Решение по дело №144/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 266 ал. 1 във вр. чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД с цена общо в размер на 67802.11 лв., от които главница 62103.60 лв., представляваща неплатена част от възнаграждение за изпълнени СМР по Договор за строителство от 20.06.2008 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва върху главницата в размер на 5698.51 лв. за периода от 04.07.2009 г. до предявяване на исковата претенция.

Ищецът „К.” О. Г. К. твърди в исковата молба, че на 20.06.2008 г. между него в качеството му на изпълнител и „О." - К., в качеството му на възложител, бил сключен договор за строителство за извършване на СМР на обект „Р. на с. в. и к. в района на „О." и „производствено противопожарен водопровод". Ищецът извършил възложените му СМР съгласно договора, като на 19.06.2009 г. между страните бил подписан протокол обр. 19 за реално изпълните такива, описани подробно по видове, количество, единична цена и стойност. Установено било, че общата им стойност по протокола била в размер на 201927.53 лв. с ДДС. На същата дата била издадена и фактура № 5840/19.06.2009 г. за сумата в размер на 72103.60 лв. с ДДС, подписана от страните. Във фактурата бил приспаднат полученият от възложителят аванс от 108186.60 лв., като крайната дължима сума била в общ размер на 72103.60 лв. с ДДС, която ответникът не заплатил. След отправяне на нотариална покана, видно от преводно нареждане от 22.10.2009 г. и отчет по сметка № 146, по банков път, на 23.10.2009 г., ищецът получил сумата в размер на 10000 лв., представляваща частично плащане по фактура № 5840/19.06.2009 г. На 15.02.2010 г. била постигната спогодба, по силата на която „О." - К. признало задължението си към ищеца в размер на 62103.60 лв. с ДДС, произтичащо от договор за строителство от 20.06.2008 г., протокол от 19.06.2009 г. и фактура № 5840/19.06.2009 г. и ответникът се задължил на шест месечни вноски да погаси задължението си към ищеца. Било уговорено, че неплащането на която и да е от вноските, прави изискуемо цялото вземане. Въпреки това „О." - К. не заплатило нито една от дължимите вноски. След допуснато изменение на предявените искове с допълнителна искова молба с вх. № 2137/24.06.2010 г. по отношение на времето, за което се претендира мораторна лихва за забава, нейният размер и цената на исковата претенция, ищецът моли, ответника да бъде осъден да му заплати сумите в размер на 62103.60 лв. с ДДС, представляваща стойността на извършените СМР по договор за строителство от 20.06.2008 г. и издадена въз основа на него фактура № 5840/19.06.2009 г., както и сумата в размер на 5698.51 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 62103.60 лв., с ДДС, за времето от 04.07.2009 г. до предявяването на исковата претенция, или общо сумата в размер на 67802.11 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 62103.60 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените съдебни и деловодни разноски. Ищецът сочи доказателства. Исковете се поддържат в съдебно заседание.

Ответникът в писмен отговор оспорва предявените искове по основание и по размер. Не сочи доказателства, не прави доказателствени искания и не се представлява в съдебно заседание.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

На 20.06.2008 г. между ответника „О." - К., в качеството му на възложител и ищцовото дружество „К.” О. Г. К. в качеството му на изпълнител, бил сключен договор за строителство за извършване на СМР на обект „Р. на с. в. и к. в р. на „О." и „П. п. в.". Изпълнителят бил длъжен да завърши и предаде обекта в срок до 90 календарни дни, считано от датата на предаване на строителната площадка с протокол. Била договорена общата цена за извършването на СМР като инвеститорът трябвало да заплати аванс в размер на 129823.92 лв. с ДДС. Договорено било също плащанията по договора да се извършват по банков път в срок от 10 работни дни от подписването на протокол за действително извършените работи и представяне на оригинална фактура от изпълнителя. Съгласно чл. 17 от договора, обекта се считал окончателно предаден на възложителя с подписване на акт- образец 15 съгласно Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове по време на строителството. За реално изпълнените от ищцовото дружество СМР, на 19.06.2009 г. между страните по делото бил подписан протокол, който не е оспорен и в който те били описани подробно по видове, количество, единична цена. Общата стойност на извършените СМР възлизала на 201927.53 лв. с ДДС. На същата дата била издадена и фактура № 5840/19.06.2009 г. за сумата в размер на 72103.60 лв. с ДДС, подписана от страните и неоспорена. Видно от фактурата, от стойността на извършените СМР по протокола, бил приспаднат полученият от възложителя аванс от 108186.60 лв., и крайната дължима от ответника сума оставала в общ размер на 72103.60 лв. с ДДС. Тъй като ответникът не заплатил сумата, ищецът му отправил нотариална покана, връчена му на 14.10.2009 г. да погаси сумата в размер на 72103.60 лв. Видно от преводно нареждане от 22.10.2009 г. и отчет по сметка № 146, по банков път, на 23.10.2009 г., ищецът получил сумата в размер на 10000 лв., представляваща частично плащане по фактура № 5840/19.06.2009 г. На 15.02.2010 г. между страните по делото била постигната спогодба, по силата на която ответното дружество „О." - К. признало задължението си към ищеца в размер на 62103.60 лв. с ДДС, произтичащо от договор за строителство от 20.06.2008 г., протокол от 19.06.2009 г. и фактура № 5840/19.06.2009 г. и се задължило да погаси задължението си към ищеца на шест месечни вноски, първата от които до 25.03.2010 г. и последната- до 20.08.2010 г. Било уговорено, че неплащането на която и да е от вноските, прави изискуемо цялото вземане. Въпреки това „О." - К. не заплатило нито една от дължимите вноски.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства: заверени ксерокопия на Договор за строителство от 20.06.2008 г. между „О.” - Г. К. и „К.” О.- Г. К., Протокол от 19.06.2008 г., Фактура № 5840/19.06.2009 г., Преводно нареждане за кредитен превод от „О.” по ф. № 5840/19.06.2009 г. от Постбанк, Отчет по сметка № 146, изготвен на 23.10.2009 г. от Постбанк, Нотариална покана от „К.” О.- Г. К. до „О.” - Г. К. с нотариална заверка рег. № 8582/13.10.2009 г. на нотариус в район на действие Районен съд- К. с рег. № 251 на Нотариалната камара, Извънсъдебна спогодба между „О.” - Г. К. и „К.”О.- Г. К. от 15.02.2010 г., както и от заключението на вещото лице Г. Д. Д., което не е оспорено от страните и съдът го приема като компетентно и правилно изготвено.

При така установеното от фактическа страна съдът приема, че предявените искове са основателни и доказани и следва да се уважат в пълен размер така, както са предявени по следните съображения: Безспорно е установено, че между страните по делото бил сключен договор за строителство- респ. възникнало е валидно облигационно отношение. Ищецът извършил възложените му строително- монтажни работи, които ответникът приел и платил част от дължимата сума. Освен това, страните по договора постигнали и извънсъдебна спогодба, в която ответникът „О.” признал, че дължи процесната сума, но не изпълнил постигнато споразумение за разсрочено плащане. Или, в случая между страните по делото е налице договор за изработка по смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД, при който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната- да заплати възнаграждение. С оглед доказателствата по делото съдът приема, че ищецът е изпълнил поръчаното, а поръчващият е приел извършената работа без възражения. При това, поръчващият- ответникът по иска, е бил длъжен да заплати възнаграждението за приетата работа съобразно разпоредбата на чл. 266 от ЗЗД, като в негова тежест е да установи изплащането на уговореното възнаграждение. Последният обаче не твърди и не доказва погасяване на паричното си задължение по заплащане на дължимото възнаграждение, поради което съдът приема, че ответникът не е изпълнил договорното си задължение да заплати на ищеца уговореното възнаграждение. С оглед на това, следва да се приеме, че ответникът по иска „О.” Г. К. дължи на ищеца сумата в размер на 62103.60 лв. с ДДС, произтичаща от договор за строителство от 20.06.2008 г., протокол от 19.06.2009 г. и фактура № 5840/19.06.2009 г. и следва да бъде осъден да заплати на ищеца посочената сума, представляваща неплатената част от възнаграждение за изпълнени СМР. С оглед изхода на делото по този иск, основателен се явява и иска по чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва върху главницата от 62103.60 лв., за периода от 04.07.2009 г. до датата на завеждане на исковата молба- 03.05.2010 г. Както вече се посочи, страните в чл. 3 т. 3 от договора за строителство от 20.06.2008 г. се договорили, че плащанията ще се извършат по банков път в срок от десет работни дни от подписването на протокол за действително извършените работи и представянето на оригинална фактура. В случая, работата по договора е била приета от ответника на 19.06.2009 г. и на тази дата е била издадена и фактура № 5840/19.06.2009 г. А съгласно разпоредбата на чл. 84 ал. 1 от ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. И тъй като, уговорения в договора срок от десет работни дни започва да тече от 20.06.2009 г. иизтича на 03.07.2009 г., длъжникът изпада в забава от 04.07.2009 г. Съгласно заключението на вещото лице Г. Д. по неоспорената съдебно- счетоводна експертиза, дължимата мораторна лихва за периода от 04.07.2009 г. до завеждане на исковата молба- 03.05.2010 г. възлиза на 5698.51 лв., в който размер иска следва да се уважи като ответникът бъде осъден да заплати посочената сума на ищеца.

Впрочем, предявените искове като основателни и доказани следва да се уважат като се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата общо в размер на 67802.11 лв., от които главница в размер на 62103.60 лв., представляваща неплатена част от възнаграждение за изпълнени СМР по Договор за строителство от 20.06.2008 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 5698.51 лв.- представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 04.07.2009 г. до предявяване на исковата претенция.

При този изход на делото следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за тази инстанция в размер общо на 8364 лв. от които адвокатско възнаграждение в размер на 5500 лв., 2764 лв. платена държавна такса и 100 лв. за възнаграждение за вещо лице.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „О.” Г. К. със седалище и адрес на управление Г. К., Б. „. № 1. с ЕИК ********* да заплати на „К.” О. с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление Г. К., Б. „. № **, сумата общо в размер на 67802.11 лв., от които главница в размер на 62103.60 лв., представляваща неплатена част от възнаграждение за изпълнени СМР по Договор за строителство от 20.06.2008 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, и сумата в размер на 5698.51 лв.- представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 04.07.2009 г. до предявяване на исковата претенция, както и разноски по делото в размер общо на 8364 лв.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: