О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………..
град
ПЛЕВЕН, 29.04.2020година
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, І граждански състав, в ЗАКРИТО заседание на двадесет и девети април, през ДВЕ ХИЛЯДИ И
ДВАДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
и с участие
на секретаря……………………………………..в присъствие на
прокурора………………………………………………….……..като разгледа докладваното от съдията………ТАТЯНА
БЕТОВА………….ч.гр.д. № 329 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе,
съобрази:
Производство
по чл.413, ал.2 ГПК.
Производството
пред Плевенския окръжен съд е образувано по
частната жалба, подадена от ”***”ЕООД гр.София, подадена чрез
пълномощника юрисконсулт Н.М.Л. против определение № 2550 на Плевенски РС от
04.03.2020година, постановено по ч.гр.д. № 1235/2020година по описа на същия
съд, с което е отказано да се издаде заповед за изпълнение в полза на
дружеството против Е.Б.Й., по реда на чл.410 ГПК за сумата 1412.37лева - неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Такава е издадена за
сумата 2172.96лв.-главница, 652.88лв. – договрно възнаграждение, 89.55лв.-лихва
за забава и 108.31лв.-разноски. В
частната жалба се изтъкват подробни съображения за незаконосъобразност
на обжалваното определение. Частния жалбоподател моли окръжният съд да отмени
определението, като постанови да бъде издадена заповед за изпълнение и за
посочената сума от 1412.37лв, с което да бъде уважено изцяло подаденото от
дружеството заявление.
Въззивния съд, като взе предвид изложените в
частната жалба доводи и доказателствата по делото, съобрази изискванията на
закона, намира за установено следното:
Частната
жалба е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.Видно от приложеното ч.гр.д. № 1235/2020г. със заявление
от 02.03.2020г. „***”ЕООДгр.София е поискало Плевенски районен съд да издаде
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу Е.Б.Й.,
за сумата 2172,96 лева главница;
договорно възнаграждение 652,88 лева за периода 10.11.2018 г. до 03.09.2019 г.;
възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги в размер на 1412,37
лева; лихва за забава в размер на 89,55 лева за периода 11.06.2018 г. до
03.09.2019 г. и законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2020 г. до
изплащане на сумата, както и сумата 86,56 лева разноски по делото, а също и за
50 лева юрисконсултско възнаграждение, претендирани на основание неизпълнено
задължение по договор за потребителски кредит № *** от 18.01.2018 г.
Съдът е
уважил заявлението по чл.410 от ГПК частично и е издал заповед за изпълнение на
парично задължение за сумата на
главницата, за договорното възнаграждение и за лихвата за забава, както
и за съответните разноски. В частта му относно претенцията за заплащане на 1412.37лева
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, заявлението е отхвърлено като неоснователно, при
приложение на нормата на изменения ГПК /чл.411, ал.2 от ГПК/. Изпълнявайки задължението
си да извърши преценка в заповедно производство, дали искането не се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това, съдът е приел за нищожна, като противоречаща на чл.10а от ЗПК клаузата от договора с потребителя Е.Й. касаеща закупуването на пакет от
допълнителни.Приел е, че договорът попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит, тъй като отговаря на критериите по чл.3 ЗПК и не засяга
изключенията по чл.4 ЗПК. Позовавайки се на чл.21, ал.1 ЗПК, съгласно който всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна, съдът е приел, че уговорката за
възнаграждение по споразумението за допълнителни услуги е нищожно, като
противоречащо на чл.10а от ЗПК.Счел е, че удължаването на просрочено задължение
или други уговорки, не представят допълнителна услуга, а такива биха били
услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, като
пр.издаване на удостоверения, различни референции и т.н. Според уговореното, съдът
е приел, че не се касае за допълнителни услуги, а за забранена такса за
действия,свързани с управлението на кредита, или дори за скрита наказателна
лихва, която е в размер на около 2/3 от размера на кредита и поставя в
неравноправно положение потребителя.
Въззивният съд изцяло споделя доводите на районния за отказа да издаде
заповед за изпълнение относно посочената по-горе сума за допълнителен пакет
услуги. Наред с основната цел на заповедното
производството - да се провери дали вземането е спорно, законодателят е
възложил на съда служебно да следи и за нищожни неравноправни клаузи в
договорите, сключени с потребител, като съгл. чл.411, ал.2, т.3, пр.2 от ГПК е
достатъчно да е констатирана обоснована вероятност искането да се основава на
неравноправна клауза, за да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение
на паричното задължение. Защитата на потребителя е изградена на принципа за
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
такива/чл.2 от ЗПК/. Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно
обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за
ползваната финансова услуга.
Претендираната
като възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги сума, чрез които
длъжникът кандидатства за отпускане на кредита противоречи пряко на ал.2 на
чл.10а от ЗПК, която забранява на кредитора да иска от потребителя заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита. Претендираната
сума за допълнителния пакет е сума, с която кредитополучателя си осигурява
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит. Такова приоритетно/експресно/
разглеждане на документи и свързаната с него проверката платежоспособността на
длъжника са действия от процедурата по усвояване на кредита. Следователно
липсва предоставяне на допълнителна, различна от обичайната услуга от страна на
кредитора, която да обоснове начисляването на претендираната от него такса и то
в размер почти на самия кредит. Липсва аргументация както в т.12 от
заявлението, така и в частната жалба какви са тези допълнителните услуги, за
които се претендира възнаграждение в посочения размер и предоставени ли са, за
да се види дали действително са допълнителни по естеството си услуги или се
касае за съществено и неоправдано обременяване на потребителя.
Възможностите,
предоставени като „допълнителни услуги“ са възможности, които представляват
типични за такъв договор права да се измени падежната дата, да се реорганизира
правоотношението, да се адаптира към променените условия и те произтичат от наличието на договор между
равноправни правни субекти. Жалбоподателят твърди, че тези "възможности"
не били задължителни за кредитополучателя и затова за тях се дължало
възнаграждение като за допълнителна услуга и в обхвата на свободата на
договаряне било, той да откаже закупуването на „допълнителен пакет“.Съдът
приема аргумента за неоснователен. Действително договорната свобода не
изключва, а предполага сключване на най-разнообразни договори, в т.ч. и на
такива съдържащи неравноправни клаузи. Фактът на изразено съгласие на
потребителя с такива клаузи, не ги легитимира като законни и не ги изключва от
обхвата на служебната проверка.
Поради
изложеното, съдът приема, че договарянето на обичайни за една финансова услуга
клаузи под формата на „допълнителен пакет услуги“, за които да се дължи
допълнително възнаграждение и то в много висок размер е в несъответствие със
заложената в ЗЗП идея да не се допуска прекомерно обременяване на потребителя и
той да дължи неоправдано висока цена за ползвана финансова услуга. Ето защо
съдът приема, че т.н. допълнителен пакет услуги са услуги по усвояването и управлението
на кредита и поради това не попадат в хипотезите, за които съгл. чл.10а, ал.1
от ЗПК може да се събират такси и комисионни.
Поради изложеното, постановеното от Плевенски
РС определение, с което е постановен отказ за издаване на заповед за изпълнение
за сумата 1412.37лв. се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Воден
от горното, въззивният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 507 на
Плевенски районен съд от 04.02.2020г., постановено по ч.гр.дело № 607/2020г.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: