ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 51
гр. ХАСКОВО, 03.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-
ГЕОРГИЕВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Въззивно
частно наказателно дело № 20225600600050 по описа за 2022 година
Производството е по чл.341 и сл. от НПК във вр. с 249 ал.3 от НПК.
Образувано е по протест на прокурора от Районна прокуратура-Хасково,
ТО-Харманли против Определение от 10.01.2022 г., постановено по НОХД № 372/2021 г. по
описа на РС-Харманли, с което съдебното производство е било прекратено, а делото върнато
на прокурора заради установени от съда съществени нарушения на процесуалните правила,
допуснати в хода на досъдебното производство.
Протестът атакува правилността на съдебния акт. В него се поддържа, че
законосъобразно възприетата от съда теза относно съставните елементи на субективната
страна в нормата по чл.311 ал.1 от НК не може да обоснове необходимост от изложение на
мотиви, обосноваващи възприетата от прокурора специална цел, защото: от една страна,
самият законодател бил уредил вида на съставомерната цел – документът да бъде използван
като доказателство за удостоверените обстоятелства, а от друга – за съставомерността на
престъплението не било необходимо целта да бъде реализирана, т.е. постигната от дееца.
Освен това, специалната цел по смисъла на чл.311 ал.1 от НК се извличала от самото
осъществяване на изпълнителното деяние, което не изисквало да е настъпила вреда. Твърди
се още от прокурора, че константно се приемало в съдебната практика субективната страна
на деянието да се извежда от обективните му проявления, поради което и при липсата на
установени от съда недостатъци на частта, описваща обективните характеристики на
поведението, следвало да се приеме наличие и на твърдения относно субективните му
признаци, а от тук и съответствие на обвинителния акт със заложения в ТРОСНК № 2/2002
г. стандарт. Така обосновано, искането в протеста е за отмяна на атакуваното определение и
1
за връщане на делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия по
разглеждането на делото.
Против протеста са постъпили писмени възражения, депозирани от
защитника на подсъдимия. В тях се подкрепя възприетата от съда теза за нередовност на
обвинителния документ, основана на отсъствието на изискуемата от закона и
тълкувателната практика фактическа пълнота, което ограничавало защитата на подсъдимия.
Поддържа се от защитника, че в обвинителния акт субективната страна на престъплението
била „рамково щрихирана“ и необвързана с анализ на кумулативната връзка между
деянието и предвидената от закона специална цел. Набляга се още на това, че прокурорът не
бил освободен от задължението да анализира в пълнота мотивите и целите на дееца, а в
случая такава обосновка липсвала, тъй като прокурорът не бил посочил как документът ще
бъде използван от подсъдимия, каква би била неговата цел, имало ли е изобщо някакъв
интерес от използването и какви се били благоприятните последици, към които подсъдимият
се е стремял. Отсъствието на такива аргументи относно специалната цел накърнявало
възможността за защита и затова представлявало съществен порок на обвинителния акт,
както правилно приел и районният съд.
Подсъдимият не взема становище по протеста.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с
изложените в протеста и възражението доводи, намира за установено следното:
Съдебното производство по НОХД № 372/2021 година по описа на Районен
съд-Харманли е образувано по обвинителен акт на прокурора от РП-Хасково, ТО-
Харманли, с който против подсъдимия П. И. К. е повдигнато обвинение за престъпление по
чл.311 ал.1 предл.1-во от НК. Насроченото за 10.01.2022 година и проведено на тази дата
второ по ред разпоредително заседание /след постъпилия самоотвод на първоначално
определения съдия-докладчик, намерил основания да се отстрани едва в насроченото за
разглеждане на делото съдебно заседание/, е протекло при спазване на записаните в закона
съдопроизводствени правила и прилагане на гарантиращите правата на страните механизми.
При изслушването на страните, които са взели отношение по всички изброени в чл.248 ал.1
от НПК въпроси, искания за прекратяване на съдебното производство заради допуснати в
досъдебната фаза на процеса нарушения на правилата за ефективна защита не са били
формулирани, като противно на сега поддържаното мнение, защитникът и подсъдимият на
практика са потвърдили съблюдаването на норматива по чл.55 ал.1 и ал.2 от НПК относно
участието им досъдебното производство и спазването на стандарта по чл.246 от НПК
относно съдържанието на обвинителния документ. Служебно извършената от съда проверка
на представената от прокурора фактология обаче е довела до констатацията за нередовност
на обвинителния акт. При тази проверка съдът е установил, че в представеното фактическо
описание обвинението е пропуснало да изложи факти и твърдения относно субективната
страна на престъплението и по-конкретно относно съставомерната съгласно нормата в
чл.311 ал.1 от НК специална цел, като е отбелязал, че след като за субективната страна на
извършеното се съди от обективните прояви, то не представлява пречка всички елементи на
2
субективната страна на престъплението да бъдат описани чрез факти, установени на
досъдебното производство и представляващи твърденията на прокурора за субективните
предели на стореното. Така изложената от съда позиция не може да бъде споделена.
Принципно вярно е виждането, че в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да
намерят място всички установени по делото факти, свързани както с обективните, така и със
субективните признаци на инкриминираното поведение. Какъв обаче е задължителният
фактически обем, към който прокурорът следва да се придържа, е въпрос, чийто отговор
дава конкретиката на инкриминираната фактология и съдържанието на материално-
правната норма, под която тя е подведена. В случая е безспорно, че субективната страна на
престъплението в текста на чл.311 ал.1 от НК визира два елемента на субективното
отношение на дееца към престъпния резултат – умисъл /който може да бъде само пряк/ и
специална цел – официалният документ да бъде използван като доказателство за
обстоятелствата или изявленията, които са били невярно удостоверени в него. Това
съдържание на наказателния текст сочи на първо място, че престъпната цел е дефинирана в
закона, поради което и съставомерната такава не може да бъде друга, различна от нея.
Твърдения за наличието на именно такава цел прокурорът е изложил в обвинителния си акт
и както правилно е отбелязал и съдът, те се съдържат в обстоятелствената част /на стр.6/, а
също и в неговата заключителна, диспозитивна част. Всъщност спорният в случая момент е
не описанието на визираната в закона особена цел, на фона на която деецът лъжливо
документира, а необходимостта от обосновка на нейното обективно проявление, доколкото
съдът е поставил изискване за изложение както на факти, така и на обвинителни твърдения
в тази насока. Тук следва да се отбележи, че напълно вярно се твърди в протеста /а и в
самото определение/, че субективната страна на престъплението е проекция на неговите
обективни признаци, т.е. на елементите от престъпното събитие, които при ясно,
хронологично и непораждащо логически противоречия изложение, каквото е настоящото,
следва да дадат фактически обосновано заключение и относно субективната, психическа
обстановка, при която е действал извършителят. На следващо място и в аспекта на
предложената от прокурора правна квалификация, престъпната цел не зависи от нейното
конкретно съдържание, защото тя е дефинирана от закона (документът да бъде ползван като
доказателство за обстоятелства или изявления), поради което въпросите пред кого е
следвало да бъде използван документът, налице ли е бил интерес, мотив и действителна
реализация на целта, не са с релеватно към изискуемото съдържание на обвинителния акт
значение, а единствено с доказателствено-аналитично такова. И именно затова следва да се
посочи, че съгласно възприетото в ТРОСНК № 6/2018 г. прокурорът не е длъжен да
анализира доказателствата или да излага подробна аргументация за приетата от него правна
квалификация на деянието. Ето защо и в случая вмененото на прокурора задължение да
изложи твърдения относно наличието на съставомерната цел като елемент от субективната
страна на извършеното, надхвърля възприетия в ТРОСНК № 2/2002 г. лимит и на практика
предпоставя извършването на анализ върху предложените факти, които, както вече се каза,
са представени по начин, съответен на изискванията за яснота, достъпност и
изчерпателност, позволяващи организирането на ефикасна защита. Действително в случая
3
избраната от прокурора последователност в описанието на фактите и обвързването им с
обективните и субективни предели на инкриминираната дейност на пръв поглед формулира
въпроса коя част от изложението касае обективната и коя субективната страна на
поведението, но цялостният прочит на обвинителния акт в крайна сметка обосновава извода,
че последният съдържа в себе си достатъчно фактически елементи, обосноваващи
признаците на наказателния състав, като единствено текстовата подреденост е тази, която,
но само привидно, слага съмнение за необходимата фактическа изчерпателност.
В заключение следва да се посочи, че въпросът относно аргументацията на
специфичния за някои престъпни състави субективен елемент – специална цел, е бил винаги
дискусионен, но актуалното му разискване, станало повод за постановяването на
Определение от 06.02.2018 г. на ОСНК на ВКС, сочи третирането му на плоскостта на
доказването, а не на изискването за редовност на обвинителния документ.
Изложеното налага извод за неправилност на протестираното определение,
което следва да бъде отменено, а делото върнато на съда за продължаване на
съдопроизводствените действия по неговото разглеждане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определението, постановено в разпоредителното заседание от
10.01.2022 г. по НОХД № 372/2021 година по описа на Районен съд-Харманли, с което е
прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на
съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в хода на досъдебното
производство.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Харманли за продължаване на
съдопроизводствените действия по разглеждането му.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4