№ 1823
гр. Варна, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110110204 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на * срещу В. СТ. К., и
В. Й. Н., с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК за приемане на
установено между страните дължимостта на следните суми: срещу В. СТ. К.,
за следните суми: сумата от 1176,80 лв., представляваща 1/2 част от
посочената главница в размер на 2353,60 лева за стойността на консумирана и
незаплатена електроенергия за обект с клиентски номер * и абонатен номер
**********, находящ се в *, за период на потребление от 24.09.2019 г. до
07.10.2019 г., за което е издадена фактура от 17.10.2019 г., ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 11.05.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 159,52 лв., представляваща ½ част от мораторна
лихва, начислена за периода от падежа на фактурата 11.11.2019 г. до
26.06.2020 г.; както и срещу В. Й. Н., за следните суми: сумата от 1176,80
лв., представляваща 1/2 част от посочената главница в размер на 2353,60 лева
за стойността на консумирана и незаплатена електроенергия за обект с
клиентски номер * и абонатен номер **********, находящ се в *, за период
на потребление от 24.09.2019 г. до 07.10.2019 г., за което е издадена фактура
от 17.10.2019 г., ведно със законната лихва върху посочената главница,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.05.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 159,52 лв.,
представляваща ½ част от мораторна лихва, начислена за периода от падежа
на фактурата 11.11.2019 г. до 26.06.2020 г., за които по реда на чл. 410 от ГПК
е издадена заповед за изпълнение №1828/20.05.2021г. по ч.гр. д. №6621/2021
г. по описа на ВРС, 50 състав.
1
В исковата молба се твърди, че вземането представлява консумирана и
незаплатена ел.енергия, и лихви за обект с клиентски номер * и абонатен
номер **********. Твърди се, че ответниците са клиент на ищцовото
дружество във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление,
находящ се в *. Сочи, че отношенията между страните са уредени от Общите
условия за продажба на електрическа енергия на „* /ОУПЕЕ/. Сочи, че
съгласно чл.17, т.2 на ОУДПЕЕ потребителят се задължава да заплаща
стойността на използваната ел.енергия в сроковете и по начина, определен в
същите Общи условия. Потребител, който не изпълни задълженията си за
плащане в срок дължи обезщетение за забава на осн.чл.38 от ОУДПЕЕ.
Ищецът в качеството на доставчик на ел.енергия е изпълнил пълно и точно
задълженията си по договора, но ответниците като потребители не са
заплатили цената на доставена и потребена ел.енергия по издадената фактура
от 17.10.2019 г. на стойност 2485,01 лева, както и за обезщетение за забава от
падежа на фактурата до 26.06.2020 г. в размер на 131,41 лева. Подчертава, че
сумата се дължи в резултат на реално снети показания на електромера.
Същият дължи и обезщетение за забава върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата. Ищецът е подал
заявление по чл.410 ГПК и същото е било уважено от заповедния съд като е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Заповедният съд е дал
указания за подаване на иск за установяване на вземането на кредитора по
заповедта за изпълнение, поради постъпило възражение от длъжниците,
поради което за ищеца е налице правен интерес от подаване на исковата
молба. Ищецът моли за уважаване на иска и заплащане на разноски за
заповедното и за исковото производство.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С молба от
27.01.2022 г. исковата молба се поддържа. Релевира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК ответниците В. СТ. К., и В. Й. Н. са
депозирали писмени отговори на исковата молба, с идентично съдържание
по същество, с които се оспорват предявените искове. Оспорва в процесния
обект през заявения от ищеца период да е потребена начислената ел. енергия,
поради което оспорва дължимостта й. Оспорва се, че през електрическата
мрежа на ответниците е възможно да премине ел. енергия в размер 10016
кВтч за период от 14 дни, т.е. не можела да бъде доставена. Подчертава се, че
в процесния имот няма ел. уреди, които да потребят процесното количество
ел. енергия. Сочи се, че придобитият имот от ответниците през 2019 г.
представлявал порутена барака и къща без прозорци без баня и тоалет и
условия за ползване, като едва от 2021 г. се посещавал през определени
периоди от годината за няколко часа. Излага се, че през последните три
години потребление не е имало, тъй като не е имало проводници до сградите.
Подчертава се, че дори да е съществувала поведа в СТИ, отговорен за
заплащане на претендираните суми е предишния собственик на имота, вписан
като абонат Райчо Райков. Оспорва процесното количество ел.енергия да е в
2
резултат на реално снети показания от СТИ и счита, че е невъзможно да бъде
доставено. Посочва се, че СТИ е собственост на енергийното предприятие,
монтирано извън границите на имота и ответниците нямат достъп до него.
Сочи се, че понастоящем в обекта има монтиран електромер различен от
заведения под клиентския номер в дружеството ищец на името на В.К..
Оспорва да е извършена и законосъобразно корекция на сметката на
потребителите. По тези съображения се моли за отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуален представител
оспорват предявените искове и се моли за отхвърлянето им. Настоява се, че
не е доказано наличието на реално потребление в процесния имот.
Съдът, след преценка на събраните в производството доказателства
поотделно и в съвкупност намира за установено следното от фактическа
страна:
От изисканото и приобщено ч.гр. д. №6621/2021 г. по описа на ВРС, 50
състав се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
№1828/20.05.2021г., с която е разпоредено длъжниците да заплатят на ищеца
следните суми: длъжникът В. СТ. К., за следните суми: сумата от 1176,80
лв., представляваща 1/2 част от посочената главница в размер на 2353,60 лева
за стойността на консумирана и незаплатена електроенергия за обект с
клиентски номер * и абонатен номер **********, находящ се в *, за период
на потребление от 24.09.2019 г. до 07.10.2019 г., за което е издадена фактура
от 17.10.2019 г., ведно със законната лихва върху посочената главница,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.05.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 159,52 лв.,
представляваща ½ част от мораторна лихва, начислена за периода от падежа
на фактурата 11.11.2019 г. до 09.04.2021 г.; В. Й. Н., за следните суми: сумата
от 1176,80 лв., представляваща 1/2 част от посочената главница в размер на
2353,60 лева за стойността на консумирана и незаплатена електроенергия за
обект с клиентски номер * и абонатен номер **********, находящ се в *, за
период на потребление от 24.09.2019 г. до 07.10.2019 г., за което е издадена
фактура от 17.10.2019 г., ведно със законната лихва върху посочената
главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.05.2021 г.,
до окончателното изплащане на задължението, сумата от 159,52 лв.,
представляваща ½ част от мораторна лихва, начислена за периода от падежа
на фактурата 11.11.2019 г. до 09.04.2021 г. Издадената заповед е връчена на
длъжниците и са постъпили в срок възражения от същите, поради което на
заявителя е указано предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК.
От представено по делото извлечение от сметка към 11.06.2021 г. се
установява, че на ответниците по иска е издадена една фактура на 17.10.2019
г., общо за 2353,60лв. Посочената фактура е приложена към извлечението.
Видно от справката за периода от 11.10.2017-14.10.2019 г. няма
отчетена ел. енергия и са издавани фактури с нулеви стойности.
Представена е справка за потреблението през последните 12/24/36
3
месеца и за начислени суми по фактури за периода от 24.10.2017 г. до
07.10.2019 г. вкл., видно от които няма отчетена ел. енергия, като е отразено
потребление само по фактура за период от 24.09.2019-07.10.2019 г. за 10016
кВч на стойност от 2353,60лв.
От представения нотариален акт № * г. се установява, че ответниците са
придобили собствеността върху процесния обект на потребление чрез
покупко-продажба при равни дялове на 12.08.2019г.
Съгласно ОУ ДПЕЕ на ищцовото търговско дружество, доставчикът
фактурира ежемесечно дължимите от клиента суми, а клиентът заплаща
ежемесечно фактурираната ел.енергия – чл.26. Цената на ел.енергията се
определя с решение на ДКЕВР.
От заключението на проведената съдебно-техническа експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че
посоченото количество ел.енергия, не може реално да бъде доставено и
потребено в обекта на абоната. Вещото лице посочва, че при огледа на обекта
е установило, че в обекта на потребление няма ел. съоръжения и електроуреди
и има монтирана само една единствена крушка от 40 вата и която и при
работа 24 часа не може да консумира това количество ел. енергия. В с.з.
вещото лице посочва, че електромерът е тип „Елия“ и е извън метрологична
годност, която констатация се извежда от протокола за монтаж - видно, от
който електромерът е монтиран през 1987 г. Същият не е минал никакви
проверки и метрологичната годност е изтекла през 1993 г. Не е възможно да
се установи кога са натрупани отразените киловати.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на
свидетеля Св. С. Г.. От показанията на свидетеля се установява, че обектът на
потребление е неизползваем по предназначение. Било негодно за обитаване,
на място имало бунгало и срутена къща. Собствениците рядко посещавали
имота, тъй като се нуждаел от голям ремонт. Имотът бил обрасъл с трева и
никой не живеел там постоянно. Нямало никакви ел. уреди.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният иск намира правно си основание в разпоредбата на чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е допустим с оглед предявяването му в
предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 6621/2021 г.
по описа на ВРС, 50 състав.
За успешното провеждане на така предявените искове в тежест на
ищеца е да докаже вземането му по издадената в негова полза против
ответника заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по основание и размер, а
именно че същият му дължи посочените в заповедта суми на посоченото в
същата основание - в резултат на извършено снемане на показанията на
процесния електромер. Същият следва да установи наличието на валидно
облигационни отношение с ответниците в процесния имот, пълно и точно
изпълнение на задълженията за реална доставка на ел.енергия до абоната по
4
количество и цена за посочения период. за отблъскване на исковата
претенция ответниците следва да докажат правоизключващи възражения
срещу дължимостта на сумата по заповедта, в т.ч. обитаването на процесния
имот, състоянието на имота и ползваните в него електроуреди.
От съвкупния анализ на доказателствата по делото – извлечение за
потреблението в процесния имот, ангажираните гласни доказателства
посредством разпита на свидетеля Г., които съдът кредитира като
непосредствени, последователни, незаинтересовани и непротиворечиви и на
които им дава вяра, както и приетата неоспорена от страните съдебно-
техническа експертиза, се установява, че обектът на потребление е
необитаем, няма монтирани ел. съоръжение и електроуреди и в същия не
може да бъде потребено претендираното от ищеца количество ел. енергия.
Липсват доказателства за наличие на реално потребление в обекта,
собственост на ответниците, поради което претенцията на ищеца за
стойността на твърдяното количество ел.енергия, консумирана от абоната, е
неоснователна.
Не се установява при условията на пълно и главно доказване, че
ответниците реално са потребили претендираното количество от ищеца ел.
енергия, поради което искът за заплащане от всеки ответник от по 1176,80
лв., представляваща 1/2 част от посочената главница в размер на 2353,60 лева
за стойността на консумирана и незаплатена електроенергия за обект с
клиентски номер * и абонатен номер **********, находящ се в *, за период
на потребление от 24.09.2019 г. до 07.10.2019 г., подлежи на отхвърляне.
Отделно от горното, от приобщения по делото протокол за монтаж на
електромер и изслушаната съдебно-техническа експертиза, се установи, че
процесният електромер, поставен в обекта на потребление, е извън
метрологична годност.
Съгласно чл. 44, т. 3 и т. 4 от Закона за измерванията, лицата, които
използват средства за измерване, са длъжни да ги заявяват и представят за
последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано
от тях лице, оправомощено за проверка, както и да не използват средства за
измерване без знак за последваща проверка. Тези законови текстове са
доразвити в Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол /Наредбата/. В разпоредбата на чл. 670, ал. 3 от
Наредбата изрично е посочено, че електромери с оценено съответствие,
използвани за битова и търговска употреба и за употреба в леката
промишленост се пускат на пазара и/или в действие след оценено и
удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени по реда
на Наредбата за съществените изисквания за оценяване на съответствието на
средствата за измерване, и подлежат на последваща проверка.
Предвид горното съдът намира, че доколкото СТИ е собственост на
електроразпределителното дружество, то негово задължение е и
поддържането му в изправност, с оглед на което и в негова тежест е вменено
задължение по извършване на последваща проверка през шест години
5
относно метрологичната и техническата му годност – арг. от 43, ал. 4 от ЗИ
вр. с т. 27 от Заповед № А-616 от 11.09.2018 г. за периодичност на
последващите проверки на средствата за измерване на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, Обн. ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г. Още
повече с разпоредбата на чл. 42, ал. 6 от ПИКЕЕ е вменено задължение
обслужването на измервателните системи се извършва най-малко веднъж на
три месеца и да включва проверка на същите.
В случая от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не
се доказа, че ищецът е изпълнил вмененото му задължение и същият не е
положил грижата на добрия търговец относно експлоатацията и управление
на електроразпределителна мрежа, поради което не може да черпи права от
собственото си бездействие. Електромерът е монтиран през 1987 г., не е
преминавал проверка и метрологичната му годност е изтекла през 1993 г. Ето
защо, не може да се приеме по категоричен начин, че фактурираното
количество ел. енергия е реално потребено и правилно отчетено в процесния
обект на потребление.
Предвид извода за неоснователност на иска за главницата за ел. енергия
за неоснователен се преценява и аксесорния иск за мораторна лихва за сумата
от по 159,52 лв. спрямо всеки ответник, представляваща ½ част от мораторна
лихва, начислена за периода от падежа на фактурата 11.11.2019 г. до
26.06.2020 г. на основание чл. 86 от ЗЗД, поради което същият подлежи на
отхвърляне.
По изложените съображения съдът намира така предявените искове за
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед изхода на спора и отправеното от ответната страна искане на
ответниците се следват сторените от тях разноски на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК. Срещу претендираното адвокатско възнаграждение ищецът е
релевирал възражение за прекомерност с молба от 27.01.2022 г., което се
преценява за неоснователно. Видно от представения договор за правна помощ
адвокатското възнаграждение е договорено и заплатено от двамата ответници,
като поради липса на посочване колко е заплатено от всеки от тях, следва да
се приеме, че същото е заплатено по равно по 400лв. В случая са предявени
обективно кумулативно съединени искове срещу всеки ответник, като
адвокатско възнаграждение се дължи от всеки ответник поотделно по
предявените искове. В случая заплатеното от ответниците възнаграждение от
по 400лв. е в близък до предвидения в Наредба №1/2004 г. минимален размер,
поради което възражението на ищеца за прекомерност е неоснователно.
С оглед изложеното в тежест на ищеца следва да се възложат
разноските за депозит за вещо лице в размер на 150лв., 50лв. депозит за
свидетел и 800лв. адвокатско възнаграждение, съобразно представения
списък по чл. 80 от ГПК, или общо в размер на 1000лв.
В заповедното производство не са представени доказателства за сторени
от ответниците разноски по депозиране на възраженията по чл. 414 от ГПК,
поради което такива не следва да се присъждат.
6
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. *, срещу В. СТ. К., ЕГН ********** и В. Й. Н., ЕГН
********** и двамата с постоянен и настоящ адрес: гр. *, обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от
ГПК за приемане на установено между страните дължимостта на следните
суми: срещу В. СТ. К., за следните суми: сумата от 1176,80 лв.,
представляваща 1/2 част от посочената главница в размер на 2353,60 лева за
стойността на консумирана и незаплатена електроенергия за обект с
клиентски номер * и абонатен номер **********, находящ се в *, за период
на потребление от 24.09.2019 г. до 07.10.2019 г., за което е издадена фактура
от 17.10.2019 г., ведно със законната лихва върху посочената главница,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.05.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 159,52 лв.,
представляваща ½ част от мораторна лихва, начислена за периода от падежа
на фактурата 11.11.2019 г. до 26.06.2020 г.; както и срещу В. Й. Н., за
следните суми: сумата от 1176,80 лв., представляваща 1/2 част от посочената
главница в размер на 2353,60 лева за стойността на консумирана и
незаплатена електроенергия за обект с клиентски номер * и абонатен номер
**********, находящ се в *, за период на потребление от 24.09.2019 г. до
07.10.2019 г., за което е издадена фактура от 17.10.2019 г., ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 11.05.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 159,52 лв., представляваща ½ част от мораторна
лихва, начислена за периода от падежа на фактурата 11.11.2019 г. до
26.06.2020 г., за които по реда на чл. 410 от ГПК е издадена заповед за
изпълнение №1828/20.05.2021г. по ч.гр. д. №6621/2021 г. по описа на ВРС, 50
състав, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
ОСЪЖДА „Енерго-про продажби” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на В. СТ. К., ЕГН ********** и В. Й. Н.,
ЕГН ********** и двамата с постоянен и настоящ адрес: гр. *, сумата от 1000
лева /хиляда лева/, представляваща сторените по делото съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 7,
ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7
8