О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на
07.04.2023 год. в състав:
Председател: НАДЯ ПЕЛОВСКА
Членове:
МИРОСЛАВ ДОСОВ
БОРИС ДИНЕВ
като разгледа докладваното от
съдията ДОСОВ частно гр.дело №55 по описа за 2021 год.,за да се произнесе, взе предвид
следното|:
Производството е по реда на чл.274,ал.1,т.1 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на К.П.К. ***, чрез адв.Н.И.
***, срещу определение №260183/22.12.2020 год. по гр.дело №1045/2020 год. по
описа на Районен съд-Бяла Слатина, с което производството по делото, образувано
по предявен от него иск с правно основание чл.1,ал.1,т.3 от Закон за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/ е
прекратено, поради липса на правен интерес.
Жалбоподателят поддържа, че с предявения иск
претендира установяване на положен от
него трудов стаж за периода от 24.09.1980 год. до 02.01.1984 год. и има правен
интерес от иска, тъй като, въпреки че разплащателните
ведомости на бившето ДАП "Автостопанство" - гр.Бяла Слатина, в което
е работил, са предадени на ТП на НОИ, в тях, както и в трудовата му книжка,
неправилно е отразен трудовия му стаж за този период, включително и неправилно
е отразена заеманата от него длъжност. Твърди, че поради тези неточности
трудовият му стаж не е зачетен изцяло от НОИ, а само на база предадените
ведомости.
Моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото
върнато за разглеждане и произнасяне по същество на РС - Бяла Слатина.
В срока по чл.276,ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
ответника ТП на НОИ- Враца, в който са заявява и мотивира становище за
неоснователност на частната жалба. Ответникът поддържа, че в конкретния случай
не е налице положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения
иск, тъй като разплащателните ведомости
на ДАП "Автостопанство"- гр.Бяла Слатина не са изгубени или
унищожени. Те са налични и са предадени на Обединен осигурителен архив /ОАА/
при ТП на НОИ-Враца, като по делото е представено Удостоверение образец УП-13
от 16.10.2017 год., с което стажът е установен и зачетен. Стича,че при тези
данни съдът правилно е прекратил производството по делото поради липса на
правен интерес,тъй като осигурителният стаж е установен и зачетен.
Ответникът моли обжалваното определение да бъде оставено
в сила, като правилно и законосъобразно.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока по
чл.275,ал.1 от ГПК от лице с правен интерес против подлежащ на обжалване
съдебен акт.
За да се произнесе по нейната основателност, съдът
съобрази следното:
Гражданско дело №1045/20220 год. по описа на РС-Бяла
Слатина е образувано по иск на К.П.К. *** против ТП на НОИ-Враца с посочено
правно основание чл.,ал.1,т.3 вр. с чл.3,ал.2 от Закон за установяване на
трудов и осигурителен стаж по съдебен ред за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът е работил в ДАП "Автостопанство"-
гр.Бяла Слатина за периода от 24.09.1980 год. до 02.01.1984 год. като автобусен
*** по графици и разписание ,без прекъсване на трудовия стаж, получавал е
редовно трудово възнаграждение, от което са му удържани осигурителни вноски.
Ищецът е посочил, че в периода от 24.09.1980 год. до
02.01.1984 год. е работил като автобусен *** по графици и разписание, без
прекъсване на трудовия стаж. В трудовата му книжка обаче положеният от него
трудов стаж е отразен неправилно по отношение на заеманата от него длъжност, като
освен това липсват изискуемите от закона реквизити за признаването му от
ответника, а предприятието, в което е работил, вече не съществува и няма
правоприемник.
Представил е копие - извадка от трудова книжка №237, издадена
на 01.12.1975 год. от ПСММ - АПК"Скът"- гр.Бяла Слатина, на стр.12-13 от която е записано, че за
времето от 24.09.1980 год. до 02.01.1984 год. е заемал длъжността "***"
в ДАП "Автостопанство"- гр.Бяла Слатина, с признат от работодателя
трудов стаж от общо 2 години и 3 месеца. Представил е и копие от писмо /
наречено удостоверение/ изх.№2113 -06-1446-1/05.11.2018 год. на ТП на
НОИ-гр.Враца, адресирано до него, с т.5 от което му е указано, че следва да
представи документи за стажа си за периода от 24.09.1980 год. до 02.01.1984
год.от ДАП "Автостопанство"- гр.Бяла Слатина, от които да е видно "***" на какъв автомобил е бил и, ако е бил на автобус, дали
е по графици и разписания. Поискал е допускане до разпит на двама свидетели.
С разпореждане №260317/19.10.2020 г. съдът е дал на ищеца
конкретни указания, като с т.1 и т.5 му
е указал да уточни: дали претендира трудов или осигурителен стаж;
продължителността на работния ден; конкретната длъжност или работа, която е
изпълнявал; начина на заплащане на труда; в претендирания период на камион или
автобус е бил ***, както и дали е бил на графици и разписания; категорията на
труда му.
С молба от 28.10.2020 год. ищецът е преповторил изложеното
в исковата молба, като е уточнил, че претендира за положен трудов стаж за
периода от 24.09.1980 год. до 02.01.1984 год. Посочил е, че ведомостите на
предприятието се съхраняват в ТП на НОИ-Враца, но "по отношение на
претендирания трудов стаж, отразен в трудовата книжка, липсват необходимите
реквизити". Представил е копие от друга трудова книжка за друго лице - Л.
П. С., с отразен трудов стаж в ДАП "Автостопанство"- гр.Бяла Слатина
и "Сирена"ЕООД - гр.Бяла Слатина като "*** на автобус" в
периода от 01.11.1979 год. до 01.03.1995 год. Представил е и 2 удостоверения
образец УП-30, издадени през 1996 год. от "Сирена"ЕООД- гр.Бяла
Слатина отново за друго лице – С. И. К., според които в периода от 23.03.1974
год. до 21.08.1987 год. К.е заемал длъжността "*** на автобус", като
е обслужвал вътрешноградски и
междуселищни линии по утвърдени графици и разписания.
РС-Бяла Слатина е приел, че нередовностите са отстранени
и е разпоредил размяна на книжата по чл.131 от ГПК.
В срок е постъпил
отговор от ТП на НОИ-Враца, с който е изразено становище за недопустимост на
иска. Ответникът е посочил, че разплащателните ведомости на ДАП
"Автостопанство"- гр.Бяла Слатина не са изгубени или унищожени, а са
налични и са предадени на Обединен осигурителен архив /ОАА/ при ТП на НОИ-Враца.
От ОАА на ТП на НОИ-Враца е издадено удостоверение образец УП-13
№5506-06-3092/1 от 16.10.2017 год. с трудов стаж, положен от ищеца в ДАП
"Автостопанство"- гр.Бяла Слатина за периода от 24.09.1980 год. до
02.01.1984 год., при което установяването на трудов и осигурителен стаж на
ищеца за исковия период по реда на Закон
за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред е недопустимо,тъй
като този стаж е установен и зачетен. С отговора е представено копие от удостоверение
образец УП-13 №5506-06-3092/1 от 16.10.2017 год., в което е отразен / приет/ трудов стаж на
ищеца в "Сирена" ЕООД - гр.Бяла Слатина за целия исков период с
длъжност "***" за периода от месец януари 1982 год. до месец януари
1984 год.
След
постъпване на отговора РС-Бяла Слатина е постановил обжалваното определение №260183/22.12.2020 год., с което е прекратил
производството по гр.дело №1045/2020 год., поради недопустимост на иска.
Посочил е в
мотивите си, че условие за допустимост на иска е книжата, ведомостите и пр.,
които съдържат информация относно това, че работникът или служителят е работил
в съответното предприятие, да са загубени или унищожени. В случая такива
доказателства не са представени, а разплащателните
ведомости на ДАП "Автостопанство"- гр.Бяла Слатина са налични и са
предадени на Обединен осигурителен архив /ОАА/ при ТП на НОИ-Враца. На следващо
място, видно от представеното Удостоверение образец УП-13 №5506-06-3092/1 от
16.10.2017 год., трудовият стаж на ищеца за исковия период е установен и
зачетен, при което за него липсва и правен интерес от водене на делото.
При така изложената фактическа обстановка ОС-Враца в
настоящия си състав намира частна жалба за неоснователна. Съображения:
Съгласно чл.5,ал.1 от
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, особена предпоставка за допустимост на
установителния иск по този закон е наличието на удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажа, от неговия правоприемник или от друго
юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и
други, че документите са изгубени или унищожени. В ал.2 на чл.5 от
Закона е предвидено, че когато осигурителят е прекратил дейността
си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и
книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния
осигурителен институт, издадена на основание чл.5,ал.13 от Кодекса за социално осигуряване, се
представя удостоверение от съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за
претендирания стаж.
В случая според приетото по делото удостоверение образец УП-13 №5506-06-3092/1 от 16.10.2017
год. на ТП на НОИ Враца, документите за трудовия стаж на ищеца за периода от 24.09.1980 год. до 02.01.1984 год. не са изгубени или унищожени. Следователно
не е налице особената процесуална предпоставка по чл.5 от Закона
за допустимост на предявения иск за установяване на трудовия и осигурителен
стаж по съдебен ред.
Освен това, така, както е формулиран петитума на исковата
молба, на практика се цели заобикаляне на закона, тъй като чрез употребения
израз за конкретизация на заеманата длъжност, а именно "автобусен *** по графици и
разписание" на практика се иска установяване на категория труд, което
разпоредбата на чл.104 от КСО забранява. Съгласно чл.104,ал.1 от КСО, определянето кой труд към коя категория се причислява
съобразно характера и особените условия на труд, е предоставено в правомощията на МС.
По законова делегация от
посочената разпоредба е издадена Наредба за категоризиране на труда при
пенсиониране /НКТП/. В чл.2,т.24 от Наредбата е предвидено, че трудът на ***и на автобуси и тролейбуси /извън тези по т.23,
работещи в градове с население над 300 хиляди души/ от вътрешноградския
транспорт, работещи по график, с над 60 места в превозното средство, е втора категория. В случая, включвайки в петитума и израза "автобусен *** по
графици и разписание", ищецът цели и установяване на категория труд,
а съдебната практика е категорична
и безпротиворечива, че категорията на труда не може да се установява по съдебен ред.
Този спор подлежи на
разглеждане по административен ред.
При тези си съображения и въззивният съд приема,че
исковата претенция на К.П.К. е процесуално недопустима. Като е достигнал до
същия правен извод, РС-Бяла Слатина е постановил правилен съдебен акт, който
следва да бъде потвърден,а подадената против него частна жалба оставена без
уважение.
Водим от горното и на основание чл.278 от ГПК, Окръжен
съд-Враца
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260183/22.12.2020 год. по
гр.дело №1045/2020 год. по описа на Районен съд-Бяла Слатина.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна
жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.