Р Е Ш Е Н И Е № 109
гр.Бургас, 12.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А:
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в
публично заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Румяна Манкова
Членове: Събина Христова
Албена Зъбова
при секретаря Пенка Шивачева, като разгледа докладваното от съдията Р. Манкова в. гр. д. № 373 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. Н. Д. от гр. С., чрез процесуален представител, против решение № 227 от 20.06.2019г. по гр.д. №1128/2018г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът му, в качеството на правоприемник по завещание на В. С. Д., б.ж. на гр. С., против Д. В. Д. от с. З., обл. Л. за обявяване за нищожно завещанието от 24.05.1985 г. на Д. Д. Д , б.ж. на гр. К., поради липса на форма.
В жалбата се твърди, че оспореното завещание няма достоверна дата, тъй като е изписана дата „24.05.985г.“, когато завещателят не е бил роден, а мотивите на решаващия съд за различни начини на изписване на годината „1985“, въззивникът счита за неправилни. Обективното несъответствие на посочената в завещанието дата следва да се приеме за достатъчно за обявяване на нищожност. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен, ведно с отмяна на констативния нотариален акт, вписан в СВ-Царево под №9*, т.3, д. №339 от 06.06.2018г., с който на основание завещанието Д. Д. е признат за собственик на ½ ид.ч. от описаната в исковата молба жилищна сграда в гр. К. Претендира се и уважаване на установителния иск за признаване правото на собственост на В. С. Д. , починала в хода на делото, върху 5/6 ид.ч. от процесния имот, а предвид обстоятелството, че въззивникът е неин наследник по завещание, същият е придобил това право на собственост и има правен интерес от установителния иск, след като страните спорят за пространствените предели на правото на собственост.
Постъпил е отговор от Д. В. Д., с който въззивната жалба е оспорена като недопустима, предвид изложено в нея възражение за нищожност на процесното завещание, поради недостоверна дата, с оглед начина на изписването ѝ, каквото основание не е надлежно предявено по делото. Наведени са и доводи за неоснователност на въззивната жалба, като е заявено искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в атакуваната част, с изразено становище в подкрепа на изложените от решаващия съд мотиви за липса на нарушена форма на процесното саморъчно завещание, поради това, че годината на съставянето му е изписана „985“, вместо „1985“.
Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост. Възражението на въззиваемия ответник за недопустимост е неоснователно. В тази насока настоящата инстанция е изложила съображения в постановеното по делото определение № 571 от 11.11.2019г., във връзка с извършена по реда на чл.267 ГПК проверка на допустимостта на жалбата.
По същество, след съвкупната преценка на становищата и доводите на страните, събраните по делото доказателствата и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд, след отхвърляне на предявения от В. С. Д., починала в хода на делото и заместена от нейния правоприемник Б. Н. Д., против Д. В. Д. иск за обявяване нищожност на завещание от 24.05.1985г. на Д. Д. Д., б.ж. на гр. К., поради противоречие със закона, тъй като не е съставено от лицето, сочено за негов автор /в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила/, е отхвърлил и предявения при условията на евентуалност иск за нищожност на завещанието поради липса на форма, тъй като не е изпълнено ръкописно и не е подписано от сочения за негов автор Д. Д. Д., като ищецът е осъден да заплати сумата от 3 302,42 лв. разноски по делото.
Така постановеното решение, преценено служебно съгласно изискванията на чл.269 ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо. Същото е произнесено от законен състав на компетентния съд в изискуемата от закона форма и съдържание, при спазване разпоредбата на чл.236 ГПК, в надлежно развило се съдебно производство по допустим за разглеждане иск.
По заявената във въззивната жалба неправилност на решението, в рамките на което възражение въззивният съд е ограничен в своето произнасяне по силата на чл.269, изр.2 ГПК, въззивникът излага единственодоводът, че в случая е налице нищожност на атакуваното завещание на основание чл.42, ал.1, б. „б“ от ЗН, вр. чл.25, ал.1 ЗН, тъй като не съдържа означение на датата на съставяне, предвид изписаната в оригинала на процесното завещание дата „24.05.985г.“, на която обективно е било невъзможно да е съставено, защото завещателят не е бил роден през 985г. Оспорват се изложените в атакуваното решение съображения за липса на нарушена форма чрез начина на изписване на годината „985“ вместо „1985“.
На първо място следва да се отбележи, че в исковата молба не са изложени обосноваващи иска за нищожност обстоятелства за нарушена форма на процесното завещание, поради това, че не съдържа означение на датата, когато е съставено, тъй като след деня и месеца „24.05.“ е изписана година на съставяне „985г.“, когато завещателят не е бил роден. Горното фактическо основание за нищожност на завещанието е цялостно развито за първи път в последното съдебно заседание пред БОС на 22.05.2019г, във фазата на устните състезания. Оспорване обаче на редовността на формата на завещанието, досежно датата на съставянето му, е заявено в писмено становище от 12.12.1918г. по повод постъпилия отговор на исковата молба, като е заявено лаконично, че завещанието е антидатирано. В последвалото първо съдебно заседание на 19.12.2018г. процесуалният представител на ищеца е изтъкнал и факта на непълно изписаната година в датата на завещанието – „24.05.985г.“.
При горните обстоятелства, сочещи на наваден от ищеца довод за нередовност на датата на процесното завещание като порок във формата, както и предвид това, че съгласно чл.25, ал.1 ЗН датата е задължителен елемент за действителност на саморъчно завещание, се налага изводът, че изложеното във въззивната жалба възражение подлежи на разглеждане.
Настоящата инстанция намира наведеният от въззивника довод за неправилност на първоинстанционното решение за неоснователен. Атакуваното завещание не страда от порок на формата, досежно датата на съставяне, съобразно изискванията на чл.25, ал.1 ЗН. Според посочената разпоредба, наред с другите задължителни елементи на формата, саморъчното завещание трябва да съдържа означение на датата, когато е съставено. В случая, въззивникът не оспорва факта на налична изписана в завещанието дата – „24.05.985г.“, но очевидно счита същата за сочеща на година от средновековието и поради това равносилна на липсваща дата. Настоящата инстанция намира подобно разбиране за житейски абсурдно и правно несъстоятелно. Несъмнено, въпросната дата е такава от последния изминал 20 век, в който е живял завещателят, т.е. това е денят 24.05.1985г. Макар и изписана в съкратен вид, годината на съставяне на завещанието е ясна и прави датата надлежно „означена“ по смисъла на чл.25, ал.1 ЗН. Това е така, предвид общоизвестния факт, че при посочване на дата в писмени документи, годината често обичайно се изписва съкратено само с последните две или три цифри. Освен това, авторът на завещанието изрично е посочил, че при подписване на същото е на 60 години, която възраст отговаря на 1985 г.
Предвид изложените съображения, въззивната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като обосновано от доказателствата по делото и съобразено с приложимия закон. Поради това, същото следва да бъде потвърдено.
При отхвърляне на главните искове за нищожност на завещание, предявените при условията на евентуалност иск за отмяна на констативен нотариален акт в полза на въззиваемия и установителен иск за собственост, не подлежат на разглеждане.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №227 от 20.06.2019г., постановено по гр.д. №1128/2018г. на Бургаския окръжен съд, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Б. Н. Д. от гр. С. да заплати на Д. В. Д. от гр. С. сумата от 2000 лв., представляваща съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: