ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Никопол,
08.11.2019г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
НИКОПОЛСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на 08.11.2019г., в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГАЛЯ НАУМОВА
като разгледа докладваното от съдия
Наумова гр.д.№ 551 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по искова
молба от Д.Р.Ц. ***, действащ чрез пълномощника си адв.Е.М. от ПлАК против
Регионална дирекция „Гранична полиция” гр.Р..
С
ИМ е предявен иск, с правно основание посочено от ищеца по чл.178,
ал.1, т.3 вр. чл.179, ал.1 от ЗМВР за заплащане на неизплатено трудово
възнаграждение за положен извънреден труд
в размер на 1 640лв., за периода от 01.09.2016г. 30.09.2019г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на ИМ пред съда до окончателното изплащане и
иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 400 лв.
– обезщетение за забава за времето от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г.
С Разпореждане от 17.10.2019 г. съдът е
изпълнил задълженията си по чл.131 от ГПК.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответника РД „ГП” гр.Р., чрез юрк.Й.С., е
депозирал становище по предявените искове,
в което заявява, че предявените искове са недопустими, поради липса на
пасивна процесуална легитимация на ответника да отговаря по същите, за което
развива подробни доводи.
Отправят се разнопосочни искания: съдът да се
произнесе с решение с което да прекрати производство по делото, както и че
липсата на материално правна легитимация е основание за отхвърляне на иска като
неоснователен. ….Претендират се разноски.
НРС, след като се запозна с исковата молба
и отговора на ответника по чл.131 от ГПК
и при проверка допустимостта на исковата претенция намери, че предявения иск е
недопустим, като насочен против ненадлежен ответник.
Съображенията за това са следните:
С депозираната искова молба ищеца е
предявил при условия на обективно съединяване два иска: иск за заплащане на
неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 1 640лв., за периода от
01.09.2016г. 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на ИМ пред съда до
окончателното изплащане и иск с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 400 лв. – обезщетение
за забава за времето от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г.
При преценка по допустимостта на така
заявената искова претенция, съдът съобрази, че ищецът е полагал труд по силата
на служебно правоотношение на длъжност "Младши оперативен дежурен“ в
оперативна дежурна част към Гранично полицейско управление – Сомовит при РДГ Р.
при ГПУ – Сомовит при РДГД, при ГД „ГП”
при МВР.
Или
иначе казано - ищецът, претендиращ в настоящото производство трудово възнаграждение, е държавен служител в МВР по силата на едно
комплексно служебно правоотношение (административно и трудово), което
предопределя и съдържанието на взаимните права, задължения и компетентности на
страните по същото.
Съгласно чл.10 ал.1
т.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), Главна Дирекция
„Гранична полиция” е част от главните дирекции в структурата на МВР, а съгласно
ал.2 на същия член – главните дирекции на МВР са юридически лица.
Предвид посоченото, съдът приема, че
исковите претенции на Д.Р.Ц. са
насочени срещу ненадлежен ответник – Регионална дирекция Гранична полиция Р.,
такъв съгласно цитираните разпоредби от ЗМВР следва да бъде Главна дирекция „Гранична полиция” – самостоятелно
юридическо лице, в чиято структура изпълнява служебните си задължения и
полицай Ц.. В този смисъл,
надлежна страна по исковете по които се претендира трудово правоотношение и
обезщетение за забавеното изплащане на същото, е органът, който е страна по
служебното правоотношение.
При изложеното до тук, посоченият ответник – РД „ГП” при МВР не е
надлежна страна по исковата претенция, и
тъй като процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка
за допустимост на иска, предявеният срещу ненадлежна страна иск се явява недопустим.
Производството по един недопустим иск,
като недопустимо следва да бъде прекратено.
Ответникът изрично с отговора на исковата молба е заявил претенция за присъждане на разноските по делото.
Тъй като
ответната страна е юридическо лице, то съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в нейна полза се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако е
била защитавана от юрисконсулт. В случая, безспорно РДГП е защитавана от
юрисконсулт, който е изготвил и подал отговор на исковата молба. По делото не е
проведено открито съдебно заседание, поради което и процесуалното
представителство не включва участие в такова. Извън отговора на исковата молба,
друго процесуално действие не е извършвано от пълномощника на ответната страна.
Други разноски, извън дължимо по силата на
цитираната разпоредба юрисконсултско възнаграждение ответната дирекция не е
направила.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8,
изр.второ от ГПК, размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37 от ЗПП, заплащането е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на МС. Въз основа
на този разпоредба е приета и Наредбата за заплащане на правната помощ.
Следователно размерът на юрисконсултско възнаграждение следва да се определи от
съда, според вида на делото и в размерите, определени в НПП.
Съобразно вида на делото, съдът намира, че
следва да приложи разпоредбата на чл.25 от НПП и да определи размера на
възнаграждението в размера от 100 до 300лв. Следва само да се отбележи, че този
размер е същият, както и размера по чл.23, т.1, предл. второ /трудови дела с
определен материален интерес/ по НПП.
В
случая е неприложима разпоредбата на чл.2, ал.5 от НМРАВ и възнаграждението не
следва да се определя според броя на исковете /за всеки иск по отделно/, а да се определи едно възнаграждение в
размерите посочени в НПП, според вида на делото.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 551/2019 г. по
описа на НРС, поради недопустимост на предявения иск.
ОСЪЖДА Д.Р.Ц. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на РД“ГП“ – Р., при МВР, сума в размер на 100лв.,
представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение
във връзка с подаване на отговор на исковата молба.
Определението подлежи на обжалване пред
ПлОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: