№ 133
гр. Б., 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Илияна Стоименова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Търговско дело №
20231200900220 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ищците Е.
С. Б., ЕГН **********, с адрес: с. А., ул. „Е.П.“ № 76 и С. А. К., ЕГН **********, с
адрес: с. А., ул. „Д.Х.“ № 8 чрез адв. Н. Н. Д., против ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ Л.И. АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. С,
1700, бул. „С.Ш.“ № 67А.
В първоначалната искова молба се сочи, че на 24.04.2023г., около 00:25 часа в с.
А., на ул. „Е.П.“, настъпва ПТП, при което лек автомобил марка „Ш.“, модел „О.“, ДК
№ ************, управляван от К. А. А., поради движение с превишена и
несъобразена скорост и без да контролира непрекъснато управляваното от него МПС,
реализира удар с бетонна колона. Ищците Е. С. Б. и С. А. К. са пътници в лекия
автомобил, на които са причинени множество телесна повреди. Конкретно Е. С. Б. е
получил тежка коремна травма - контузия на коремна стена, хемоперитонеум, травма
на гръдния кош, множество рани и натъртвания по цялото тяло, а С. А. К. е получил
навяхване и разтягане на ставния апарат на гръдната част на гръбначния стълб,
контузия на лакътя, контузия на лява длан, фрактура на зъби 37 и 38, както и рани и
натъртвания по цялото тяло.
За настъпилия инцидент е образувано досъдебно производство. Твърди се, че
автомобилът, с който е реализирано ПТП е застрахован по застраховка ГО при
ответния застраховател. Във връзка с инцидента ищецът Е. С. е депозирал писмена
застрахователна претенция, получена от ответното дружество на 19.06.2023г., отговор
по която не е последвал. Ищецът С. К. е депозирал застрахователна претенция,
получена от ответника на 12.07.2023г., по която застрахователят е изискал представяне
на допълнителни документи.
Сочи се, че ищецът Е. Б. е претърпял оперативна интервенция, престоял е в
болнично заведение, след което е освободен за домашно лечение. Към датата на
подаване на исковата молба ищецът не се е възстановил напълно, не е възможно да се
обслужва сам. Освен това е с влошено емоционално и психическо състояние,
1
изразяващо се в усещане за безсилие, несигурност и безпомощност, емоционално
страдание, усещане за неспособност за справяне с установената ситуация след ПТП,
депресия, като наличните здравословни проблеми се задълбочават и развиват в
отрицателна посока. Изпаднал е в състояние на „остра стресова реакция“, която към
настоящия момент се е развила в „стресова реакция“ следствие на посттравматично
стресово разстройство.
В исковата молба се сочи, че ищецът С. К. е бил приет по спешност в лечебно
заведение, където е престоял няколко дни. Впоследствие е освободен за домашно
лечение, посетил е и зъболекар, поради болки и неразположение в областта на задната
долна челюст. При него също се наблюдава влошеното емоционално и психическо
състояние. Изживял е сериозен шок и стрес, поради което у него се наблюдава
дистанцираност, изпитва страх и опасения за последващото справяне с живота, мъка,
тъга, безпокойство и напрежение. Сънува кошмари, изпитва страх да се движи с кола
или да пътува по улиците. Придобива страхова невроза и развива периодични
депресивни състояния.
С оглед на изложеното в исковата молба се прави искане ответникът да бъде
осъден, да заплати на Е. С. Б. сумата в размер на 100 000 - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, във връзка с настъпилото ПТП на 24.04.2023г., ведно със
законна лихва върху посочената по-горе сума съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от
датата на уведомяване с извънсъдебна претенция - 19.06.2023г., до окончателното й
изплащане, както и да заплати на ищеца С. А. К. сумата в размер на 50 000 лева -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, във връзка с настъпилото ПТП на
24.04.2023г., ведно със законна лихва върху посочената по-горе сума съгласно чл. 429,
ал. 3 КЗ, считано от датата на уведомяване с извънсъдебна претенция - 12.07.2023г. до
окончателното й изплащане.
В срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който предявените
искове се оспорват изцяло по основание и размер. Твърди се, че исковите претенции са
силно завишени, несъобразени с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, за което се излагат
подробни доводи. Твърди се, че исковата молба е нередовна, неотговаряща на
изискванията на чл. 127, т. 4 и т. 5 ГПК. На следващо място се сочи, че виновен за
настъпване на инцидента не е К. А.. Оспорва се механизмът на настъпване на ПТП.
Твърди се, че ищците са допринесли за настъпване на вредоносния резултат, тъй като
са били без поставени колани, поради което е налице съпричиняване. Оспорват се
акцесорните искове, вкл. началната дата от която се претендират.
В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищците. В
нея се сочи, че механизмът на ПТП ще бъде доказан посредством ангажираните
доказателства, а вината на шофьора се презумира. Претендираните обезщетения не са
завишени. Възражението за съпричиняване е неоснователно, тъй като пострадалите
ищци са били с поставени предпазни колани.
В допълнителния писмен отговор по чл. 373 ГПК ответникът приповтаря част
от възраженията си, релевирани в първоначалния писмен отговор, вкл. и за
нередовност на исковата молба.
Въз основа на събраните по делото доказателства – писмени, гласни и
изслушаните четири експертни заключения, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От съвкупната преценка на данните от констативния протокол за ПТП с
пострадали лица, съставен от дежурен полицейски служител, заключение по
автотехническата експертиза и показанията на свидетеля К. А., водач на автомобила,
причинил ПТП, се установява механизмът на ПТП, при което са пострадали двамата
ищци. По-конкретно се установява, че 24.04.2023 г., около 00:25 ч. в с. А., обл. Б., на
2
ул. „Е.П.“, лек автомобил марка и модел Ш. О., с peг. № ****** е бил управляван от К.
А.. Автомобилът се е движил в посока от изхода на с. А. за с. Б. към центъра на с. А..
Освен водача, в автомобила пътували на предната седалка вдясно Е. Б., а на задната
седалка - С. К.. След навлизане в населеното място, при движение в поска към центъра
на с. А., автомобилът навлезнал в дясна крива със скорост около и по-висока от 144 -
145 km/h. Лекият автомобил загубил напречна устойчивост при преминаване на десния
завой, навлезнал е в лентата за насрещно движение, продължил е косо движение
спрямо оста на пътя и е реализирал удар в стена на сграда на фирма „Х.Ф.“, намираща
се от лявата страна на платното за движение, гледано към центъра на с. А..
По делото не е спорно, че процесният автомобил към датата на ПТП е бил с
валидно сключена застраховка Гражданска отговорност при ответния застраховател.
От представените медицински документи – епикриза, история на заболяване и
извършени изследвания се установява, че ищецът Е. Б. е изпратен по спешност към
Хирургическо отделение на МБАЛ И.С. гр. Г.Д., където му е извършена оперативна
интервенция на коремната област. Престоял е в лечебното заведение седем дни.
От представените медицински документи - епикриза, история на заболяване се
установява, че ищецът С. К. е изпратен по спешност в Отделение по ортопедия и
травматология към МБАЛ И.С. гр. Г.Д., където му е поставена окончателна диагноза –
навяхване и разтягане на ставния апарат на гръдната част на гръбначния стълб.
Престоял е в лечебното заведение три дни.
Вещото лице по назначените съдебно-медицинска експертиза сочи, че за ищеца
Б. е установена коремната травма, с излив на около 500 мл. кръв в коремната кухина -
хемоперитонеум, разкъсвания на места свързващия и прикрепващ апарат на тънкото
черво и на дебелото черво, травматично увреждане на най - външната обвивка на част
от тънкото и малка част от дебелото черво, разкъсвания по голямото було. При
проведеното оперативно лечение е отстранена част от тънкото черво (около 10 см.) и е
направено свързване на край в край на здравите части, отстраняване на излялата се
кръв от коремната кухина. Сочи, че тази травма му е причинила разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Травмата първоначално е причинила спонтанна
болка с голям интензитет, която е продължила няколко дни. След първа, втора седмица
спонтанната болка е намаляла и изчезнала, но останала болка при извършване на
движения и физическо напрежение, особено при такива, изискващи напрягане на
коремните мускули. Болката е продължила около три месеца. В този период не е било
възможно извършване на тежка физическа работа и активен спорт. Следвало е да се
спазва хранителен режим. Към момента на извършване на експертизата ищецът Б. е
клинично здрав, без усложнения в хода на оздравителния процес, който е бил с
продължителност 3-6 месеца и е завършил с пълно възстановяване.
За ищеца К. вещото лице сочи, че е установен оток и болка при натиск в
областта на лявата гривена става, умерен оток и ограничени активни движения на
десния лакет, болка в шията при сгъване, разгъване и въртене, болка в гръдната част
на гръбнака, засилваща се при движение. При извършени допълнителни прегледи от
лекар по дентална медицина били установени счупвания на части от коронките на
кътник и мъдрец, които били възстановени с пломби. При извършен преглед при лекар
травматолог е била установена болезнена дясна гръдноключична става, умерен оток на
лява гривнена става, ограничение в завъртането на десния лакет. Вещото лице сочи, че
контузията и навяхването на гръбначния стълб, лявата гривнена става и десния лакет,
както и счупване на малка част от коронките на два зъба са му причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Проведеното лечение е консервативно
болнично лечение с обезболяващи при необходимост. Установените травматични
увреждания са му причинили болка, която е продължила около 3-4 седмици, като
3
първите дни е била с по-голям интензитет, а в последствие е затихвала постепенно.
Налице е било затруднено движения на шията за около 2 седмици. Затруднение в
основната функция на лявата ръка - хващането за около 2 седмици. Към момента на
изготвяне на експертизата изследваният е клинично здрав и е възстановен напълно.
Вещото лице сочи, че и при поставени предпазни колани биха се получили
травмите на двамата водачи.
В с.з. съдебният медик уточнява, че при С. К. имало стари травми от счупване
на ръката, което означава, че е налице наслагване на увреждания и обостряне на стари
травми в тези области.
За установяване на причинените увреждания са ангажирани гласни
доказателства. Като свидетели са разпитани майките на ищците.
Св. Е. Б.а, майка на Е. Б., посочва, че синът й претъпял ПТП, наложила се
операция на корема. Имал болки и повръщане. След операцията имал нужда от помощ.
В началото бил на системи, после приемал само течности. В продължение на месец не
ходел на училище. Имал болки, трудно ходел до тоалетна. Следвало да се яви на
шофьорски изпит, но го отложил, тъй като не бил в състояние, както физически, така и
психически да се възстанови. Сега шофира, но е плах, след ПТП бил стресиран и
сънувал катастрофата.
Св. И. К.а, майка на С. К., сочи, че при катастрофа пострадал синът й, бил
изплашен и всичко го боляло. Престоял в болницата няколко дни, не пил
обезболяващи, тъй като е алергичен. Десет дни не ходил на училище. В началото го
било страх да шофира, все още е уплашен. Изпитвал болка в зъбите и се указало, че
два от тях са счупени.
По делото по искане на ищците е назначена съдебни-психологична експертиза,
по която вещото лице установява, следното:
За Е. Б. се сочи, че е със силно изразена тревожност, напрегнатост,
свръхпредпазливост, със симптоми като потиснатост, понижено настроение, понижена
способност за изживяване на радост или удоволствие. Причинените физически травми
са довели до отключване на остра стресова реакция, както и лека депресивна
симптоматика, която още не е преработена.
За С. К. се сочи, че е с висока тревожност развил е компенсаторен механизъм за
избягване на ситуации, свързани с шофиране. Наблюдава се отдръпнатост, скованост,
оскъдна емоционалност. Физическите травми при него са довели до остра стресова
реакция, отключил е депресивна симптоматика.
Вещото лице заключва, че напълно психическите травми и при двамата ще
отшумят след около две години, като това при Е. би могло да се случи и по-рано.
От назначената по делото авто-техническа експертиза се установява, че ПТП е
реализирано в тъмната част на денонощието, при суха пътна настилка, без данни за
дефекти и неравности. Автомобилът се е движил с около 144 - 145 км/ч., а към
момента на удара с 80-100 км./ч. ПТП не би настъпило, ако водачът се е движил със
съобразена за населеното място скорост. Според вещото лице водачите са били с
предпазни колани, процесното МПС е било преминало технически преглед и е било
надлежно регистрирано.
В о.с.з. вещото лице уточни, преди мястото на удара няма табела обозначаваща
начало на населеното място, 300 - 400 метра преди удара има сгради, които са частни и
промишлени.
За механизма на ПТП са ангажирани гласни доказателства – разпитан е водачът
на автомобила К. А..
4
Свидетелят посочва, че по време на ПТП е управлявал процесния автомобил, до
него бил Е., а на задната седалка С.. Били с предпазни колани, докато управлявал
колата се подхлъзнала и се ударил в стена. Няма спомен за скоростта, с която се
движил, но е бил със средна скорост. Най-вероятно било валяло, имало пясък.
Автомобилът бил с регистрационни табели и бил премилан технически преглед.
От страна на ищците са представени писмени доказателства, от които е видно,
че са предявил претенциите си за заплащане на вреди към ответния застраховател, но
такова не е последвало. С молба, получена от ответника на 19.06.2023г. ищецът Е. Б. е
заявил претенциите си пред застрахователя. С молба, получена от ответника на
12.07.2023г. ищецът С. К. е заявил претенциите си пред застрахователя. Ответното
застрахователно дружество е изискало допълнителни писмени доказателства за
претенцията на С. К.. Липсват доказателства, а и твърдения, за заплащане на
застрахователни обезщетения в полза на ищците.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Настоящата съдебна инстанция е сезирана с два осъдителни иска за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП,
намиращи правното си основание в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ.
Така предявените искове са процесуално допустими. От ангажираните по делото
доказателства се установява, че съответно на 19.06.2023г. и на 12.07.2023г. ищците са
предявили извънсъдебно претенциите си пред ответното дружество. В
законоустановения тримесечен срок по чл. 496, ал. 1 КЗ, ответникът не е определил и
изплатил застрахователно обезщетение. Настоящите искове са предявени в съда на
16.11.2023г. и в този смисъл се явяват процесуално допустими.
Разгледани по същество са частично основателни поради следното:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно по делото се установява наличието на валидно застрахователно
правоотношение към 24.04.2023г. между прекия причинител и ответника по отношение
на увреждащото МПС.
С обсъдените по - горе писмени доказателства, показанията на водача, както и
от заключенията на авто - техническата и медицинските експертизи се установяват
елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, което е виновно и
противоправно, както и установена вреда - причинени телесни увреждания на ищците,
които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП.
Установява се, че на процесните дата и място при движение в поска към центъра
на с. А., застрахованият автомобил навлязъл в дясна крива със скорост около и по-
висока от 144 - 145 km/h., загубил напречна устойчивост при преминаване на десния
завой, навлязъл в лентата за насрещно движение, продължил е косо движение спрямо
оста на пътя и е реализирал удар в стена, намираща се от лявата страна на платното за
движение.
С действията си, водачът А. е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата – чл. 21 ЗДвП, в причинна връзка, с което е възникнало процесното ПТП.
Установи се, че същият се е движил с твърде висока скорост, в населено място, където
5
ограничението е до 50 км.ч, в тъмната част на денонощието, когато видимостта е
ограничена, в резултат на което е реализирал произшествието. Съдът намира за
установено, че ПТП е реализирано в населено място, където ограничението на
скоростта е до 50 км.ч. Съгласно § 6, т. 49 от ДР на ЗДвП "Населено място" е
застроена със сгради територия, при която началото и кР.т са обозначени със съответни
пътни знаци. В с.з вещото лице С. посочи, че не е установила табела за начало и край
на населеното място, но 300 – 400 метра преди мястото на катастрофата има сгради –
частни и промишлени. Видно от Констативния протокол за ПТП с пострадали лица за
място на удара е посочено с. А., ул. „Е.П.“. При тези данни съдът намира, че ПТП е
реализирано в населено място, въпреки липсата на табела, указваща начало на с. А..
Но дори и да е станало извън населеното място отново е налице нарушение на чл. 21
ЗДвП, регламентиращ забрана за движение над 90 км. час. Според експерта С.
скоростта е била около 144 - 145 км.ч.
Презумпцията за вина на водача, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД не беше оборена от
ответника. С поведението си водачът виновно е причинил вредоносния резултат,
поради което се доказа и причинно следствената връзка между инцидента и
настъпилите вреди.
От медицинските документи и медицинските експертизи се установява, че в
резултат на ПТП на ищците са причинени различни по вид и степен телесни
увреждания.
От гореизложеното следва, че са налице всички елементи на деликтната
отговорност по чл. 45 ЗЗД.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в
границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното
настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от
покрит риск по застраховката „Гражданска отговорност, са безспорно установени.
Ищецът Е. Б. претендира заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лв., а С.
К. 50 000 лв.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в
сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне
имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта
на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и
страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост“
на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение в размер на
100 000 лв. за ищеца Е. Б.:
В конкретния случай съдът намира, че обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди следва да бъде определено на 50 000 лв. При определяне на този
размер се съобрази това, че от ПТП ищецът е получил коремна травма – излив на
около 500 мл. кръв в коремната кухина, разкъсвания на тънко и дебело черво,
увреждане на най - външната обвивка на дебело и тънко черво, разкъсвания на голямо
6
було. Това наложило провеждане на оперативна интервенция, при която се отрязали
около 10 см. от тънкото черво, свързване на двата кР. и отстраняване на излятата кръв.
Според вещото лице травмата на коремната кухина е причинила разстройство на
здравето, което е временно опасно за живота. Установи се, че в болничното заведение
Б. е престоял седем дни, след операцията се нуждаел от чужда помощ. Няколко дни е
изпитвал болка с голям интензитет, като след две седмици спонтанната болка е
намаляла или изчезнала, но е съществувала болка при физическо натоварване.
Последната е продължила за около три – шест месеца. За около месец е спазвал
хранителен режим, трудно ходил до тоалетна, вземал обезболяващи и слабителни. Към
настоящия момент ищецът е клинично здрав и е налице пълно възстановяване.
Установи се, че преживяното се е отразило негативно и на психическото му състояние.
Вещото лице по назначената от съда психологическа експертиза установява наличие на
силно изразена тревожност, напрегнатост, свръхпредпазливост, със симптоми като
потиснатост, понижено настроение, понижена способност за изживяване на радост или
удоволствие. Причинените физически травми са довели до отключване на остра
стресова реакция, както и лека депресивна симптоматика, която още не е преработена.
При определяне на обезщетението съдът съобрази и това, че се касае за младо
момче /понастоящем на 19 години/, което физически е напълно възстановено, като
психическите травми макар и още не напълно отшумели не са толкова сериозни и се
очаква най - много до две години да отшумят напълно.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищеца, изведени както от доказателствата по
делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че обезщетение в размер на 50 000 лв. е справедливо и ще
овъзмезди търпените от ищеца болки и страдания вследствие на причинената му
травма в резултат на претърпяното застрахованото събитие.
По отношение на претенцията на ищеца С. К. за заплащане на обезщетение в
размер на 50 000 лв.:
В конкретния случай съдът намира, че обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди следва да бъде определено на 15 000 лв. При определяне на този
размер се съобрази това, че вследствие на ПТП ищецът е получил контузия и
навяхване на гръбначния стълб, лява гривена става, десен лакет, както и счупване на
малка част от коронките на два зъба, които травми са му причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Пострадалото лице е престояло в
болнично заведение три дни. Травмите са му причинили болка за около 3-4 седмици,
като първите дни тя е била с по-голям интензитет. Към настоящия момент е напълно
възстановен. Установява се, че К. е с висока тревожност развил е компенсаторен
механизъм за избягване на ситуации, свързани с шофиране. Наблюдава се
отдръпнатост, скованост, оскъдна емоционалност. Физическите травми при него са
довели до остра стресова реакция, отключил е депресивна симптоматика.
Както и при Б., така и при К. се касае за младо момче /на ******одини/, което
физически е напълно възстановено, като психическите травми са налице, но не са
толкова сериозни и се очаква най - много до две години да отшумят напълно.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително
претърпените болки и страдания от ищеца, изведени както от доказателствата по
делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че обезщетение в размер на 15 000 лв. е справедливо и ще
овъзмезди търпените от ищеца болки и страдания вследствие на причинената му
травма в резултат на претърпяното застрахованото събитие.
По отношение на възражението за съпричиняване:
7
В писмения отговор ответникът е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалите лица, което възражение намира
правното си основание в разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Соченото възражение
настоящата съдебна инстанция намира за неоснователно. По делото се установи, че
ищците са били с поставен предпазен обезопасителен колан. Този факт се установява
както от показанията на водача – св. А., така и от заключенията на съдебния медик,
който сочи че установените травми могат да бъдат причинени и при поставен
предпазен колан. Поради неоснователността на възражението за съпричиняване не
следва определените обезщетения да бъдат редуцирани.
При това положение ще следва иска на ищеца Е. Б. срещу ответника да се уважи
за сумата 50 000 лв., а на ищеца С. К. за сумата 15 000 лв., като за разликите над двете
суми исковете се отхвърлят като неоснователни.
По отношение претенциите за присъждане на законна лихва:
С исковата молба е направено искане в полза на ищеца да се присъдят законни
лихви върху двете обезщетения, считано от уведомяването на застрахователя.
Представени са доказателства, че ищците са отправили писмени искания до
застрахователя за присъждане на застрахователни обезщетения за причинени
неимуществени вреди, като ответникът е получил писмата съответно на 19.06.2023г.
/за Б./ и на 12.07.2023г. /за К./. След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за
застрахователя е налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ,
като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал.1, т.1 и т. 2 КЗ, в който
случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност увреденото лице
да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на осн. чл. 498, ал. 3 вр. с чл. 432, ал.
1 КЗ. С оглед на посоченото по-горе застрахователят, изпадайки в забава дължи
законна лихва, считано от датата на сезирането му съответно за първия ищец от
19.06.2023г. и за втория ищец от 12.07.2023г., до окончателното изплащане на двете
суми за присъдените обезщетения.
По разноските и дължимите държавни такси в процеса:
Ищците са освободени от заплащане на държавни такси и разноски по делото,
но дължат такива на насрещната страна, съобразно изхода на спора. Ответникът
претендира присъждане на разноски за вещи лица и свидетел, както и възнаграждение
за адвокат. Разноски за свидетел не са заплащани, поради това че допуснатият до
разпит свидетел не е поискал такива. Ето защо сумата от 50 лв., внесена от ответника
за призоваване на свидетеля, не следва да се включва в разноските, а може да се
поиска възстановяването й от заплатилото я лице. Възнаграждение за адвоката на
ответника също не следва да се присъжда, доколкото по делото липсват доказателства
за договорено безплатно адвокатско възнаграждение по чл. 38 Закона за адвокатурата.
Дължими са разноски единствено за вещите лица, за които възнаграждението е
внесено от застрахователя. Съразмерно на отхвърлената част от исковете ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника разноски по делото в размер на
1033,41 лв.
Доколкото ищците са освободени от заплащане на държавна такса и разноски по
делото ще следва ответникът на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на съда
държавни такси по уважените искове в размер на общо 2600 лв. Следва в полза на съда
да се заплати и възнаграждение за експертизите, които са изплатени от бюджетната
сметка на съда, съобразно уважената част от исковете, в размер на 831,83 лв.
От договор за правна защита и съдействие се установява, че ищците са
получили безплатна правна помощ, поради което и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата ответникът ще следва да заплати на адвокат Н. Н. Д. адвокатско
8
възнаграждение в размер на 7020 лв., определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с
вкл. ДДС, като размерът му е определен съобразно изхода на делото – частична
основателност на исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И. АД, ЕИК ************,
със седалище и адрес на управление: гр. С, 1700, бул. „С.Ш.“ № 67А, да заплати на Е.
С. Б., ЕГН **********, адрес: с. А., ул. „Е.П.“ № 76, сумата в размер на 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от ПТП реализирано на 24.04.2023г., в с. А., ул. Е.П.,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 19.06.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 50 000 лв.
до претендираните 100 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И. АД, ЕИК ************,
със седалище и адрес на управление: гр. С, 1700, бул. „С.Ш.“ № 67А, да заплати на С.
А. К., ЕГН **********, адрес: с. А., ул. „Д.Х.“ № 8, сумата в размер на 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания от ПТП реализирано на 24.04.2023г., в с. А., ул. „Е.П.“,
ведно със законната лихва върху уважената главница считано от 12.07.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 15 000 лв.
до претендираните 50 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И. АД, ЕИК ************,
със седалище и адрес на управление: гр. С, 1700, бул. „С.Ш.“ № 67А, да заплати на
адв. Н. Н. Д., вписан в ШАК адвокатско възнаграждение в размер на 7020 лв. с ДДС за
оказана безплатна адвокатска защита на ищците.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И. АД, ЕИК ************,
със седалище и адрес на управление: гр. С, 1700, бул. „С.Ш.“ № 67А, да заплати в
полза на Окръжен съд Б. държавна такса в размер на 2 600 лв., както и сумата 831,83
лв., представляваща заплатени възнаграждения за вещите лица от бюджета на съда,
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Е. С. Б., ЕГН **********, адрес: с. А., ул. „Е.П.“ № 76 и С. А. К.,
ЕГН **********, адрес: с. А., ул. „Д.Х.“ № 8, да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ Л.И. АД, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. С,
1700, бул. „С.Ш.“ № 67А, сторените по делото разноски за вещи лица в размер на
1033,41 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - С в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
9