№ 10397
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20231110162590 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ........ против Е. П. Д..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 79, находящ се в гр. ...........
Твърди, че за процесния имот се дължат:
сумата 732, 83 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 77, 57 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. –
24.03.2023 г.;
сумата 68, 10 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 12, 80 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2020 г. –
24.03.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 18.04.2023 г. по
ч.гр.д. № 18640/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи исковите суми. Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Е. П. Д., с който оспорва исковете. Оспорва качеството си на
клиент на топлинна енергия за битови нужди по съображения, че не се
установява да е собственик/вещен ползвател на процесния имот. Оспорва
съществуването на облигационно правоотношение с ищеца през исковия
период. По отношение на претенцията за дялово разпределение излага
съображения, че услугата се предоставя от трето за спора лице, поради което
ищецът не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявени иск за
цената на дяловото разпределение. Позовава се на давност. Моли съда да
отхвърли предявените искове.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 06.04.2023 г. ........ е сезирала СРС с искане за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Е. П. Д. за:
сумата 732, 83 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 77, 57 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2021 г. –
24.03.2023 г.;
сумата 68, 10 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 12, 80 лв. мораторна лихва върху нея за периода 16.07.2020 г. –
24.03.2023 г.
С разпореждане от 18.04.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер
на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков
ред.
Представен е договор за продажба на жилище, сключен по реда на
чл.117 ЗТСУ (отм.) от 20.10.1993 г., по силата на който Д............ Д.а и Е. П. Д.
са придобили собствеността на следния недвижим имот: апартамент № 79,
находящ се в в гр. ............, състоящ се от: две стаи, дневна, кухня и сервизни
помещения, с площ от 86, 28 кв.м.
Установява се от удостоверение изх. № 68-00-1715/14.15.01.2013 г., изд.
от ГИС-София, че настоящият адрес ............ е имал стар адрес: ж.к. „.........
Видно от акт за сключен граждански брак от 1982 г., към датата на
сключване на договора купувачите са се намирали в брак.
2
Видно от справка от 17.04.2024 г. от Национална база данни
„Население“ за лицето Д............ Д.а, не се установява същото да е починало.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че за исковия период м.05.2020 г. – м.04.2022 г. до същия е доставена
топлинна енергия на стойност исковата сума 732, 83 лв.
Безспорно е между страните и че за исковия период в имота е
извършвана услугата дялово разпределение от .......... на стойност исковата
сума 68, 10 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47,
ал.5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
3
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая от представения по делото договор за продажба на жилище,
сключен по реда на чл.117 ЗТСУ (отм.) от 20.10.1993 г., се установява, че
Д............ Д.а и Е. П. Д. са придобили собствеността на имот с адрес,
идентичен с процесния, видно от удостоверение изх. № 68-00-
1715/14.15.01.2013 г., изд. от ГИС-София, като към посочения момент са се
намирали в брак, видно от представения по делото акт за сключен граждански
брак от 1982 г., с оглед на което следва да се приеме, че са придобили имота в
режим на СИО.
С оглед изложеното установява се качеството на ответника Е. П. Д. на
собственик на процесния имот, придобит в режим на СИО, от което
произтича и качеството му клиент на топлинна енергия за битови нужди за
исковия период. Неоснователни се явяват доводите на ответника за липса на
качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
С оглед изложеното се налага извод за съществуването на
облигационно правоотношение с ищцовото дружество през исковия период,
като доводите на ответника в обратен смисъл се явяват неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
4
извършено от ........... Третото лице-помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период, което
обстоятелство не е спорно между страните, а се потвърждава и от
ангажираните по делото писмени доказателства.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
В случая страните не спорят, че процесният имот е топлоснабден, както
и че за исковия период м.05.2020 г. – м.04.2022 г. до същия е доставена
топлинна енергия на стойност исковата сума 732, 83 лв.
Ответникът своевременно е заявил възражения за изтекла погасителна
давност, във връзка с което съдът намира следното:
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по
смисъла на чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от
тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
В случая заявлението по чл.410 ГПК, от който момент се счита
предявен искът по чл.422 ГПК, е подадено на 06.04.2023 г., с оглед на което
към този момент е изтекла погасителната давност за вземанията, станали
изискуеми преди 06.04.2020 г., каквито в случая не се претендират, доколкото
първият месец от исковия период е м.05.2020 г., поради което възражението
се явява неоснователно.
Съгласно чл.32, ал.2 СК съпрузите отговарят солидарно за задължения,
5
поети за задоволяване на нужди на семейството, каквито съдът приема, че са
задълженията за заплащане стойността на топлинната енергия в придобития в
режим на СИО процесен имот. По делото не се твърди и установява Д............
Д.а да е починала. В хипотезата на солидарна отговорност кредиторът може
да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците по
арг. от нормата на чл.122 ЗЗД, с оглед на което искът по отношение на
ответника следва да се уважи в пълния му предявен размер.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, поради което съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнението му
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава,
както и размера на претенцията си.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В този смисъл ищецът има вземане за мораторна лихва в размер на
сумата 77, 57 лв. за периода 15.09.2021 г. – 24.03.2023 г., определен по реда на
чл.162 ГПК.
От страна на ответника с молба от 11.04.2024 г., докладвана в първото по
делото открито съдебно заседание, е заявено възражение, че не се установява
забава на длъжника, което съдът намира за неоснователно, а по отношение на
доводите във връзка с публикуване на фактурите следва да се има предвид, че
6
последното има значение за поставяне на длъжника в забава по Общите
условия на ищеца от 2014 г., които не намират приложение в процесния
случай предвид заявения исков период.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от
клиентите търговец/, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение в качеството на продавач на топлинна енергия. Не се спори
между страните, че дяловото разпределение за исковия период е извършвано
от .........., както и че цената на услугата е в размер на исковата сума 68, 10 лв.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 73, 92 лв. разноски за заповедното
производство и сумата 128, 13 лв. разноски за исковото производство,
съобразно уважената част от исковете.
В полза на ответника следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3
ГПК, сумата 4, 31 лв. разноски за исковото производство, съобразно
отхвърлената част от исковете.
7
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. П. Д., ЕГН ********** дължи на
........, ЕИК ..........., на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, както
следва:
сумата 732, 83 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент № 79, находящ се в гр. .........., за
периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 06.04.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата 77, 57 лв., представляваща мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. – 24.03.2023 г.;
сумата 68, 10 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 06.04.2023 г. до изплащане на
вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 18.04.2023 г. по
ч.гр.д. № 18640/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 12, 80 лв., представляваща мораторна
лихва върху цената на дяловото разпределение за периода 16.07.2020 г. –
24.03.2023 г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е. П. Д., ЕГН ********** да заплати на ........, ЕИК ..........., на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 ГПК, сумата 73, 92 лв. разноски за заповедното
производство и сумата 128, 13 лв. разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА ........, ЕИК ........... да заплати на Е. П. Д., ЕГН **********, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 4, 31 лв. разноски за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца ...........
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8