Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр. Русе, 16.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд - СЕДМИ наказателен състав, в
публично заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Мирослав
Йорданов
при
секретаря Наталия Тодорова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 2461
/ 2019 год. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.И.Б. против Наказателно
постановление № 19-4569-000361 / 20.11.2019 г. издадено от началника РУ Две
могили към ОДМВР-Русе, с което на основание чл. 183, ал.2, т.11 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20.00 лв., а на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП - „Глоба” в размер на 50.00 лева и „Лишаване
от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от един месец, съответно
за нарушение на чл. 40, ал.2 и на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП. В нея се изразява
становище за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и се
иска от съда изцяло да го отмени.
Ответникът, редовно призован, не изпраща свой
процесуален представител.
Русенска районна прокуратура не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и
прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед
произнасяне по същество, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок и
от легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
На 14.10.2019 г. в с.Пиргово, обл.Русе, по ул.”Царевец”
до дом № 27, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Рено” с рег. № Р 60-01 РМ,
като извършил маневра – движение назад. При осъществяването ѝ не се
убедил дали пътят зад превозното средство е свободен, вследствие на което
блъснал паркиран лек автомобил “Опел” с рег.№ Р 50-22 РК. В резултат на това
били причинени материални щети на последния автомобил. Въпреки възникналото
произшествие жалбоподателя напуснал мястото. Действията му били възприети лично
от свид.Р.М.Г. и свид.И.Г.И.. Впоследствие за случая били уведомени органите на
МВР и след извършената проверка, срещу него бил съставен АУАН за нарушение на разпоредбите на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал.1, т.3, б. „а” от
ЗДвП, а по късно било постановено и обжалваното наказателно
постановление.
Тази фактическа обстановка се установява от събраните
в хода на настоящото произвоставо доказателства.
Съдът констатира, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяната на крайния
санкционен акт на наказващия орган.
Въз основа на събраните по делото гласни доказателства
по безспорен начин се установи, че жалбоподателя Б. е нарушил разпоредбите на
чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал.1, т.3, б. „а” от ЗДвП, за което е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Според първата разпоредба, по
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури
лице, което да му сигнализира за опасности. Съгласно втората разпоредба, водачът
на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже
съдействие за установяването им.
Жалбоподателя не спазил тези задължения и като водач
причинил ПТП, а след това го напуснал. Тези обстоятелства се установяват по
категоричен начин от свидетелските показания на свид.Р.М.Г. и свид.И.Г.И.. Двамата
са преки очевидци на извършената от водача маневра, последвалия удар в другото превозно средство и
напускането на мястото на произшествието. Показанията са дадени под
наказателната отговорност по чл.290 от НК, последователни са, кореспондират
помежду си и не си противоречат, поради което съдът изцяло ги кредитира.
Изложеното налага извода, че административнонаказващият
орган правилно е ангажирал отговорността му за нарушения на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и на чл. 123, ал.1, т.3, б. „а” от
ЗДвП.
При налагане на наказанията са отчетени целите им
определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН и същите правилно
са били определени.
С оглед горните съображения, наказателното
постановление се явява обосновано и законосъобразно издадено, поради което
следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-4569-000361
/ 20.11.2019г. издадено от началника РУ Две могили към ОДМВР-Русе.
Решението може да се обжалва в 14-днесвен срок от деня
на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен
съд – гр.Русе.
Районен
съдия: