Определение по дело №366/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 226
Дата: 25 януари 2022 г.
Съдия: Мария Ангелова Дончева
Дело: 20221110200366
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 януари 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 226
гр. София, 25.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. А.. Д.
като разгледа докладваното от М. А. Д. Частно наказателно дело №
20221110200366 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.

Образувано е по жалба на ИВ. СТ. В. срещу постановление от 03.12.2021
г. на СРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП ЗМ №
26/2017 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. 2097/2017 г. по описа на СРП на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК.
Софийски районен съд, след като се запозна с материалите по делото
и с доводите на жалбоподателя, намира за установено следното:
Постановлението на СРП е от категорията на обжалваемите. Жалбата е
депозирана в срок и изхожда от легитимирано лице, което постановлението
за прекратяване и фактите по делото сочат като пострадало, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна, като съображенията на съда
в тази насока са следните:
Производство по ДП ЗМ № 26/2017 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр.
2097/2017 г. по описа на СРП е образувано на основание чл. 212, ал. 2 НПК за
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
С постановление за привличане на обвиняем от 02.03.2021 г. е привлечен
като обвиняем М. Г. Й. за престъпление по чл. 129, ал. 21 вр. ал. 1 НК.
С постановление от 03.12.2021 г. на СРП е прекратено наказателното
1
производството по делото на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 5
НПК. В постановлението представителят на държавното обвинение е приел,
че извършителят е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието
след извършване на претъплението.
Съдът намира, че този извод е преждевременно направен.
По делото е приобщена КСППНЕ в която се съдържат данни за
актуалното здравословно състояние обвиняемия Й., от което се установява, че
след претърпян през 2020 г. обширен мозъчен инфаркт той страда от
остатъчен неврологичен дефицит с тежък дискоординационен и
психоорганичен синдром с дезориентираност и епизоди на психомоторна
възбуда и към момента на заключението това заболяване се явява пречка за
участието му в наказателното производство. Вещите лица обаче на са дали
заключение, от което по категоричен и несъмнен начин да може да формира
извод, че обвиняемият страда от психично заболяване, което се приравнява на
продължително разстройство на съзнанието, тъй като не са имали такава
задача. В мотивната част на заключението се съдържат данни в тази насока,
но не е от компетентността на правоприлагащия орган да изведе съответното
експертно заключение дали лицето страда от психично заболяване, което се
приравнява на продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл.
33 НК. Прокурорът, а съответно и съдът могат да извършат съответната
правна преценка за вменяемостта на лицето само въз основа на категорично
експертно становище. Ето защо е необходимо на ДП да бъде допусната
допълнителна задача към вещите лица в посочения смисъл и едва тогава
прокурорът да формира своя правен извод.
По изложение съображения прекратяването на наказателното
производство съдът приема за незаконосъобразно и счита, че
постановлението на СРП следва да бъде отменено и делото върнато на СРП.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 4 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ постановление от 03.12.2021 г. на СРП, с което е прекратено
наказателното производство по ДП ЗМ № 26/2017 г. по описа на 01 РУ-СДВР,
пр. пр. 2097/2017 г. по описа на СРП на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 1, т. 5 НПК.
2
ВРЪЩА делото на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в седем дневен
срок от съобщаването му на страните пред СГС.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на СРП и на жалбоподателя
ИВ. СТ. В..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.

Образувано е по жалба на И. С. В. срещу постановление от 03.12.2021 г.
на СРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП ЗМ №
26/2017 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. 2097/2017 г. по описа на СРП на
основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК.
Софийски районен съд, след като се запозна с материалите по делото
и с доводите на жалбоподателя, намира за установено следното:
Постановлението на СРП е от категорията на обжалваемите. Жалбата е
депозирана в срок и изхожда от легитимирано лице, което постановлението
за прекратяване и фактите по делото сочат като пострадало, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна, като съображенията на съда
в тази насока са следните:
Производство по ДП ЗМ № 26/2017 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр.
2097/2017 г. по описа на СРП е образувано на основание чл. 212, ал. 2 НПК за
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
С постановление за привличане на обвиняем от 02.03.2021 г. е привлечен
като обвиняем М. Г. Й. за престъпление по чл. 129, ал. 21 вр. ал. 1 НК.
С постановление от 03.12.2021 г. на СРП е прекратено наказателното
производството по делото на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 5
НПК. В постановлението представителят на държавното обвинение е приел,
че извършителят е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието
след извършване на претъплението.
Съдът намира, че този извод е преждевременно направен.
По делото е приобщена КСППНЕ в която се съдържат данни за
актуалното здравословно състояние обвиняемия Й., от което се установява, че
след претърпян през 2020 г. обширен мозъчен инфаркт той страда от
остатъчен неврологичен дефицит с тежък дискоординационен и
психоорганичен синдром с дезориентираност и епизоди на психомоторна
възбуда и към момента на заключението това заболяване се явява пречка за
участието му в наказателното производство. Вещите лица обаче на са дали
заключение, от което по категоричен и несъмнен начин да може да формира
извод, че обвиняемият страда от психично заболяване, което се приравнява на
продължително разстройство на съзнанието, тъй като не са имали такава
задача. В мотивната част на заключението се съдържат данни в тази насока,
но не е от компетентността на правоприлагащия орган да изведе съответното
експертно заключение дали лицето страда от психично заболяване, което се
приравнява на продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл.
33 НК. Прокурорът, а съответно и съдът могат да извършат съответната
1
правна преценка за вменяемостта на лицето само въз основа на категорично
експертно становище. Ето защо е необходимо на ДП да бъде допусната
допълнителна задача към вещите лица в посочения смисъл и едва тогава
прокурорът да формира своя правен извод.
По изложение съображения прекратяването на наказателното
производство съдът приема за незаконосъобразно и счита, че
постановлението на СРП следва да бъде отменено и делото върнато на СРП.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 4 НПК, съдът
2