Решение по дело №24294/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13089
Дата: 18 ноември 2022 г.
Съдия: Анелия Стефанова Янева
Дело: 20221110124294
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 13089
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20221110124294
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ вр. чл. 99
ЗЗД.
Ищецът „***“ ЕООД твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско”, сключен между праводателя му М. Е. Е. и ответника, са
настъпили събития, в причинна връзка с които са причинени вреди на застрахования лек
автомобил марка Фиат, рег. № ***. Сочи, че застрахованият е предявил претенции към
ответника във връзка с уврежданията, като при последния са образувани щета №
10019030130538/19.11.2019 г. и щета № 10019030130539/19.11.2019 г. Сочи, че стойността
на ремонта на вредите по първата заведена щета е 426,72 лева, а по втората – 381,12 лева,
както и че тези вземания му били прехвърлени от застрахования с договори за цесия, за
които ответникът бил уведомен. Поддържа, че след покана ответникът е заплатил част от
обезщетенията в размер на 596,05 лева, с което погасил 324,37 лева – по първата щета и
271,68 лева – по втората. Ето защо претендира остатъка от обезщетенията в размер на
102,35 лева по щета № 10019030130538/19.11.2019 г. и 109,44 лева по щета №
10019030130539/19.11.2019 г., заедно със законната лихва от предявяване на иска до
погасяване. Претендира разноски.
Ответникът *** оспорва иска, като поддържа, че с извършеното плащане е погасил
изцяло задълженията, както и че претендираното обезщетение надхвърля размера на
действителните вреди. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
1
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок.
С протоколно определение от 11.10.2022 г. за безспорни са обявени всички факти,
включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер. Ето защо и на
основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.
Спорен е единствено размерът на дължимите обезщетения. Съгласно разпоредбата
386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Доколкото в случая не е уговорено подзастраховане
и/или застраховане по договорена застрахователна стойност, то ответникът дължи
обезщетение, равно на действително претърпените вреди. Реалният размер на вредата се
съизмерва с действителната стойност на увреденото имущество по смисъла на чл. 400, ал.
1 КЗ, т. е. с тази, срещу която може да се купи друго със същото качество. В случая размерът
на вредата е стойността на ремонта на увредените части по средни пазарни цени към датата
на събитието. Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта възлиза на
445,97 лева по щета № 10019030130538/19.11.2019 г. и на 399,17 лева щета №
10019030130539/19.11.2019 г.
Безспорно е обстоятелството, че ответникът е платил обезщетение в общ размер на
596,05 лева, с което погасил задължението за обезщетенията, както следва: 324,37 лева – по
първата щета и 271,68 лева – по втората. Доколкото ответникът не доказа погасяване в
цялост, искът за неплатения остатък следва да бъде изцяло уважен. Върху сумата следва да
бъде присъдена законната кихва от предявяване на иска до погасяване.

По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
своевременно поисканите разноски за държавна такса, възнаграждение за адвокат и депозит
за САТЕ, които възлизат на 590 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ЕИК *** да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, на основание чл. 405,
ал. 1 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД следните суми, представляващи застрахователно обезщетение по
договор за имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка Фиат, рег.
№***, както следва: 102,35 лева, дължима по щета № 10019030130538/19.11.2019 г., и
2
109,44 лева, дължима по щета № 10019030130539/19.11.2019 г., заедно със законната
лихва от 05.5.2022 г. до погасяване на задълженията, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 590,00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3