея, е достатъчно ясно,
конкретно и достатъчно за задържане на лицето, тъй като е посочено, че става
дума за държане на наркотични вещества и е записана правната квалификация
на деянието – чл. 354а от НК. В случая фактите са повече от достатъчни, за да
се разбере защо Б. А. К. е бил задържан. Поради това този съдебен състав
счита, че конкретното фактическо описание на поведението на задържаното
лице не е довело до неяснота или до нарушено право на защита на К..
Многократно съдебната практика се е произнасяла по въпроса, че
приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната
самостоятелност на полицейските органи – с оглед преценката за наличието
на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. В този
смисъл, за да пристъпи към задържане за срок до 24 часа полицейският орган
е необходимо да има достатъчно данни, от които да може да се направи
обосновано предположение, че задържаното лице е съпричастно към
определено противоправно деяние. В конкретния случай същият е разполагал
с информацията и данните, че К. държи в себе си наркотични вещества,
респективно към момента на фактическото задържане на последния
служителят на 04 РУ – СДВР е имал достатъчно данни за поведението му и че
то покрива състав от НК, т. е. налице са били данни за престъпна проява от
страна на лицето, към чието задържане е било пристъпено.
Липсва изрично законово изискване в Заповедта за задържане да се
посочва детайлна информация по казуса. Още повече – за да се пристъпи към
задържане на едно лице не е необходимо да има достатъчно данни, за да се
образува досъдебно производство или вече да е образувано такова. Поради
това дали има или няма дадена правна квалификация на деянието на
7
задържаното лице и дали е образувано досъдебно производство /още повече
пък как е приключило то/ е без значение – първо, защото на етап задържане до
24 часа по реда на ЗМВР това не е необходимо, а в някои случаи е и
невъзможно; второ, защото правната квалификация се дава от разследващите
органи и прокурора, а не от полицейски орган, осъществяващ дейност по чл.
6, ал. 1, т. 1 – 3, 7 и 8 от ЗМВР (чл. 72, ал. 1, вр. чл. 57, ал. 1 от ЗМВР); трето,
защото и да е написан конкретен текст от НК то това автоматично не означава,
че задържаният ще разбере защо се ограничава свободата му на придвижване.
Поради това, изискването към Заповедта е за посочване на информация, а не
на квалификация на деянието на задържаното лице. В конкретната Заповед за
задържане информацията за престъпното деяние на задържаното лице е ясна,
достатъчна по обем и разбираема – държане на наркотични вещества. Поради
това настоящият съдебен състав счита, че посочените фактически и правни
основания в Заповедта са били достатъчни, за да разбере К. защо е задържан,
т.е. в случая не е било реално ограничено правото на защита на лицето, тъй
като последният е бил наясно защо го задържат полицейските органи.
С оглед изложеното съдът намира, че задържането на Б. А. К. от
31.01.2025 г. е осъществено при правилно приложение на материалния закон и
при наличие на фактически основания за това.
На следващо място, в случая съдът намира, че задържането на
жалбоподателя Б. А. К. съответства и на целта на закона, преценена съобразно
установения в чл. 6, ал. 2 АПК и приложим към всички действия на
изпълнителната власт, принцип за съразмерност. Задържането за срок до 24
часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР представлява форма на
административна принуда, като в зависимост от случая би могло да се
предприеме с цел осуетяване извършването на противоправно деяние или
прекратяване на вече започнало такова и отстраняване на неговите
вредоносни последици. В настоящия случай се констатират именно
посочените основания, доколкото взетата мярка от една страна е послужила за
предотвратяване евентуално извършване на по-тежко престъпление или
настъпване на по – тежки последици, а от друга страна, са отстранени
условията и причините, които могат да доведат до извършването на
престъпление.
Задържането на лица, било то и за срок до 24 часа, е форма на държавна
8
принуда, която следва да се прилага не само при наличие на формални
законови предпоставки, а и след преценка за съразмерност спрямо
преследваните със същата цели. Оперативната самостоятелност дава право на
полицейския орган да избере едно измежду няколко възможни решения, но не
и да прави това произволно и без да държи сметка за законоустановената цел,
за чието постигане му е предоставено правомощието да задържа лица и за
съразмерността между засегнати права и законни интереси и преследвания
резултат.
Според настоящия съдебен състав, задържането на Б. А. К., обективирано
в Заповед за задържане на лице рег. № 228зз-98 от 31.01.2025 г., издадена от
М., преследва легитимна цел, доколкото към момента на извършването му
престъпното деяние не е било преустановено.
Разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като
проявление на принципа за съразмерността, че административните органи
трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и
справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят
вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. От доказателствата по делото
е очевидно, че е спазено изискването осъществяването на преследваната от
закона цел с прилагането на ПАМ да не надхвърля необходимото за
постигането на тази цел.
Доколкото принудителната административна мярка е наложена в
съответствие с нормативните изисквания и ограничаване на правото на
свобода е с оглед постигане на предвидените в закона цели, съдът намира, че в
случая е съобразена практиката на ЕСПЧ по чл. 5, § 1 от ЕКПЧ. Разпоредбите
на Конвенцията, освен че прокламират основните човешки права и свободи,
изчерпателно изброяват и случаите, в които същите могат да бъдат
ограничени. Чл. 5, § 1 изисква на първо място задържането да е
"законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан
от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност,
Конвенцията препраща по същество към установения в националното право
ред. Както бе посочено по-горе, за задържането на жалбоподателя са били
налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост от налагане на
ПАМ в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на
зачитане на личната му свобода.
9
По изложените мотиви съдът намира оспорената заповед за
законосъобразна. Не се констатираха основания за отмяната й по чл. 146 АПК,
поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. ал. 1 от АПК,
Софийският районен съд, НО, 15 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. А. К., ЕГН **********, против Заповед за
задържане на лице рег. № 228зз-98 от 31.01.2025 г., издадена от М., с която на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР по отношение на Б. А. К. е наложена
принудителна административна мярка „Задържане за срок до 24 часа“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - София - град в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис от решението на основание чл. 138 АПК да се изпрати на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10