РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 06.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в публично
заседание на 24 юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА ЕЛИЦА Д. |
|
|
|
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ
ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело № 165 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Ю.М.С. ***, депозирана
чрез адвокат-пълномощник М. Д. *** против Решение № 109 от 28.01.2020 г.,
постановено по АНД № 2065/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което e
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 19-1085-000890 от 05.04.2019 г. на
Началник на сектор ПП към ОД на МВР – Русе, с което на жалбоподателя за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са
наложени административни наказания „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 2 месеца. В жалбата се навеждат оплаквания
за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на процесуалните правила. Претенцията е да се отмени
решението на РС - Русе и вместо него да се постанови друго, с което да се
отмени НП.
Касационният ответник, чрез процесуален представител –
гл. юрисконсулт Т. Йорданова, в депозирано писмено възражение на касационната
жалба вх. № 10515/06.03.2020 г., оспорва основателността на жалбата. Претендира
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като
извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е
от надлежна страна в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оспореното в настоящото производство решение РС -
Русе е приел, че наказаното лице безспорно е осъществило от обективна и
субективна страна състава на вмененото му нарушение по ЗДвП, като правилно бил
определен и размерът на кумулативно предвидените за това нарушение наказания. С
тези мотиви съдът е потвърдил изцяло оспореното пред него НП.
Решението на районния съд е правилно.
АНО на касатора е ангажирана, в качеството му на ФЛ –
водач на МПС, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП. Съгласно обстоятелствената част
на НП на 21.03.2019 г., около 11:00 часа в община Русе, на път Първи клас №
2-79 – Русе – Разград, в района на КМ 22.289, посока гр. Цар Калоян, като водач
на МПС – л. а. „Фолксваген каравел 2.5 Д” с рег. № Р 95 30 РК, негова собственост,
при подаден сигнал за спиране от контролен орган със стоп-палка за извършване
на проверка от контролния орган, вписан като свидетел в АУАН – Кристиян
Трифонов Трифонов, водачът Ю. С. не спира плавно на посоченото място, или в
най-дясната част на платното за движение, като продължава движението си по
посока гр. Разград. Така описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл.
103 от ЗДвП, за което на основание приложимата санкционна разпоредба на чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му били наложени административни наказания „глоба” в
размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца.
Касационната инстанция намира, че в
хода на съдебното производство не са допуснати процесуални нарушения. В
конкретния казус по делото са ангажирани достатъчно и категорични
доказателства, от които следва несъмнен извод, че наказаното лице е извършило
вмененото му нарушение. Правилният анализ на събрания по делото доказателствен
материал налага извод именно за законосъобразност и обоснованост на оспореното
пред РС - Русе наказателно постановление. В хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган, а впоследствие и
пред първата съдебна инстанция е установена безусловно и в пълнота фактическата
обстановка по отношение на основните релевантни по случая факти, а именно: Ю. С.,
в качеството си на водач на посочено в НП моторно превозно средство, на
инкриминираните дата, час и място при подаден ясен и своевременен сигнал за
спиране от контролен орган, не е спрял на посоченото място и е продължил
движението си. Изложените в АУАН и НП, релевантни за правния спор факти и обстоятелства,
изцяло се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал, като не са
ангажирани доказателства, които да ги опровергават.
След обсъждане на събраните по
делото допустими и относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
въззивният съд е установил фактическата обстановка по делото и правилно е
приложил материалния закон. При
формиране на този извод, настоящият състав съобрази, че касационната инстанция
не е съдебна инстанция по фактите и в чл. 220 от АПК е разписана забрана за
нови фактически установявания. Тъй като не се установиха допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при събиране и оценка на доказателствения
материал по делото от страна на първата съдебна инстанция, в съответствие с чл.
220 от АПК, касационният съд извършва проверка за правилността на приложението
на материалния закон въз основа на фактическите установявания на предходната
съдебна инстанция.
С оглед
разпоредбите на чл. 63, ал. 5, във вр. с ал. 3 от ЗАНН своевременно е искането
от процесуалния представител на ответната страна – ОД на МВР - Русе за
присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед приложимата норма на
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, във вр. с чл.143 от АПК, възнаграждението за
юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е
от НЗПП /в случая от 80 до 120 лв./. По преценка на фактическата и правна
сложност на казуса и при резултата от делото на ответната страна ОД на МВР -
Русе следва да бъдат присъдени деловодни разноски за процесуално
представителство в размер на 80 лева.
Поради горното настоящият състав счита, че оспореното
решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила, на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
По изложените съображения, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 109
от 28.01.2020 г., постановено по АНД № 2065/2019 г. по описа на Районен съд -
Русе, с което e потвърдено Наказателно постановление № 19-1085-000890 от
05.04.2019 г. на Началник на Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на
МВР – Русе.
ОСЪЖДА Ю.М.С., ЕГН ********** *** да
заплати на Областна дирекция на МВР - Русе сумата от 80 (осемдесет) лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.