Определение по дело №17829/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 май 2025 г.
Съдия: Георги Илианов Алипиев
Дело: 20251110117829
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22107
гр. София, 20.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110117829 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от В. К. Б.
срещу Институт за исторически изследвания към БАН.
Ищецът твърди, че със Заповед № 13/17.03.2025 г. на директора на
Института за исторически изследвания към БАН, доц. д – р. В. Б. е бил
преместен от секция „История на българския национален въпрос“ в секция
„Съвременна история и геополитика“ без поискано и получено негово
съгласие за изменение на трудовия договор. Намира процесната заповед за
незаконосъобразна, неправилна, немотивирана и противоречаща на
материалноправните и процесуалноправните норми. Счита, че същата не е в
съответствие с целта на закона. Посочва, че с трудов договор от 16.12.2005 г.
ищецът е назначен с първоначален изпитателен срок, като с допълнително
споразумение от 19.12.2006 г. е назначен и на постоянно трудово
правоотношение в ИИИ-БАН с място на работа секция „История на
българския национален въпрос. Изтъква, че след спечелването на конкурс със
Заповед № 42/02.10.2024 г. на директора на ИИИ-БАН гл. ас. д-р В. Б. е
назначен на длъжността „доцент“ в секция „История на българския
национален въпрос“, като със Заповед № 13/17.03.2025 г. и без негово
съгласие е бил преместен в секция „Съвременна история и политика“. Счита,
че последната Заповед е издадена при нарушение на процесуалния закон.
Посочва, че липсата на изрично посочено законово основание за издаването на
Заповедта препятства правото на защита срещу нея, което се явява съществен
процесуален порок и представлява самостоятелно основание за отмяната й.
Счита, че е нарушен и материалния закон. Сочи, че е необходимо в трудовия
договор да се уговаря и конкретизира съответно вътрешно звено, когато
такова съществува, а именно отдел, секция, цех, в което работникът/служителя
да полага труд. Твърди, че мястото на работа не може да бъде определено само
чрез седалището, като счита, че е необходима допълнителна конкретизация
чрез посочване на съответното вътрешно звено. Сочи, че в конкретния случай,
страните са посочили мястото им на работа не само чрез седалището на
института, а и чрез едно от неговите вътрешни звена, явяващо се първично
постоянно изследователско звено, каквато е и секцията „История на
българския национален въпрос“. Също така счита, че постигнатата
договореност между страните относно мястото на работа се включва в
1
съдържанието на трудовия договор по чл. 66, ал. 1, т. 1 като основен елемент и
не може да се изменя едностранно от нито една от страните. Поддържа, че е
еднакво недопустима едностранната промяна, както на законовите, така и на
договорените елементи от съдържанието на трудовото правоотношение,
когато страните са постигнали двустранно споразумение по тях. Изтъква, че
разпоредбата на чл. 118, ал. 1 КТ регламентира стабилността на трудовото
правоотношение, като осигурява сигурност на страните при осъществяването
на трудовите им права и задължения. Сочи, че ако страна по трудовия договор
предложи на другата страна изменение на трудовия договор и предложението
не бъде прието, то промяна в трудовото правоотношение не може да настъпи.
Счита, че в процесния случай, с оглед и на обстоятелството, че работодателят
дори не е отправил до ищеца предложение за изменение на трудовия договор
по чл. 66, ал. 1, т. 1 КТ, то последващо едностранно изменение представлява
нарушение на материалноправна разпоредба на нормативен акт от по – висок
ранг, а именно КТ. Ищецът се позовава и на разпоредбата на чл. 20а ЗЗД.
Посочва, че не е налице и разпоредбата на чл. 118, ал. 2 КТ. Твърди, че
работодателят би могъл едностранно да премести служителя в друго
помещение, друга сграда, на работа на друго съоръжение, но не би могъл да
извършва едностранни изменения чрез структурни промени, непопадащи в
изключенията на чл. 120 КТ. Счита, че не е недопустимо с вътрешен
правилник на ИИИ-БАН да се дерогират общи правни принципи, както и
императивни материалноправни норми в КТ. Изтъква, че Заповед №
13/17.03.2025 г. на директора на ИИИ-БАН е издадена само на основание
вътрешния правилник на института, без да се сочат конкретни норми за
изменение на трудовото правоотношение. Поддържа, че работодателят е
тълкувал и приложил неправилно собствената си вътрешнонормативна
разпоредба. Сочи, че с преместването на ищеца в секция „Съвременна история
и геополитика“ се променя и характерът на извършваната трудова дейност.
Посочва, че от приложените конкурсни документи се установява, че
конкурсът, въз основа на който ищецът заема длъжността „доцент“, е обявен
за професионално направление 2.2. „История и археология“, специалност
История на България за нуждите на секция „История на българския
национален въпрос“ с различна трудова насоченост. Поддържа, че при
издаването на Заповед № 13/17.03.2025 г. на директора на ИИИ-БАН са
допуснати редица съществени нарушения на процесуалните и
материалноправните норми на КТ, както и на неговите принципи. Моли съда
да уважи предявената претенция, като отмени като незаконосъобразна и
неправилна поради допуснати многобройни съществени нарушения на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби Заповед №
13/17.03.2025 г. на директора на Института за исторически изследвания към
БАН с произтичащите законни последици. Претендира и разноски,
включително и адвокатски хонорар.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Институт за
исторически изследвания при Българска академия на науките. Заявява, че не
оспорва, че ищецът е служител на ИИстИ при БАН и заема академична
длъжност „доцент“ по силата на Допълнително споразумение към трудовия
му договор с Института от 02.10.2024 г. и Решение на НС на ИИстИ при БАН
по Протокол № 3/24.09.2024 г., т. 5. Също така не оспорва, че със Заповед №
2
13/17.03.2025 г. ищецът е преместен от Секция „История на българския
национален въпрос“ в Секция „Съвременна история и геополитика“. Намира
предявения иск за недопустим, тъй като ищецът не твърди да е претърпял
конкретни негативни последици от издадената Заповед на Директора на
ИИстИ. посочва, че е достатъчно съдът да констатира, че ищецът претендира
отмяната на вътрешния акт на работодателя при липса на правен интерес, за да
приеме иска за недопустим. В условията на евентуалност, счита, че
предявения иск е неоснователен и недоказан. Оспорва като несъстоятелно
твърдението, че разпоредбата на Правилника за дейността, устройството и
управлението на Института за исторически изследвания противоречи на акт с
по – висока юридическа сила – КТ и за това не поражда ефект. Счита, че не е
налице противоречие с КТ, а законова делегация за работодателя да уреди
специфични вътрешно – организационни въпроси, характерни за
извършваната дейност още повече когато не водят до намаляване на щатни
бройки и съкращаване на служители. Изтъква, че видно от Докладната
записка № 46/20.01.2025 г. от доц. д-р Р.Ч., р-л на Секция „Съвременна
история и геополитика“, преместването на доц. Б. в секцията е било
наложително с оглед попълване на кадровия състав с хабилитирани учени,
като предложението било подкрепено от доц. Стоянова, р-л на Секция
„История на българския национален интерес“, като по този начин било
изпълнено изискването на чл. 7, ал. 3, т.4 от Правилника на ИИстИ. Заявява,
че ИИстИ е утвърдена вътрешна нормативна уредба допускаща
реорганизационни промени в кадровия състав на секциите без изричното
съгласие на премествания служител. Оспорва като невярно твърдението, че
секцията е „място на работа“ на служителя по силата на трудовия му договор.
Сочи, че мястото на работа на ищеца е ИИстИ на бул. „Шипченски проход“ №
52, а конкретната секция се явява работно място, което по силата на чл. 118,
ал. 2 КТ може да бъде едностранно променяно от работодателя. Оспорва като
несъстоятелно твърдението на ищеца, че щом конкурсът за заемане на
длъжността „доцент“ е бил обявен за нуждите на Секция „История на
българския национален въпрос“, ищецът задължително трябва да остане в
състава на тази секция. Поддържа, че конкурсите за заемане на академични
длъжности, се обявяват и провеждат за нуждите на звеното, като през 2024 г.
Секция „История на българския национален въпрос“ вероятно е имала нужда
от попълване на състава си с хабилитиран учен, но през 2025 г. се е
установило, че друга секция има по – належаща нужда от хабилитирано лице.
Сочи, че е невярно твърдението, че с преместването на ищеца в Секция
„Съвременна история и геополитика“ е извършено изменение на
извършваната от ищеца изследователска работа. Заявява, че след спечелването
на конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент“ и сключването на
допълнително споразумение към трудовия договор на 02.10.2024 г.
Директорът на ИИстИ утвърждава нова длъжностна характеристика за новата
длъжност на ищеца, но поради техническа длъжност тя не е била връчена
своевременно на ищеца, който пропуск е бил установен още с получаването на
исковата молба, като съответно на служителя е била предоставена длъжностна
характеристика, която характеристика ищеца приема със забележка. Счита, че
няма никаква разлика между задълженията на доцент в Секция „Съвременна
история и геополитика“ и в Секция „История на българския национален
въпрос“. Сочи, че приложените към исковата молба анотации за дейността на
3
секциите в ИИстИ са неотносими. Твърди, че ищецът може да допринесе за
изпълнението на задачите и на двете секции, тъй като има нужната
професионална подготовка и затова е преместен в тази, която е имала по –
голяма нужда от него.
Моли съда да приеме иска за недопустим поради липса на правен интерес и
да прекрати производството. В условията на евентуалност моли съда да го
отхвърли като неоснователен и недоказан. Претендира и разноски.
Софийски районен съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, така предявеният от
ищеца иск за недопустим поради следните съображения.
Извършеното от Директора на Институт за исторически изследвания
към БАН /ИИИ- БАН/- гр. София с атакуваната от ищеца заповед №
13/17.03.2025 г. на директора на ИИИ-БАН за преместване на последния от
секция "История на българския национален въпрос" в секция "Съвременна
история и геополитика" на ИИИ- БАН не попада в приложното поле на
предвидената в разпоредбите на чл. 344 и сл. КТ съдебна защита, поради което
и недопустимо е предявяването на иск с такъв предмет.
Според изложените в исковата молба фактически твърдения ищецът
работел по трудово правоотношение при ответника Институт за исторически
изследвания към БАН /ИИИ- БАН/, считано от 16.12.2005 г., като считано от
19.12.2006 г. е назначен и на постоянно трудово правоотношение в ИИИ-БАН
с място на работа секция „История на българския национален въпрос.
Изтъква, че след спечелването на конкурс със Заповед № 42/02.10.2024 г. на
директора на ИИИ-БАН гл. ас. д-р В. Б. е назначен на длъжността „доцент“ в
секция „История на българския национален въпрос“, като със Заповед №
13.03.2025 г. и без негово съгласие е бил преместен в секция „Съвременна
история и политика“. Съгласието му за това преместване не било поискано и
той не бил дал такова, като преместването от една секция в друга
представлявало изменение на трудовия му договор- чрез изменение мястото
му на работа /арг. чл. 118, ал. 1 КТ и чл. 120 КТ/, поради което оспорената
заповед била незаконосъобразна. Освен, че до ищеца не било отправяно
предложение за изменение на трудовия му договор по взаимно съгласие,
недопустимо било с вътрешен правилник на работодателя да бъдат
дерогирани общи правни принципи и императивни правни норми.
Не била спазена и разпоредбата на чл. 7, ал. 3, т. 4 ПДДУ ИИИ- БАН,
предвиждаща преместването на учен от едно звено в друго като сложен
фактически състав.
Според изложеното в подадения от ответника ИИИ- БАН писмен
отговор на исковата молба всеки учен се водел на щат само в едно научно
структурно звено на института, като преместването в друго научно звено
можело да стане при заявено лично желание или по предложение на
ръководителя на звеното, съгласно чл. 7, ал. 3 от Правилника за дейността,
устройството и управлението на Института за исторически изследвания
/ПДУУ ИИИ- БАН/.
Решението за преместване се вземало от директора на института, въз
основа на съгласие на ръководителя на приемащото звено - доц. д-р Р.Ч. и
мнението на ръководителя на звеното, в което се числял ученият - доц. Б..
4
Като в случая била приложена хипотезата за преместване на учен в друго
звено, при която съгласие на учения не било необходимо. Ответникът
възразява и че секцията- като първично постоянно изследователско звено,
представлявала "работно място", а не "място на работа", поради което била
налице хипотезата на чл. 118, ал. 2 КТ, тъй като длъжността, трудовата
функция, мястото на работа и трудовото възнаграждение на учения не се
променяли.
По делото не е спорно, а се и установява от събраните писмени
доказателства, че страните са обвързани от валидно трудово право-отношение,
възникнало въз основа на сключен на 16.12.2005 г. трудов договор, по което
ищецът В. Б. първоначално заемал длъжността доцент“ в секция „История на
българския национален въпрос“ в гр. София на БАН. Със Заповед №
13/17.03.2025 г. на директора на Института за исторически изследвания към
БАН, доц. д – р. В. Б. е бил преместен от секция „История на българския
национален въпрос“ в секция „Съвременна история и геополитика“, гр.
София на БАН.
Видно от приложената от ответника Докладна записка № 46/20.01.2025
г. ръководителят на секция, „Съвременна история и геополитика“, доц. д-р Р.Ч.
отправила предложение до Директора на Института за вземането на решение
за преместване на ищеца на основание чл. 7, ал. 3, т. 4 от Правилника за
дейността, устройството и управлението на ИИИ /ПДУУ ИИИ- БАН/ в друго
негово звено, като са изложени мотиви за ограничена численост на учените в
този институт, което предизвиква кадрова необезпеченост. Предложението
било подкрепено от доц. Стоянова, р-л на Секция „История на българския
национален интерес“, като по този начин било изпълнено изискването на чл.
7, ал. 3, т.4 от Правилника на ИИстИ.
Въз основа на взетото от ръководителите на двете звена решение,
Директора на Институт за исторически изследвания към БАН /ИИИ- БАН/- гр.
София издал заповед № 13/17.03.2025 г. за преместване на ищеца от секция
"История на българския национален въпрос" в секция "Съвременна история и
геополитика" на ИИИ- БАН.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира
предявения от Войн Божинов иск за процесуално недопустим, което
обосновава извод за прекратяване на производството по делото.
С извършеното с оспорената по делото заповед преместване на ищеца от
една секция в друга секция на Института за исторически изследвания при
БАН не представлява по същество едностранно изменение на трудовото му
правоотношение и недопустимо изменение на мястото му на работа.
Настоящият съдебен състав намира, че преместването на учен от една
секция в друга секция на ответния институт не представлява изменение на
трудовото правоотношение, нито изменение на мястото на работа- като
съществен елемент от съществуващото между страните трудово право-
отношение, поради което и не може да предизвика разглеждането на трудов
спор в обхвата на чл. 357 КТ.
Доколкото в случая се касае за постоянно научно звено, включено в
Българска академия на науките /БАН/- Институт за исторически изследвания,
включването на учения в определено структурно звено от него - секция, е
5
обусловено от образователния му и научен ценз и от сферата на извършваната
от него научна и изследователска работа.
В този смисъл понятието "работно място", чиято легална дефиниция е
дадена в § 1, т. 4 от ДР на КТ /помещение, цех, стая, нахождение на машина,
съоръжение или друго подобно териториално определено място в
предприятието, където работникът или служителят по указание на
работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото
правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател/, и
"мястото на работа" /териториални граници, в които работникът или
служителят се задължава да предоставя на работодателя работната си сила и
където трябва да полага труда си- според възприетото в съдебната практика
съдържание на това понятие/, което трябва да бъде определено със сключения
между страните трудов договор- чл. 66, ал. 1, т. 1 КТ, нямат типично
проявление в структурата и организацията на работа на Българската академия
на науките и в частност- на ответния институт- Институт за исторически
изследвания, тъй като определянето им е обусловено от образователния и
научен ценз на учения и от сферата на извършваната от него научна и
изследователска работа. В случая мястото на работа на ищеца е еднозначно
определено в трудовия договор и във всички сключени впоследствие
допълнителни споразумения към него и то е: Институт за исторически
изследвания при БАН в гр. София, бул. „Шипченски проход“ № 52, а
обозначаването на секцията: "История на българския национален въпрос",
съответно "Съвременна история и геополитика" след оспореното преместване,
има второстепенно- от гледна точка на трудовото право, значение и служи за
обозначаване проблематиката на научната дейност, с която посоченото
структурно звено /секция/ се занимава, съответно кои са административният й
ръководител и останалите членове на екипа в звеното.
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 3 КТ, не се счита за изменение на
трудовото правоотношение, когато работникът или служителят е преместен на
друго работно място в същото предприятие, без да се променят определеното
място на работа, длъжността и размерът на основната заплата, какъвто именно
е настоящият случай.
При положение, че териториалното място на работа на ищеца, а именно:
гр. София, бул. „Шипченски проход“ № 52, където е седалището на Института
за исторически изследвания на БАН, не е променено от възникване на
трудовото правоотношение през 2005 г. до настоящия момент, вкл. и при
издаване на оспорената от ищеца заповед, не се касае в случая за едностранно
изменение на трудовото правоотношение от страна на работодателя- ответник,
нито за промяна на мястото на работа на ищеца.
В действителност едностранна промяна в съдържанието на трудовото
правоотношение по смисъла на чл. 118 КТ от страна на работодателя в случая
не е извършена, нито е засегната регламентираната в закона стабилност на
трудовото правоотношение, тъй като не е изменено неговото съдържание
относно характера на работата, мястото на работа, срока на трудовия договор,
трудовото възнаграждение или други условия, уговорени между страните в
трудовия договор. Заеманата от ищеца длъжност е останала същата -
"доцент", не е променена съответно и длъжностната му характеристика,
трудовото правоотношение е безсрочно, запазен е размера на трудовото му
6
възнаграждение. Съществено в случая е и че, независимо от преместването в
друга секция на института, не се твърди, нито доказва от ищеца да е променен
характерът на извършваната от него трудова дейност.
На следващо място съдът намира, че в Кодекса на труда ме е предвиден
иск на работника за установяване на извършено от работодателя нарушение
при издаване на вътрешни актове, свързани с управлението и организацията
на работа /В този смисъл Решение на ВКС № 252/20.07.2015г., по гр.д. №
7242/2014г. IV Г.О. /.
Отделно от горното, съдът намира, че между страните е възникнал
идентичен правен спор, който с Решение № 4179 от 10.07.2024 г. на СГС по в.
гр. д. № 4728/2022 г. приел, че искът е недопустим, като обезсилил
първоинстанционното решение. Решението на СГС не е допуснато до
касационно обжалване с Определение № 2065 от 24.04.2025 г. на ВКС по гр. д.
№ 4544/2024 г., IV г. о., ГК и същото е влязло в сила.
При тези съображения предявеният от ищеца иск, с който се иска да
бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № 13/17.03.2025 г. на
директора на Института за исторически изследвания към БАН, с която ищецът
е бил преместен от секция „История на българския национален въпрос“ в
секция „Съвременна история и геополитика“ е процесуално недопустим,
съответно производството по делото следва да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр. дело №
17829/2025 г. на Софийски районен съд, по отношение на предявения от В. К.
Б. ЕГН ********** срещу Институт за исторически изследвания към БАН- гр.
София, Булстат *** иск, с който се иска да бъде отменена като
незаконосъобразна Заповед № 13/17.03.2025 г. на директора на Института за
исторически изследвания към БАН, с която ищецът е бил преместен от секция
„История на българския национален въпрос“ в секция „Съвременна история и
геополитика“.
ВРЪЩА исковата молба, ведно с приложенията, на ищеца по
отношения на предявения от В. К. Б. ЕГН ********** срещу Институт за
исторически изследвания към БАН- гр. София, Булстат ***, иск с който се
иска да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед № 13/17.03.2025 г. на
директора на Института за исторически изследвания към БАН, доц. д – р. В.
Б., с която ищецът е бил преместен от секция „История на българския
национален въпрос“ в секция „Съвременна история и геополитика“.
Препис от определението да се изпрати страните.
Определението може да се обжалва от ищеца, в едноседмичен срок от
съобщаването му, с частна жалба, пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8