О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр.София,
… февруари 2020 година
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева т.д.№2523 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
В СГС е образувано т.д.№2523/2019г. въз основа на
искова молба с вх.№145824/26.11.2019 година, подадена от „П.Б.“ ЕООД, ЕИК ******,
насочена срещу „Л.Д.“ ООД, ЕИК ******. Тази искова молба обективира осъдителни
претенции с правно основание чл.266 вр. с чл.258 и чл.79, ал.1 ЗЗД и по чл.92 ЗЗД, кумулативно предявени.
Съдът е връчи препис от исковата молба и нейните
приложения на ответник а„Л.Д.“ ООД, ЕИК ******, който е подал отговор с
вх.№158577/20.12.2019 година. В този отговор ответникът прави възражение по
чл.15 ГПК, твърдейки, че общите съдилища не разполагат с компетентност да
разгледат спора, тъй като между страните е налице арбитражно споразумение,
съгласно което всички спорове, породени от договора следва да се разглеждат от
АС при БТПП.
Препис от този отговор е връчена на ищеца и в тази
връзка страната подава молба с вх.№8605/23.01.2020 година, с която признава
наличие на арбитражна клауза и поради това заявява, че оттегля претенциите си.
Моли съда да прекрати делото и да му присъди направените разноски, тъй като
ответникът е станал причина за неговото завеждане.
Съдът е връчил препис от тази молба на ответника,
който във връзка с искането на ищеца за присъждане на разноски, оспорва да е
налице подобна възможност ( със становище вх.№18386/12.02.2020 година). Твърди,
че извънпроцесуалното поведение на ответника не е предизвикало възникване на
правен спор между страните и това е така, тъй като тезата, изложено в
обстоятелствената част на исковата молба не отговаря на действителното правно
положение. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Моли съда да остави искането на
ищеца за присъждане на разноски без уважение.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Въпросът относно запозване висящността на спора е
изцяло в преценката на ищеца. Той решава дали да се развие възникналата
процесуална връзка или да сложи на същата край като десезира съда. В настоящия
случай ищецът в хода на размяната на съдебни книжа, след сторено възражение от
ответника по чл.15 ГПК, приемайки същото за основателно и оттеглил предявените
осъдителни искове. За прекратяване на делото, с оглед фазата на развитие на
процеса, законът на изисква съгласие на ответната страна.
Съдът намира, че е надлежно десезиран и няма
основание да не уважи искането на ищеца за прекратяване на делото.
По разноските.
Ищецът претендира такива.
Съдът намира, че на ищеца не следва да бъдат
присъдени разноски и това е така, тъй като страната е десезирала съда, а
съгласно нормата на чл.78, ал.4 ГПК при прекратяване на делото ( без значение
на основанието за това) ответникът има право на разноски. Ищецът е десезирал
съда, поради факта, че ответникът е направил възражение по чл.15 ГПК, което е
приел за основателно. Следователно страната е наясно със съществуване на
арбитражна клауза и въпреки това е сезирала общия съд да разгледа спора между
страните. Ето защо не може да се приеме тезата на ищеца, че ответникът е
провокирал със своето поведение образуване на делото. Това твърдение би имало
своето правно значение при разглеждане на спора от компетентния орган – АС при
БТПП, но в настоящия случай твърдението на ищеца не следва да бъде съобразено
като основание за дължимост на разноските от ответната страна.
Ето защо съдът намира, че не следва да присъди на
ищеца разноски, такива са дължими на ответника, но тази страна не е направило
подобно искане и по делото не са представени доказателства, че такива разноски
са сторени.
При изложеното съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.232 ГПК,
производството по т.д.№2523/2019 година.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца „П.Б.“ ЕООД,
ЕИК ******, за присъждане на разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
1-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: