Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№___

 

гр.Русе, 11.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД-РУСЕ, V-ти граждански състав, в публичното заседание на 24 февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                    Председател: ТАТЯНА  ИЛИЕВА

          

при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д.№ 25 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Ищецът И.Х.Ц. твърди, че след като уведомил „Бюрото по труда“ - Русе за намеренията си в писмена форма с двуседмична отсрочка, на 07.10.2019 г. пристъпил към действия. Изчакал подходящ момент и уведомявайки всички присъстващи на етажа, взел един от наличните столове в коридора и направил на два пъти опит да счупи долното стъкло на вратата на зала 2. След като опитите му се оказали неуспешни, се насочил към едно от външните стъкла на сградата, когато бил възпрян от двама също търсещи работа мъже. Малко след това при тях слезли две от служителките в „Бюрото по труда“, една от които била А.Д., а другата впоследствие ищецът разбрал, че е психоложката на Дирекцията – ответницата М.Ч.. Качили се на горния етаж и му бил предоставен отново списък със свободните работни места към него момент. Според ищеца, целта явно била да се изчака пристигането на полицейските служители. След тяхното пристигане ответницата започнала да говори неща, които не отговаряли на истината. Същата заявила пред полицейските служители, че ищецът е заплашвал служители на дирекцията и той възразил, че това не отговаря на истината, но веднага бил отведен в коридора от единия полицай, където по негово искане дал подробни обяснения по случая. След това бил откаран в Първо РПУ-Русе, където вероятно повече от 30 минути се изчаквало решение как да се процедира. Ищецът отказал доброволно да посети ЦПЗ и се наложило да бъде използвана физическа сила от полицейските служители, за да бъде вкаран в медицинския автомобил, който междувременно дошъл там. Така се случило и при пристигането му в лечебното заведение. Там в разговор с психиатъра Петя Несторова научил, че е бил наклеветен, че е заплашвал служители дори със смърт. Ето защо счита, че са му нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на престижа му вследствие престоя му в ЦПЗ, създадено вътрешно лично неудовлетворение с трайни последици, породено от принудата да облече много мръсна пижама, лишаване от правото му на живот и удоволствия, поради това, че е бил в почти пълно безсъзнание вследствие на приеманите медикаменти по време на престоя му там.

Претендира ответницата да бъде осъдена да му заплати следните обезщетения за причинени неимуществени вреди: за уронване на престижа му - 10 000 лв., за създаденото му вътрешно лично неудовлетворение с трайни последици, поради принудата да облече мръсна пижама – 5 000 лв. и за лишаване от правото му на живот и удоволствия по време на престоя му в „ЦПЗ-Русе“ ЕООД – 15 000 лв.

В отговора на исковата молба ответницата излага подробни съображения за недопустимост и неоснователност на претенциите. Счита, че въпреки депозираната молба-уточнение, фактическите твърдения остават неясни и логически несвързани. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, като й се присъдят направените по делото разноски.

          Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

          От приложената по делото прокурорска преписка № 5760/2019 г. по описа на РП-Русе, медицинската документация от „ЦПЗ-Русе“ ЕООД, както и от събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства се установяват следните обстоятелства:

          Ответницата М.Ч. работи в „Агенция по заетостта“, гр.София, на длъжността „Психолог“. Към 2019 г. местоработата й е била в Дирекция „Бюро по труда“, гр.Русе, където ищецът бил регистриран като безработно лице, търсещо работа. Около три седмици преди датата 07.10.2019 г., той предупредил писмено директорката на „Бюрото по труда“-Русе, че ако в определен срок не му бъде подсигурен подходящ за него работен ангажимент, ще нанесе имуществена щета на сградата им.

На горепосочената дата преди обяд И.Ц. отишъл в сградата на „Бюрото по труда“-Русе и заявил, че започва да чупи и руши. Взел стол от една от стаите и започнал да удря вратата на Зала 2. Спрели го двама мъже от търсещите работа. Свид.М. Г.-трудов посредник в ДБТ-Русе видяла агресивните действия на ищеца и от кабинката на охраната се обадила в деловодството, за да слезе някой при тях. Във фоайето на първия етаж при Ц. слезли свид.А.Д.-*** и ответницата. Последната поканила ищеца в кабинета си на втория етаж, като провела психологическа консултация и предлагане на работни места. Тогава ищецът бил спокоен, не е заплашвал никого. По сигнал на служител от деловодството на „Бюрото по труда“ до полицията, в сградата пристигнали полицейски служители и след разговор с ищеца, същият бил отведен за разпит в Първо РПУ-Русе, където му бил съставен и протокол за предупреждение /да не отправя закани и заплахи за физическа саморазправа към М.Ч. и да не унищожава или поврежда противозаконно чужда движима или недвижима вещ в сградата на Агенцията по заетостта/. В ранния следобед И.Ц. бил откаран в „Център за психично здраве–Русе“ ЕООД, където се държал изключително агресивно. По преценка на психолога д-р Н. бил имобилизиран чрез фиксация /връзване с колани за ръцете и краката/ за няколко часа. След множество изследвания, на същия е поставена диагноза „Органично разстройство на личността“. Проведено му е медикаментозно лечение и на 14.10.2019 г. Ц. е изписан психомоторно спокоен, в компенсирано психично състояние.

          Предвид изложените фактически данни, съдът прави следните изводи:

          Ищецът е предявил искове срещу ответницата за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на престижа му, в създаденото му вътрешно лично неудовлетворение с трайни последици, поради принудата да облече мръсна пижама и в лишаване от правото му на живот и удоволствия по време на престоя му в „ЦПЗ-Русе“ ЕООД.

Непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД като сложен юридически факт включва следните елементи: деяние, което е противоправно; причинена от него вреда; причинна връзка между деянието и вредата и вина на деликвента. За да се ангажира отговорността на последния, тези елементи следва кумулативно да бъдат налице. С оглед разпоредбата на чл.154 ГПК, в тежест на ищеца е установяването им, като единствено по силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на деликвента се предполага до установяване на противното. От приложената по делото прок.преписка и ангажирания в своята съвкупност доказателствен материал не се установи наличие на каквото и да било противоправно поведение у ответницата на процесната дата – 07.10.2019 г. Напротив. Изложеното в нейното заявление до Началника на Първо РУ при ОДМВР-Русе се потвърждава по категоричен начин от разпита на всички свидетели и от писмените доказателства, намиращи се в полицията и в „ЦПЗ-Русе“. Същите установяват, че единственото извършено от ответницата на посочената дата е да изпълни служебните си задължения, като проведе психологическа консултация и успокои ищеца. По никакъв начин не се установяват твърденията на И.Ц., че ответницата е извикала полицейските служители, пред които заявила, че той и отправял заплахи. Напротив. Както М.Ч., така и останалите служители в „Бюрото по труда“-Русе заявяват, че ищецът не е заплашвал никого от тях, а е отправял закани само да увреди имуществото в сградата. Подаденият сигнал до полицията от служител в деловодството на ДБТ-Русе е резултат от собственото противоправно поведение на Ц., изразяващо се в блъскане на вратата на Зала 2 в опит същата да бъде счупена. Последвалите събития по отвеждането му в Първо РПУ-Русе, след това и в „ЦПЗ-Русе“ ЕООД, и настаняването му там на лечение пък са следствие от агресивното му поведение, демонстрирано както в Д“БТ“-Русе, така и в Първо РПУ-Русе, и в Психодиспансера. Действията на полицейските служители и на тези от болницата са все във връзка с противоправното поведение, но не на ответницата, а на ищеца. В случай, че И.Ц. е имал усещането, че „престижът му е уронен“ по някакъв начин, че е имал „вътрешно лично неудовлетворение с трайни последици“, че е бил принуден по време на лечението си в „ЦПЗ-Русе“ да облече мръсна пижама и цяла седмица е бил „лишен от живот и удоволствия“, то тия му усещания по никакъв начин не могат да бъдат свързани с действията на ответницата на процесната дата.

Предвид изложеното съдът намира, че не е налице нито един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, като изцяло отговорен за причинените му неимуществени вреди е самият ищец. Същият цели от противоправното си агресивно поведение да извлече лична изгода, което по същността си е злоупотреба с право.

Ето защо предявените искове като неоснователни и недоказани следва да се оставят без уважение.     

          На основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца следва да се присъдят направените от ответницата деловодни разноски, изразяващи се в заплатено адв.възнаграждение в размер на 1600 лв. Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на адв.възнаграждение, на основание чл.78, ал.5 ГПК. При предявените в случая три иска с цена съответно от 5000, 10 000 и 15 000 лв. минималните размери на адв.възнаграждения, съгласно чл.7, ал.2, т.т. 2, 3 и 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения биха били в размери съответно от 580 лв., 830 лв. и 980 лв. или техният сбор значително би надхвърлил претендираната сума по представения списък по чл.80 ГПК. 

          Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от И.Х.Ц., с ЕГН **********, срещу М.А.Ч., с ЕГН **********, искове по чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. за уронване на престижа му, в размер на 5 000 лв. за създаденото му вътрешно лично неудовлетворение с трайни последици, поради принудата да облече мръсна пижама и в размер на 15 000 лв. за лишаване от правото му на живот и удоволствия по време на престоя му в „ЦПЗ-Русе“ ЕООД.

          ОСЪЖДА И.Х.Ц., с ЕГН **********,***, да заплати на М.А.Ч., с ЕГН **********, 1600 лв. деловодни разноски.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                      Районен съдия: