Решение по дело №229/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Началник група „Охранителна полиция“ в РУ-З. при ОДМВР-[област] срещу Решение №11/17.05.2024г. по АНД № 6/2024г. по описа на Районен съд-[община], с което е отменено НП № 23-0371-000299/17.11.2023г., издадено от касатора, с което на М. А. Д. на основание чл. 175, ал.3, предл. първо ЗДвП за нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шст месеца.

Твърди се, че за да постанови съдебния си акт, въззивният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна, но извършените действия от наказаното лице не могли да се квалифицират като административно нарушение, тъй като поради своята явно незначителна обществена опасност попадали в категорията „малозначителност“ по смисъла на чл. 9, ал.2 НК, приложим субсидиарно на основание чл. 11 ЗАНН.

Счита се, че тези изводи са неправилни, като се сочи съдебна практика на административните съдилища в РБ. На изложените основания молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното въззивно решение и да потвърди издаденото НП.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юриск. В., който поддържа подадената жалба. Развива съображения, че въззивният съд не е отчел сериозната обществена опасност на нарушението в контекста на обществените отношения които ЗДвП охранява. Не било взето предвид, че в случая не се касае дори за бракувано, а за самоделно, товарно МПС, възможността за използване на което е напълно изключена от закона. В значителна част пледоарията на процесуалния представитгел на касатора възпроизвежда мотивите на Решение № 384 от 23.07.2020 г. на АдмС - [област] по к. а. н. д. № 261/2020 г., на което той се позовава. Претендира за присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по касация чрез адв. В. оспорва подадената жалба. Счита, че оспореното НП е материално незаконосъобразно. Наредба І-45/2000г. била неотносима към спорния казус, въззивния съд правилно приложил института на чл. 9, ал.2 НК. Счита накрая, че следвало да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал.2,т.2 ЗАНН.

Участващия по делото прокурор от ОП-[област] заема становище за за основателност на подадената жалба. Деянието било осъществено от обективна и субективна страна. Неправилно въззивният съд приел, че деянието на М. Д. може да бъде подведено под хипотезата на чл. 9, ал.2 НК.

След преценка на изложеното в касационната жалба, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателсства, АССм в настоящия си касационен състав направи следните фактически и правни изводи:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу годен за касационно обжалване въззивен съдебен акт. Преценена така, тя е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.

За да отмени обжалваното пред него НП въззивният съд е приел, че на 01.03.2023г. служители на ПУ-Н. към РУ-З. изпълнявайки служебните си задължения установили около 14,35ч., че М. Д. управлява в посока мах. „Р.“ процесното моторно превозно средство, представляващо лекотоварен автомобил, двуместен, с обособен кош, зелен на цвят, компилация от различни превозни средства като марка и модел, поради което е неустановимо. Същото било без регистрационни номера, поставени на определените места. Установено било, че МПС-то е самоделна комплектовка и не е регистрирано по надлежния ред.

По-нататък в правните си изводи съдът приел, че НП е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на установения ред. Спазен бил срота по чл. 34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. НП съдържало необходимите реквизити и възраженията в тази насока били неоснователни. Въззивния съд приел в мотивите си, че в хода на административнонаказателното не са допуснати съществени нарушения, обуславящи отмяна на санкционния акт. Прието е обаче, че независимо от нормата на чл. 189з ЗДвП, изключваща изрично приложението на чл. 28 ЗАНН за извършени нарушения по ЗДвП, в случая следвало да намери приложение нормата на чл. 9, ал.2, предл. второ НК по силата на препращащата норма на чл. 11 ЗАНН. Извода е базиран на формирано убеждение от съдебния състав за явно незначителна обществена опасност на деянието, която го определя като малозначително. Предвид безлюдния район, предназначението на ППС за поливане на отглежданите от жалбоподателя лешници и движението само по горски път обуславяли тези изводи.

Така постановеното решение е валиден и допустим съдебен акт.

По съшество жалбата е основателна. Това е така по следните съображения: Спорна по делото не е фактическата обстановка, тя правилно е установена и от административнонаказващия орган и от съда, а нейния правен анализ. На първо място следва да се посочи, че изводите на РП-[област] досежно малозначителността на деянието и дееца в наказателното производство, залегнали в Постановлението за прекратяване на наказателното производство от 19.05.2023г. не са обвързващи по отношение преценката на административно наказващия орган за приложението на чл. 9, ал.2 НК. Не са обвързващи и за съда. Цитираната правна норма регламентира, че не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Деянието с конкретната му специфика може да не е престъпно, след като така е преценил органа по ръководство и решаване в досъдебната фаза на производството, но това не означава, че не съставлява тежко административно нарушение. Обратната логика, че всяко деяние, което не е престъпление не е и административно нарушение влиза директно в колизия с нормата на чл. 36, ал.2 ЗАНН. Това е така, тъй като противното разбиране, че след като едно деяние не разкрива признаците на престъпление поради малозначителност, в този случай то не е и административно нарушение биха изключили приложението на тази правна норма. Изводите на наблюдаващия прокурор не могат да бъдат пренесени автоматично в административнонаказателното производство.

На следващо място не са и налице от фактическа страна предпоставките на чл. 9, ал.2 НК. В случая се касае за управление по път, отворен за обществено ползване на самоделно конструирано МПС, с напълно неизвестни технически данни, спирачен път, натоварване на оси, товароносимост и т.н. Ирелевантен в случая е довода на адв. В. за броя жители, които живеят в това населено място. Той не влияе на преценката за тежест на деянието, защото след като процесното МПС се движи по път, по който биха могли да се движат неограничен брой други МПС, неговата самоделна конструкция би могла да бъде потенциално опасна за живота и здравето на всички останали участници в движението, ползващи този път. Техният брой не може да бъде предположен от Д. и не винаги зависи от броя жители.

Съдът не споделя и довода на адв. В. за приложението на чл. 63, ал.2,т.2 ЗАНН. На първо място тежестта на нарушението не разкрива основание за приложението на този текст, защото това поведение е изрично запретено от законодателя именно поради високата степен на неговата обществена опасност. На следващо място тези правомощия са предвидени законодателно за въззивната, но не и за касационната инстанция.

На последно място съдът не споделя и доводите, че редът за регистриране на такова МПС не се съдържа в Наредба І-45/2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.Това е подзаконодият нормативен акт, който регулира обществените отношения, свързани с условията и реда за регистриране на моторните превозни собственост на български физически и юридически лица- чл. 1 от наребдата.

По тези съображения касационната жалба е основателна и следва съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да потвърди издаденото НП.

На ОДМВР-[област] следва да се присъди юриск. възнаграждение в размер на 200 лв. ЗА ДВЕ СЪДЕБНИ ИНСТАНЦИИ.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №11/17.05.2024г. по АНД № 6/2024г. по описа на Районен съд-З. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0371-000299/17.11.2023г., издадено от Началник група в ОДМВР-[област] с което на М. А. Д. [ЕГН] на основание чл. 175, ал.3, предл. първо ЗДвП за нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА М. А. Д. [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-[област] юриск. възнаграждение в размер на 200 лв. за две съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно!