Р Е Ш
Е Н И Е № 58
гр.
Сливница, 21. 01. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - гр. СЛИВНИЦА, VI състав,
в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при
секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията н.а.х.д. № 712 по описа за 2016
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано
е по жалба на К.С., родена на *** г. в гр. Пирот, РСърбия, представлявана от
адв. А.В. от САК, срещу Наказателно постановление № 56 от 14. 09. 2016 г.,
издадено от Георги Паунов Г. *** към РДГГ гр. Драгоман, с което на основание
чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ ѝ е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1 100
лева, за нарушение по чл. 34 ЗЧРБ.
В жалбата се
моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и
неправилно. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на
издаденото наказателно постановление, поради което моли да бъде отменено изцяло.
Поддържа се, че не е посочено точно и ясно нарушението, за което й е издадено
същото, което води до невъзможност да упражни защитата си. В съдебно заседание
жалбоподателката се представлява от адв. В., която поддържа жалбата, като прави
възражение за липса на представителна власт на наказващия орган, както и за
опорочаване на административно-наказателния процес, поради непосочване точно на
вмененото на доверителката ѝ нарушение, както и липсата на преводач както
при съставянето на акта, така и на обжалваното постановление.
Въззиваемата
страна – ГПУ Калотина, в съдебно заседание се представлява от зам.началника -
гл. инспектор Г.. Оспорва жалбата, както и възраженията на жалбоподателката,
като моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло издаденото от
него наказателно постановление.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната
редовност.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
На 10. 09.
2016 г., в 00,15 часа, на ГКПП – Калотина, при извършена от свидетеля Т.А.
Калангарски, на длъжност „ст. полицай“ при ГКПП Калотина, на паспортна проверка
на К.С., род. на *** г. в РСърбия, пътуваща с лек автомобил „Ситроен“, с рег. №
СО 1810 ВМ, представила личния си паспорт, от което се установило, че лицето е
нарушило установения престой на територията на РБългария с 20 дни над
разрешения, с което нарушил чл. 34 ЗЧРБ. На място бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 56 от 10. 09. 2016 г. в
присъствието на свидетелите Н.Л. Стойков и Х.Г.Г.,***, които го подписали.
Същият бил връчен на нарушителя, който го подписал без възражения.
Въз основа
на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП № 56/14. 09. 2016 г., с което за
извършено нарушение на чл. 34 ЗЧРБ, на осн. чл. 48,ал. 1,т. 3 ЗЧРБ, наложил на
жалбоподателката административно наказание „глоба“ в размер на 1 100 лева.
В хода на
съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят
Калангарски и свидетелите Стойков и Г., които потвърждават констатациите в
АУАН. Твърдят, че при извършване на гранична проверка на жалбоподателката при
излизане от страната, било установено, че има превишен престой в страната. При
предявяване на акта на лицето не бил осигурен преводач, но са категорични, че
същото нямало нужда от такъв, тъй като разбирало и говорело перфектно български
език и му било ясно съдържанието на акта.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за логични и
последователни.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите,
както и приобщените по делото писмени доказателства – наказателно постановление
№ 56/14. 09. 2016 г.; АУАН № 56/10. 09. 2016 г.; докладна записка от 10. 09.
2016 г.; заповед № 4078з-1209/02. 09. 2016 г.; удостоверение № 4078ро-451/17.
02. 2017 г.; заповед рег. № 8121з-817/09. 07. 2015 г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от
правна страна:
Административно-наказателното
производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и
интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен
контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления
е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията
на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното
постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по
делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.
В
разглеждания случай, съдът намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателката за липса на компетентност на административно-наказващия орган,
които се опровергават изцяло от представените и приети по делото писмени
доказателства, както и за нарушаване правото ѝ на защита поради липса на
преводач, за което съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели.
От същите се установява безспорно, че на жалбоподателката е било разяснено
съдържанието на акта за установяване на административно нарушение на разбираем
за нея език и че същата е разбрала причината за съставянето му. Поради това
саморъчно е подписала акта без възражения.
На
жалбоподателката е вменено нарушение на чл. 34 ЗЧРБ, съгласно който „всеки
чужденец е длъжен да напусне страната по изтичане на срока за пребиваването
му.“ В обстоятелствената част на АУАН е прието, че жалбоподателката С. е
превишила разрешения ѝ престой в РБългария без да е конкретизиран
периодът, в рамките на който същата би действала съобразно установените правила
за пребиваване в РБългария. Не става ясно и кой е крайният срок на общия
разрешен престой. Посочено е единствено, че е била на територията на страната
20 дни над разрешения ѝ престой, а в обжалваното наказателно
постановление въобще липсва посочване както на превишените дни, така и срокът,
за който ѝ е било разрешено да пребивава.
В
издаденото постановление административно-наказващият орган е следвало да изложи
доводи относно правната квалификация, съобразно която е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателката, както и да
отрази всички обективни и субективни признаци на състава на нарушението с
посочване на датата, на осъществяване на нарушението, изпълнителното деяние,
срокът, в рамките на който жалбоподателката е имала право да пребивава в
РБългария, респ. в който жалбоподателката е имала поведение съобразено със
срока за пребиваване и след който датата на нарушението би била определяема.
В
конкретния случай според състава на съда липсва посочване на нарушената
материално-правна норма, която въвежда правило за поведение, която е следвало
да е тази по чл. 23, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, тъй като касае времето за краткосрочно
пребиваване на чужденците в РБългария.
По изложените фактически и правни съображения
съдът счита, че издаденото наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно, поради което следва да се отмени изцяло.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1,
предл. 1-во ЗАНН,
вр. 2 и чл. 336 НПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 56 от 14. 09. 2016 г.,
издадено от Георги Паунов Г. *** към РДГГ гр. Драгоман, с което на К.С., родена
на *** г. в РСърбия, на основание чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗЧРБ, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1 100 (двеста) лева.
Решението
може да се обжалва от страните в 14-дневен
срок, считано от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с
касационна жалба пред Административен съд – София област по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: