№ 206
гр. Бургас, 18.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Търговско дело №
20242100900004 по описа за 2024 година
Производството е образувано по молба на П. А. К., ЕГН ********** от ******, чрез
адв. Румяна Пенчева Славова от БАК, съдебен адрес: гр. Бургас, кв. „Черно море“, ул.
„Васил Левски“ № 3, с която е предявен иск против К. И. И., ЕГН ********** от ******** за
осъждане на ответника да заплати сумата от 32 000 лева, с която сума се е обогатил
неоснователно по издаден от него запис на заповед от 22.11.2018г. Моли се и за заплащане
на законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на същата.
Ищецът твърди, че на 22.11.2018г. е предоставил парична сума на К. И. И. в размер
на 32 000лв. и като гаранция бил издаден запис на заповед, попълнен лично от последния.
Предвиден бил падеж за връщане на задължението- 31.12.2018г. в ********.
К. заявява, че въпреки честото напомняне за дължимото задължение, издателят-
ответник не предприел необходимите действия да върне парите. Впоследствие настъпила
Ковид пандемията, която се явила удобно оправдание за закъснението и неплащането на
сумата и към момента на подаване на исковата молба.
Предвид обстоятелството, че менителничният иск се е погасил по давност, ищецът
загубил възможността успешно да реализира правата си по записа на заповед, поради което
предявява иск за връщане на сумата, с която ответникът се е обогатил без основание.
Уточнява, че в периода от издаване на записа на заповед до входиране на исковата молба
били извършвани от ответника разпоредителни сделки с движими и недвижими имоти, като
същият придобил и регистрирал две превозни средства марки „Тойота Ланд Круизър“ и
„Мерцедес ML400“.
Позовава се на разпоредбата на чл. 534 ал. 1 ТЗ, съгласно която преносителят на
запис на заповед при изгубването на иска по него, поради изтичане на менителничната
погасителна давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата
по тях, може да иска от издателя сумата, с която той се е обогатил в негова вреда.
Ищецът счита, че издаденият запис на заповед отговаря на всички изисквания на чл.
1
535 т. 1-7 ТЗ. Поради това че е погасен по давност иска, то за ищеца се пораждал правен
интерес да търси сумата по него на отпаднало основание.
Претенцията е с правно основание в чл. 534 ал.1 ТЗ.
Ответникът оспорва иска. На първо място счита, че същият е погасен по давност. От
една страна ищецът заявявал, че е предоставил пари и записът на заповед бил гаранция за
дадения заем, но не сочил никакви доказателства за сключения договор за заем и реалното
предаване на процесната сума. Също така погасен бил искът както по отношение на записа
на заповед, така и по отношение на петгодишната обща давност по предявена претенция за
предоставен заем.
На следващо място се оспорва валидността на приложения по делото запис на
заповед. Твърди, че го е подписал по принуда, при упражнен над него натиск и агресия и
множество отправени заплахи от страна на ищеца. За всичко това, още през 2018г.
възнамерявал да уведоми прокуратурата, но не го сторил по настояване на ищеца.
Прави възражение за погасен по давност иск по чл. 534 ал. 2 ТЗ, тъй като записът на
заповед е издаден на 22.11.2018г., а исковата молба е подадена на 04.01.2024г.
Освен това посочва, че част от вещите, придобити от ответника през този период
само формално се водели на негово име, защото направил услуга на украински гражданин.
През този период ответникът превеждал два пъти по 10 000лв. на ищеца по банков път.
Моли за отхвърляне на иска.
С допълнителната искова молба ищецът допълва първоначалната такава. Посочва, че
записът на заповед е абстрактна сделка и като такава основанието за плащане и липсата на
посочена кауза не са елементи от съдържанието й.
Според ищеца искът за менителничното неоснователно обогатяване е специален,
поради което не подлежи на изследване имало ли е размяна на имуществени блага, а вредата
се изразява в това, че имуществото на преносителя не може да се увеличи с паричната сума
по ефекта, а обогатяването на издателя- че не е платил сумата за погасяване на
задължението.
Възраженията за осъществен натиск и заплахи, упражнени от ищеца, не почивали на
действителните факти. Записът на заповед бил издаден в адвокатска кантора, в присъствие
на адвокат. Също така ответникът не отричал, че именно той е в действителност издателя,
не отричал, че е получил сумата и не отричал, че не е направил плащане. Не отричал и за
придобиването на споменатите движими вещи.
С допълнителния отговор ответникът взима отношение по депозираната
допълнителна искова молба. Заявява, че записът на заповед е обвързан с наличие на каузална
сделка, а именно- договор за заем. Доказателство за това били както извършените в полза на
ищеца два банкови превода за обща сума от 20 000лв. от трето по делото лице, предоставило
целеви паричен заем на ответника за погасяване на дълга му към ищеца, така и трите
банкови превода на ответника към ищеца за сума в общ размер на 600 лв. С оглед на това
ответникът прави възражение за частично погасена сума по приложения по делото запис на
заповед, с който бил обезпечен прекратения на 31.12.2018г. договор за паричен заем от
22.11.2018г. Поддържа изложените доводи за погасяване по давност на иска по
менителничното задължение. Твърди освен това, че не е налице обогатяване на ответника.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна страна:
Не се спори между страните, че на 22.11.2018г. е издаден запис на заповед от К. И. И.
в полза на П. А. К.. С подписването на ценната книга ответникът се е задължил да плати на
ищеца на падежа -31.12.2018г. сумата от 32000 лева. Изпълнение по записа на заповед така и
не последвало, като плащане не било направено включително до 31.12.2021г. Последното,
при липса на проявена активност от кредитора, довело до погасяване на менителничния иск
2
по давност и загубване от ищеца на възможността да реализира правата си по ценната книга.
Във връзка с предявената претенция по чл.534 а.1 ТЗ са въведени защитни възражения от
страна на ответника. На първо място се оспорва валидността на записа на заповед, като се
сочи, че ценната книга е подписана в резултат на принуда и при упражнени натиск и агресия
срещу И.. На следващо място се заявява погасяване по давност на предявения иск за
неоснователно обогатяване, като в тази връзка се счита, че е изтекъл тригодишния срок от
прескрибирането на ценната книга. Поддържа се и тезата за погасяване по давност на
вземането на ищеца, произтичащо от каузалното правоотношение- договор за заем, сключен
на 22.11.2018г., за обезпечаване изпълнението, на което е издадена ценната книга.
За изясняване предмета на спора, освен самата ценна книга, по делото са представени
писмени доказателства, свидетелстващи за предоставяне на целеви заем в размер на 20 000
лева от „Голдън Рам“ЕООД в полза на ответника, която сума е заплатена от първото
дружество по сметка на ищеца. Твърди се, че по този начин е финансиран И., за да погаси
частично задължението си към ищеца.
Допусната е съдебно-икономическа експертиза, която е установила, че действително
плащания от „Голдън Рам“ЕООД в общ размер от 20000 лева са постъпили по банков път по
сметката на ищеца на 25.06.2019г. и на 23.08.2019г. Посочено е основание- по договор от
24.06.2019г.
Свидетелката Д. И.- съпруга на ответника си спомня, че ищецът посетил дома им и
поискал да му бъде върната сумата от 32 000 лева, която пояснил, че е предоставил в заем.
Споделил, че срокът за плащане на задължението е изтекъл и затова се притеснява, че няма
да получи обратно парите си. Твърди освен това, че ищецът обиждал ответника и заявил, че
ще бъдат пратени хора, които да го наранят.
Оспорването на действителността на абстрактната сделка е изцяло неоснователно.
Успешно насрещно доказване на твърдението за упражнени по отношение на ответника
насилие, принуда или заплашване преди или при подписване на ценната книга не е
проведено. С издадения запис на заповед ответникът безусловно и без протест се е
задължил да заплати на ищеца сумата от 32 000 лева. Документът е изготвен в
законоустановената писмена форма и носи задължителните реквизити по чл.535 ТЗ,
включително е подписан от И. като издател или от формална страна ценната книга е
редовна. Няма съмнение следователно, че менителничният ефект е породил валидно своето
действие до момента, в който е изтекла тригодишната менителнична давност.
Искът за неоснователното менителнично обогатяване е специален иск и изключва
субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД. Предпоставките за уважаване на иска са: наличието на
действителен менителничен ефект; менителничния иск да е погасен по давност /
прескрибиран менителничен ефект/ или не са извършени необходими действия по запазване
на правата по тях / преюдицирани менителнични ефекти/; приносителят на менителничния
ефект търпи вреда, поради невъзможност да реализира менителничните си имуществени
права, поради прескрибиране и преюдициране на менителничния ефект. Вредата се изразява
в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта,
защото вземането по ценната книга не може да бъде събрано от него, поради изтекла
менителнична давност. Обогатяването на издателя на записа на заповед ще се състои в това,
че спестява разходи за погасяване на задължението. В този смисъл е съдебната практика по
чл.290 ГПК на ВКС.
Няма как да бъде прието за вярно становището на ответната страна, че е изтекъл
срокът за заявяване на настоящата претенция. Искът по чл.534 ал.1 се погасява с изтичането
на тригодишна давност, която започва да тече от деня на изгубването на иска по записа на
заповед, т.е датата, на която е изтекъл давностният срок за погасяване правото на иск по
чл.531 ал.1 ТЗ, който също е тригодишен. Последният срок започва да тече от датата на
падежа на задължението по записа на заповед. Падежът в настоящия казус е настъпил на
3
31.12.2018г. и тригодишният срок за предявяване на иска по чл.531 ал.1 ТЗ е изтекъл на
31.12.2021г. След изтичането му е настъпило прескрибиране на записа на заповед и
поемателят е загубил правата си, произтичащи от характера му на ценна книга. От този
момент е възникнало правото му да търси с иск за неоснователно обогатяване срещу
издателя на записа на заповед в резултат на прескрибирането вреда за патримониума му в
размер на сумата по ефекта- 32000 лева. Това право се погасява на 31.12.2024г., поради което
и настоящата претенция на посоченото по-горе правно основание е заявена в рамките на
давностния срок, което прави възражението на ответника за пропуснат такъв неоснователно.
В настоящия процес са въведени от ответната страна твърдения за съществуването
между страните на каузално правоотношение, по повод и във връзка, с което е издаден
записът на заповед и възражение, че правото на иск по това правоотношение е погасено по
давност. Ясно е следователно, че наличието на конкретно предхождащо, сключването на
абстрактната сделка, основание подлежи на изследване от съда, като няма пречки в рамките
на специалният иск да бъдат разглеждани доводи, произтичащи от каузалното
правоотношение, но те ще са релевантни само ако са свързани с погасяването на
задължението по ефекта. Ето защо настоящият състав дължи проверка не само на
редовността на записа на заповед от формална страна но и на вземането, предмет на
процесния запис на заповед, с оглед на връзката между менителничния ефект и каузалното
правоотношение на страните. Доказването на релативните възражения на длъжника срещу
приносителя на записа заповед, основани на каузалната сделка, ще има за последица
освобождаването на длъжника от менителничната отговорност. Правните последици за
ищеца ще са отхвърляне на иска за неоснователно менителнично обогатяване, защото за
него няма да има вреда, въпреки невъзможността да упражни правата си по менителничния
иск, поради погасяването му по давност.
Чрез погасителната давност на кредитора се отнема възможността да иска
принудително осъществяване на притежавано материално право. Това става, след като
длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или
правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в
определен от закона срок от време. Бездействието на титуляра на конкретно материално
право да го упражни в установен от закона срок, е свързано с погасяване на правото на иск
или на принудително изпълнение. Както в гражданското право, така и при менителничното
право изтеклата погасителната давност не засяга материалното право, а само упражняването
на правото на иск. Тъй като уважаването на иска по чл.534, ал.1 ТЗ предполага обогатяване
на издателя на записа на заповед, ако поемателят на записа на заповед разполага с иск за
събиране на вземането по каузалната сделка, за длъжника няма да има обогатяване, поради
прескрибиране или преюдициране на менителничния ефект. Различно е положението когато
менителничният иск е погасен поради прескрибиране на менителничния ефект, а
същевременно е погасен и гражданския иск. Изтеклата обща или специална давност по ЗЗД
за вземанията по каузалната сделка, при упражнено възражение от длъжника, е пречка за
кредитора да осъществи субективното си материално право по принудителен ред чрез
предявяване на иск. В гражданското право не се допуска при възмезден договор да се иска
връщането на получената от едната страна имуществена престация, когато насрещната
страна е пропуснала да осъществи своето имуществено право в срока на погасителната
давност. В този случай обогатяването на длъжника, ако не изпълни доброволно, ще е в
резултат на бездействието на кредитора. Когато менителничният иск е погасен поради
прекрибиране или преюдициране и е погасен по давност гражданският иск, ако настъпи
обогатяване за издателя на записа на заповед и вреда на поемателя на записа на заповед, то
ще е поради бездействието на кредитора да упражни правата си по каузалната сделка,
обезпечена със записа на заповед. Подобно обогатяване не се счита за незаконно. Както
беше посочено, гражданското право не допуска принудително връщане на получената от
4
едната страна имуществена престация по възмезден договор, когато насрещната страна е
пропуснала да осъществи своето имуществено право в срока на погасителната давност.
Вече беше казано, че с въвеждане на твърдения от ответника за наличието на
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовния запис на
заповед се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния
характер на ценната книга, като в тази хипотеза на изследване подлежи и каузалното
правоотношение. По мнение на съдебния състав правопораждащите факти на сочената
каузална сделка са установени по делото. На първо място още в обстоятелствената част на
исковата молба са въведени фактически твърдения за предоставяне на процесната сума в
полза на ответника от ищеца, като изрично е уточнено, че за да се гарантира връщането на
същата е подписан процесния запис на заповед. Сочи се също така от самия ищец, че парите
не били върнати от ответника и до настоящия момент. В показанията на свидетелката И.,
които следва да бъдат ценени в едната им част при съобразяване забраната по чл.164 ал.1 т.3
ГПК, последната споделя, че ищецът е посетил дома им, за да пита кога ще получи обратно
парите си, дадени в заем, а записът на заповед е издаден като гаранция за връщане на
сумата. Наличието на отношения между страните по предоставяне на парична сума в заем се
установява и при прочита на договор за целево финансиране от 24.06.2019г. и протокол от
22.06.2019г., истинността на които документи не е оспорена от ищеца. Тези писмени
доказателства, макар и неносещи подписа на кредитора свидетелстват по косвен път за
даване на парични средства в заем- цитиран е договор от 22.11.2018г. и за желание на
ответника да върне същите и погаси задължението си към К.. Записът на заповед се съставя
заради конкретни отношения между издателя му и лицето, в чиято полза се поема
задължението за плащане на определена сума. При въведени от самия ищец твърдения за
съгласие на страните и предаване на сумата от ищеца на ответника, соченото каузално
отношение по договор за заем следва да се счита за установено по делото. След като сумата
е предоставена в заем на 22.11.2018г., а падежът на задължението е настъпил в месечен срок
при съблюдаване общите правила или най-късно на 31.12.2018г., то към датата на
предявяване на иска- 04.01.2024г. е изтекъл петгодишния срок за предявяване претенцията
по каузалната сделка. При направената констатация за погасяване по давност на вземането,
произтичащо от каузата, обезпечено с издаването на записа на заповед, предявеният иск с
правно основание чл.534 ал.1 ТЗ за неоснователно обогатяване се явява неоснователен и
следва да се отхвърли
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на
ответника направените в настоящото производство разноски в размер на 3400 лева- за
адвокатско възнаграждение и депозит за експертиза.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. А. К., ЕГН ********** от ******, чрез адв. Румяна
Пенчева Славова от БАК, съдебен адрес: гр. Бургас, кв. „Черно море“, ул. „Васил Левски“ №
3 иск по чл.534 ал.1 ТЗ против К. И. И., ЕГН ********** от ******** за осъждане на
ответника да заплати сумата от 32 000 /тридесет и две хиляди/ лева, с която сума се е
обогатил неоснователно по издаден от него запис на заповед от 22.11.2018г., ведно със
законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска-
04.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА П. А. К., ЕГН ********** от ****** да заплати на К. И. И., ЕГН
********** от ******** направените по делото разноски в размер на 3400/три хиляди и
5
четиристотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6