Р Е Ш Е Н И Е
№…………./ …………………2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. Варна,XXXIV състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
юни,през две хиляди и петнадесета година, в състав:
Административен съдия:Елена Янакиева
при секретаря Г.В., като разгледа докладваното от съдията адм.дело №3348 по описа за 2012 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр.чл.172,ал.5 от
Закона за движение по пътищата.
Образувано е по постъпила жалба от К.Д.Г.,ЕГН ********** ***,
срещу наложена от А.С.Й., в качеството му на служител при „ТЕТ-61”ЕООД,
принудителна административна мярка „ преместване на автомобил”. С Определение
№61/10.12.2014г. по гр.д.№30/ 2014г.,съвместен състав при ВКС и ВАС , е определил
като компетентен да разгледа жалбата, Административен съд Варна, на осн.чл.135
ал.4 от АПК. В жалбата са изложени твърдения за
нищожност на обжалвания акт,в евентуалност за незаконосъобразност, поради
противоречие с материалния закон и административно производствените правила.
Излага подробни доводи, в подкрепа на твърденията си. Моли за отмяна на акта,
на изложените в жалбата основания и за присъждане на сторените разноски. В съдебно заседание , жалбоподателят
редовно призован се явява лично и с
представител по пълномощие.Поддържа жалбата. Ответникът- А.С.Й., в качеството му на служител при „ТЕТ-61”ЕООД, чрез процесуален представител излага доводи за законосъобразност на акта.
Счита, че актът е издаден при правилно приложение на материалния закон и моли
същия да бъде потвърден.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК от адресата на оспорения акт,
за когото е налице правен интерес от обжалването. Жалбата е допустима, а
разгледана по същество е основателна. След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет
на оспорване е наложената от служител при „ТЕТ-61”ЕООД,без писмен акт принудителна
административна мярка „преместване на ППС“, на основание чл. 168, ал. 1, чл.
171, т. 5, б. „б” от ЗДвП по отношение на предоставения на жалбоподателя л.а.,собственост
на неговата майка Фиат Браво с рег.№ РВ 56-77 ВХ. Към жалбата е приложена Фактура
№5061/24.08.2012г., издадена от „ТЕТ-61”ЕООД на жалбоподателя, с посочено основание за
издаване –„ Репатриране и отговорно пазене”, на стойност 56.00лв. Въпреки
дадените подробни указания по реда на чл.171, ал.4 от АПК, ответника не представи коментирания констативен протокол № 019/24.08.2012 г., послужил
като фактическо основание, за налагане на ПАМ , както и доказателства,сочещи на
компетентността на лицето, наложило ПАМ. В производството пред Окръжен съд Варна,
дружеството е ангажирало към доказателствата, трудов договор № 256/16.04.2013г.
, подписан между „ТЕТ-61”ЕООД и А.С.Й., от който се установява, че работникът е назначен в дружеството като
„Водач открита платформа с повдигащо устройство”. Приложена е и длъжностна
характеристика , в която едно от основните длъжностни задължения на работника е
да превозва „МПС от местата на нарушение, до паркинга на фирмата”. От приложения по делото договор №
12/05.04.2012 г.,/л.16/, сключен между „ТЕТ-61”ЕООД,
като изпълнител и „ПАРКСТРОЙ-Златни
Пясъци” ООД ,в качеството на възложител, като собственик на алеите, паркингите
и зелените площи на територията на к.к.”Златни пясъци”, се установява, че на изпълнителя
е възложено да извършва дейност по преместване на паркирани в нарушение на
правилата за движение по пътищата пътни превозни средства/ППС/, създаващи
опасност или затрудняващи/правещи невъзможно/ преминаването на другите
участници в движението на основание чл.168,ал.1 ЗДвП. Договорът е със срок на
действие от 12.04.2012 г. до 30.09.2012 г. Съгласно разпоредбите на
чл.168, ал.1 ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи длъжностни
лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците
или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да
бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на
предварително публично оповестено място, без знанието на неговия собственик или
на упълномощения от него водач. Анализа на текста налага извода, че
законодателят е оправомощил министъра на вътрешните работи, собственика на пътя
и на администрацията, която управлява пътя да определя длъжностни лица, които
да налагат принудителна административна мярка - преместване на пътно превозно
средство. За всеки от посочените правни субекти по силата на закона –
чл.168,ал.1 ЗДвП съществува правната възможност да определи и оправомощи
съответни длъжностни лица, които да налагат принудителната административна
мярка. Тези длъжностни лица са от службите за контрол, определени от министъра
на вътрешните работи, длъжностни лица, определени от собственика на пътя и
длъжностни лица, определени от администрацията, управляваща пътя. Всеки
собственик на път – т.е. на всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци,
като към пътищата са приравнени и улиците/пар.6,т.1 ЗДвП/, има възможност, произтичаща от закона да
оправомощи лица, които да налагат принудителната мярка. Когато надлежно
оправомощените лица налагат принудителната мярка те действат като
административен орган. В настоящият случай принудителната
административна мярка – репатриране на автомобила, управляван от жалбоподателя Г.,
е извършено на територията на курортен
комплекс”Златни пясъци”. Посоченият курортен комплекс е селищно образувание с
национално значение по смисъла на чл.22, ал.1, вр.чл.23 от Закона за
административно-териториалното устройство на РБългария. Изграждането му е
подчинено на изискванията на Закона за устройство на територията, включително и
на изискванията за транспортната техническа инфраструктура по смисъла на
чл.64,ал.1,т.1 от Закона за устройство на територията. Следователно на
територията на комплекса има земни площи или съоръжения, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или пешеходци – на
път по смисъла на пар.6,т.1 ЗДвП. Курортен
комплекс „Златни пясъци” е частна собственост, включително и транспортната
техническа инфраструктура. От доказателствата по делото
е видно, че собственикът на пътя „ПАРКСТРОЙ-Златни Пясъци” ООД , който е частен
правен субект е оправомощил „ТЕТ-61”ЕООД, да налага обжалваната принудителната
административна мярка. Както се посочи законодателят е предвидил възможност
собственикът на пътя, който в случая е частен правен субект да оправомощи
съответни длъжностни лица, които да налагат принудителната административна
мярка – чл.168, ал.1 ЗДвП. Когато тези надлежно оправомощени лица налагат мярката,
те действат като административен орган.В конкретния случай обаче, освен, че
безспорно се установи,че ответника е шофьор-водач на открита платформа с
повдигащо устройство, не бяха ангажирани доказателства, сочещи на
компетентността на А.С. да налага ПАМ-преместване на автомобил. Като израз на държавна принуда,
прилагането на принудителните административни мерки засяга директно и
безусловно правната сфера на адресата и следва да се подчинява на принципа на
законност. ПАМ могат да бъдат прилагани единствено в изрично и точно изброени в
закона случаи, по предвидения в съответната норма ред и начин и в съответствие
с целта на закона, като уреждащите ги норми подлежат на стриктно и
ограничително тълкуване. Недопустимо е прилагането на ПАМ от субект, некомпетентен
да го стори. Това е държавна принуда, която следва да бъде предприемана и
осъществява от длъжностни лица, определени съобразно чл.168 от ЗДвП , а не от
лица, назначени в търговското дружество-изпълнител, като шофьори. След извършения анализ на фактите,
установени по делото, в аспекта на приложимите материални разпоредби, съдът формира извод , че наложената на
жалбоподателя ПАМ „преместване на ППС“, Фиат Браво с рег.№ РВ 56-77 ВХ, е издадена от некомпетентен орган.
Гореизложеното налага прогласяването на ПАМ за нищожна. Направено е искане от жалбоподателя за
присъждане на сторените в хода на производството разноски. Представени са
доказателства за внесена държавна такса в размер от 10.00лв., заплатен
адвокатски хонорар в размер от 650лв., както и фискални бонове,съответно от
07.05.2015г. за сумата от 49.99лв., от 08.05.2015г. за сумата от 76.62лв., като
доказателство за сторени пътни разходи за заседанието,проведено на
08.05.2015г., както и фискални бонове от 18.06.2015г. за сумата от 49.99лв. и
от 19.06.2015г. за сумата от 86.00лв., като доказателство за сторени разходи за
заседанието, проведено на 19.06.2015г.
Съдът
приема, че на репарация подлежат разходите, за които е безспорно установено, че
са сторени за целите на настоящото производство, които в конкретния случай са в
общ размер от 660.00лв., от които 10.00лв. – заплатена държавна такса и 650.00лв.-заплатено възнаграждение за
представител по пълномощие. Разноски,представляващи пътни разходи
не следва да се присъждат предвид нормата на чл. 143 АПК
и чл. 78 и сл. ГПК,
приложим по силата на препращаща норма на чл. 144 АПК.
Под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства,
които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени
процесуални действия (депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за
вещо лице, разходи за извършване на оглед и др., адвокатски хонорар за
представителство в процеса). Следователно разноските включват всички суми,
които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в
процеса или за оказаната й правна защита. Фактическите действия на страните по
събиране на доказателствата, които да представят по делото, пътни разноски и
пр., както и всички последващи приключилото производство плащания, не
представляват такива разноски. / Така Опр. № 4887/13.04.09. на ВАС по
а.д.№7909/2008г. VІ о.; Реш.№8964/19.06.2013г. по а.д.№988/2013г. VІо.;
Реш.№4181/ 26.03.2013г. по а.д.№1304/2013г. VІІо./. Извън това, следва да бъде
отбелязано, че представените фискални бонове, доказват извършени разходи, но
като ненаименовани, не кореспондират с личността на жалбоподателя, оттам не
сочат,че именно той е сторил разходи, във връзка с настоящото производство. В
този смисъл, дори и регламентацията да предполагаше присъждане на пътни
разходи, следва те да бъдат доказани, чрез представяне на фактура, каквато няма
пречка да бъде издадена от доставчика на услугата / в конкретния случай
съответната бензиностанция/, на потребителя на услугата и претендиращ
разходите-жалбоподателя.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2,предп. първо от АПК,съдът Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за нищожна наложената на 24.08.2012г. от А.С.Й.-служител
при „ТЕТ-61”ЕООД,без писмен акт принудителна административна мярка „преместване
на ППС“, на основание чл. 168, ал. 1, чл. 171, т. 5, б. „б” от ЗДвП по
отношение на предоставения на жалбоподателя К.Д.Г. л.а. Фиат Браво с рег.№ РВ
56-77 ВХ. ОСЪЖДА А.С.Й.,
ЕГН **********,*** , да заплати на К.Д.Г. , ЕГН **********, сторените по делото
разноски в размер от 660.00 / шестотин и шейсет/ лева. Оставя без уважение искането на К.Д.Г. , ЕГН **********, да бъдат
заплатени разноски в размер от 262.60лв., представляващи извършени пътни
разходи. Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд по реда на АПК в 14 –
дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено. АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: